Цариградско грозде – третирания, контрол на болести и вредители

Публикувано на: февруари 7, 2023 Променено на: 24 април 2024

цариградско-грозде

Цариградското грозде или европейското цариградско грозде (Ribes uva-crispa) се открива некултивирано в Европа, Азия, Северна и Централна Америка. Благодарение на високата си адаптивност то може да се отглежда в райони с различни климатични условия.

Плодовете на цариградското грозде са познати с богатото си съдържание на витамини и с ползите за здравето. Могат да се консумират пресни или като добавка в приготвянето на сладка, десерти, сокове и сладкиши. Друг вариант за употребата им е под формата на сушени плодове. 

Заболявания по цариградско грозде

Американска брашнеста мана по цариградското грозде (Sphaerotheca mors-uvae) 
брашнеста-мана-по-цариградско-грозде

Гъбичката паразитира по листата, младите издънки и плодовете. Симптомите по листата са появата и от двете им страни на бели петна. Листата остават малки, деформират се и падат. Растението спира да се развива нормално. Стеблата стават по-малко устойчиви на слани.

Младите израстъци са засегнати с развитието на мицела в края на пролетта. Една от най-големите щети, които нанася американската брашнеста мана е ограничаването на диференцирането на пъпките.

Младите плодове почерняват и се свиват, а по вече развитите се появяват бели петна, които с времето стават сиво-кафеви. Близо до тези петна тъканта некрозира, плодът се покрива с влажна или суха плесен, в зависимост от атмосферната влажност.

Гъбичките презимуват чрез мицела (разположен по израстъците и пъпките) или чрез плодообразуването им. Благоприятни условия за развитието на американската брашнеста мана са излишната влага и слабият въздушен поток, който разнася спорите.

Превенция и контролни мерки

За да се предотврати появата на патогените между отделните растения трябва да се остави достатъчно разстояние, за да се осигури добър въздушен поток на храстите. Резитбата и правилната поддръжка трябва да са част от грижата за растенията. Използва се посадъчен материал от сортове, устойчиви на заболяването – Black Down, Tsema, Kantata, Victoria, Meitgo, Slitsa, Record 35). Ако в предишни години е имало брашнеста мана по насажденията, в настоящата година се прилагат превантивни фунгицидни третирания, на всеки 7-10 дни.

Заразените израстъци се изрязват и изгарят. Листата се премахват и изгарят или се заравят чрез дълбока оран. Химически третирания се прилагат по време на периода на покой и по време на вегетация, със специфични продукти.

Препоръчителни продукти

Прочетете внимателно и следвайте инструкциите на етикета на всеки продукти
Европейска брашнеста мана по цариградското грозде (Microsphaera grossulariae)
европейска-брашнеста-мана-по-цариградско-грозде

Тя е по-малко разпространена и нанася по-малко щети в сравнение с американската брашнеста мана. Сипмптомите на заразяване са сходни, с изключение, че белите петна не придобиват сиво-кафяв цвят и образуването на спори е по-рядко.

По време на вегетативния период гъбичката се разпространява чрез сопри. Мицелът е резистентен и гъбичката се появява всяка следваща година, разположена под люспите на пъпките.

Превантивните и контролни мерки са същите както при американската брашнеста мана.

Листни петна или антракноза по касиса и цариградското грозде (Pseudopeziza ribis) 
антракноза-по-цариградско-грозде

Антракнозата често засяга насажденията на касис и цариградско грозде и причинява масово окапване на листата, особено във влажни райони, с по-хладни лета.

Гъбичката атакува листата и по-рядко израстъците и плодовете. По заразените листа се появяват редица червеникаво-кафеви кръгли петна, с диаметър 1-2 мм. С времето тъканта в центъра на тези петна става кафява на цвят и гъбичката формира спори. Петната се разширяват и понякога се обединяват, което води до пожълтяване на листата и масовото им окапване в средата на сезона. Храстите остават без листа дори през август.

По засегнатите издънки се появяват удължени, кафеви петна по кората, които нарастват в малки, отворени рани. Плодовете рядко биват заразени, а когато това се случи, се набръчкват и падат.

Заразените с антракноза растения спират да раждат плодове нормално и устойчивостта им към слани намалява.

Заболяването се благоприятства от температури между 15 и 25 градуса по Целзий и висока влажност. Спорите разпространяват антракнозата. Гъбичките презимуват под формата на спори, които са устойчиви на ниски температури или под формата на мицел в кората или върху падналите листа. Спорите се размножават през пролетта.

Превенция и контролни мерки

Важно е насажденията да се поддържат, като се премахват и изгарят атакуваните издънки, а листата се заравят, като мястото се изорава дълбоко.

Резистентни на антракноза са видовете: Kantata, Crusader, Lissil, Westra, Iuvigo, Tenah.

Химически третирания с продукти, съдържащи мед, се провеждат в периода на покой. През вегетационния период се използват специфични фунгициди. 

Препоръчителни продукти

Прочетете внимателно и следвайте инструкциите на етикета на всеки продукти
Ръжда по цариградското грозде и касиса (Cronartium ribicola)
ръжда-по-цариградско-грозде

Това заболяване се открива във всички райони, в които цариградското грозде и касиса растат свободно или са култивирани и където в близост има борови гори.

Наличието на борове в близост до насажденията с цариградско грозде води до постепенната поява на ръжда. По листата и клоните на боровете се появяват жълти спори, които лесно се пренасят от насекоми на големи разстояния. Вятърът ги разнася на къси разстояния. С времето засегнатите клони на боровете изсъхват.

ръжда-по-цариградско-грозде2

Заразените листа на цариградското грозде се покриват от горната си страна с редица жълти петна. От долната им страна гъбичката формира кафеви мехури, които са летните спори. Заразените листа пожълтяват и окапват. Издънките остават обезлистени и не се втвърдяват достатъчно, което води до замръзването им през зимата. Плодовете на цариградското грозде остават малки и не узряват нормално.

Спорите, формирани през лятото, пренасят инфекцията на следващата година. Спорите нарастват през пролетта и заразяват боровете, гъбичките формират следваото поколение спори.

Превенция и контролни мерки

Цариградското грозде се засажда колкото е възможно по-далеч от борови гори. За да се предпазят боровите насаждения, се избягва отглеждането на цариградско грозде и касис в близост.
Устойчиви на заболяването са сортовете Crusader, La Fouge, Invigo, Lissil, Versaille Red, и Kantata.

Препоръчителни продукти

Прочетете внимателно и следвайте инструкциите на етикета на всеки продукти
Листни петна или септория по цариградско грозде (Mycosphaerella ribis)
септория-по-касиса

Симптомите са сходни на тези на антракнозата, с разликата, че петната са по-светли в центъра си. Гъбичката презимува в падналите листа.

Превенция и контролни мерки

Влажността благоприятства появата на това заболяване. За да се намали риска от заразяване е препоръчително да се остави достатъчно разстояние между отделните растения при засаждане и насажданията да се почистват редовно от плевели. 

Вредители по цариградско грозде

Касисова педомерка (Abraxas grossulariata)

касисова-педомерка-цариградско-грозде

Описание. Възрастното е пеперуда с жълто-бели крила, с много черни петна, разположени напречно. Ларвата е бяла, с черни петна по гърба и оранжеви ивици отстрани. Тялото й е дълго 3-4 см, главата и краката са черни. Яйцата са светложълти и имат овално-издължена форма. След излюпването на яйцата, след около 3 седмици, ларвата започва да се храни с листата на цариградското грозде.

молец-на-касисова-педомерка

Размножаване. Касисовата педомерка има едно поколение годишно и презимува като ларва в гнезда от листа и копринени нишки. Понякога се крие под листата, без да образува гнездо. През пролетта ларвата се храни с пъпки и листа. Атакува и съцветията. Периодът на какавида започва през юни и през юли или август се появява възрастното. След чифтосване женската снася 230-280 яйца в долната част на листата на цариградското грозде и касиса. Отнема 16-18 дни на яйцата да се излюпат. Ларвата се храни няколко седмици и преминава в период на зимна хибернация.

Нападение. Щетите, причинени от ларвата, която се храни с листата на растението, водят до окапване на листата и повлияват цялостно на продукцията.

Превенция и контролни мерки

За да се намали броя на хиберниращите ларви, през есента листата се събират и изгарят. Извършват се химически третирания с инсектициди при първи признаци на нападение.

Касисова стъкленка (Synanthedon tipuliformis)
касисова-стъкленка

Широко разпространена в насажденията с касис и цариградско грозде. Причинява много щети.

Описание. Възрастните са пеперуди с металическо-сини тела, с 3 жълти пръстена и широка опашка. Крилата са прозрачни, тъмни на върха си. Ларвата е бледожълта, с кафява глава, с три чифта крака.

възрастна-касисова-стъкленка

Размножаване. Касисовата стъкленка има по едно поколение годишно и презимува като ларва в галерии, издълбани в основата на храста. През пролетта ларвата се превръща в какавида и първите пеперуди се появяват през май. След чифтосването и снасянето на яйцата се появява ларвата. Тя пробива издънките в основата на пъпките и се храни с вътрешността им.

Атакуване. Най-много щети причиняват ларвите, тъй като се хранят с вътрешността на стеблата и с дървесина. Издънките и стеблата на атакуваното растение изсъхват, а при по-голяма колония целият храст загива.

Превенция и контролни мерки

Препоръчително е да режете, събирате и унищожавате засегнатите израстъци, за да намалите броя на вредителите. При наличието на пеперуди се извършват 1-2 химични третирания със специфични за целта инсектициди. 

Листна въшка по цариградско грозде (Cryptomyzus ribis)
листна-въшка-по-цариградско-грозде2
листна-въшка-по-цариградско-грозде

Присъствието на листни въшки е видимо по деформацията на листата, развиващи се към краищата на израстъците. Листата придобиват червеникав или жълт оттенък. Видими са колонии листни въшки. Те нападат в края на пролетта, а през лятото вече могат да летят и се разпространяват и по други растения. Яйцата, снесени през есента, гарантират пренасянето на патогена през следващата година. През пролетта яйцата се излюпват и отново се образуват колонии.

Оси по цариградско грозде (Nematus ribesii, Nematus leocotrochus и Pristiphora appendiculata)
оси-по-цариградско-грозде

Трите вида оси атакуват цариградското грозде през пролетта и лятото. Могат да имат от 1 до 4 поколения годишно. Презимуват като ларви в пашкул, в земята. Най-активни са в периода април-септември. След чифтосване женските снасят яйца от долната страна на листата. Ларвите причиняват най-много щети, тъй като се хранят с листата на храста и водят до окапването им. Устойчивостта на растението и продукцията значително намаляват. 

×

Ние ви помагаме
да се грижите за растенията си

Ако все още не сте открили решение в нашите статии или в предишни дискусии, започнете нова дискусия и нашите специалисти ще ви помогнат.

Нова дискусия относно

Цариградско грозде – третирания, контрол на болести и вредители
Цариградско грозде – третирания, контрол на болести и вредители

Your information:

Вашето име трябва да съдържа максимум 30 знака. Ако искате да предадете подробности за проблема, с който се сблъсквате, моля, попълнете другите полета.

The maximum document size is 59 MB.

Add
Полезно е, ако добавите някое (някой, някоя) Изображения или Клипове максимум 15 секунди


Искате да научите повече?

Нашите специалисти участват в дискусиите на общността Armuro с полезна информация и решения
Ако желаете, може да започнете дискусия относно проблема, с който сте се сблъскали
Прочетете дискусията