Овощното дърво праскова (Prunus persica) произхожда от Япония. Изисква райони с топъл климат, тъй като лесно се повлиява от късни слани. Дава постоянна продукция за период от 10-15 години. Листата са продълговати, цветовете са малки, единични, бели или розови на цвят. Плодовете на прасковата са овални, с костилка, с ароматна и сочна пулпа. Богати са на хранителни вещества – съдържат захари, протеини, витамини (B1, B2, B6, A, E), калий, фосфор, калций, натрий, цинк, желязо, мед.

Характеристики

Прасковеното дърво формира богата коренова система. Някои от корените достигат дълбочина от 20-60 см, а други до 3-4 метра. Въпреки това корените не се преплитат. Развиват се интензивно през пролетта и есента, когато почвената температура е между 8 и 20 градуса по Целзий.

Надземната част на прасковата се развива интензивно през първите години след засаждане. Развива няколко доминантни клона, които по-късно оформят короната. Дървото достига височина 3-4 м. Ако подрязванията се правят на млади дървета, времето за оформянето на короната може да се намали с 1-2 години.

Прасковата цъфти в периода април-май, в зависимост от климатичните условия. Необходимо е средните годишни температури да са от порядъка на 10 градуса по Целзий. За постигане на висок добив в масива се засаждат няколко сорта.

При някои ранни сортове праскова, в случай на висока почвена влажност костилките се напукват. Това се случва поради голямото количество вода, която достига до пулпата.

След започване на плододаването дървото забавя значително растежа си. Прасковата дава плод около 2-3 години след засаждане. 

Условия за отглеждане

Праскова се развива добре в райони със средни годишни температури от 10-11.5 градуса по Целзий. През зимата може да издържи на температури до -24 градуса по Целзий. Пъпките издържат до температура от -3.9 градуса по Целзий, а цветовете могат да измръзнат ако градусите паднат под -3.

Прасковата може да издържи на продължителни засушавания, но плодовете й в този случай остават малки и плоски, а продукцията е по-ниска както качествено, така и количествено.

Поливането е силно препоръчително в периода преди узряването на плодовете.
Излишната почвена влажност може да доведе до задушаване на корените. Високата въздушна влажност предразполага към развитието на листни заболявания, а зимните мъгли могат
да доведат до измръзване.

Нужно е прасковата да получава достатъчно светлина през деня и това се постига чрез редовно подрязване за оформяне и осигуряване циркулацията на въздуха в короната. Насажденията се разполагат на място с южно изложение. При недостатъчно светлина листата остават недоразвити, дървото става неустойчиво към измръзвания и продукцията намалява количествено и качествено. 

Подготовка на почвата

Праскова се засажда в плодородни, пропускливи, песъкливо-глинести почви. При засаждане на склон, дърветата се разполагат в горната му част, а редовете се оформят на север-юг (така се редуцира измръзването от късни слани). Подготовката на почвата на място, което е било овощна градина, започва 1-2 години предварително. За да се възстанови почвената структура и да се намали риска от развитието на заболявания, се засяват многогодишни треви. Ако мястото е силно заплевено се прилагат неселективни хербициди. 

Почвата се наторява с органични торове (оборски тор, компост). Препоръчително е да се скарифицира за по-лесно развитие на кореновата система. Всички растителни и други остатъци от почвата се премахват и мястото се изравнява. За прецизно засаждане се поставят колчета, които отбелязват къде ще е разположена всяка отделна праскова. 

Засаждане

Оптималното време за засаждане на праскова е през есенния сезон. Посадъчният материал се взима само от сертифицирани разсадници или овощни градини. Спазва се препоръчително разстояние от 5 метра между редовете и 4 метра между отделните растения на ред при неинтензивно отглеждане или 4 метра между редовете и 2 метра между отделните растения при интензивно отглеждане.

Подрязване на корените

За стимулиране на коренообразуването на праскова корените се подрязват. Премахват се повредените и се запазват здравите корени. Некрозиралите корени се изрязват напълно, а здравите се скъсяват до дължина 7-8 см. Подрязването на корените се прави само ако скоро са били извадени от почвата.

След операцията се накисват в смес от жълта пръст, пресен оборски тор и вода. Тази смес спомага за задържането на влагата около кореновата система.

Същинско засаждане

Ако земята не е била обработвана, посадъчните дупки се изкопават 2-3 месеца предварително, с размери 100 х 100 х 80 см. Ако е работена се приготвят 1-2 дни преди самото засаждане или в деня на засаждането, с размери 40 х 40 х 40 см.  В основата на дупката се поставя смес от плодородна почва, смесена с добре разложен оборски тор. Фиданката се поставя така, че корените й да са в добър контакт с тази смес.

Присадъчната пъпка трябва да е на 3 см над земята и да сочи на север. След засаждане до всяка фиданка се поставя колче за опора, а кората се покрива с материали за защита от гризачи. 

Поддръжка

През първата пролет след засаждане на праскова насажденията се поливат. Почвата около дърветата се прекопава и се покрива с мулч. Мулчът помага за поддържане на добри фотосанитарни условия, предпазва от образуване на плевели, не позволява на почвената влажност да се изпари и намалява работата по поддръжката на насажденията.

Подрязване

Подрязването на праскова се прави всяка година. То подпомага балансът между растежа и плододаването, осигурява проникването на светлина във всички части на короната, стимулира страничното разклоняване и увеличава качеството на продукцията.

През пролетта на първата година след засаждане дървото се подрязва до 80 см. След започване на растежа му всички леторасти с дължина до 50 см се премахват. От горната част на дървото се избират 3-4 летораста, които ще формират първото ниво на короната. Останалите се премахват.

През втората година избраните предходната година леторасти се скъсяват до 50 см, над външно насочена пъпка. Клонът, който е продължение на основния ствол, трябва да е на 25 см по-високо от първото ниво на короната. От основните 3-4 клона се избират 2-3 разклонения, останалите разклонения се премахват.

През третата година разклоненията на основните клони се скъсяват до 50-60 см. Разрезите се правят над външно разположена пъпка. От централния клон се избират 3-4 летораста, равномерно разположени, които ще формират новото ниво на короната. Премахват се конкуриращите се клони и тези, които се засенчват. Останалите клони се скъсяват, за да дадат плод. Лятото е периодът, през който се премахват силните разклонения, конкуриращите се клони и тези в горната част на основните клони.

По време на четвъртата година леторасти, които ще оформят новото ниво на короната се скъсяват, за да са на около 20-25 см над първото ниво. През тази година дървото започва да дава плодове. Оттам нататък подрязването се прави за поддържане формата на короната и регулиране на плододаването. Ежегодно се премахват силните леторасти, изсъхналите или заболели клони, за да се поддържа баланс между растеж и плододаване.

Лятно подрязване

Лятното подрязване е препоръчително за прасковите, тъй като по-лесно се възстановяват. През този период се премахват силните леторасти, както и преплетените клони. Върховете на младите леторасти се премахват, за да се стимулира развитието на пъпките, разположени под разреза. Всички разрези се правят под ъгъл от 45 градуса, а нараняванията с големина над 2 см се покриват с овощарска замазка, за да се оттича по-лесно водата от мястото. 

Стимулиране на растежа и плододаването

Тези процеси се извършват за по-висок добив, по-бързо достигане до периода на плододаване или за развитието на по-силни клони:

• промяна на естествената позиция на клоните, вертикално. Това спомага клоните да се изправят. Процесът се извършва при слаборазвити скелетни клони, сравнени с други скелетни клони. Прави се при млади дървета, в процеса на формирането им. Не е подходящо за диференциация на пъпките. 
  
• промяна на позицията на клоните, хоризонтално. Това позволява на пъпките да се диференцират и короната да се аерира. Клоните се оформят под хоризонта, за да има обилен плод. Тази операция се извършва при млади дървета, в периода на вегетативен растеж. 
  
• при този процес клоните в основата се оформят възходящо, а тези на върха – низходящо. Така се спира или забавя удължаването на клоните и се контролира появата на плодните пъпки. Дърветата, оформени по този начин, дават плод 2-3 години по-рано;

Прасковеното дърво е претенциозно към типа почва. Мястото около дърветата се изорава или се засява с многогодишни треви. При подходяща схема за поливане между дърветата също така могат да се разположат плодни храсти или зеленчуци – домати, пипер, патладжан, лук, чесън, картофи. През първите 2-3 години след засаждане не е препоръчителна употребата на хербициди. 

Защита на дърветата от измръзване

При неблагоприятни климатични условия прасковите  могат да бъдат засегнати от късни слани, които компрометират реколтата. За да се предпазят, растенията могат да се опушат. За целта, когато температурите започнат да падат, се избират лесногорими материали, които правят много пушек – гума, слама, тор, катран, торф. Запалват се, за предпочитане през нощта, когато температурите са значително по-ниски.

Слоят пушек не позволява на топлината от почвата да изстине и спомага за задържане на топлината в короната. Тази процедура може да предпази дърветата при температури до -3 градуса по Целзий.

Торене

Поради факта, че прасковата дава много плод, е необходимо да се тори допълнително. За тази цел се прилагат 10 кг азот, 2 кг фосфор и 8 кг калий на хектар. В допълнение е препоръчително и използването на бор, желязо, цинк, магнезий. При млади насаждения се прилага оборски тор или комплексни азот-фосфор-калиеви торове. Листното наторяване осигурява набавянето на необходимите микроелементи. 

Поливане

За да се достигне добивния потенциал, прасковените насаждения се поливат редовно. Това спомага с повишаване на до 25 % на продукцията. В зависимост от климатичните условия насажденията се поливат 4-5 пъти, в норма от 400-600 куб.м/хектар. 

Прореждане на плодовете

Тъй като прасковата дава много плод често не може да осигури достатъчно хранителни вещества, за да се развие оптимално продукцията. Също така съществува опасност от счупване на клони под тежестта на плодовете. Затова плодовете се разреждат – в края на юни деформираните и неправилно развитите плодове се премахват. 

Контрол на заболявания и вредители

Правилното и навременно приложение на третирания може да спести редица усложнения, причинени от болести и вредители.

Крушовите насаждения трябва да се почистват чисти през цялото време. Окапалите листа и падналите клони се премахват, а дърветата се пръскат със специални разтвори. Третиранията срещу заболявания и вредители се извършват в периода на покой, през зимата, във времеви прозорец с температури над 5 градуса по Целзий.

В случай на заболяване крушата се третира първо през есента, когато листата окапят, с продукти на основата на мед. Второто пръскане със същия вид продукти се прави през пролетта, при пукане на пъпките. Разтворът се пръска по цялата повърхност на дървото, от основата до върховете на клоните. Третиранията се извършват в дни, когато няма вероятност от валежи и температурата е над 6-7 градуса по Целзий, за да не замръзне нанесеният продукт.

След 7-10 дни се нанася градинарско масло, което действа срещу вредители, които презимуват в кората на дърветата.

Събиране на реколтата

Плодовете достигат зрялост на етапи, затова и брането се извършва няколко пъти. Зрелите плодове лесно падат, затова е препоръчително да се събират малко преди да са узрели. Необходимо е да са достигнали специфичните за сорта си големина и цвят, а пулпата да е гладка. Прасковите се съхраняват в хладни помещения за период от 2-3 седмици. Брането се прави в хладно и сухо време.