Цариградското грозде или европейското цариградско грозде (Ribes uva-crispa) се открива некултивирано в Европа, Азия, Северна и Централна Америка. Благодарение на високата си адаптивност то може да се отглежда в райони с различни климатични условия.

Плодовете на цариградското грозде са познати с богатото си съдържание на витамини и с ползите за здравето. Могат да се консумират пресни или като добавка в приготвянето на сладка, десерти, сокове и сладкиши. Друг вариант за употребата им е под формата на сушени плодове. 

Заболявания по цариградско грозде

Американска брашнеста мана по цариградското грозде (Sphaerotheca mors-uvae) 

Гъбичката паразитира по листата, младите издънки и плодовете. Симптомите по листата са появата и от двете им страни на бели петна. Листата остават малки, деформират се и падат. Растението спира да се развива нормално. Стеблата стават по-малко устойчиви на слани.

Младите израстъци са засегнати с развитието на мицела в края на пролетта. Една от най-големите щети, които нанася американската брашнеста мана е ограничаването на диференцирането на пъпките.

Младите плодове почерняват и се свиват, а по вече развитите се появяват бели петна, които с времето стават сиво-кафеви. Близо до тези петна тъканта некрозира, плодът се покрива с влажна или суха плесен, в зависимост от атмосферната влажност.

Гъбичките презимуват чрез мицела (разположен по израстъците и пъпките) или чрез плодообразуването им. Благоприятни условия за развитието на американската брашнеста мана са излишната влага и слабият въздушен поток, който разнася спорите.

Превенция и контролни мерки

За да се предотврати появата на патогените между отделните растения трябва да се остави достатъчно разстояние, за да се осигури добър въздушен поток на храстите. Резитбата и правилната поддръжка трябва да са част от грижата за растенията. Използва се посадъчен материал от сортове, устойчиви на заболяването – Black Down, Tsema, Kantata, Victoria, Meitgo, Slitsa, Record 35). Ако в предишни години е имало брашнеста мана по насажденията, в настоящата година се прилагат превантивни фунгицидни третирания, на всеки 7-10 дни.

Заразените израстъци се изрязват и изгарят. Листата се премахват и изгарят или се заравят чрез дълбока оран. Химически третирания се прилагат по време на периода на покой и по време на вегетация, със специфични продукти.

Европейска брашнеста мана по цариградското грозде (Microsphaera grossulariae)

Тя е по-малко разпространена и нанася по-малко щети в сравнение с американската брашнеста мана. Сипмптомите на заразяване са сходни, с изключение, че белите петна не придобиват сиво-кафяв цвят и образуването на спори е по-рядко.

По време на вегетативния период гъбичката се разпространява чрез сопри. Мицелът е резистентен и гъбичката се появява всяка следваща година, разположена под люспите на пъпките.

Превантивните и контролни мерки са същите както при американската брашнеста мана.

Листни петна или антракноза по касиса и цариградското грозде (Pseudopeziza ribis) 

Антракнозата често засяга насажденията на касис и цариградско грозде и причинява масово окапване на листата, особено във влажни райони, с по-хладни лета.

Гъбичката атакува листата и по-рядко израстъците и плодовете. По заразените листа се появяват редица червеникаво-кафеви кръгли петна, с диаметър 1-2 мм. С времето тъканта в центъра на тези петна става кафява на цвят и гъбичката формира спори. Петната се разширяват и понякога се обединяват, което води до пожълтяване на листата и масовото им окапване в средата на сезона. Храстите остават без листа дори през август.

По засегнатите издънки се появяват удължени, кафеви петна по кората, които нарастват в малки, отворени рани. Плодовете рядко биват заразени, а когато това се случи, се набръчкват и падат.

Заразените с антракноза растения спират да раждат плодове нормално и устойчивостта им към слани намалява.

Заболяването се благоприятства от температури между 15 и 25 градуса по Целзий и висока влажност. Спорите разпространяват антракнозата. Гъбичките презимуват под формата на спори, които са устойчиви на ниски температури или под формата на мицел в кората или върху падналите листа. Спорите се размножават през пролетта.

Превенция и контролни мерки

Важно е насажденията да се поддържат, като се премахват и изгарят атакуваните издънки, а листата се заравят, като мястото се изорава дълбоко.

Резистентни на антракноза са видовете: Kantata, Crusader, Lissil, Westra, Iuvigo, Tenah.

Химически третирания с продукти, съдържащи мед, се провеждат в периода на покой. През вегетационния период се използват специфични фунгициди. 

Ръжда по цариградското грозде и касиса (Cronartium ribicola)

Това заболяване се открива във всички райони, в които цариградското грозде и касиса растат свободно или са култивирани и където в близост има борови гори.

Наличието на борове в близост до насажденията с цариградско грозде води до постепенната поява на ръжда. По листата и клоните на боровете се появяват жълти спори, които лесно се пренасят от насекоми на големи разстояния. Вятърът ги разнася на къси разстояния. С времето засегнатите клони на боровете изсъхват.

Заразените листа на цариградското грозде се покриват от горната си страна с редица жълти петна. От долната им страна гъбичката формира кафеви мехури, които са летните спори. Заразените листа пожълтяват и окапват. Издънките остават обезлистени и не се втвърдяват достатъчно, което води до замръзването им през зимата. Плодовете на цариградското грозде остават малки и не узряват нормално.

Спорите, формирани през лятото, пренасят инфекцията на следващата година. Спорите нарастват през пролетта и заразяват боровете, гъбичките формират следваото поколение спори.

Превенция и контролни мерки

Цариградското грозде се засажда колкото е възможно по-далеч от борови гори. За да се предпазят боровите насаждения, се избягва отглеждането на цариградско грозде и касис в близост.
Устойчиви на заболяването са сортовете Crusader, La Fouge, Invigo, Lissil, Versaille Red, и Kantata.

Листни петна или септория по цариградско грозде (Mycosphaerella ribis)

Симптомите са сходни на тези на антракнозата, с разликата, че петната са по-светли в центъра си. Гъбичката презимува в падналите листа.

Превенция и контролни мерки

Влажността благоприятства появата на това заболяване. За да се намали риска от заразяване е препоръчително да се остави достатъчно разстояние между отделните растения при засаждане и насажданията да се почистват редовно от плевели. 

Вредители по цариградско грозде

Касисова педомерка (Abraxas grossulariata)

Описание. Възрастното е пеперуда с жълто-бели крила, с много черни петна, разположени напречно. Ларвата е бяла, с черни петна по гърба и оранжеви ивици отстрани. Тялото й е дълго 3-4 см, главата и краката са черни. Яйцата са светложълти и имат овално-издължена форма. След излюпването на яйцата, след около 3 седмици, ларвата започва да се храни с листата на цариградското грозде.

Размножаване. Касисовата педомерка има едно поколение годишно и презимува като ларва в гнезда от листа и копринени нишки. Понякога се крие под листата, без да образува гнездо. През пролетта ларвата се храни с пъпки и листа. Атакува и съцветията. Периодът на какавида започва през юни и през юли или август се появява възрастното. След чифтосване женската снася 230-280 яйца в долната част на листата на цариградското грозде и касиса. Отнема 16-18 дни на яйцата да се излюпат. Ларвата се храни няколко седмици и преминава в период на зимна хибернация.

Нападение. Щетите, причинени от ларвата, която се храни с листата на растението, водят до окапване на листата и повлияват цялостно на продукцията.

Превенция и контролни мерки

За да се намали броя на хиберниращите ларви, през есента листата се събират и изгарят. Извършват се химически третирания с инсектициди при първи признаци на нападение.

Касисова стъкленка (Synanthedon tipuliformis)

Широко разпространена в насажденията с касис и цариградско грозде. Причинява много щети.

Описание. Възрастните са пеперуди с металическо-сини тела, с 3 жълти пръстена и широка опашка. Крилата са прозрачни, тъмни на върха си. Ларвата е бледожълта, с кафява глава, с три чифта крака.

Размножаване. Касисовата стъкленка има по едно поколение годишно и презимува като ларва в галерии, издълбани в основата на храста. През пролетта ларвата се превръща в какавида и първите пеперуди се появяват през май. След чифтосването и снасянето на яйцата се появява ларвата. Тя пробива издънките в основата на пъпките и се храни с вътрешността им.

Атакуване. Най-много щети причиняват ларвите, тъй като се хранят с вътрешността на стеблата и с дървесина. Издънките и стеблата на атакуваното растение изсъхват, а при по-голяма колония целият храст загива.

Превенция и контролни мерки

Препоръчително е да режете, събирате и унищожавате засегнатите израстъци, за да намалите броя на вредителите. При наличието на пеперуди се извършват 1-2 химични третирания със специфични за целта инсектициди. 

Листна въшка по цариградско грозде (Cryptomyzus ribis)

Присъствието на листни въшки е видимо по деформацията на листата, развиващи се към краищата на израстъците. Листата придобиват червеникав или жълт оттенък. Видими са колонии листни въшки. Те нападат в края на пролетта, а през лятото вече могат да летят и се разпространяват и по други растения. Яйцата, снесени през есента, гарантират пренасянето на патогена през следващата година. През пролетта яйцата се излюпват и отново се образуват колонии.

Оси по цариградско грозде (Nematus ribesii, Nematus leocotrochus и Pristiphora appendiculata)

Трите вида оси атакуват цариградското грозде през пролетта и лятото. Могат да имат от 1 до 4 поколения годишно. Презимуват като ларви в пашкул, в земята. Най-активни са в периода април-септември. След чифтосване женските снасят яйца от долната страна на листата. Ларвите причиняват най-много щети, тъй като се хранят с листата на храста и водят до окапването им. Устойчивостта на растението и продукцията значително намаляват.