Захарното цвекло (Beta vulgaris var. saccharifera) е техническо растение с голяма популярност сред фермерите. Отглежда се заради големите количества захар, които съдържа. Използва се предимно като суровина в захарната промишленост. Меласата, получена при преработката на захарно цвекло, се използва в хранително-вкусовата и алкохолната промишленост. Култивирането на захарно цвекло е много изгодно. Също така реагира добре на торене, вода от почвата или напояване, като е добър предшественик на повечето култури.

Болести по захарно цвекло

Вирус на мозайката

Симптомите се появяват няколко дни след заразяването чрез обезцветяване на жилките на листата и поява на неправилни светлозелени петна. Нападнатите тъкани вече не се развиват нормално и при редуване със здравата тъкан листът придобива мозаечен вид. При тежки случаи листата се набръчкват и имат къса петура. Този вирус се предава от листни въшки.

Превенция и контрол:

• балансирано наторяване;
• засяване в оптималното време;
• унищожаване на плевелите;
• премахване на заразените растения от насажденията;
• приложение на иснектициди за контрол на вредители.

Гниене по захарно цвекло

Заболяването се среща във всички фази на вегетативния растеж. В етапа на разсад реколтата е напълно унищожена. Нападнати в по-късен етап растенията оцеляват, но не се развиват. В някои случаи жилките на листата пожълтяват и след това некротизират. Листата са малки, прави, насочени нагоре и изсъхват в горещи дни. Растенията имат болен вид, корените развиват множество странични корени. Върхът на корена се разрушава и проводящите тъкани некротизират.

Превенция и контрол:

• избягване на тежки и влажни почви;
• засяване рано;
• контрол на плевели;
• балансирано торене;
• култивиране на устойчиви хибриди.

Бактериални листни петна (Pseudomonas syringae pv aptata)

Това заболяване се проявява до етапа на 4-6 истински листа. Появяват се черно-кафяви петна, заобиколени от тъмен ореол. В някои случаи засегнатите тъкани изсъхват и падат, а листата имат продупчен вид. Бактерията се предава чрез заразени семена и презимува върху растителни остатъци от почвата след прибиране на реколтата.

Превенция и контролни мерки:

• култивиране на здрави семена;
• отглеждане на устойчиви хибриди;
• правилна хигиена;
• ротация на културите.

Кореново гниене (Pythium spp.)

Заболяването е опасно, докато растенията развият първите два същински листа. По разсада се образуват малки воднисти петна в областта между корените и стъблото. Нападнатото място изтънява и се сбръчква, след което почернява и загнива. Въпреки че растенията са зелени, те падат на земята и загиват за кратко време, като се появяват празнини в културата.

Превенция и контролни мерки:

• агротехнически дейности за успешен старт на вегетативния период;
• балансирано торене;
• избягване на почви, заразени с нематоди и с киселинно pH;
• избягване на влажни почви;
• третиране на семената преди засяване.

Пухена мана (Peronospora schachtii)

Това заболяване се среща в дъждовни години и води до загуби до 15%. Болестта може да атакува растенията от фазата на разсад. Нападнатите листа остават дребни, деформират се, стават плътни и чупливи и накрая изсъхват. През есента нападението може да се наблюдава по листата в центъра на розетката. Петна от обезцветяване се появяват от горната им страна, придружени от пурпурен мицел, който се развива от долната страна. Предаването става чрез заразен семенен материал.

Превенция и контролни мерки:

• култивиране на устойчиви сортове и хибриди;
• третиране на семената преди засяване;
• унищожаване на растителните остатъци след събиране на реколтата;
• третирания със специфични фунгициди.

Брашнеста мана (Erysiphe betae)

Това заболяване напада всички надземни органи на растението, но характерните симптоми се появяват по листата. Гъбата образува бели пастообразни петна, които се разпространяват бързо и покриват листата от двете страни. Към есента мицелът придобива прашен вид и на повърхността се появяват малки черни точки, които представляват плододаването на гъбата. Силно нападнатите листа пожълтяват и изсъхват.

Превенция и контрол:

• събиране или унищожаване на растителните остатъци след прибиране на реколтата;
• култивиране на устойчиви хибриди;
• третирания със специфични фунгициди.

Черно краче по цвекло (Pleospora betae)

Това е много опасно заболяване, което причинява значителни щети. След нападението листата в средата на розетката изсъхват и се покриват с кръгли кафеви петна. Корените загниват, като се започне от областта между корените и стъблото до върховете им. Гъбата продължава развитието си в складовете. Зимува върху растителни остатъци от повърхността на почвата и върху заразени семена.

Превенция и контролни мерки:

• балансирано торене;
• дезинфекциране на семената преди засяване.

Ръжда (Uromyces betae)

Болестта се проявява в края на вегетативния период. От двете страни на листата се появяват жълти точковидни петна. По-късно от долната страна на листата се появяват оранжеви пустули. От август болестта се развива и по листата се появяват кафеви образувания, които с времето променят цвета си и стават черни. Накрая нападнатите листа покафеняват и изсъхват.

Превенция и контролни мерки:

• култивиране на устойчиви сортове и хибриди;
• унищожаване на растителните остатъци след събиране на реколтата;
• дълбока оран;
• правилна ротация на културите.

Церкоспороза (Cercospora beticola)

Това е най-честата болест по цвеклото. Гъбата се появява в културата в края на юни. По листата са видими кръгли жълти петна. Заболяването прогресира и петната стават сиви, оградени с червеникаво-кафяв пръстен. Петната първоначално са изолирани, а след това се размножават, сливат се и покриват големи части от листния крайник. Нападнатите тъкани изсъхват и окапват, а листата в крайна сметка имат пресят вид.

Превенция и контролни мерки:

• култивиране на устойчиви хибриди;
• правилна ротация на културите;
• използване на здрави семена;
• третирания със специфични фунгициди.

Вредители по захарно цвекло

Нематоди (Heterodera schachtii)

Дава две поколения годишно и зимува в стадий циста. Напада растенията от семейство Щирови, защото те осигуряват оптимални условия за развитие на вредителя. Атакуват в края на юни върху отделни растения или на групи. В горещите дни растенията изсъхват, пожълтяват, докато главните корени остават къси и развиват множество вторични корени.

Контролни мерки:

• култивиране на здрави семена;
• ранно засяване;
• правилна ротация на културите.

Цвеклов бръмбар (Poecylosctytus cognatus)

Дава едно поколение годишно и презимува във фаза яйце в различни защитени места (в кората на дърветата, по стъблата на тревните растения). Той е многояден вид, но предпочита захарното цвекло, като се счита за основен вредител на тази култура. След атаката тъканите се огъват и изсъхват. Освен това раните, причинени от този вредител, представляват входни врати за фитопатогенни организми.

Контролни мерки:

• балансирано торене;
• унищожаване на плевелите от насажденията;
• третирания със специфични инсектициди.

Бръмбар по захарно цвекло (Piesma quadratum)

Дава две поколения годишно и презимува във възрастен стадий под растителните остатъци от повърхността на почвата. Растенията се обезцветяват на мястото на нападение и листата вече не растат нормално, като могат да се набръчкат. Този вредител нанася и непреки щети чрез пренасяне на различни вируси.

Контролни мерки:

• балансирано торене;
• унищожаване на плевелите от насажденията;
• третирания със специфични инсектициди.

Черна бобова листна въшка (Aphis fabae)

Това е мигриращ вид, който дава няколко поколения годишно и зимува в стадий на яйце. Насекомото напада над 200 вида растения, като междинен гостоприемник е захарното цвекло. Колонизира надземните части на културата и се храни с вътреклетъчната му течност. След нападението растежът и развитието се забавят. Тези листни въшки също могат да пренасят редица вируси.

Контролни мерки:

• унищожаване на плевелите от насажденията;
• третирания със специфични инсектициди.

Коренова цвеклова въшка (Pemphigus fuscicornis)

Има около осем поколения годишно и зимува като женско или в стадий на яйце в почвата, на дълбочина между 20 и 100 см. Предпочита сухи и горещи места и напада растения от семейство Щирови. Възрастните и ларвите се хранят с вътреклетъчната течност на корените. След нападението растенията изсъхват и корените се сбръчкват. Атакуваните растения са отслабени и лесно могат да бъдат атакувани от различни фитопатогени.

Контролни мерки:

• унищожаване на плевелите от насажденията;
• третиране на семената преди засяване;
• третирания със специфични инсектициди при появата на първите колонии.

Цвеклов хоботник (Bothynoderes punctiventris)

Дава едно поколение годишно и презимува в зряла фаза в почвата, на дълбочина между 20 и 25 см. Той е един от най-опасните вредители по захарното цвекло. Ларвите и възрастните нападат разсада на цвеклото, който отрязват от мястото между корените и стъблото или нагризват семеделните листа. Едно насекомо може да унищожи 10-12 растения на ден. След развитието на първите истински листа възрастните вече не могат да компрометират културата, а изгризват корените. В резултат на това нападнатите растения изсъхват, а коренът развива множество вторични корени. Атакуваните растения са по-слабо развити и продукцията е ниска.

Контролни мерки:

• правилна ротация на културите;
• унищожаване на плевелите от насажденията;
• третиране на семената преди засяване;
• третирания по време на вегетативния период със специфични инсектициди.

Цвеклова бълха (Chaetochnema spp.)

Тези видове дават 2-3 поколения годишно и презимуват като възрастни в повърхностния слой на почвата или под растителни остатъци. Нанасят големи щети на посевите от фуражно цвекло и захарно цвекло. Възрастните нагризват семената, котиледоните или първите същински листа. Нападнатите тъкани изсъхват и растенията имат продупчен вид. Развитието на растенията се забавя и капацитетът за фотосинтеза е намален. Тежките атаки са чести през сухите години.

Контролни мерки:

• правилна ротация на културите;
• унищожаване на плевелите от насажденията;
• третиране на семената преди засяване;
• третирания със специфични инсектициди.

Цвеклов молец (Scrobipalpa ocellatella)

Представлява вид с 3-4 поколения годишно и презимува в ларвен стадий върху остатъците от цвеклото след прибиране на реколтата или върху оставените корени. Ларвите се хранят с младите листа или пробиват галерии в петурата, в областта между корените и стъблото или в корена. Нападнатите органи се покриват с копринени нишки или изпражнения. Нападнатите растения се облистват, корените са слабо развити и продукцията е ниска.

Контролни мерки:

• правилна ротация на културите;
• децинфекциране на складовите помещения;
• третирания със специфични инсектициди.

Листоминираща муха (Pegomya hyoscyami)

Дава две поколения годишно и зимува като какавида в повърхностния слой на почвата. Възрастните не са опасни, но ларвите проникват в листата, между горния и долния епидермис, където консумират паренхимна. Вредителят е много опасен, когато растението има по-малко от осем листа. Нападнатите листа са пълни с изпражнения и капацитетът за фотосинтеза е намален.

Контролни мерки:

• контрол на плевели;
• балансирано торене;
• третирания със специфични инсектициди.