Върху растежа и развитието на дърветата влияят различни фактори на околната среда, които са от особено значение.

ВЯТЪР, СНЯГ И ЛЕД

Счупване и изкореняване на дървета от вятър

Действието на силния вятър може да има отрицателни ефекти както в горските насаждения, така и върху изолирани дървета. Може да се получи счупване на леторасти, клони, части от короната или стволовете или изкореняване на цялото дърво. Вятърът се проявява под формата на буря, циклон, ураган, тайфун или торнадо и води до масивни ветроломи или ветровали.

Интензитетът на щетите варира в зависимост от няколко биотични и абиотични характеристики, като вида на дърветата, интензивностт на вятъра, различни метеорологични аспекти, размерни и механични характеристики на дърветата и насажденията, други фактори на околната среда.

Щети от сняг и лед

Действието на снега може да причини увреждане на короната, счупване на клони или стъбла, огъване на тънки дървета или дори изкореняване. На голяма надморска височина, с постоянен слой сняг, може да възникне явлението лавина. То причинява значителни щети на растителността.

Обикновено влиянието на снега се вижда през пролетта. Най-податливи са младите иглолистни насаждения и тези, в които не са извършени навреме специфичните горскостопански дейности (почистване, прореждане). Броят на дърветата на площ от един хектар остава голям, като в същото време диаметърът им е малък. Високите и тънките дървета са склонни към огъване, счупване или изкореняване.

Негативни ефекти от сняг, вятър и лед:

• икономическа гледна точка: загуби и качествено обезценяване на дървесния материал;
• екологична гледна точка: огнища на вредители, смущения в екосистемите, временно увреждане на биоразнообразието и др.;
• социална гледна точка: нарушаване на естетическите стойности на ландшафта, загуба на рекреационния ефект и др.

Превенция:

• избягване на засаждането на чисти горски насаждения (особено смърч);
• насърчаване на смесени насаждения (иглолистни и широколистни видове);
• избягване на отглеждането на дървесни видове извън естественото им местообитание;
• избор на видове, устойчиви на падане и счупване (за изкуствено регенериране);
• премахване на сухи, счупени, паднали или заразени дървета;
• адаптиране на лесовъдските интервенции към съществуващите екологични условия и степента на застрашеност на насажденията;
• своевременно извършване на специфичните лесокултурни дейности (почистване, прореждане, спасителни сечи, поддържане на горски граници и др.).

ГОРСКИ ПОЖАРИ

Горските пожари могат да започнат естествено или да бъдат генерирани от доброволни или неволни човешки действия. В световен мащаб милиони акри растителност изгарят всяка година. Много фактори на околната среда играят роля за възникването, мащаба и разширяването на горските пожари: климатът, наличието на горещи ветрове, култивираните дървесни видове, прилаганите горски интервенции и други аспекти.

Класификация на горски пожари

Наземни и подземни пожари: при горене на хумус, торф, дървени въглища и мазни растителни остатъци, напредване с макс. 1 км/ч.

Повърхностни пожари: при горене на лишеи, мъхове, листа, треви, храсти, фиданки и кората на дърветата с напредване с макс. 2-3 км/ч.

Пожари в короната: постелята, стволовете и короните горят едновременно, засягайки изцяло дърветата и напредвайки с 5 км/ч или повече.

Обикновено стволът, клоните и листата (игличките) на иглолистните горят по-добре от тези на широколистните. От друга страна, плътната постеля от иглички гори по-силно от постелята, съставена от остатъци от широколистни видове.

Превенция:

• насърчаване на смесени насаждения (иглолистни и широколистни видове);
• ограничаване проникването на вятър в гората (чрез засаждане на храстови видове по границите на гората);
• създаване на противопожарни ивици (без растителност);
• поддържане на оптимална гъстота на дърветата чрез своевременно извършване на специфичните лесовъдски интервенции;
• адаптиране на лесовъдските интервенции към съществуващите условия на околната среда;
• изваждане на сухи, счупени, паднали или заразени дървета.

ДЕФИЦИТ ИЛИ ИЗЛИШЪК НА ВЛАГА

Влагата в почвата и атмосферата е от съществено значение за оцеляването на дърветата и храстите. Оптималната влажност за всеки вид е различна. Някои дървесни видове изискват малко количество вода, докато други растат добре в условия на висока или много висока влажност.

Липсата на влага предотвратява покълването на семената и причинява изсъхване на покълнали семена, фиданки и разсад. Растежът на дърветата и храстите се забавя или блокира, а върховете им изсъхват. Ако ситуацията продължи, засегнатите растения могат да загинат.

Излишната влага в почвата причинява задушаване и гниене на корените. Благоприятства появата и разпространението на почвените патогени. Някои видове, като кипарис, елша, върба, американски ясен и други, са устойчиви на висока влажност и дори на застояла вода. Периодично, за да се предотврати развитието на почвени патогени, могат да се извършват третирания с биологични фунгициди на базата на микроорганизми.

Превенция на дефицит на влажност в разсадници:

• избягвайте засаждане в сухи райони, особено видове, чувствителни към липса на влага (лиственица, бор, смърч, клен, бук и др.);
• извършване на есенна оран;
• периодично разрохкване на почвата;
• раздробяване на почвената кора;
• мулчиране на почвата;
• борба с плевелите;
• поливане.

Превенция на излишък на влага в разсадници:

• избягвайте засаждането в райони с висока влажност на видове, чувствителни към излишната влажност;
• избор на терасовидна земя за разсадници;
• осигуряване на добър дренаж на почвата;
• раздробяване на почвената кора;
• създаване на система от канавки за събиране на вода.

ЛИПСА ИЛИ ИЗЛИШЪК НА СВЕТЛИНА

Светлината е ключов екологичен фактор, необходим за развитието на всеки процес в живота на дърветата и горите. Недостатъчната светлина блокира развитието на листата, което води до необичайно удължаване на леторастите и накрая до смъртта на растенията.

Отрицателният ефект от излишната светлина възниква при дървета, които растат в сенчести условия и внезапно са изложени на пряка слънчева светлина. Сенкоустойчивите видове (напр. бук, ела, тис и др.) обикновено се засенчват в разсадниците, след което постепенно се адаптират към светлина преди засаждането.

ЕКСТРЕМНИ ТЕМПЕРАТУРИ

Средната температура е характерен екологичен фактор, който се взема предвид при установяване на горския видов състав за възобновителната зона. кстремните температури могат да засегнат някои дървесни и храстови видове в зависимост от тяхната адаптивност и устойчивост. Някои видове бор например издържат на условия от -60 ℃, докато други тропически видове могат да издържат на температури над 40 ℃.

Екстремните температури могат да доведат до:

• Топлинни щети, причинени на разсад и млади растения;
• Изгаряне на листа, издънки или кора;
• Щети от замръзване, видими на върховете на младия разсад (ранна слана – есен);
• Изсъхване на разсад на иглолистни дървета;
• Измръзване на пъпки, листа, цветове, плодове (късна слана – пролет);
• Замръзване на игличкит(суха слана);
• Напукване на стъблото (суха слана);
• Наранявания на разсада от редуване на замръзване-размразяване.

Превенция в разсадници:

• Щети, причинени от високи температури:
  1. установяване на разсадници на сенчести склонове;
  2. засяване на семена в ранна пролет.
• Щети, причинени от слани:
  1. избягвайте установяването на разсадници в дълбоки долини;
  2. избирайте видове, устойчиви на ниски температури;
  3. покриване на разсада в студена есен и в пролетни вечери.

ЗАМЪРСЯВАНЕ

Дърветата реагират на замърсяването на въздуха, почвата и водата, като забавят или спират физиологичните процеси и намаляват годишния растеж. В някои случаи дърветата отслабват или дори изсъхват. В допълнение, поради стреса, причинен от замърсяването, дърветата стават податливи на щети, причинени от вредители, патогени, вятър, пожар или други фактори.

Серният диоксид от атмосферата често причинява изсъхване и окапване на листата. Същевременно стимулира появата и разпространението на брашнестата мана.

Отложените върху листата прахови частици и индустриален прах забавят или блокират физиологичните процеси на дърветата. Отложените твърди суспензии могат да се втвърдят върху местата, на които са попаднали върху дърветата и така да компрометират здравината и механичната им стабилност.

Киселинният дъжд с вредно въздействие върху растителността води до отлагане на големи количества азотни оксиди и серни оксиди в атмосферата. Почвата и водата стават киселинни, причинявайки смъртта на фините корени.

Други замърсители, които причиняват загуба на жизненост на дърветата, са течен кислород, оксиди, сулфати и други.

Превенция:

• избягвайте засаждането на чувствителни към замърсяване видове в откритите зони;
• прилагане на специфични обработки за нормализиране на киселинността на почвата;
• неутрализиране и пречистване на замърсители;
• прекъсване на газовите емисии, доколкото е възможно.