Пшеница – третирания, контрол на болести и вредители

Пшеницата (Triticum aestivum) е растението, което се култивира в най-голям мащаб в света и е важна валута в световната икономика. Произхожда от Азия и се култивира от преди няколко хиляди години. Придобива популярност от момента, в който е открита и е основен продукт в кухнята на много националности. Като се има предвид особеното значение на тази култура, познаването на болестите и неприятелите, които могат да повлияят отрицателно на производството й, е много важно.

Болести при пшеница

Мозаечен вирус при пшеница

Първите симптоми се появяват няколко седмици след поникването. По листата са видими светлозелени или жълти ивици, успоредни на жилките. Симптомите на заболяването се скриват през есента с понижаване на температурите и се появяват отново през пролетта. При силно нападение листата в основата пожълтяват, а тези на върха имат мозаечен вид. Заразените житни растения забавят растежа си и имат слабо развити класове. Този вирус атакува няколко вида от семейство Житни и се предава от акари.

Превенция и контрол:

• унищожаване на плевелите от насажденията;
• правилно изпълнение на агротехническите дейности;
• засяване в оптималното време;
• приложение на инсектициди за контрол на акари;
• отглеждане на устойчиви сортове.

Жълто ечемичено вджуджаване по пшеница

Този вирус атакува агресивно пшеничните посеви. Нападнатите растения имат по-тъмен цвят и след това пожълтяват. Вирусът атакува растенията дори във фазата на разсад, като редуцира броят им. Шиповете спират развитието си. Ако растенията са засегнати във фаза братене, те поникват по-бавно, а върховете и жилките на листата пожълтяват. Нападнатите растения развиват класове, но повечето от тях остават стерилни. Този вирус се предава от листни въшки.

Превенция и контрол:

• унищожаване на плевелите от насажденията;
• правилно изпълнение на агротехническите дейности;
• засяване в оптималното време;
• приложение на инсектициди за контрол на листни въшки;
• отглеждане на устойчиви сортове.

Брашнеста мана (Erysiphe graminis)

Заболяването се проявява през пролетта. По листата в основата и стъблата се развиват бели, подобни на мъх петна. С времето върху тези петна се появяват кръгли образувания, които представляват плодните тела на гъбата. Атаката може да се разпространи бързо и да достигне шиповете. Нападнатите тъкани пожълтяват и изсъхват. Листата изсъхват преждевременно, класовете не се развиват нормално, а зърната са сухи. Гъбата зимува върху растителните остатъци върху повърхността на почвата. Влажното есенно време може да активира заболяването. Появата на брашнеста мана се благоприятства от прекомерното торене с азот, монокултура или високата плътност при сеитба.

Превенция и контрол:

• заравяне на растителните остатъци при изораване;
• унищожаване на плевелите;
• балансирано торене;
• култивиране на устойчиви сортове;
• 1-2 третирания с препоръчителни фунгициди във фаза на развитие на стеблото или класа.

Септориоза (Septoria tritici)

Основните симптоми на това заболяване са видими по листата – по върховете им се образуват жълти петна, които с времето посивяват. В средата на петната се появяват черни точковидни образувания, които представляват плодните тела на гъбата. Нападнатите листа изсъхват преждевременно и засегнатите растения вече не се развиват нормално. През вегетативния период гъбата се предава чрез спори и презимува върху заразените растителни остатъци. Появата на болестта се благоприятства от прекомерното торене с азот, монокултура или високата плътност при сеитба.

Превенция и контрол:

• заравяне на растителните остатъци при оране;
• унищожаване на плевелите;
• правилна ротация на културите;
• оптимална гъстота на засяване;
• третиране със специфични фунгициди.

Листна ръжда (Puccinia recondita)

Това заболяване се появява в началото на пролетта и води до образуването на овални, елипсовидни или кръгли ръждиви образувания. По-късно се появяват овални пустули от долната страна на листата, черни на цвят. След разкъсване на тъканта листата пожълтяват и изсъхват.

Превенция и контрол:

• култивиране на устойчиви сортове;
• засяване в оптималното време;
• балансирано торене;
• третиране със специфични фунгициди.

Жълта ръжда (Puccinia striiformis)

Тази гъба напада всички надземни органи на растението. Върху засегнатите части се образуват правоъгълни, оранжеви пустули, разположени успоредно. Заразата започва от листата в основата, като в тежки случаи може да засегне и класовете. Нападението води до преждевременно изсъхване на листата, забавяне на растежа на класовете и спаружване на зърната.

Превенция и контрол:

• култивиране на устойчиви сортове;
• засяване в оптималното време;
• балансирано торене;
• продукти за листна ръжда са подходящи за третиране на жълта ръжда.

Стъблена ръжда (Puccinia graminis)

Симптомите на заболяването се изразяват в появата на образувания, наречени пустули, по всички надземни органи на растението, особено по стъблото. Поради тази причина се нарича още сламена ръжда. За разлика от листната ръжда по пшеницата или ивичната ръжда, при стъблената ръжда нападението започва от върха на растението.

Превенция и контрол:

• култивиране на устойчиви сортове;
• засяване в оптималното време;
• балансирано торене;
• продукти за листна и жълта ръжда са подходящи за третиране на стъблена ръжда.

Фузариум (Gibberella zeae)

Това заболяване се развива в годините с горещи и сухи лета. Още от фазата на разсад стъблата на растенията се покриват с кафеви петна. След нападението стъблата загниват. Когато гъбата атакува във фазата на братене, растенията покафеняват в основата на стъблата. Те остават малки и ще образуват слабо развити кафеви шипове. Най-сериозната атака се проявява по време на фазата на развитие на шипове – те побеляват. В основата на побелелите класове се развива розова плесен, която представлява размножаването на гъбата. Зърната остават сухи и губят кълняемостта си. Предаването на болестта през вегетативния период става чрез спорите и мицела на гъбата. Заболяването се предава на следващата година от заразените семена.

Превенция и контрол:

• балансирано торене;
• избягване на монокултура или ротация на пшеница с царевица;
• култивиране на устойчиви сортове;
• третиране на семената преди засяване;
• третиране с фунгициди във фаза на развитие на съцветията.

Главня по пшеница (Tilletia sp.)

Когато растенията са нападнати в ранните фази на вегетативен растеж, те показват застой, слабо братене и зеленикаво-синьо оцветяване. Шиповете изглеждат разтворени, оставяйки семената открити. Нападнатите зърна са по-изпъкнали и съдържанието им се заменя с маса от черни спори и миризма на развалена риба. При прибиране на реколтата нападнатите зърна се чупят, което води до отделяне на спорите. Някои от спорите остават в почвата и стават причина за нови заразявания.

Превенция и контрол:

• дълбока лятна оран;
• засяване в оптималното време;
• правилна ротация на културите;
• почистване на комбайните при преместване от едно поле на друго;
• третиране на семената преди засяване.

Вджуджаваща главня по пшеница

При тази болест засегнатите растения силно изостават в растежа си. Зърната падат на земята. Спорите на гъбите остават жизнеспособни 4-5 години.

Превенция и контрол:

• дълбока лятна оран;
• засяване в оптималното време;
• засяване на оптимална дълбочина;
• правилна ротация на културите;
• третиранията срещу обикновена главня са подходящи и за вджуджаваща главня.

Праховита главня по пшеница (Ustilago tritici)

Това заболяване е често срещано в житните култури и може да причини значителни щети. Нападнатите растения остават по-малки, а обвивката, покриваща класа, е обезцветена. Заразената пшеница образува класове преди здравата. Частите на шипа се разрушават и се трансформират в прахообразна маса от черни спори. Първоначално шипът се покрива със сребриста мембрана, след което се счупва, спорите се освобождават и се разнасят от вятъра. От класа остава само централната ос (стъблото).

Превенция и контрол:

• третиране на семената преди засяване.

Черно стъблено гниене (Gaeumannomyces graminis)

Нападнатите растения се разпознават лесно по жълтия им цвят. Ако се изкоренят се вижда, че кореновата система е унищожена. Основата на стъблото е покрита с кафяв мицел. Нападнатите тъкани некротизират и стъблото се огъва и чупи. След заразяването растенията изсъхват, класовете избледняват и вече не образуват зърна.

Превенция и контрол:

• при установяване на това заболяване, на същото поле се засява пшеница или други житни растения най-рано след три години;
• унищожаване на плевелите;
• правилно наторяване;
• избягване на влажни почви;
• спазване на оптимална гъстота на засяване;
• балансирано торене.

Базално гниене (Pseudocercosporella herpotrichoides)

Това заболяване причинява значителни щети във влажни райони с умерени температури. Симптоми са видими през есента. Гъбата напада основата на стъблото. По него се появяват елипсовидни, белезникави или жълти петна, оградени с кафяв ореол. В центъра на петната плодът на гъбата се развива под формата на черни точки. Вътре в сламката се развива сив мъх, който представлява мицела на гъбата. Нападнатите растения се чупят на нивото на петната. Ако преживеят атаката, те образуват стерилни шипове.

Превенция и контрол:

• ротация на културите на всеки пет години;
• избягване на киселинни почви или такива с прекомерно наторяване с азотни торове;
• оране в препоръчителните периоди;
• при сериозно нападение (засегнати над 25% от насажденията), се прилагат третирания с фунгициди.

Листни петна (Cladosporium herbarum)

Болестта поразява всички надземни органи на растението, но по-силно се проявява по класовете. По семената и по елементите на класа се появява черен мицел. Нападнатите зърна са сухи и от тях се получава некачествено брашно.

Превенция и контрол:

• при сериозно нападение пшеница или други житни растения се засяват на същото място най-рано след три години;
• унищожаване на плевелите;
• правилно изораване на мястото;
• избягване на влажни почви;
• спазване на оптималната гъстота на засяване;
• балансирано торене.

Жълти листни петна (Pyrenophora tritici-repentis)

По листата в основата на растението се появяват кафеви петна, оградени с кафяво-сив ореол. В центъра на петната се появява плодът на гъбата, черно-кафяв на цвят. Петната се сливат и обхващат целите листа. Нападнатите тъкани изсъхват, чупят се. Засегнатите растения образуват сухи зърна.

Превенция и контрол:

• оптимална гъстота при засяване;
• унищожаване на плевелите;
• правилна ротация на културите;
• балансирано торене;
• третиране със специфични фунгициди.

Вредители по пшеница

Трипси (Haplothrips tritici)

Дава едно поколение годишно и презимува в стадий ларва върху растителните остатъци от повърхността на почвата. Възрастните и ларвите жилят и изсмукват вътреклетъчната течност от флоралните органи, стъблото и зърната. След нападението цветовете падат, а класовете стават бледи и стерилни. Ако зърната са нападнати в млечна фаза, стават сухи.

Превенция и контрол:

• засяване в оптимално време;
• правилна ротация на културите;
• есенно изораване;
• третиране при повече от осем възрастни на растение.

Цикада (Macrosteles sexnotatus)

Дава 2-3 поколения годишно, презимува като възрастно и понякога като яйце. Напада пшеница, ечемик, ръж, овес, царевица, ориз и др. Продупчва листата и се храни с вътреклетъчната течност. Нападнатите тъкани се обезцветяват и побеляват, а при силна атака пожълтяват и изсъхват.

Превенция и контрол:

• унищожаване на плевелите;
• засяване в оптималното време;
• третиране със специфични инсектициди.

Житна дървеница (Eurygaster sp.)

Дава едно поколение годишно и презимува в зряла възраст в листата на дърветата или на други защитени места. Възрастните се появяват през пролетта, когато температурата надвиши 9° C. След копулацията снасят яйцата си върху надземните органи на растението. Възрастните и ларвите се хранят с вътреклетъчната течност на листата, стъблата, класовете и зърната на пшеницата. Когато бъдат нападнати шиповете, частта над наранената тъкан побелява и вече не образува зърна. Нападнатите в млечно-восъчната фаза зърна се свиват.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Житен бегач (Zabrus tenebrioides)

Има едно поколение годишно и презимува като ларва в почвата. Възобновява дейността си веднага след топенето на снега. Възрастните се хранят с цветовете и зърната в различни фази на зреене. Ларвите се хранят само с надземните части на растенията, никога с корените. Те атакуват листата, издърпват ги в изкопаните в почвата галерии и ги разкъсват. Нападнатите растения се унищожават напълно.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектицид.

Обикновен житар (Anisoplia sp.)

Дава поколение веднъж на две години и презимува като ларва. Възрастните екземпляри се хранят с яйчниците на цветовете и зърната в млечна или восъчна зрялост. След нападението зърната са частично или напълно унищожени. Ларвите не са вредни.

Превенция и контрол:

• изораване след събиране на реколтата;
• правилна ротация на културите;
• третирания при повече от пет насекоми на квадратен метър.

Остроглави дървеници (Aelia sp.)

Дава едно поколение годишно и презимува в зряла възраст в листата на дърветата и на други защитени места. Възрастните се появяват през пролетта и снасят яйцата си върху надземните части на растението. Възрастните и ларвите се хранят с вътреклетъчната течност на листа, стъбла, класове и зърна. Когато бъдат нападнати шиповете, частта над наранената тъкан побелява и вече не образува зърна. Нападнатите в млечно-восъчната фаза зърна се свиват.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Обикновена житна пиявица (Lema melanopa)

Има едно поколение годишно и презимува като възрастно в листата на крайпътни треви, жив плет, гори и др. Възрастните обикновено се появяват в средата на април и снасят яйца върху горната част на листата, близо до основата. Те гризат листата, пробивайки както епидермиса, така и паренхима, докато ларвите консумират горния епидермис и паренхим, оставяйки долния епидермис непокътнат. При силно нападение цялата листна маса придобива вид на прозрачни ципи.

Превенция и контрол:

• третирания при повече от 10 възрастни или 250 ларви на кв.м

Житно комарче (Haplodiplosis marginata)

Има едно поколение годишно и презимува в почвения слой като ларва. От края на април – началото на май ларвите излизат на повърхността на почвата и образуват какавиди. Възрастните се появяват след 4-5 дни и снасят яйцата си върху горните листа. Яйцата и ларвите са чувствителни към изсъхване. След излюпването си ларвите проникват под обвивката на листата, където остават прикрепени. Наблюдават се удължени издутини със силно задълбочена среда, на мястото на хранене на ларвите. Проводящите тъкани биват унищожени. Това забавя растежа и развитието на класа, което води до преждевременно узряване и намаляване на броя на зърната.

Превенция и контрол:

• третирания с инсектициди при повече от пет-шест ларви на растение.

Житна стъблена оса (Cephus pygmaeus)

Дава едно поколение годишно и презимува в стадий на ларва в растителните остатъци от повърхността на почвата. Възрастните се появяват между май и юни и снасят яйцата си близо до междувъзлията под шипа. След като се излюпи, ларвата изгризва съдържанието на сламката. Шиповете вече не растат и пожълтяват. Валежите и вятърът могат да доведат до счупване на стъблата и падане на шиповете.

Превенция и контрол:

• дълбока оран;
• правилна ротация на културите;
• третиране със специфични инсектициди.

Нематод (Anguina tritici)

Има едно поколение годишно и презимува като ларва в заразените зърна. При контакт с влага ларвите излизат и се разпространяват в търсене на млади пшенични растения. При нападение културата остава с дребен размер, развива се усилено братене и основата на стъблото се удебелява. Листата стават тъмнозелени, усукани и гофрирани. След нападението зърната стават заоблени и имат черно-кафяв цвят.

Превенция и контрол:

• житни растения се отглеждат на същото поле след 3-4 години;
• приложение на торове за повишаване устойчивостта на растенията;
• култивиране на устойчиви сортове;
• използване на сертифицирани семена.

Житни листни въшки (Schizaphis graminum)

Дава 15-20 поколения годишно и презимува във фаза яйце върху пшеница или върху саморасли видове. Възрастните и ларвите колонизират листата и стъблата и изсмукват течността от тъканите. Нападнатите листа са с червени петна, извиват се и след това изсъхват. Силните атаки през есента обуславят изсъхване на растенията, а по време на развитието на зърното – намаляване на продукцията.

Превенция и контрол:

• засяване в оптималното време;
• унищожаване на плевелите;
• третиране при повече от 10 вредители на растение.