Овощното дърво слива (Prunus domestica) е ценено заради плодовете си, както и заради дървесината, която се използва в редица индустрии. Достига средна височина. Листата са овални и имат назъбени краища. Цветовете са бели. Плодовете на сливата се консумират пресни, изсушени или приготвени на сладко или в различни алкохолни напитки. Съдържат въглехидрати, органични киселини, албумин, целулоза, витамини (A, B, C), желязо, калций, магнезий, фосфор, натрий. 

Характеристики

Кореновата система на сливата е добре развита и не е претенциозна към типа почва. Стволът е прав, а надземната част се оформя с подрязване. Цветовете са основно хермафродити и опрашването е различно. За правилното опрашване сортовете в насажденията се избират внимателно.

Препоръчително е на всеки андростерилен сорт слива да се добавят поне два добре опрашващи се сорта, които да се опрашват взаимно и да опрашат и андростерилния сорт. Също така се следи сортовете да цъфтят приблизително по едно и също време. В години със студена пролет опрашването не е оптимално и продукцията е по-ниска. 

Условия за отглеждане

Най-добри резултати при отглеждане на слива се постигат в региони със средни годишни температури от 8 до 11 градуса по Целзий. Сливовите дървета издържат до -31 градуса по Целзий през зимата. Цветните пъпки са устойчиви до -4 градуса по Целзий, а вече разцъфнали могат да бъдат засегнати, ако градусите паднат под -0.5 градуса по Целзий. При над 35 градуса по Целзий листата изгарят.
Сливовите насаждения се нуждаят от приблизително 600-700 мм годишно количество валежи. Нямат предпочитания към изложението – развиват се добре и на сенчести, и на слънчеви места. Ако всички фактори на околната среда са оптимални, слива може да се засади във всякакъв тип почва, дори и в песъклива (стига да се полива редовно).

Култивиране

Подготовка на почвата

Подготовката на почвата започва около три месеца преди засаждане. Ако на избраното място са отглеждани овощни дървета, земята се подготвя 1-2 години предварително. За да се предотврати развитието на инфекциозно заболяване могат да се засеят едногодишни или многогодишни тревисти растения (грах, детелина, люцерна). Те обогатяват почвата с азот и възстановяват почвената структура. Ако мястото е много заплевено може да се приложат неселективни хербициди.

Почвата се наторява с органични торове (оборски тор, компост). Препоръчително е да се скарифицира за по-добро развитие на кореновата система. Всички растителни остатъци се събират и премахват. Почвата се изравнява. 

За прецизно засаждане мястото на всяка слива се отбелязва чрез поставянето на колчета.

Засаждане

Оптималното време за засаждане на слива е през есента, след падането на листата, преди почвата да е замръзнала. Фиданките могат да се засадят и през зимата, стига температурите да не са под 2-3 градуса по Целзий, за да се избегне увреждането на кореновата система.

Препоръчителната дистанция при засаждане е около 4-5 метра между редовете и 3-4 метра между отделните растения на ред. При по-силно разклонени сортове може да се остави разстояние до 6 метра. 

Подрязване на корените

За стимулиране на коренообразуването корените се подрязват. Премахват се повредените и се запазват здравите корени. Некрозиралите корени се изрязват напълно, а здравите се скъсяват до дължина 7-8 см. Подрязването на корените се прави само ако скоро са били извадени от почвата. След операцията се накисват в смес от жълта пръст, пресен оборски тор и вода. Тази смес спомага за задържането на влагата около кореновата система.

Същинско засаждане

Ако земята не е била обработвана, посадъчните дупки се изкопават 2-3 месеца предварително, с размери 100 х 100 х 80 см. Ако е работена се приготвят 1-2 дни преди самото засаждане или в деня на засаждането, с размери 40 х 40 х 40 см. 

В основата на дупката се поставя смес от плодородна почва, смесена с добре разложен оборски тор. Фиданката се поставя така, че корените й да са в добър контакт с тази смес.

Присадъчната пъпка трябва да е на 3 см над земята и да сочи на север. След засаждане до всяка фиданка се поставя колче за опора, а кората се покрива с материали за защита от гризачи. 

Поддръжка

През пролетта защитните материали срещу гризачи се премахват и растенията се поливат, като при млади насаждения поливането е задължително. Около дърветата почвата се прекопава на повърхността или се покрива с мулч. Мулчът помага за поддържане на добри фотосанитарни условия, предпазва от образуване на плевели, не позволява на почвената влажност да се изпари и намалява работата по поддръжката на насажденията.

Подрязване

През първата година след засаждане сливовите дървета се скъсяват до 80 см над външно разположена пъпка. Всички леторасти на основния клон се скъсяват до 50 см. С настъпването на лятото (август) се избират 3-4 млади разклонения, разположени равномерно спрямо ствола, за да формират бъдещата корона.

През пролетта на втората година, ако тези разклонения са по-дълги от 60 см, се скъсяват отново до 50 см. Лятото е периодът, в който всички силни леторасти и развиващите се от върховете на основните клони се премахват.

По време на третата година започва оформянето на следващото ниво на короната. Разклонението на основния клон се скъсява над външно разположена пъпка. Избира се здрав летораст от основните клони, разположен на около 50 см от основата на клона. Леторастите, развиващи се на върха на клоните, се премахват.

През четвъртата година се избират леторасти, които ще оформят третото ниво на короната. Те трябва да са разположени на около 30 см над второто ниво. Премахват се всички конкуриращи се, силни или насочени навътре клони. За да се балансират плододаващите клони, се оставят само с по 4-5 летораста, останалите леторасти върху тези клони  се премахват. 

Стимулиране на растежа и плододаването

За да стимулирате сливовото дърво да дава повече плод, да развие по-силни клони или да даде плод по-рано от предвиденото, се извършват някои от следните процеси:

• промяна на естествената позиция на клоните, вертикално. Това спомага клоните да се изправят. Процесът се извършва при слаборазвити скелетни клони, сравнени с други скелетни клони. Прави се при млади дървета, в процеса на формирането им. Не е подходящо за диференциация на пъпките. 

• промяна на позицията на клоните, хоризонтално. Това позволява на пъпките да се диференцират и короната да се аерира. Клоните се оформят под хоризонта, за да има обилен плод. Тази операция се извършва при млади дървета, в периода на вегетативен растеж.
  
• при този процес клоните в основата се оформят възходящо, а тези на върха – низходящо. Така се спира или забавя удължаването на клоните и се контролира появата на плодните пъпки. Дърветата, оформени по този начин, дават плод 2-3 години по-рано.
  
•  прекъсване на проводящите съдове чрез фини разрези с остър инструмент. Разрезите се правят над пъпките.
  
• стимулиране на плододаването чрез огъване на клоните или леторастите.
  
• чупене на клоните – прави се при неправилно ориентирани клони. Те почват да плододават скоро след процедурата.

Прореждане на плодовете

Тъй като сливата дава много плод е възможно под тежестта някои клони да се счупят, а също и качеството на плодовете да не е толкова добро. Затова се извършва прореждане – то намалява напрежението върху клоните от тежестта, осигурява добра въздушна циркулация в короната и позволява плодовете да достигнат специфичните характеристики на сорта си.

При прореждането на плодовете между тях се оставя разстояние от 5-10 см. Останалите плодове трябва да получават достатъчно слънчева светлина и да са здрави. Премахват се всички деформирани, заболели или слабо развити плодове.

Ако насажденията се поливат редовно, между тях могат да се посадят зеленчуци или плодни храсти или дървета – като пример за това са домати, пипер, патладжани, лук, чесън, картофи, ягоди. В райони, където почвата е засегната от ерозия, се засяват треви или овес, люцерна и подобни. В степни райони почвата се изорава, за да поеме възможно най-много количество вода. През първите 2-3 години след засаждане не се използват хербициди за контрол на плевели. 

Защита на дърветата от измръзване

При неблагоприятни климатични условия сливовите дървета  могат да бъдат засегнати от късни слани, които компрометират реколтата. За да се предпазят, растенията могат да се опушат. За целта, когато температурите започнат да падат, се избират лесногорими материали, които правят много пушек – гума, слама, тор, катран, торф. Запалват се, за предпочитане през нощта, когато температурите са значително по-ниски.

Слоят пушек не позволява на топлината от почвата да изстине и спомага за задържане на топлината в короната. Тази процедура може да предпази дърветата при температури до -3 градуса по Целзий.

Поливане

Поливането е необходимо за райони с дефицит на валежи и при интензивно отглеждане. То осигурява висок добив и оптимално развитие на дърветата. Поливането се извършва при необходимост, с норми от 400 куб.м/хектар.

Торене

За наторяване се използват комплексни азот-фосфор-калиеви торове. При млади насаждения от слива торовете се внасят в основата на дървото. Овощното дърво реагира добре на листно наторяване. 

Контрол на заболявания и вредители

Правилното и навременно приложение на третирания може да спести редица усложнения, причинени от болести и вредители.

Третиранията срещу заболявания и вредители при слива се извършват в периода на покой, през зимата, във времеви прозорец с температури над 5 градуса по Целзий.

В случай на заболяване сливата се третира първо през есента, когато листата окапят, с продукти на основата на мед. Второто пръскане със същия вид продукти се прави през пролетта, при пукане на пъпките. Разтворът се пръска по цялата повърхност на дървото, от основата до върховете на клоните. Третиранията се извършват в дни, когато няма вероятност от валежи и температурата е над 6-7 градуса по Целзий, за да не замръзне нанесеният продукт.

След 7-10 дни се нанася градинарско масло, което действа срещу вредители, които презимуват в кората на дърветата.

Събиране на реколтата

Сливите се берат при достигане на зрялост. Плодовете трябва да са достигнали специфичния за сорта цвят, месото им става по-меко при узряване, а киселият вкус – по-сладък. Брането не се отлага, тъй като при презряване плодовете не са годни. Дървото не се разклаща, за да паднат плодовете, тъй като има опасност плодоносните клони да се счупят и продукцията на следващата година да намалее.