Вишна – третирания, контрол на болести и вредители

Овощното дърво вишна (Prunus cerasus) е част от семейство Розоцветни. Има малка корона и расте по-бавно от черешата, на която много прилича. Родината на вишната е Иран. Има лъскави листа, а цветовете са бели.
Има много ползи за човешкия организъм от консумация на плодовете на вишна – те регулират киселинния баланс на тялото, подобряват качествата на кръвта, помагат при чернодробни, бъбречни и сърдечни заболявания. Плодовете съдържат захар, органични киселини, протеини, пектин, калий, фосфор, калций, магнезий, витамини, каротин. 

Болести по вишната

Вирусни заболявания

Накъдряне на листата

Този вирус напада старите овошки. Симптомите могат да се различават – да са под формата на пръстеновидни петна, изсъхване или прегъване на листата. Обикновено заболяването води до забавяне на растежа.
Вирусът се разпространява при пресаждане, от семена или от прашец. 

Превенция и контрол:

• преглеждане на фиданките преди засаждане;
• използване на здрави присадки.

Некротични пръстеновидни петна

По листата на вишна се появяват малки, обезцветени точки. Атакуваната тъкан пада и листата изглеждат продупчени. Заболялото дърво прекъсва нормалния си растеж. Симптомите се забелязват през пролетта. Вирусът напада всички костилкови дървета и се разпространява от прашец, акари и нематоди.

Превенция и контрол:

• засаждане на здрави фиданки;
• отстраняване на заразените дръвчета от овощната градина;
• използване на инсектициди за контрол на популацията на насекоми.

Жълта мозайка по вишните

Листата, които са в долната част на дървото, се обезцветяват. Появяват се петна, прилични на мозайка. Листата пожълтяват и падат. След нападението на този вирус вишната произвежда по-малко плодове. Вирусът се пренася при присаждане и чрез прашец.

Превенция и контрол:

• използване на здрав посадъчен материал;
• засаждане на здрави фиданки.

Бактериални болести

Бактериен пригор (Pseudomonas syringae pv morsprunorum)

Заболяването засяга младите издънки, листата и плодовете. По листата се появява опетняване с воднист вид. При висока влажност върху петната се вижда бледожълта вискозна ципа. При ниска влажност наранената повърхност изсъхва и се откъсва от листото. Продължителното заболяване води до окапване на листата.
По плодовете също се забелязва червено-кафяво опетняване, разцепване на кората и деформация на плода.
Върху издънките са видими дълги линии, от които изтича лепкава течност. Раните нарастват всяка година и могат да се превърнат в ракови образувания. Бактерията прониква през тъканите на дървото, но най-често заразяването се случва при пресаждане.

Превенция и контрол:

• използване на здрава присадка;
• третиране със специфични фунгициди.

Бактериален рак (Agrobacterium radiobacter pv. Tumefaciens)

По корените и стеблото се образуват тумори, в началото малки и меки, а след това се втвърдяват. Имат различни размери и форми. Бактерията на рака навлиза през наранени места – от нематоди, от градушка. Благоприятни за развитието й са температури в диапазона 22-30 градуса и влажност на въздуха 80 %.

Превенция и контрол:

• сортиране на посадъчния материал преди засаждане;
• правилно подготвяне на почвата в овощната градина;
• дезинфекция на инструментите при работа с всяко отделно растение;
• изрязване на заразените клони до здраво място, третиране с бордолезов разтвор 4-5 % и покриване на раните с овощарска замазка;
• киснене на корените в бордолезов разтвор 1%;
• третиране през вегетационния период с продукти на основата на мед.

Гъбични заболявания

Кафяво гниене (Monilinia laxa)

Атакува надземната част на растението и води значителни загуби в студени и дъждовни години. Нападнатите листа висят, без да падат, цветовете окапват и изсъхват, а клоните се огъват. Младите плодове се набръчкват и опадват. Пулпата на узрелите плодове изгнива, а въшната й част омеква на места. Накрая плодовете се мумифицират и остават на дървото, като така спомагат за продължението на болестта през следващата година.
Гъбата презимува върху изгнилите плодове и по заразените клони.

Превенция и контрол:

• събиране и изхвърляне на засегнатите плодове;
• изрязване на заразените клони до здраво място, прилагане на бордолезов разтвор 4-5 % и покриване на раните с овощарска замазка;
• третиране извън вегетационния период с продукти на основата на мед (бордолезов разтвор) и превантивно третиране по време на вегетация със специфични фунгициди.

Бяла ръжда (Blumeriella jaapii)

Забелязва се опетняване по листата в началото на лятото – малки кръгли точки, червенолилави на цвят с диаметър 2-3 мм. Гъбата атакува цялото листо, то пожълтява, покрива се с лилави петна, а от долната си страна с бял мухъл. Листата окапват.
Гъбата причинява ранно опадване на листата при вишна и има негативни последици върху добива. Жизнеността на черешата рязко намалява и дървото е предразположено към измръзване.

Превенция и контрол:

• унищожаване на заразените пъпки и плодове;
• третиране със специфични фунгициди. 

Сачмянка (Stigmina carpophila)

По листата се появяват кръгли петна, а засегнатата повърхност изсъхва и се отделя от листото. По плодовете също се забелязва опетняване, обградено от червеникаво-лилава линия. Кайсиите губят сочността и вкуса си. От раните, причинени от гъбата, изтича лепкава течност.
Заболяването е опасно, понеже изсушава плодните пъпки. Спорите разпространяат гъбичката и презимуват в лепилото, което отделят. Гъбичката може да прекара зимата и като мицел върху кората на дървото.

Превенция и контрол:

• изрязване и изгаряне на заразените клони;
• наранените след рязането места се покриват с мастикова смола, а дървото се третира с бордолезов разтвор 4-5%;
• използване през вегетационния период на специфични фунгициди.

Вредители по вишната

Черешова муха (Rhagoletis cerasi)

Причинява загуби дори и след събиране на реколтата. Нападнатите плодове избледняват и изгниват. Има по едно поколение годишно, като в началото се развива като какавида в горните слоеве на почвата. Възрастните се появяват около 15 май и прелитат около 30 дни. 

Превенция и контрол:

• третиране при поява на възрастните (15 май-15 юни) в интервал от 10 дни, със специфични инсектициди.

Черна листна въшка (Myzus cerasi)

Напада доста агресивно черешовите дървета. Има много поколения годишно. Заразяването започва през пролетта – въшките се разпространяват по листата и се хранят с растителните сокове. По наранените места се пренасят вирусни заболявания.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Прасковен молец (Anarsia lineatella)

Напада както череша, така и вишна. Има три поколения годишно, а ларвите му прекарват зимата в обелената кора на клоните. През пролетта ларвите напускат убежището си и нападат пъпките. В младите издънки пробиват дупки. Женските снасят яйцата си на плодните пъпки, а новоизлюпените ларви се хранят с младите плодове. Ларвите на следващото поколение дълбаят вече узрелите плодове.

Превенция и контрол:

• изрязване и унищожаване на заразените клони и пъпки;
• третиране със специфични инсектициди. 

Плодова корогризачка (Adoxophyes orana)

Храни се с над 47 вида тревисти растения и дървета. Ларвата напада съцветията, листата и плодните пъпки. Пробива си дупки и дълбае в плодовете. Наранените места са вход за гъбични заболявания.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Източен плодов червей (Grapholita molesta)

Има три до четири поколения годишно. Ларвите му презимуват в пашкул в пукнатините на кората. Атакува пъпките, листата, но най-вече плодовете. Първите поколения ларви нападат плодните пъпки, а последните нанасят големи щети по реколтата.
Хранят се с пулпата около костилката.

Превенция и контрол:

• премахване на заразените плодове и пъпки;
• използване на капани за привличане на насекоми;
• третиране със специфични инсектициди.

Листогризяща гъсеница (Euproctis chrysorrhoea)

Напада както обикновени, така и овощни дървета. Има по едно поколение годишно. Ларвата презимува в пашкул, а в топлите сезони напада пъпките и листата, които могат да окапят. Дървото трябва да се прегледа за присъствието на гъсеници и да се вземат адекватни мерки.

Превенция и контрол:

• премахване на клоните, по които са разположени ларви;
• третиране със специфични инсектициди.

 Калифорнийска щитоносна въшка (Quadraspidiotus perniciosus)

Атакува над 200 вида растения. Има едно до три поколения годишно. Ларвите презимуват в кората на заразената вишна. Хранят се със соковете на растението. Както ларвите, така и възрастните, нападат всички части на дървото. Защитната обвивка на въшките задушава нападнатите зони. Дърветата забавят развитието си и изсъхват в следващите две или три години.

Превенция и контрол:

• прилагане на необходимите препарати извън вегетационния период;
• почистване на клоните с настоятелно търкане;
• третиране със специфични инсектициди.

Сливов плодов червей (Cydia funebrana)

Обикновено атакува костилковите плодни дървета. Има две поколения годишно. Ларвите презимуват в пашкул или в различни защитени места. Ларвите пробиват плода и се хранят с вътрешността му и с костилката. Нападнатите плодове на вишна падат, а ларвите продължават да се хранят от тях по земята. След като унищожат плода, червеите търсят място, където да презимуват.

Превенция и контрол:
– третиране със специфични инсектициди. 

Бяла американска пеперуда (Hyphantria cunea)

Атакува чинари и черници, както и плодни дървета. Прекарва зимата в пашкул в горните слоеве на почвата. Причинява окапване на листата и ниска продукция на плодове. Гъсениците обикновено се откриват от долната страна на листата, с които се хранят. Те си изграждат защитно гнездо, във вътрешността на което ядат.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Акари

Трудно се виждат с невъоръжено око. Хранят се с растителни сокове. След нападение от акари листата изсъхват, цветовете падат и дървото прекъсва растежа си.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Пъпков хоботник (Sciaphobus squalidus)

Опасен вредител, който напада цветните пъпки и вече разпъпилите цветове при вишна. Има по едно поколение на две години и презимува като възрастен в повърхностния слой на почвата. През пролетта се изкачва по дърветата и се храни с цветовете и цветните пъпки. Ларвите не са опасни за дървото, понеже се хранят с корените на тревисти растения.

Превенция и контрол:

• обръщане на почвата през есента;
• третиране със специфични инсектициди.