Овощното дърво слива (Prunus domestica) е част от семейство Розоцветни. Плодовете й се използват за направата на сладка, компоти и бренди. Не е претенциозно към условията на средата растение – вирее добре дори в хълмисти райони. Не обича сухите и сбити почви.
Сливата плододава 4 или 5 години след засяване и живее около 30-40 години. Израства средна на височина, листата й са овални, а цветовете – бели. Плодовете съдържат въглехидрати, органични киселини, албумин, целулоза, витамини А, B, C, желязо, калций, магнезий, фосфор, натрий.

Заболявания по слива

Вирусни заболявания

Шарка по слива (Plum pox virus)

Целите листа се покриват с кръгли, обезцветени петна. По плодовете, особено по неузрелите, се забелязват също кръгли, но жълти участъци. Заразеният плод пада преди да узрее. Вирусът се разпространява от листни въшки, цикади, от заразен посадъчен материал и от цветен прашец.

Превенция и контрол:

• избиране на здрав посадъчен материал;
• осигуряване на пространство между различните дървета;
• унищожаване на плевели и храсти, намиращи се в близост до овошките;
• използване на инсектициди за контролиране популацията на насекомите.

Бактериални заболявания

Бактериално гниене по костилковите плодове (Pseudomonas syringae pv morsprunorum)

Засяга младите издънки, листата и плодовете при слива. По листата се появяват малки, кръгли воднисти петна. При висока влажност на засегнатата повърхност се образува жълтеникаво вискозно мехурче. Обратно, при ниска влажност, тъканта изсъхва и се отронва от листото.
По листата се образуват дупки. Болестта може да предизвика окапване на дървото. Петната по плодовете са червеникави, а самите плодове се деформират и напукват. Така губят добрия си външен вид. Раните нарастват всяка година. Заболяването прониква през епидермиса на дървото, но най-често се случва по време на присаждането. 

Превенция и контрол:

• избиране на здрав посадъчен материал;
• третиране със специфични фунгициди.

Бактериен рак (Agrobacterium radiobacter pv. Tumefaciens)

По корените и стеблото при слива се развиват туморни образувания, в началото малки и меки, а после се втвърдяват. Имат различна форма и размери. Бактерията прониква от места, наранени от нематоди, от градушка и подобни. Заболяването се благоприятства от температури 22-30 градуса по Целзий и въздушна влажност над 80%.

Превенция и контрол:

• сортиране на посадъчния материал преди засаждане;
• засаждане на добре подготвено и обработено място;
• дезинфекция на инструментите, с които се работи, когато се използват върху различни дървета;
• премахване на заразените клони до здраво място, прилагане на бордолезов разтвор 4-5 % и обработване на раните с овощарска замазка;
• корените се накисват в бордолезов разтвор 1 %;
• третиране с продукти, богати на мед, през вегетационния период.

Гъбични заболявания

Къдравост по сливата (Taphrina pruni)

Младите плодове стават жълтозелени и по-големи от здравите. Деформират се, а външната част на костилката бива унищожена. По кората на плодовете се появята сива плесен. След 3-4 седмици плодовете се сбръчкват и падат. Гъбичката презимува под формата на мицел в кората на дърветата. Развива се при влажна и студена пролет.

Превенция и контрол:

• използване на устойчиви видове;
• при подходящо време се правят четири третирания със специфични фунгициди.

Сачмянка (Stigmina carpophila)

Болестта се среща в неподдържаните овощни градини и е причина за големи загуби по костилковите дървета като цяло. По листата при слива се появяват малки кръгли точки, тъканта около тях изсъхва и нараненото място се разпада. Опетняване се забелязва и по плодовете – то е обградено с пурпурен пръстен. Плодът губи сочността и вкуса си.
Гъбата атакува леторастите, а от раните по тях изтича лепкава течност.
Сачмянката е опасна, защото води до изсъхване на пъпките на бъдещите плодове. Спорите спомагат за разпространението на гъбата, която оцелява през зимата благодарение на лепкавата течност, която се образува на наранените места.
Гъбата може да презимува по кората на клоните.

Превенция и контрол:

• премахване и изгаряне на заразените клони;- наранените след рязането места се налагат със мастикова смола;
• след подрязване дървото се третира с бордолезов разтвор 4-5 %;
• по време на вегетацията се третира със специфични фунгициди. 

Брашнеста мана (Podosphaera tridactyla)

Маната атакува листата на младите клони на слива. Видими са бели точки, които с времето покриват цялото листо. Мицелът придобива сивкав цвят и прилича на прах. Атакуваните листа се огъват и изсъхват. Гъбата атакува зелените плодове – те също се покриват с мицела, разпукват се и изгниват.

Превенция и контрол:

• балансирано торене;
• използване на устойчиви видове;
• изгаряне на заразените плодове и клони;
• третиране със специфични фунгициди.

Кафяво гниене (Monilinia laxa)

Атакува надземната част на дървото, причинявайки големи загуби в студени и дъждовни години. Листата увяхват, но не падат, цветовете изсъхват, а клоните се огъват като кука. Младите плодове се набръчкват и падат. Кората на узрелите плодове изгнива и по тях се образуват меки, хлътнали петна.
Паразитната гъба презимува в мумифицираните плодове и в кората на клоните.

Превенция и контрол:

• събиране и унищожаване на заразените плодове;
• изрязване и изгаряне на заразените клони;
• изрязване на клоните до здрава тъкан и третиране с бордолезов разтвор 4-5 %; налагане на наранените места с овощарска замазка;
• химическо третиране извън периода на вегетация с продукти на основата на мед (бордолезов разтвор) и в периода на вегетация със специфични фунгициди.

Червени листни петна по сливата (Polystigma rubrum)

По листата при слива се забелязват кръгли, жълти петна, като след време цветът им се променя на оранжев и червен. Тъканта около наранените места започва да се рони, изсъхва, от долната страна на листата се подува. Дървото окапва по-рано от обикновено. Става чувствително към застудявания, а плодовите пъпки не се развиват правилно.

Превенция и контрол:

• премахване на падналите листа от градината;
• използване на устойчиви видове;
• третиране със специфични фунгициди. 

Ръжда по сливата (Tranzschelia pruni-spinosae)

Заразените листа се покриват с жълти точки. От долната страна на листата се виждат кафевите спори. Тази гъбичка отслабва съпротивителните сили на дървото при застудявания, а плодове има само веднъж на две години. Гъбичката се развива първоначално върху цветето азиатско лютиче, а след това се прехвърля на плодни дръвчета. Трънката е междинен гостоприемник, където гъбичката се размножава.
Зимата мицелът престоява в подземните части на растения от семейство Лютикови.

Превенция и контрол:
– премахване на листата от градината;
– премахване на лютичетата, растящи край дърветата;
– третиране със специфични фунгициди.

Вредители по слива

Ябълков плодов червей (Cydia pomonella)

Ларвата напада плодовете на овощни дървета. Женските снасят яйцата си директно върху плодовете или върху листата в близост до тях. След излюпване ларвите дълбаят дупки в плода, оставяйки след себе си изпражнения.

Превенция и контрол:

• използване на феромонни капани;
• третиране със специфични инсектициди. 

Златозадка (Euproctis chrysorrhoea)

Напада овощни дръвчета. Има по едно поколение през годината, а ларвите й прекарват зимата в пашкул на върха на млади издънки. Ларвите атакуват пъпките и листата и са причина за обезлистяване на дървото.
Сливата трябва да бъде преглеждана редовно за присъствието на гъсеници.

Превенция и контрол:

• премахване на клоните, по които са забелязани ларви;
• третиране със специфични инсектициди.

Бяла американска пеперуда (Hyphantria cunea)

Напада дървета като черница и чинар, както и плодни дръвчета, включително слива. Презимува като какавида в почвата. Има две поколения годишно. Причинява окапване на листата и ниска продукция на плодове. Обикновено се разполага от долната страна на листата и се храни с тях. Бялата пеперуда си изтъкава предпазна мрежа, в която яде.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Прасковен молец (Anarsia lineatella)

Атакува както прасковите, така и кайсиите. Има три поколения годишно и презимува като ларва в олющената кора на клоните. През пролетта ларвите напускат убежището си и атакуват младите пъпки при слива. В леторастите те издълбават дупки. Женските снасят яйцата си по пъпките. Ларвите дълбаят плодовете на раннозреещите сортове и си правят дълги тунели.

Превенция и контрол:

• изрязване и унищожаване на заразените клони;
• третиране със специфични инсектициди.

Акари

Трудно се виждат с невъоръжено око. Хранят се с растителни сокове. След нападение от акари листата изсъхват, цветовете падат и дървото прекъсва растежа си.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди. 

Източен плодов молец (Grapholita molesta)

Има три до четири поколения годишно. Ларвите му презимуват в пашкул в пукнатините на кората. Атакува пъпките, листата, но най-вече плодовете. Първите поколения ларви нападат плодните пъпки, а последните нанасят големи щети по реколтата.
Хранят се с пулпата около костилката.

Превенция и контрол:

• премахване на заразените плодове и пъпки;
• използване на капани за привличане на насекоми;
• третиране със специфични инсектициди.

Щитоносна въшка (Quadraspidiotus perniciosus)

Атакува над 200 растителни вида. Има от едно до три поколения годишно и презимува като ларва по кората на заразените дървета. Женските и ларвите се разпространяват по всички части на растението, включително плодовете, хранят се със соковете на гостоприемника. Щитът на насекомото покрива различни зони и при силно разпространение дървото се задушава. Овошките спират развитието си и след 2-3 години изсъхват.

Превенция и контрол:

• използване на препоръчаните препарати през вегетационния период;
• почистване чрез търкане;
• третиране със специфични инсектициди.

Листни въшки

Листните въшки се местят от едно растение на друго или върху различни видове. Развиват се върху некултивирани растения, а след това се преместват на култивирани. Образуват колонии от долната страна на листата, цветовете и съцветията, леторастите. Листните въшки се хранят с растителен сок, като по точи начин стресират растението. При продължително нападение се намаляват съпротивителните сили на дървото към заболявания. 

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Плодов молец (Cydia funebrana)

Атакува костилковите дървета. Има две поколения годишно и презимува в какавида или в защитено с различни средства място. Ларвата прониква в плода и се храни с вътрешността и с костилката. Плодовете спират развитието си и окапват. Ларвата продължава да се храни с падналия плод. След като се нахрани, излиза и търси място да презимува.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Хоботник

Опасен вредител, който обикновено напада цветните пъпки и цветовете. Има по едно поколение веднъж на две години. Презимува в горните слоеве на почвата. През пролетта възрастния хоботник се изкачва по дървото и се храни с пъпките и цветовете. Ларвите му не са опасни, понеже се хранят с корените на различни тревисти растения.

Превенция и контрол:

• обръщане на почвата през есента;
• третиране със специфични инсектициди. 

Ябълков цветопробивач (Anthonomus pomorum)

Има едно поколение годишно, презимува като възрастен в защитени зони (кората на дърветата). През пролетта се храни с младите листа. Женските снасят яйцата си в цветовете и ларвите се хранят там.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Трипси

Трипсите са малки насекоми, трудно видими с просто око. Атакуват голям брой култивирани растения и дървета. Нападението им прекъсва развието на розата.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Ябълкова листна муха (Dasineura mali)

Има 3-4 поколения годишно и презимува в горния почвен слой. Първите признаци за нападение са през май, когато се забелязват прегънати и обезцветени листа. По тях се виждат жълто-оранжевите ларви на мухата. При сериозно нападение се подтиска процеса на фотосинтеза и съответно добивът намалява.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Пъстър миниращ молец (Phyllonorycter blancardella)

Напада редица декоративни и овощни дървета. Ларвата се храни с листата. По-голямо нападение е причина за затрудняване на фотосинтезата и компрометира добивите.

Превенция и контрол:

• събиране и изгаряне на падналите на земята листа;
• третиране със специфични инсектициди.

Сливова щитоносна въшка (Sphaerolecanium prunastri)

Атакува плодни дървета и лозови насаждения. С едно поколение годишно, презимува като ларва по кората на атакуваните клони. Възрастните и ларвите нападат клоните и листата и причиняват некроза на тъканта. В някои случаи листата окапват. Въшките оставят след себе си следи със сладникав аромат, които привличат опасни патогени.

Превенция и контрол:

• почистване на клоните с търкане;
• обработване с препоръчителните препарати през вегетационния период;
• третиране със специфични инсектициди.

Малка зимна педомерка (Operophtera brumata)

Има едно поколение годишно. Атакува храсти и плодни дръвчета. Ларвите нанясат големи щети – атакуват пъпките, цветята, листата и дори плодовете. Плодовите пъпки са унищожени от педомерката, цветовете и листата са изгризани. Продукцията рязко намалява.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Черна плодова оса, жълта плодова оса, сливов семеяд (Hoplocampa minuta, Hoplocampa flava, Eurytoma schreineri)

Ларвите им пробиват младите плодове, където се хранят с костилката и част от пулпата. След нападението плодовете се набръчкват, стават лилави и падат.
Правят се 2-3 третирания с различни продукти, след като цветовете започнат да падат.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.