Слънчогледът (Helianthus annuus) е много популярно техническо растение, което принадлежи към семейство Сложноцветни. Слънчогледовите семена съдържат големи количества масло (до 55%). Слънчогледовото масло се използва в хранително-вкусовата промишленост, производството на биогорива или в производството на сапун. Това е и причина за интензивното култивиране на тази култура в световен мащаб. Родината на слънчогледа е Северна Америка. В Европа слънчоглед се отглежда за декоративни цели, а по-късно се превръща в едно от най-важните технически растения.

Болести по слънчоглед

Листен пригор (Pseudomonas syringae pv. helianthi)

Младите листа имат различни по форма и големина петна, заобиколени от светъл ореол. По зрелите листа петната са ъгловати и ограничени от жилките. Петната се сливат и покриват големи части от листата. Нападнатите тъкани покафеняват и изсъхват, а листата придобиват набръчкан вид. При студено и влажно време на повърхността на петната се появява бактериален ексудат.

Превенция и контрол:

• използване на семена от здрави растения;
• ротация на културите на всеки 4-5 години.

Пухена мана (Plasmopara helianthi)

Гъбата засяга насажденията със слънчоглед във всички фази на развитие, като повлиява най-зле младите растения. Те остават джуджета, имат тънки, къси стъбла, а листата са малки и на гъсто. По горната страна на листата се появяват хлоротични петна, а от долната страна бял мицел. Кореновата система остава слабо развита и растенията изсъхват преди да дадат семена. Умерените температури (15-18°С) и високата влажност на въздуха благоприятстват появата на това заболяване.

Превенция и контрол:

• култивирани на устойчиви сортове и хибриди;
• премахване на заразените растения от насажденията;
• ротация на културите на всеки 4-5 години;
• използване на семена от здрави растения;
• събиране на реколтата в оптимално време;
• третирания със специфични фунгициди.

Бяла плесен (Sclerotinia sclerotiorum)

Това е една от най-вредните болести, които засягат посевите със слънчоглед. Гъбата напада културата във всички фази на вегетативния растеж. Ако заразяването се случи във фаза разсад, това води до опадането и загниването му. При зрелите растения гъбата се развива в основата на стъблото – появява се бял мицел. Нападнатите тъкани покафеняват и загниват. Листата на растенията изсъхват и растенията падат на земята. Върху капитулума може да се появи и бял мицел. Между семките се образува белезникава плесен. Заразените семена са с обезцветена обвивка, много лесно се напукват и образуват кафява сърцевина с неприятен вкус.

Превенция и контрол:

• ротация на културите на всеки 4-6 години;
• балансирано наторяване;
• използване на здрави семена;
• унищожаване на плевелите;
• отглеждане на устойчиви хибриди;
• третирания преди и след цъфтеж.

Фомопсис (Diaporthe helianthi)

Тази гъба нанася значителни щети при слънчоглед при обилни валежи и високи температури. Заболяването се проявява по листата и стъблата чрез появата на елипсовидни петна или кафяви лезии, оградени с жълти участъци. Петната могат да станат по-големи и да покрият целия лист. При силно нападение цялото растение придобива изсъхнал вид.

Превенция и контрол:

• ротация на културите на всеки 4-6 години;
• балансирано торене;
• използване на здрави семена;
• унищожаване на плевелите;
• култивиране на устойчиви хибриди;
• третирания преди и след цъфтеж.

Ръжда (Puccinia helianthi)

Заболяването се проявява в началото на пролетта, като първите симптоми се появяват по листата под формата на кръгли жълти петна. В началото на лятото петната стават кафяви, а до есента – черни. Това заболяване е често срещано при слънчогледовите култури и може да причини значителни загуби.

Превенция и контрол:

• унищожаване на плевели и спонтанни растения;
• балансирано торене;
• ротация на културите;
• отглеждане на устойчиви хибриди;
• третиране със специфични фунгициди.

Сива плесен (Botrytis cinerea)

Гъбата напада слънчогледа в дъждовно лято. Присъствието й води до гниене на тъканите, които се покриват със сива плесен. Гъбата достига и до семките, върху които също се развива плесен. След нападението семената покафеняват и изсъхват. Те губят кълняемостта си и могат да предадат инфекцията на посевите през следващите години.

Превенция и контрол:

• ротация на културите на всеки 4-6 години;
• балансирано торене;
• използване на здрави семена;
• унищожаване на плевелите;
• култивиране на устойчиви хибриди;
• третирания преди и след цъфтеж.

Алтернария (Alternaria helianthi)

След атаката на тази болест растенията са отслабени поради частичното разрушаване на тъканите и проводящите органи. Гъбата напада всички надземни органи на растението. По листата се появяват петна с различна форма, кафяви на цвят, заобиколени от светъл ореол. По стъблото са видими дълги и тънки петна. Тъканите до тези петна некротизират. По капитулумът има петна от обезцветяване, които потъват в тъканта и стават кафяви.

Превенция и контрол:

• балансирано торене;
• култивиране на устойчиви хибриди;
• оптимална гъстота на засяване;
• третиране със специфични фунгициди.

Септориоза (Septoria helianthi)

Това е доста често срещана гъба при различни култури и не причинява значителни щети. Въпреки това, в комбинация с други патогени, може да наруши правилния растеж на слънчоглед. По листата се появяват жълто-зелени петна с различна форма. Вътре в петната се образуват черни участъци, които представляват размножаването на гъбичките. Нападнатите тъкани загиват и листата изсъхват.

Превенция и контрол:

• балансирано торене;
• култивиране на устойчиви хибриди;
• оптимална гъстота на засяване;
• ротация на културите на всеки 4-6 години;
• използване на здрави семена;
• третиране със специфични фунгициди.

Черни петна (Phoma oleracea var. helianthi)

Основно напада стъблото на мястото, където листът е прикрепен към дръжката. Появяват се кафяво-черни петна с различни размери, ограничени от здрава тъкан. Болестта прогресира и петната се напукват и унищожават якостта на опън на растенията. Гъбата презимува върху растителните остатъци, открити на повърхността на почвата.

Превенция и контрол:

• отглеждане на устойчиви хибриди;
• правилна ротация на културите;
• използване на здрави семена;
• третиране със специфични фунгициди.

Вредители по слънчоглед

Слънчогледов молец (Homoeosoma nebulella)

Има две поколения годишно и презимува в почвения слой като ларва. Насекомото напада няколко растения от семейство Сложноцветни, но най-много щети нанася на слънчогледовите култури. Ларвите консумират прашеца или атакуват флоралните органи. Различни патогени заразяват получените от нападението от молец наранявания. Нападнатите органи се покриват с копринени нишки и изпражнения.

Превенция и контрол:

• дълбока оран преди установяване на културата;
• премахване на плевелите;
• култивиране на устойчиви хибриди;
• третиране със специфични инсектициди.

Малка сливова листна въшка (Brachycaudus helichrysi)

Насекомото напада предимно кайсии, сливи и праскови, но може да нанесе значителни щети и на слънчогледовите култури. Колониите заразяват листата или неотворените съцветия. Нападнатите тъкани се извиват, пожълтяват и растенията образуват малка пита със сухи семена.

Превенция и контрол:

• ранно засяване;
• третиране със специфични инсектициди.

Сив хоботник (Tanymecus dilaticollis)

Има едно поколение годишно и презимува като възрастно в почвата. Възрастните се появяват в края на март при температури над 9° C. Полифаг е, но най-много щети нанася на посевите от царевица и слънчоглед. Възрастните нагризват листата във фаза поникване. След като растението развие 3-4 истински листа, това насекомо вече не представлява опасност.

Превенция и контрол:

• третиране на семената преди засяване;
• дълбока оран преди установяване на културата;
• ранно засяване;
• третирания по време на вегетативния период със специфични инсектициди.

Телени червеи (Agriotes sp.)

Тези насекоми са ларвите на щипалки. Зимуват в почвата като ларви в различен стадий и дават поколение веднъж на 4-5 години. Телените червеи са много опасни, защото атаката им не може да бъде идентифицирана бързо. Те консумират кореновата система и растението изсъхва и умира.

Контролни мерки:

• дълбока есенна оран;
• третиране на семената преди засяване;
• ротация на културите с видове, които рядко биват нападани от телени червеи (грах, боб, соя, синап);
• приложение на минерални торове, които влияят зле на вредителите;
• третиране със специфични инсектициди.

Пясъчник (Opatrum sabulosum)

Дава едно поколение годишно и презимува като възрастно в повърхностния слой на почвата. Възрастните създават големи проблеми по време на ранните етапи на вегетативния растеж. Нападението е подобно на това на сивата житна дървеница. Усиленото нападение може да се развие при ранно засети култури. Също така в условията на суша пораженията могат да достигнат до 60%.

Превенция и контрол:

• дълбока есенна оран;
• третиране на семената преди засяване;
• ротация на културите с видове, които рядко биват нападани от телени червеи (грах, боб, соя, синап);
• третиране със специфични инсектициди.