Отглеждането на растения включва осигуряване на оптимални условия за растеж и защитата им от болести и неприятели. Често симптомите на определени разстройства могат да бъдат объркани с тези, причинени от наличието на патогени, като по този начин се прилага грешно лечение. Правилното диагностициране на дефицит на хранителни вещества е важно за поддържането на растежа и развитието на растенията и съставянето на ефективен план за торене. Нарушенията, причинени от фактори на околната среда (светлина, температура, влажност, течения), също могат да причинят дисбаланси в растенията.

Торовете са естествени или синтетични продукти, които се прилагат в почвата, върху почвата или върху растението, за да допълнят снабдяването с хранителни вещества и да осигурят нормалния растеж. Всеки елемент има определена роля в метаболизма на растението и е необходим в определено количество.

В зависимост от необходимото количество, хранителните вещества се делят на:

• макро елементи: първични (N, P, K) и вторични (S, Ca, Mg);
• микроелементи: Fe, Mn, Zn, B, Mo, Cu.

Макроелементите се прилагат в дози от десетки или дори стотици килограми активно вещество, обикновено всяка година.

Микроелементите се прилагат в дози от няколко килограма активно вещество/дка през няколко години.

От всички елементи най-разпространен е хранителният дефицит на азот, а сред микроелементите – този на бор.

АЗОТ (N)

Това е основен елемент, който влияе върху производството на зеленчуци, като подпомага развитието на вегетативната част на растенията. По този начин се счита за елемент на растежа.

Дефицит на азот

Поради високата мобилност в растението и възможността за транслокация, симптомите на азотен дефицит се появяват първо върху зрелите листа, от основата на растението или издънките, и се простират до тези на върха. Дефицитът на азот причинява ниски темпове на растеж (малки количества биомаса и реколта) и скъсяване на вегетационния период, с отрицателни ефекти върху производството.

Симптоми

• дълги корени с малко разклонения;
• листата пожълтяват, започвайки от върха и краищата, след това изсъхват, като имат жълто-кафяв цвят;
• пожълтяването може да бъде последвано от преждевременно обезлистване на растенията;
• младите листа в горната част на стъблото са бледозелени и обикновено са по-малки;
• при някои видове листата имат главна жилка (от долната страна) и дръжка в червено или лилаво-червено;
• разклоняването е намалено, растенията остават малки, с тънко стъбло;
• цъфтежът е слаб и настъпва късно;
• при царевицата хлорозата започва от върха на листа и напредва към основата му във формата на буквата V, като върхът е върху главната жилка;
• при домати и краставици липсата на азот води до по-малко листа.

За да се предотврати появата на дефицити, се препоръчва периодично прилагане на органични торове и годишно използване на азотни торове в оптимални дози. Едновременно с прилагането на фитосанитарните препарати се прилагат листни торове. В случай на инкорпориране на растителни остатъци в почвата, дозата азот се допълва с 6-7 кг азот / тон инкорпорирани растителни остатъци.

За да коригирате дефицита, прилагайте химически торове с азот чрез внасяне в почвата, с водата за напояване или чрез листно торене, повтарящо се на интервали от 8-10 дни.

Прекомерно количество азот

Симптомите се появяват и по зрелите листа в основата на растението. Листата са жълто-зелени, имат „опарен“ вид и изгарят по върховете и краищата.

В случай на умерен излишък:

• растенията имат дебели, твърди стъбла, листата растат силно и имат интензивен зелен цвят; при лозята и дърветата дървесината не узрява достатъчно и растенията стават уязвими на замръзване;
• цъфтежът и узряването на плодовете се забавят;
• при зърнените култури устойчивостта на зърната на падане намалява;
• зеленчуците и плодовете не са толкова вкусни, твърдостта на пулпата намалява, както и устойчивостта на транспортиране и съхранение.

За да се предотврати появата на излишък на N, се препоръчва правилно дозиране на органичните и химически торове, фракциониране и равномерно приложение.

При излишък на азот може да се направи контролирано напояване с вода, която разпределя азота в по-голям обем почва.

ФОСФОР (P)

Този елемент има ключова роля в метаболизма на растенията, като участва в най-важните физиологични процеси. Фосфорът дава на растенията устойчивост на суша, стимулира развитието на кореновата система и допринася за процеса на плододаване и образуване на семена. При сламеножитните култури фосфорът стимулира братенето.

Дефицит на фосфор:

Симптомите на дефицит се проявяват от основата на растението до върха. Ниските температури намаляват подвижността на фосфора в почвата, докато сушата и уплътняването на почвата намаляват дифузията му в почвата.

Симптоми

• кореновата система е слабо развита, слабо разклонена, вторичните корени са малко и къси;
• растенията са малки и растат много трудно, разклоняването е намалено;
• листата имат тъмнозелен цвят, с мръсен вид, след което придобиват червеникави, лилави отблясъци, особено от долната страна, по жилките и дръжките (домати, маруля, царевица, зеле);
• стъблата са червеникаво-лилави;
• цъфтежът се забавя;
• при ябълковите дървета натрупването на твърде малко количество фосфор в плодовете води до покафеняване на пулпата по време на съхранението им при ниски температури;
• при сламено-житните култури братенето е слабо;
• протеиновият синтез и съдържанието на глутен в пшеничните зърна са намалени;
• при царевицата образуването на съцветия е инхибирано.

За предотвратяване на дефицит на фосфор се препоръчва правилно дозиране на торовете и равномерно внасяне на препаратите.

Поливането се препоръчва и в случай на суша, заедно с борбата с плевелите. За коригиране на дефицита се препоръчва внасяне на фосфорни торове в почвата или листно приложение.

Излишък на фосфор

Среща се рядко, като се улеснява от недостатъчното хранене с цинк. Характеризира се с некроза на върха и ръбовете на базалните листа.

КАЛИЙ (K)

Това е макро елемент, който допринася за устойчивостта на растенията към замръзване и суша и влияе върху цвета на готовия продукт.

Дефицит на калий

Обикновено се среща в кисели почви, с лека, песъчлива структура.

Тъй като е много подвижен в растенията, калият мигрира лесно от старите листа към младите. Симптомите се появяват първо върху листата в основата на растението или издънките. Дефицитът на този елемент значително намалява реколтата на зеле, краставици и домати.

Симптоми

• хлорозата се появява по листата в горната част и по ръба, напредвайки към главната жилка и основата на листа, последвана от кафява некроза;
• ръбовете на листата се навиват;
• цъфтежът е слаб, цветовете остават стерилни и често процентът на преждевременно опадащите цветове е по-висок;
• при доматите базалните листа пожълтяват, след което жълтите участъци стават кафяви, плодовете узряват неравномерно и имат зелени жилки отвътре;
• при краставиците се появяват луковични плодове (подути на върха и тънки на дръжката);
• в салатите листата са тъмнозелени и старите некрозират по краищата;
• при целината коренът остава малък и понякога празен отвътре.

За да се предотврати появата на калиев дефицит се препоръчва правилно дозиране на торовете и равномерно внасяне на препаратите. Препоръчва се напояване и при засушаване, както и избягване на преполиване.

Излишък на калий

Прекомерният калий причинява вторичен дефицит на калций и магнезий.

КАЛЦИЙ (CA)

Той е един от основните макроелементи, необходими за осигуряване на механичната здравина на тъканите, като участва във физиологичните процеси на растенията. Калцият благоприятно влияе върху растежа на корените. Този елемент, веднъж интегриран в тъканта, не може да бъде използван повторно в млади тъкани. Неговият дефицит се проявява по върховете на растежа, в центъра на листните розетки, на нивото на плода, към цвета.

Калциев дефицит

Усвояването на калций може да бъде повлияно от много фактори:

• високи температури през горещите летни периоди;
• ниски температури на почвата, при ранни култури;
• прекомерно торене с азот, особено амоняк;
• лошо или неправилно поливане (прилагане в големи количества, през няколко дни);
• високи нива на сол в почвата поради прекомерно торене на почвата.

Симптоми

• горната част на растението е засегната, настъпва омекване, покафеняване и колапс на младите тъкани от върха на растението;
• при зелето се получава вътрешно покафеняване на главата;
• при оранжерийните зеленчуци (домати, чушки, патладжани, краставици, пъпеши) се появява апикално гниене на плодовете, тъканта се свива в пулпата („гниене в края на цвета“). Засегнатата област впоследствие е леко заразена от гъбички като алтернария;
• при доматите цветовете падат, а плодовете са черни отвътре;
• при краставиците плодовете се огъват или падат;
• ябълките и крушите имат кръгли петна, първоначално повърхностни, които стават кафяви, стават малко по-дълбоки и тъканта има горчив вкус. Процесът започва на полето и продължава при съхранение;
• при ябълките дефицитът на калций може също да причини вътрешно покафеняване на плодовете; целината показва симптома на „черно сърце“; при картофите и лука растенията стават джуджета.

За предотвратяване на калциев дефицит се препоръчва да се снабдяват растенията с адекватни и постоянни количества вода, за предпочитане чрез системата за капково напояване. В горещите летни дни се поставят засенчващи мрежи и се извършва оран за аериране на почвата. Торенето с калциеви продукти, прилагани в почвата или листно, контролира появата на калциев дефицит.

В случай на прекомерен калций, има индуцирани дефицити на различни елементи: бор, манган, желязо, магнезий, калий.

МАГНЕЗИЙ (MG)

Смята се за основен елемент в растежа на растенията, тъй като помага за укрепване на клетъчните стени и подобрява усвояването на други елементи в растенията. Магнезият е компонент на хлорофила.

Дефицит на магнезий

Поради високата подвижност на този елемент, дефицитът първо се проявява в листата в основата на растението и след това напредва към тези на върха.

Симптоми

• по листата се появява маргинална хлороза или мозаечни петна между жилките, в нюанси на жълто-зелено, поради разлагането на хлорофила;
• хлорозата напредва от ръба на листа към центъра, понякога последвана от некроза; основните жилки и ивица по тях остават зелени дълго след появата на хлороза;
• при някои видове (картофи, краставици, домати) хлорозата започва от средата на листа и напредва към краищата;

За да предотвратите недостиг на магнезий, прилагайте редовно органични торове или химически торове с магнезий и избягвайте прекомерното торене с калий.

Прекомерният магнезий причинява вторичен дефицит на калий, калций, манган.

СЯРА (S)

Сярата е основен хранителен елемент, който активира много ензимни процеси в растенията и е съставна част на гликозидите, които придават характерната миризма на растенията синап, лук и чесън.

Дефицит на сяра

Дефицитът на сяра е подобен на дефицита на азот. Поради намалената подвижност в растението сярата не се премества от зрелите листа към младите. Симптомите на дефицит първо се появяват върху младите листа и постепенно се разпространяват до основата на растението (за разлика от дефицита на азот).

Недостатъчното подхранване със сяра се среща особено в много влажни райони, на почви с висока пропускливост, при които елементът прониква в дълбоките слоеве на почвата. Едрите растения (бяло зеле, лук, слънчоглед, синап, пащърнак, рапица, цвекло) са по-податливи на дефицит. Недостатъчното снабдяване със сяра води до забавяне или дори спиране на растежа на растението.

Симптоми

• по листата се появява равномерна хлороза, зелено-жълта или жълта, не настъпва некроза и растенията не губят листата си преждевременно;
• при пшеницата дефицитът на сяра влияе пряко върху състава на глутеновите протеини;
• при рапицата дефицитът на сяра се проявява с обезцветяване на листата и цветовете и силиките спират да растат или не се развиват нормално;
• при лозата растежът както на надземната, така и на кореновата система е засегнат;
• издънките на лозата остават по-малки от нормалното, зрелите листа не достигат обичайния размер;

За предотвратяване на недостиг на сяра се препоръчва периодично прилагане на органични торове, коригиране на дозите на азот и поддържане на подходяща влажност на почвата.

Прекомерното съдържание на сяра обикновено не вреди на растенията. Само много високи концентрации са вредни. Киселинните дъждове, в които се разтварят серни оксиди, могат да причинят изгаряния по листата.

БОР (B)

Борът подобрява плодовитостта. От всички микроелементи, дефицитът на бор е най-честият.

Дефицит на бор

Недостигът се проявява първо върху върховете на растежа и младите листа, поради ниската подвижност на този елемент.

Симптоми

• дефицитът причинява образуването на оскъдни корени; младите листа на върха на растението са засегнати първи, извиват се, стават крехки и показват неравномерна некроза между вените;
• цъфтежът е спрян;
• често се случва падане на цветни пъпки, цветя и развиващи се плодове;
• близалцата и цветният прашец могат да станат стерилни, без оплождане, което води до плодове без семена;
• в целината се образуват вътрешни кухини;
• при лозата плодовете остават малки или без семки;
• при цъфтящите растения цветовете са по-малки, обезцветени и деформирани;
• при ябълковите и крушовите дървета по плодовете се появяват петна, които им придават горчив вкус;
• при доматите чашката често става по-голяма;
• при карфиола съцветието става кафяво и листата се извиват;
• стъблата на карфиол, зеле и броколи показват кухини отвътре;
• при ягодите плодовете се деформират.

За предотвратяване на недостиг на бор се препоръчва да се прилагат торове с високо съдържание на бор. Естествените торове също имат благоприятен ефект. Избягвайте прекомерни дози добавяне на варовик върху кисели почви и осигурете подходяща влажност на почвата чрез напояване. Приложен по време на цъфтеж, благоприятства процесите на цъфтеж и оплождане.

Излишният бор първо се проявява върху зрелите листа и се разпространява към младите. Симптомите се появяват по върха и ръба на листата чрез хлороза на петна, ивици или петна, последвани от некроза. Симптомите на токсичност могат да бъдат объркани със симптоми на висока соленост.

МЕД (CU)

Медта играе роля в образуването на хлорофил, в покълването на семената, в повишаването на устойчивостта на суша и във водоснабдяването на растенията. Медта също играе роля в дишането и синтеза на протеини.

Дефицит на мед

Появява се особено в песъчливи почви, в такива с високо съдържание на органични вещества, почви от оранжерии и многослойни къщи, в които са добавени големи количества органични вещества и торф. Високите дози N, P, Zn благоприятстват или засилват дефицита на мед.

Дефицитът на този елемент може да намали реколтата от 20 до 100%. Симптомите се появяват първо на върха на растенията или издънките, по върховете на листата.

Симптоми

• обикновено апикалната меристема некротизира и загива;
• при едносемеделните младите листа спират да растат, стават белезникави и се извиват, започвайки от върха;
• зърнените култури са по-склонни да падат, развиват малко и стерилни цветове, съцветията се деформират и узряването на зърното се забавя;
• при овощните дървета преждевременно окапват листата на едногодишните леторасти. Растежа спира и растенията могат да загинат;
• кората на дърветата често е грапава и има гумени ексудати през пукнатините.

Предотвратяването на дефицита на мед се постига чрез периодично прилагане на торове в почвата или листно. Третирането с меден фунгицид може да предотврати дефицита.

Излишната мед се проявява чрез хлороза по зрелите листа. Хлорозата е последвана от некроза, започваща от върха и ръбовете и продължаваща до главната жилка. Токсичността е рядка, особено в лозя, където се използват много фунгициди на медна основа.

ЖЕЛЯЗО (FE)

Желязото играе жизненоважна роля в синтеза на хлорофил, в процеса на дишане и в азотфиксацията.

Дефицит на желязо

Подвижността на желязото в растението е намалена. Не може да се използва повторно от зрели листа в случай на дефицит, така че симптомите се появяват върху младите листа и по връхните части.

Симптоми

• младите листа са зелено-жълти, а зоните между жилките стават жълти или бяло-жълти;
• обикновено основните жилки, понякога и второстепенните, остават зелени;
• хлорозата може дори да обхване жилките, но не настъпва некроза;
• листата могат да станат напълно белезникави и да имат тенденция да се натрупват заедно;
• при едносемеделните хлорозата се появява надлъжно на половината от листа или под формата на жълти ивици, които се редуват със зелени ивици по протежение на листа;
• желязната хлороза е често срещана при овощни дървета и лозя;
• при дърветата издънките могат да се обезлистят;
• дърветата и лозите са слабо развити и слабо плододават.

Дефицитът на желязо възниква при растения, които предпочитат кисело или леко кисело pH и се отглеждат на неутрална или алкална почва. Дефицитът на желязо, проявяващ се чрез хлороза, се проявява особено в случай на варовити и богати на бикарбонати почви. Прекомерниятфосфор или манган може да причини дефицит на желязо или неговото подчертаване. Уплътняването на почвата или pH на почвата над 7 също води до симптоми на недостиг на желязо.

Недостигът може да бъде предотвратен и коригиран чрез прилагане на железни торове.

Симптомите на дефицит на желязо могат да бъдат объркани със симптомите на дефицит на магнезий, цинк или манган. Въпреки това, само дефицитът на желязо се проявява първоначално върху младите листа, а останалите се проявяват първоначално върху зрелите листа.

Токсичността обикновено е проблем при потопени почви или при хидрокултура, където анаеробните, редуциращи условия благоприятстват увеличаването на съдържанието на желязо. Токсичността в почви с прекомерна влага може да се избегне чрез добавяне на варовик, дренаж и разрохкване.

МАНГАН (MN)

Този елемент обуславя по-добра устойчивост на растенията на ниски температури, на суша и на наличието на соли в големи количества в почвата.

Дефицит на манган

Дефицитът на манган се проявява в случай на чувствителни култури, особено тези, адаптирани към кисели или слабо кисели почви и отглеждани на неутрални или алкални почви, където мобилността на мангана е силно намалена.

Недостигът се проявява под формата на хлороза между жилките, подобни на тези, характерни за дефицита на магнезий. Разликата е, че първо се проявява на младите листа в горната част и след това се простира до основата на растението.

Симптоми

• при зърнените растения се появява жълто-сива хлороза между жилките под формата на продълговати петна или петна, които покафеняват и се сливат;
• при двусемеделните се появява мозаечна хлороза (най-малките вени обикновено остават зелени);
• точковата некроза, развита в хлорирани области, понякога може да перфорира листата;
• цъфтежът на растенията е слаб и се случва късно;
• царевичните кочани не произвеждат зърна в основата;
• при морковите основният корен остава малък, тънък и разклонен, развивайки множество вторични корени;
• при овощните дървета хлорозата прилича на рибен скелет.

За предотвратяване на недостиг на манган в почвата се прилагат манганови торове, заедно с амонячни азотни торове с подкисляващ ефект при неутрални и алкални почви. При поява на симптоми на дефицит се налага листно торене. Третиранията трябва да се повтарят. Манганът не е подвижен елемент и дефицитът се проявява и при новите израстъци.

Излишък на манган

Натрупването на манган в повърхностните тъкани на стъблото и петурата на листата води до появата на тъмнокафяви петна. При овощните дървета кората става груба, по ствола се появяват пукнатини, а по младите корени е видим смолист секрет. В аксиларната област на листата се развиват много издънки, които приличат на метли. По старите листа се появяват тъмнокафяви петна, заобиколени от хлоротични участъци. Симптомите на токсичност са видими при растения, адаптирани към почви с неутрално или леко алкално pH и култивирани в кисела почва с високи концентрации на активен манган. Подкисляването на почвата повишава мобилността на мангана. В случай на токсичност се препоръчват добавки от варовик, които причиняват утаяване на мангана.

МОЛИБДЕН (MO)

Молибденът играе роля във фиксирането на молекулярен азот, в синтеза на протеини и други съединения. Също така, този елемент предизвиква устойчивостта на слънчогледа, люцерната и марулята към брашнеста мана, докато царевицата става по-устойчива на появата на глави.

Дефицит на молибден

Чувствителността на растенията към недостиг на молибден зависи от вида. Зеленчуци, които се нуждаят от молибден, за да фиксират азота, са много чувствителни.

Недостигът на молибден се проявява подобно на този на азот чрез хлороза в зрелите листа, но бързо се последва от некроза на върха и ръба на листата. Ръбовете на листата се навиват към горната страна.

Симптоми

• като цяло растенията са малки по размер поради къси възли, проявяващи симптома на нанизъм;
• развитието на цветовете или прашеца е засегнато, което предотвратява образуването на плодове;
• при зеленчуците симптомите са типични за недостиг на азот, корените имат малко възли и са зелени при рязане;
• при кръстоцветните се развиват листа с атрофирало листно клонче;
• при карфиола съцветието не се развива или е изкривено;
• при розите цветята са бледо оцветени и външните венчелистчета се навиват навън.

Недостигът на молибден обикновено се свързва с pH на почвата под 5,5. За да се предотврати появата на такъв дефицит, се прилагат добавки от варовик за коригиране на киселинността.

Прекомерният молибден се проявява върху младите листа чрез нарушаване на растежа. Листата са деформирани и имат златисто-жълт цвят. Апикалните пъпки загиват и се развиват само аксиларните пъпки.

ЦИНК (ZN)

Растенията, които са добре снабдени с цинк, са устойчиви на брашнеста мана. Този елемент има инхибиторен ефект върху развитието на гъбичките. Прилагането на цинк хелати може да намали или предотврати появата на вироза в растенията.

Дефицит на цинк

Симптомите на дефицит се проявяват от върха на растението до основата му, като цинкът е елемент с намалена подвижност.

Симптоми

• стагнация, къси възли по стъблата и издънките;
• появяват се хлоротични петна по листата, последвани бързо от некроза с различна големина, докато жилките остават зелени;
• цъфтежът е слаб;
• при двусемеделните листата са подредени в розетка, а тези на върха на стъблата са много малки;
• симптомът на розетката се среща при дърветата, листата са малки, хлоротични;
• цветните видове имат малко цветове, с лошо качество.

За да се предотврати появата на цинков дефицит, трябва периодично да се тори с естествени торове, да се внася фосфор в балансирани дози и да се оптимизира въздушният и воден режим на почвата. При симптоми на дефицит трябва да се извърши повторно листно пръскане с цинк-съдържащи торове.

Токсичността рядко се среща при полски култури, но може да се появи при оранжерийни култури и се проявява чрез намален растеж на листата и корените, последвано от хлороза на листата и понякога червеникаво-кафява пигментация на растенията. В случай на токсичност се препоръчва добавяне на варовик.