Праскова – третиране, контрол на болести и вредители

Овощното дърво праскова (Prunus persica) е част от семейство Розоцветни. Отглежда се заради вкусните си и свежи плодове. Родината й е Китай, а в Европа е пренесена от римляните.
Прасковата е претенциозно дърво – изисква леки почви, добре дренирани и огрявани от слънцето. Температурата през вегетационния период не бива да пада под 7 градуса по Целзий. Дървото е чувствително към измръзване. Листата имат копиевидна форма, а цветовете са малки и в различни нюанси на розовобялото. Плодовете са кръгли, с костилка, сочни и ароматни. Прасковите имат висока хранителна стойност. Препоръчват се на страдащи от черен дроб или бъбреци, на анемични деца или по време на възстановителен период след боледуване. Плодовете съдържат захари, протеини, витамини B1, B2, B6, A, E, калий, фосфорл, калций, натрий, цинк, желязо, мед.

Заболявания по праскова

Вирусни заболявания

Шарка по прасковата

Целите листа при праскова се покриват с кръгли, обезцветени петна. По плодовете, особено по неузрелите, се забелязват също кръгли, но жълти участъци. Заразеният плод пада преди да узрее. Вирусът се разпространява от листни въшки, цикади, от заразен посадъчен материал и от цветен прашец.

Превенция и контрол:

• избиране на здрав посадъчен материал;
• осигуряване на пространство между различните дървета;
• унищожаване на плевели и храсти, намиращи се в близост до овошките;
• използване на инсектициди за контролиране популацията на насекомите.

Вирусна мозайка

Симптомите на това заболяване са видими по листата на праскова – жълтозелени петна, вариращи по форма и размер. След заболяването прасковата става чувствителна към ниските зимни температури. Обикновено заразата се забелязва в периода май-юни. Вирусът се пренася при присаждане.

Превенция и контрол:

• използване на здрав посадъчен материал;
• проверка на фиданките преди засаждането им.

Бактериални заболявания

Бактериен рак по костилковите плодове (Pseudomonas syringae pv morsprunorum) 

Заболяването се появява по младите филизи, листата и плодовете при праскова. По листата се появяват малки кръгли воднисти точки. При висока влажност по точките се забелязва бактериалната зараза под формата на бледожълта влажна ципа. При сухо време атакуваната тъкан изсъхва и се отронва от листото. Така листата изглеждат като продупчени. При продължително заболяване окапват всички листа. Плодовете се деформират и напукват. По издънките се появяват дълги петна, кората изсъхва. По наранените места се вижда течност. Раните нарастват всяка година. Бактерията прониква през тъканите на дървото, но най-често заразяването става при присаждане.

Превенция и контрол:

• използване на здрави калеми;
• третиране с бордолезов разтвор.

Бактериален рак (Agrobacterium radiobacter pv. Tumefaciens)

По корените и стеблото на праскова се образуват тумори, в началото са меки и малки, а след време се втвърдяват. Бактерията навлиза в дървото от механични наранявания, причинени от вредители, от градушка и подобни. Удобни за развитието й са температури в рамките на 22-30 градуса по Целзий и висока атмосферна влажност.

Превенция и контрол:

• внимателно избиране на фиданките преди засаждане;
• грижливо подготвяне на мястото за засаждане;
• дезинфекция на инструментите, с които се работи;
• изрязване на клоните до здраво място, третиране с бордолезов разтвор 4-5 % и покриване на раните с овощарска замазка;
• накисване на корените с бордолезов разтвор 1 %;
• третиране през вегетационния период с препарати на основата на мед.

Гъбични заболявания

Кафяво гниене (Monilinia laxa)

Атакува всички надземни органи при праскова като причинява загуби в студени и дъждовни години. Листата не окапват, но увяхват, цветовете изсъхват, клоните се пречупват. Младите плодове се набръчкват и падат. Кората на узрелите плодове изгнива и те омекват на места. Накрая плодовете се мумифицират и остават на дървото, като по този начин спомагат за пренасянето на болестта през следващата година. Гъбата презимува в мумифицираните плодове и по кората на дървото.

Превенция и контрол:

• събиране и унищожаване на заразените плодове;
• изрязване на заразените клони до здраво място, третиране с бордолезов разтвор 4-5 % и покриване на раните с овощарска замазка;
• третиране през периода на покой с продукти на основата на мед и превантивно трениране по време на вегетация със специфични инсектициди.

Сачмянка (Stigmina carpophila)

Болестта се среща в неподдържаните овощни градини и е причина за големи загуби по костилковите дървета като цяло. По листата при праскова се появяват малки кръгли точки, тъканта около тях изсъхва и нараненото място се разпада. Опетняване се забелязва и по плодовете – то е обградено с пурпурен пръстен. Плодът губи сочността и вкуса си.
Гъбата атакува леторастите, а от раните по тях изтича лепкава течност.
Сачмянката е опасна, защото води до изсъхване на пъпките на бъдещите плодове. Спорите спомагат за разпространението на гъбата, която оцелява през зимата благодарение на лепкавата течност, която се образува на наранените места. Гъбата може да презимува по кората на клоните.

Превенция и контрол:

• премахване и изгаряне на заразените клони;
• наранените след рязането места се налагат със мастикова смола;
• след подрязване дървото се третира с бордолезов разтвор 4-5 %;
• по време на вегетацията се третира със специфични фунгициди.

Брашнеста мана (Sphaerotheca pannosa var. Persicae)

Появява се по листата на младите филизи под формата на малки бели точки. Те нарастват и покриват целите листа. С времето мицелът става сив. Нападнатата повърхност изсъхва. Маната атакува и младите плодове, които се покриват с мицел, напукват се и изгниват.

Превенция и контрол:

• балансирано торене;
• използване на устойчиви видове;
• изгаряне на нападнатите клони и плодове;
• третиране със специфични фунгициди. 

Къдравост по прасковата (Taphrina deformans)

По листата на прасковата се забелязват подутини. Заразените листа израстват по-големи от здравите, стават червени, а по-късно и пожълтяват и окапват. Нападнатите клони и филизи забавят растежа си и стават неустойчиви на ниски температури през зимата. Плодовете рядко биват заразени, а когато това се случи, по тях се виждат малки бели точки, около които мястото загнива.

Превенция и контрол:

• отглеждане на устойчиви сортове;
• третиране с фунгициди.

Гъбичка – Fusicoccum amygdali 

На младите клонки около пъпките се появява кафяво петно. Заразената повърхност се отчупва и изтича лепкава течност. Листата изглеждат прегорели в краищата си, а плодовете започват да гният. Спорите на гъбата се настаняват на места, които са наранени от подрязване, след нападение от врадители или при градушка.

Превенция и контрол:

• изрязване и изгаряне на заразените клони;
• наранените от подрязване места да се наложат с мастикова смола;
• третира се след бране на плодовете, след падане на листа и през пролетта – с бордолезов разтвор или специфични фунгициди.

Вредители по праскова

Ябълков плодов червей (Cydia pomonella)

Напада много плодни дървета. Женските снасят яйцата си директно в плодовете или върху листата в близост до плодовете на праскова. Ларвата прокопава тунели в плода, оставяйки изпражненията си вътре.

Превенция и контрол:

• използване на феромонни капани за залавяне на възрастните;
• третиране със специфични инсектициди.

Гъсеница (Euproctis chrysorrhoea)

Напада овощни дръвчета. Има по едно поколение през годината, а ларвите й прекарват зимата в пашкул на върха на млади издънки. Ларвите атакуват пъпките и листата и са причина за обезлистяване на дървото.
Прасковата трябва да бъде преглеждана редовно за присъствието на гъсеници.

Превенция и контрол:

• премахване на клоните, по които са забелязани ларви;
• третиране със специфични инсектициди.

Бяла американска пеперуда (Hyphantria cunea)

Напада дървета като черница и чинар, както и плодни дръвчета. Презимува като какавида в почвата. Има две поколения годишно. Причинява окапване на листата и ниска продукция на плодове. Обикновено се разполага от долната страна на листата и се храни с тях. Бялата пеперуда си изтъкава предпазна мрежа, в която яде.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Прасковен молец (Anarsia lineatella)

Има три поколения годишно и презимува като ларва в олющената кора на клоните. През пролетта ларвите напускат убежището си и атакуват младите пъпки. В леторастите те издълбават дупки. Женските снасят яйцата си по пъпките. Ларвите дълбаят плодовете на раннозреещите сортове и си правят дълги тунели. 

Превенция и контрол:

• изрязване и унищожаване на засегнатите клони и филизи;
• третиране със специфични инсектициди.

Акари

Трудно се виждат с невъоръжено око. Хранят се с растителни сокове. След нападение от акари листата изсъхват, цветовете падат и дървото прекъсва растежа си.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Източен плодов молец (Grapholita molesta)

Има три до четири поколения годишно. Ларвите му презимуват в пашкул в пукнатините на кората на праскова. Атакува пъпките, листата, но най-вече плодовете. Първите поколения ларви нападат плодните пъпки, а последните нанасят големи щети по реколтата. Хранят се с пулпата около костилката.

Превенция и контрол:

• премахване на заразените плодове и пъпки;
• използване на капани за привличане на насекоми;
• третиране със специфични инсектициди.

Щитоносна въшка (Quadraspidiotus perniciosus)

Атакува над 200 растителни вида. Има от едно до три поколения годишно и презимува като ларва по кората на заразените дървета. Женските и ларвите се разпространяват по всички части на растението, включително плодовете, хранят се със соковете на гостоприемника. Щитът на насекомото покрива различни зони и при силно разпространение дървото се задушава. Овошките спират развитието си и след 2-3 години изсъхват.

Превенция и контрол:

• използване на препоръчаните препарати през вегетационния период;
• третиране със специфични инсектициди.

Листни въшки 

Пренасят се от едно растение на друго и от един вид на друг. Растат върху диви растения, а след това се преместват на култивирани. Намират се по долната страна на листата, по цветовете, съцветията и младите филизи. Пробождат растението и се хранят с клетъчен сок. По този начин причиняват стрес на къпината, а при продължително нападение намалява устойчивостта на храста към заболявания.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Плодов молец (Cydia funebrana)

Атакува костилковите дървета. Има две поколения годишно и презимува в какавида или в защитено с различни средства място. Ларвата прониква в плода и се храни с вътрешността и с костилката. Плодовете спират развитието си и окапват. Ларвата продължава да се храни с падналия плод. След като се нахрани, излиза и търси място да презимува.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.