smokiniaСмокиня

Смокиня – засаждане, отглеждане и събиране на реколтата

смокиня-засаждане-отглеждане-събиране-на-реколтата

Смокинята (Ficus carica) е плодоносен храст от семейство Черничеви и произхожда от Средна Азия. Смокиня се отглежда в субтропични климатични зони и такива с мек климат. В Европа за пръв път е спомената от древните гърци. В древни писания се е смятала за едно от най-важните плодоносни растения. Отглежда се заради плодовете си, които са богати на витамини, минерали и лесно смилаеми захари, както и заради специалния си вкус. Смокинята се използва за лечение на редица вътрешни или външни заболявания. 

смокиня-растение
смокиня-растение2
смокинов-плод

Ботанически характеристики

В региони със сходни на мястото й на произход условия смокинята се развива като дърво – достига височина 12-15 метра. В райони, където климатичните условия са различни от естествения й хабитат смокинята е под формата на храст, с 4-6 разклонени стебла, с височина 2-3 метра. Коренът е добре развит. Пъпки могат да се развият по повърхността на корена – те нарастват и помагат за възстановяване на растението, когато е било подложено на физиологичен стрес, като например при падане на слана. Стеблото е дебело, сиво, а клоните са гладки. Листата на смокинята са тъмнозелени, длановидни. Цветовете са малки и многобройни. Плодовете са овални или крушовидни, достигат до 150 грама.

Условия за отглеждане

Тъй като е тропично растение, смокинята има високи изисквания към условията на околната среда:

Светлина. Смокинята изисква добра осветеност през по-голямата част от деня. Развива се на слънчеви места, с южно изложение, на достатъчно разстояние от други плодни растения, които могат да хвърлят сянка върху нея. Слънчевата светлина промотира оформянето на плодните пъпки и плододаването. При добра осветеност смокинята може да даде плодове два пъти в годината.

Температура. Смокинята е чувствителна към измръзване. Издържа на температури до 40 градуса по Целзий, но листата могат да изгорят. Не е устойчива към измръзване и при -12 до -15 градуса по Целзий някои вегетативни органи могат да бъдат засегнати.

Влажност. В райони, в които годишното количество валежи не надвишава 600 мм е задължително смокинята да се полива. Обилните валежи при зреенето на плодовете могат да причинят напукването им. Смокинята е чувствителна и към излишна влага в почвата.

Почва: Развива се добре в леки, пропускливи почви, с богато съдържание на хумус, с неутрално или леко алкално pH. Тежки, студени почви, които задържат влага или са твърде сухи, не са подходящи за отглеждане на смокиня. 

Подготовка на почвата

Мястото за засаждане на смокиня се избира според изискванията на растението към условията на околната среда и почвата. Почвата се подготвя 2-3 месеца преди засаждане. Полето трябва да е почистено от растителните остатъци на предшестващата култура. Мястото се наторява в зависимост от това доколко почвата е снабдена с хранителни вещества. Механично или ръчно дълбоко изораване се прави на дълбочина 40-50 см. При плитки почви дълбочината за изораване е 30-40 см. 

Засаждане

За да не бъдат младите растения изложени на риск от измръзване, засаждането се прави рано напролет. Големината на посадъчните дупки трябва да е 40х40х40 см на места, където е извършена дълбока оран,  60х60х40 см при плитки почви и 80х80х60 см на некултивирана земя. Дупките се изкопават механично или ръчно, в случай на малко пространство за засаждане.

Корените се оформят преди засаждане, повредените или изсъхнали корени се премахват. Преди засаждане могат да се потопят в кремообразна смес от жълта пръст, оборски тор и вода. Засаждането на смокиня се състои в поставяне на посадъчния материал в дупката, във вертикална позиция и зариването му с пръст. Почвата се уплътнява и растенията се поливат с 5-6 литра вода на растение. 

Поддръжка

Подрязване

При отглеждане в по-студени райони смокинята се оформя като храст или като дърво джудже, за да се предпази растението през студения сезон. Има четири типа подрязване: за оформяне на короната, за стимулиране на плододаването, за поддръжка и за обновяване.

Оформянето на короната на смокиня осигурява необходимата големина на скелетните и полускелетните клони, за да могат да подкрепят продукцията и да ускорят плодоносната фенофаза на храста. Започва със засаждането на смокинята.

Препоръчителни продукти

Прочетете внимателно и следвайте инструкциите на етикета на всеки продукти

За стимулиране на плододаването плодоносните клони се скъсяват до 20-40 см. В началото тези подрязвания се извършват заедно с резитбата за оформяне на короната. По-късно се съчетават с подрязванията за поддръжка на растението.

Подрязванията за поддръжка и обновяване се състоят в редовно премахване на увредени или неправилно разположени клони.

При извършване на тези дейности се използват защитни ръкавици, тъй като сокът от вътрешността на растението е отровен. 

Препоръчителни продукти

Прочетете внимателно и следвайте инструкциите на етикета на всеки продукти
Поливане и торене

Благоприятно за развитието на смокинята е наторяването, като се започне на втората и третата година след засаждане. Прилагат се органични или изкуствени азот-фосфор-калиеви торове. Също така подходящи за използване са листни торове, в зависимост от условията на околната среда и нуждите на растението.

Препоръчителни продукти

Прочетете внимателно и следвайте инструкциите на етикета на всеки продукти
Предпазване на смокинята през студения сезон

Тъй като смокинята не е устойчива на измръзване, в райони, където температурите през зимата падат под -12 градуса по Целзий тя трябва да бъде предпазена. След като листата паднат клоните се събират под формата на букет и се закрепят с връв, като не бива да е много стегната. Така оформените клони се покриват със слама или друг материал. След това се увиват с юта или друг предпазващ материал и се завързват добре.

Клоните на младите растения се огъват внимателно, възможно най-близо до земята, и се фиксират с куки. Покриват се със 20-30 см слой слама или тор. При този метод младите растения се разполагат полегато, короната се свива, така че да образува нисък храст, а стеблата не бива да са дебели, за да се огънат лесно, без риск да се счупят.

Който и от двата метода за предпазване да изберете, трябва да оставите непокрито място, през което растението да може да диша.

Контрол на болести и вредители

Най-честите заболявания по смокинята са мозаечен вирус, ръжда, бактериален рак, антракноза. Бива нападана от листни въшки, щитоносни въшки, акари и гъсеници.

Събиране на реколтата

Смокинята може да роди плодове два пъти в годината. Плодовете първия път са по-големи в сравнение с второто бране. Оптималният период за събиране на плодовете зависи от региона и сорта. Плодовете трябва да са узрели – познават се по това, че стават лилави и лесно се отделят от храста. Съхраняват се за кратко след бране, тъй като са нетрайни.

В допълнение:
Смокинята се размножава вегетативно чрез резници, коренови издънки, наслояване или разделяне на храста.
Смокинята ражда плодове на втората година след засаждане, но максималния добивен капацитет достига на четвъртата или петата година. 

×

Ние ви помагаме
да се грижите за растенията си

Ако все още не сте открили решение в нашите статии или в предишни дискусии, започнете нова дискусия и нашите специалисти ще ви помогнат.

В работно време нашите специалисти могат да ви отговорят в рамките на два часа.

Нова дискусия относно

Смокиня – засаждане, отглеждане и събиране на реколтата
Смокиня – засаждане, отглеждане и събиране на реколтата

Your information:

Вашето име трябва да съдържа максимум 30 знака. Ако искате да предадете подробности за проблема, с който се сблъсквате, моля, попълнете другите полета.

The maximum document size is 59 MB.

Add
Полезно е, ако добавите някое (някой, някоя) Изображения или Клипове максимум 15 секунди


Искате да научите повече?

Нашите специалисти участват в дискусиите на общността Armuro с полезна информация и решения
Ако желаете, може да започнете дискусия относно проблема, с който сте се сблъскали
Прочетете дискусията