Соята(Glycine max) е много популярна култура, което принадлежи към семейство Бобови. Известността й се дължи на високото съдържание на протеин в семената (до 40%). Соята произхожда от Азия и е една от най-питателните зърнени култури. След обработка е лесна за усвояване, подхранваща е и има енергизиращ и реминерализиращ ефект. Технологията на отглеждане на това растение все още има някои неразкрити тайни. Соята е доста претенциозно растение, което се нуждае от висока влажност на почвата, особено при сеитба. Освен това борбата с болестите и неприятелите е важен етап в технологията на отглеждане. За правилна грижа за соя е препоръчително да се идентифицират проблемите, които могат да възникнат.

Болести по соя

Мозаечен вирус

При това заболяване се появяват обезцветени петна по листата. Нападнатите тъкани пожълтяват и вече не се развиват нормално, а листът се набръчква и има мозаечен вид. Растенията от заразени семена се развиват слабо и образуват малък брой шушулки, които също са малки по размер. По време на вегетативния период болестта се пренася от листни въшки, а от една година на друга вирусът се предава чрез заразени семена.

Превенция и контрол:

• култивиране на устойчиви сортове;
• използване на здрави семена;
• приложение на инсектициди за контрол на листни въшки.

Жълта мозайка (Alfalfa mosaic virus)

Жилките пожълтяват, а на върха на листата се появяват жълти петна. Нападнатите тъкани вече не се развиват нормално, листът придобива мозаечен вид, а в някои случаи се набръчкват.

Превенция и контрол:

• култивиране на устойчиви сортове;
• използване на здрави семена;
• премахване на заразените растения от насажденията.

Бактериен пригор при соя (Pseudomonas syringae pv glycinea)

Болестта може да атакува във всички фази на вегетативния растеж. По листата се появяват ъгловати кафяво-черни петна, които първоначално са изолирани. Болестта прогресира и засегнатите тъкани се отделят от растението. Така листът придобива продупчен вид. При влажно време бактериалният ексудат се появява на повърхността на нападнатите участъци под формата на жълта слузеста маса.

Превенция и контролни мерки:

• култивиране на устойчиви сортове;
• унищожаване на растителните остатъци от почвената повърхност;
• култивиране на устойчиви семена от сигурни източници;
• не се извършват дейности по насажденията, когато са влажни.

Пухена мана (Peronospora manschurica)

Може да увреди повече от 30% от реколтата от соя. Гъбата напада всички надземни органи на растението. От горната страна на листата се появяват жълти ъгловати петна, които се развиват и стават кафяви. От долната страна, близо до петната, се появява сив мъх. При силни зарази листата изсъхват и окапват преждевременно.

Превенция и контрол:

• засяване на соя на същото поле след 3-4 години;
• балансирано торене;
• унищожаване на плевелите от насажденията;
• култивиране на устойчиви сортове;
• третирания със специфични фунгициди.

Аскохитоза (Ascochyta sojaecola)

Гъбата напада листата, стъблата и шушулките. По листата се появяват сиви кръгли петна, заобиколени от кафява граница. Нападнатите тъкани изсъхват и се отделят от листа. По стъблата заболяването причинява появата на продълговати, кафяво-черни петна. Нападнатите шушулки показват лезии с гнила и често напукана тъкан.

Превенция и контрол:

• унищожаване на растителните остатъци;
• правилно изпълнени агротехнически дейности;
• използване на здрави семена;
• култивиране на устойчиви сортове;
• третирания със специфични фунгициди.

Бяла плесен (Sclerotinia sclerotiorum)

По корените и в основата на стъблото се появяват тъмни петна с прегорен вид. В близост до тази тъкан се образува дебел слой бял мъх. Засегнатите растения изсъхват внезапно и могат лесно да бъдат изкоренени. Листата и шушулките също са покрити с белезникав мицел. Нападнатите семена не покълват и пренасят болестта.

Превенция и контрол:

• избягване на влажни почви;
• правилна ротация на културите;
• третиране на семената преди засяване с продукти, които не влияят на азот-фиксиращите бактерии;
• балансирано торене;
• третирания по време на вегетационния период със специфични фунгициди.

Гниене на шушулките и стеблото при соя (Diaporthe phaseolorum var. sojae)

Гъбата напада стъблата, шушулките и семената, по-рядко листата. Първите симптоми се появяват в областта на възлите. В нападнатите места около стъблото се появяват кафеви петна. С напредване на заболяването по повърхността на тези петна се образуват черни кръгли точки, които представляват плода на гъбата. Нападнатите растения изсъхват, а по шушулките се опетняват. Заразените семена губят кълняемостта си.

Превенция и контрол:

• използване на здрави семена;
• балансирано торене;
• третирания със специфични фунгициди.

Септориоза (Septoria glycines)

Симптомите на това заболяване се проявяват по всички надземни органи на растенията и във всички фенофази. По листата се появяват жълти петна, които след това стават кафяви и са заобиколени от черна граница. Болестта се развива, центърът на петната става сив, а вътре в тях се развиват черни кръгли образувания, които представляват плода на гъбата. При силно нападение листата изсъхват.

Превенция и контрол:

• използване на здрави семена;
• засяване в оптималното време;
• балансирано торене;
• правилна ротация на културите;
• култивиране на устойчиви сортове;
• третирания със специфични фунгициди.

Брашнеста мана (Microsphaera diffusa)

Това заболяване засяга всички надземни органи на растението, но характерните симптоми се проявяват по листата. Гъбата образува бели пастообразни петна, които се разпространяват бързо и покриват листата от двете страни. Към есента мицелът придобива прашен вид и на повърхността се появяват малки черни точки, които представляват плода на гъбата. Силно нападнатите листа пожълтяват и изсъхват.

Превенция и контрол:

• събиране и унищожаване на растителните остатъци;
• третирания със специфични фунгициди.

Вредители по соя

Акари (Tetranychus spp.)

Те произвеждат няколко поколения годишно. Женските създават специфична тъкан, която обгражда стъблото и след това започват да снасят яйца. Ларвите и възрастните жилят и изсмукват вътреклетъчната течност на нападнатите растения. След атаката развитието на растението се забавя.

Контролни мерки:

• третиране със специфични инсектициди.

Телени червеи (Agriotes spp.)

Тези насекоми са ларвите на полски ковачи. Зимуват в почвата като ларви от различен стадий и дават поколение веднъж на 4-5 години. Телените червеи са много опасни, защото атаката им не може да бъде идентифицирана бързо. Те консумират кореновата система и растението изсъхва и умира.

Контролни мерки:

• дълбока есенна оран;
• третиране на семената преди засяване;
• правилна ротация на културите;
• applying mineral fertilizers, which have a harmful effect on wireworms.

Муха по соя (Delia platura)

Той е полифаг, който напада почти всички култивирани растения. Дава 2-3 поколения годишно и зимува като какавида в почвата. Възрастните се появяват в началото на пролетта и снасят яйца в почвата, близо до растенията. След излюпването си ларвите атакуват покълналите семена, в които прокопават галерии.

Контролни методи:

• третиране със специфични инсектициди.

Коренов нематод (Heterodera goettingiana)

Дава две поколения годишно и зимува под формата на циста, като така може да остане неактивна за дълго време. По нападнатите корени се образуват малки пустули под формата на възли. Атакуваните растения се развиват слабо или дори загиват.

Контролни мерки:

• избягване на влажни почви;
• правилно извършени агротехнически дейности;
• правилна ротация на културите.

Соев молец (Etiella zinckenella)

Дава две поколения годишно и презимува в стадий на ларва в повърхностния слой на почвата. Ларвите изгризват семената от една шушулка, след което могат да мигрират към други шушулки. Това е много опасен вид, който може да унищожи до 30% от насажденията. Причинява щети както пряко, чрез консумация на семената, но и индиректно, чрез екскрементите и секретите, които оставя върху здравите семена.

Контролни мерки:

• правилни агротехнически дейности;
• правилна ротация на културите;
• третирания със специфични инсектициди.

Дяволска пеперуда(Vanessa cardui)

Дяволската пеперуда е полифаг. Среща се главно в райони с умерен климат. Възрастните летят по време на дъждовно време, а ларвите растат бързо. Обикновено пеперудата произвежда 3 поколения годишно. Възрастните снасят яйцата си върху горната страна на листата. След като се излюпят, ларвите се хранят с листата, които в крайна сметка падат на земята.

Контролни мерки:

• третирания със специфични инсектициди.

Грахов хоботник (Sitona lineatus)

Дава едно поколение годишно и презимува като възрастно в повърхностния слой на почвата или под растителните остатъци от повърхността на почвата. Това е олигофаг, който напада няколко бобови растения. Възрастните нагризват листата на растенията, а ларвите унищожават образуваните по корена възли. Атакуваните растения забавят растежа си и дават ниски добиви.

Контролни мерки:

• третирания със специфични инсектициди.

Зимна нощенка (Agrotis segetum)

Това е полифаг, който има две поколения годишно и зимува в почвата като ларва. Възрастните не са вредни, но ларвите консумират листата и другите надземни части на растението. В последните етапи на развитие те се оттеглят в почвата. След атака растенията имат намален капацитет за фотосинтеза, а в тежки случаи губят листата си.

Контролни мерки:

• правилна ротация на културите;
• правилни агротехнически дейности;
• третирания със специфични инсектициди.