Сорго (Sorghum bicolor) е петата най-отглеждана зърнена култура в света. Последните проучвания показват, че това растение може да замени царевицата в храната на животните. Основното предимство на тази култура е нейната устойчивост на продължителна суша. Сорго се използва и в храненето на хората, в бирената индустрия или производството на метли. Технологията на отглеждане е много сходна с тази на царевицата. Соргото е по-малко взискателно по отношение на почвата от царевицата, по-евтино е от царевицата и производството е по-малко засегнато от високи температури или суша.

Болести по сорго

Вирус с червени ивици

Първите симптоми на вируса се появяват през юни и прогресират през есента. По листата се образуват малки, изолирани, жълти или светлозелени петна. С времето петната стават ръждивокафяви. При силни инфекции листата покафеняват и растенията изсъхват напълно. Вирусът презимува в коренищата на тръстика, а през пролетта листни въшки пренасят вируса в растенията сорго.

Превенция и контрол:

• контрол със специфични хербициди;
• правилна ротация на културите;
• контрол на листни въшки, които са отговорни за разпространението на вируса.

Бактериален рак (Pseudomonas syringae)

Първите симптоми на заболяването се появяват през лятото. По листата са видими удължени или неправилни кръгли петна. Те първоначално са изолирани, но могат да се слеят. При благоприятни условия болестта се проявява и по стъблата. Нападението се благоприятства от високите температури и влажното време.

Превенция и контрол:

• култивиране на устойчиви сортове;
• третиране на семената преди засяване.

Покрита главня по сорго (Sphacelotheca sorghi)

Нападението се проявява в съцветията. Флоралните органи се заменят с конични торбички, вътре в които се развиват спорите на гъбичките. Болестта прогресира и мембраната около спорите се разкъсва, освобождавайки ги.

Превенция и контрол:

• използване на здрави семена;
• при силна атака се преместват насажденията.

Жълто-кафеви петна (Drechslera sorghicola)

По листата се появяват големи овални петна, оградени с кафяв ореол. Петната се разширяват, сливат се и обхващат големи площи от листа. При влажно време по повърхността на петната се появява фина плесен, което представлява плододаването на гъбата. При сухо време листата изсъхват и засегнатите тъкани се отделят, което води до разкъсване на листата.

Превенция и контрол:

• дълбока есенна оран;
• оптимална гъстота на засяване;
• правилна ротация на културите;
• култивиране на устойчиви хибриди;
• третирания със специфични фунгициди.

Вредители по сорго

Западен царевичен коренов червей (Diabrotica virgifera virgifera)

Дава едно поколение годишно и презимува във фаза яйце в повърхностния слой на почвата, близо до царевичните растения. Ларвите се появяват през май и се хранят с корените на царевицата. След нападението кореновата система се унищожава и възниква феноменът на окапване на растенията. Възрастните пробиват листата и след това се хранят с прашец.

Контролни мерки:

• правилна ротация на културите;
• използване на феромонни капани, за да се избегне размножаване на възрастните;
• приложение на третирания при повече от 10 възрастни на растение.

Скарабей (Pentodon idiota)

Дава поколение веднъж на всеки три години и презимува в стадий на ларва или възрастно в повърхностния слой на почвата. Възрастните атакуват растението в различни стадии на развитие. Те прогризват дупки в областта между корените и стъблото и прекъсват циркулацията на вътреклетъчните течности на растението. След нападението растенията изсъхват. Ларвите не са опасни.

Контролни мерки:

• дълбока есенна оран;
• култивиране на устойчиви хибриди;
• третирания със специфични инсектициди.

Сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis)

Този вредител може да причини проблеми в насажденията от сорго. Има едно поколение годишно и презимува като възрастно в почвата. Възрастните се появяват в края на март при температури над 9° С. Те изгризват листата от фаза поникване. След като растението развие 4 истински листа, този вредител вече не представлява опасност.

Контролни мерки:

• третиране на семената преди засяване;
• дълбока зимна оран;
• ранно засяване;
• третирания по време на вегетативния период със специфични инсектициди.

Мигриращ скакалец (Locusta migratoria)

Той е полифаг с висока екологична пластичност. Дава само едно поколение годишно и презимува във фаза яйце в повърхностния слой на почвата. Атакува агресивно повечето култури. Напада надземните части, като оставя дебелите и здрави стъбла непокътнати. Това е много опасен вид и трудно се контролира, защото напада под формата на колонии. Така за няколко часа може да унищожи десетки хектари посеви.

Контролни мерки:

• мониториране на популацията на скакалци, ако насажденията са в близост до рискови зони;
• третирания с инсектициди при опасност.

Телени червеи (Agriotes spp.)

Тези насекоми са ларвите на полски ковач. Зимуват в почвата като ларви от различен стадий и дават поколение веднъж на 4-5 години. Телените червеи са много опасни, защото атаката им не може да бъде идентифицирана бързо. Те консумират кореновата система и растението изсъхва и умира.

Контролни мерки:

• дълбока есенна оран;
• третиране на семената преди засяване;
• ротация на културите с такива, които рядко биват нападани от вредители (грах, боб, соя, рапица, синап);
• приложение на минерални торове, които спомагат за унищожаване на телени червеи;
• третирания със специфични инсектициди.

Царевичен стъблопробивач (Ostrinia nubilalis)

Този вредител може да зарази и насажденията от сорго. Дава две поколения годишно и презимува като ларва в растителните остатъци. Възрастните се появяват в края на юни и снасят яйцата си от долната страна на листата. След като се излюпят, ларвите се хранят с метлицата на растението, след което проникват вътре в стъблото и консумират органите. Развитието на растението се забавя и стъблата могат да се счупят.

Контролни мерки:

• изгаряне на растителните остатъци след събиране на реколтата;
• дълбока есенна оран;
• култивиране на устойчиви хибриди;
• когато 50% от растенията са перфорирани се третира със специфични инсектициди.