Пръстеновидно гниене по картофите (Clavibacter sepedonicus) – идентифициране и контрол

Пръстеновидно гниене по картофите (Clavibacter michiganensis) е съобщено през 1914 г. във всички големи страни като Германия, Дания, Финландия, Норвегия, Полша, Швеция, Русия. Годишните загуби са относително малки, въпреки че понякога могат да достигнат 50%.
Симптоми. Нападнатите растения към края на вегетационния период показват леко увяхване на долните листа и бледозелено оцветяване. То преминава в жълто, преди насажденията да изсъхнат. По клубените се наблюдават кремаво-жълти участъци около проводящите съдове, близо до подземните стъбла. В по-напреднал стадий в областта на пръстена с проводящи съдове се появяват галерии, в които тъканите са размекнати. Нападнатите грудки чрез натискане изпускат бактериалния ексудат от тези галерии. На този етап се наблюдават червеникави петна, а по кората има неравномерни пукнатини.



Пръстеновидно гниене по картофите се предава от една година на друга чрез болни грудки. Заразяването на клубените става чрез подземните стъбла. Първите симптоми се появяват в областта, където са закрепени клубените, след което бактерията се придвижва през проводящите съдове. Машините, използвани в райони, където се развива заболяването, са причина за възникване на инфекция. Други разпространители са колорадските бръмбари, цикадите или листните въшки.
Превенция и контрол. Най-ефективният метод за превенция е полагането на здрави грудки и дезинфекцията на машините за засаждане. В партидите със семена не се допуска използването на наранени клубени, тъй като 20-30 здрави грудки могат да бъдат замърсени от сока от една болна грудка.
При внос на картофи трябва да има сертификати, че бактерията не е съществувала в страната изпращач поне през последните 2 години на отглеждане. В складовете и опаковъчните центрове трябва да се спазват стриктно хигиенните мерки, а контейнерите и опаковъчните материали да са нови или дезинфекцирани.