Патладжан (Solanum melongena) се отглежда заради плодовете му, които се консумират в търговска зрялост пресни или консервирани. Произхожда от Индия и Бирма и е въведен в Европа през 17 век.

Кореновата система е добре развита и представлява 2% от теглото на зрялото растение. Корените трудно се възстановяват след пресаждане и изискват добра подготовка на почвата. Стъблото е изправено, разклонено, зеленикаво-лилаво, а листата са едри, яйцевидно-ланцетни, с дълга петура и по-тъмни жилки. Листата са разположени последователно върху растението. Цветовете са големи, единични, лилаво-индигови. Плодът е с различна форма и цвят, с гладка, лъскава повърхност. Семената са малки, лъскави, жълтеникаво-сиви.

Условия за отглеждане

Патладжаните са много придирчиви към факторите на околната среда. Минималната температура на покълване е 15 ℃, а растенията растат нормално при 27-32 ℃. По време на вегетация, при температури под 14 ℃, растежът спира, опрашването не се извършва и цветовете загиват.

Патладжаните се нуждаят от добро излагане на слънчева светлина. Недостатъчната осветеност причинява окапване на цветовете и растенията и плодовете остават малки. Засенчването между растенията също може да причини загиване на съцветията. При отглеждането на патладжан влажността на почвата трябва да се поддържа 80% на дълбочина 30-40 см. Растенията имат високи изисквания към хранителните вещества, като предпочитат плодородни, добре дренирани почви, които лесно се затоплят. Теченията могат да повредят реколтата от патладжан, силните ветрове не са препоръчителни за развитието на плодовете и се препоръчва да се изградят защитни завеси около парцела с помощта на царевица, сорго и слънчоглед.

Култивиране

Отглеждане на открито

Ротация на културите

Патладжаните могат да се отглеждат след боб, грах, луковични растения, тиквички и някои кореноплодни. Не отглеждайте след патладжани, картофи, лук или чесън. Препоръчват се равни, слънчеви почви.

Подготовка на почвата

Тази операция започва през есента с внасяне на основно торене с 40-50 т/хектар оборски тор и по избор 300 кг/хектар суперфосфат и 150 кг/хектар калиева сол. След торенето почвата се раздвижва на дълбочина 30 см, обработва се и се заравнява. През пролетта се прилагат торове с по-високо съдържание на азот от балансирани торове, но не преди pH test.

Преди засаждането могат да се прилагат хербициди преди поникване. Почвата може да се оформи в повдигнати легла, за да може да се затопли по-бързо.

Подготовка и засаждане на разсад

Отглеждането на патладжан се стартира само от разсад, произведен в оранжерии за размножаване или парници. Препоръчва се използването на специални субстрати, но също и смес от пръст, пясък, торф.

Сеитбата може да се извърши между 25 февруари и 5 март със сертифицирани или предварително третирани семена. Семената могат да се накиснат в разтвор на стимуланти.

На леглото за покълване семената се засяват на редове на 5 см един от друг и 1-2 см между семената в редовете на дълбочина 1-2 см. За един хектар от реколтата са необходими около 1 кг семена. Непосредствено след сеитбата субстратът се третира чрез пръскане със специфични фунгициди против намокряне. След като растенията образуват 2 същински листа, се засаждат в саксии с размери 7 х 7 см или 5 х 5 см. След тази дейност може да се приложи тор, за да се стимулира развитието на кореновата система. Една седмица след пикирането може да се извърши листно торене в зависимост от нуждите на разсада, за да се снабди с необходимите за растежа елементи.

Възрастта на разсада от патлаждан трябва да е 60 дни.

Полейте добре разсада в деня преди засаждането и го закалете 2-3 седмици преди засаждането. Тази процедура включва отваряне на вентилационните прозорци на оранжерията сутрин и затварянето им вечер. През последната седмица прозорците се оставят отворени и през нощта, за да могат растенията да се аклиматизират към новите условия на средата.

Засаждането се извършва при достигане на температури над 14℃ в почвата на дълбочина 15 см. Календарно оптималното време за засаждане е май. Преди засаждане разсадът се полива чрез потапяне на саксията в разтвор на фунгицид. За последващо поливане може да се монтира система за капково напояване преди засаждане. Разсадът се засажда на 10-15 см дълбочина, на 70-90 см разстояние между отделните растения и 30 см разстояние между редовете. След засаждането се извършва поливане и торене за стимулиране на вкореняването. При следващата поливка може да се внесе тор за подобряване на плодородието и структурата на почвата и за създаване на условия за по-добро усвояване на корените.

Контрол на плевели

Патладжаните предпочитат добре дренирана почва, препоръчват се 4-5 окопавания. Ако мулчът е поставен по протежение на редовете, плевелите могат да бъдат отстранени чрез окопаване или плевене. Мулчирането затопля почвата, регулира влажността, поддържа добро фитосанитарно състояние, предотвратява растежа на плевелите и намалява броя на поддръжката.

Контрол на болести и вредители

Извършва се чрез прилагане на специфични фунгицидни и инсектицидни обработки. За да се избегне появата на болести или неприятели, устойчиви на действието на препаратите за растителна защита, се препоръчва редуването на препаратите.

Други съвети и грижа за насажденията

4 дни след засаждането запълнете празнините с резервен разсад.

Като цяло растенията не изискват опора, когато се отглеждат на полето, тъй като надземната част е доста развита и може да поддържа големи плодове без проблеми. Въпреки това, ако са засадени в район със силни ветрове, растенията може да се нуждаят от поддържащ механизъм.

Подрязването на издънки е една от дейностите, които се извършват в насажденията с патладжан. Състои се в премахване на страничните издънки, които се появяват в пазвите на листата. Образуваните издънки по стъблото до първото разклоняване се отстраняват.

За да получите ранни добиви, можете да извършите прищипване, което се състои в счупване на нарастващите върхове на растението. Операцията се извършва, след като всеки летораст е образувал 2-3 плода.

Обезлистяване

Това е работа, която осигурява аериране на културите. Изсушените и болни листа се отстраняват от растенията. След израстването на първите плодове, листата могат да се отстранят до първото разклоняване, за да се благоприятства циркулацията на въздуха.

Поливане

Патладжаните консумират много вода и поливането е необходимо дори ежедневно в периоди с високи температури. Най-добрият метод за напояване е капковото напояване. Количеството и честотата на поливане се определят от факторите на околната среда.

Торене

Патладжаните изискват прилагане както на коренови, така и на листни торове за получаване на богата реколта.

1-2 седмици след засаждането се прилагат повече богати на фосфор или балансирани торове за насърчаване на вкореняването. Може да се използват и листни торове в зависимост от нуждите на растението и условията на околната среда.

По време на периода на цъфтеж и завързване на плодове могат да се приожат калциеви и борни торове за добро завързване на плодове.

Растежът на плодовете изисква по-големи количества калий и за тази цел могат да се прилагат богати на калий торове.

За да се помогне на растенията да преодолеят периоди на стрес, може да се извърши листно и кореново торене със специфични торове. Кореновите торове са подходящи за подобряване на структурата на почвата и усвояването на корените.

Събиране на реколтата

Извършва се ръчно, чрез отрязване на плодната дръжка, с ножица или нож. Операцията се извършва, когато плодовете достигнат консумативна зрялост, т.е. те са еластични при натиск и имат характерния за отглеждания сорт цвят. Месото трябва да е бяло-зелено, нежно, а семената трябва да са малки и бели. Беритбата се извършва на етапи, през 5-6 дни. Ако оптималното време за прибиране на реколтата е превишено, пулпата може да стане горчива и семената да узреят, като плодовете са по-малко приятни за ядене.

Патладжан, отглеждан в парници и оранжерии

Извършва се подобно на полската култура, като се започне от есента, след отстраняване на предходната култура. Тъй като нападението от болести и неприятели е по-високо в затворени помещения, се препоръчва дезинфекция със специфични препарати преди засаждане на разсада.

Засаждане

Извършва се с разсад, произведен в оранжерии, по описаната по-горе процедура.

Дейностите по подготовката на разсада от патладжан и засаждането е подобна на тази при полското отглеждане, с изключение на няколко от тях. Сеитбата се извършва през февруари, а засаждането през април, когато температурите на почвата са постоянни – 15 ℃. Когато закалявате разсада, като се има предвид, че през този период външните температури могат да бъдат доста ниски, не оставяйте вентилационните прозорци отворени през нощта. Разсадът се закалява, за да се аклиматизира към условията на помещението, в което е засаден.

Като разстояния на засаждане можете да използвате 90 см между редовете и 35-40 см между растенията на ред. За по-лесен достъп за работа се препоръчва да се засажда на ленти от два реда на 60 см между тях и 120 см между лентите, с 35-40 см между растенията.

В защитените зони мулчирането на почвата с фолио може да се извърши по цялата повърхност.

Отглеждането на патладжан в затворени помещения изисква поставянето на опора. Опъва се връв и растенията се водят по нея. Отстранете всички издънки в основата на растението и оставете 2-4 по-силни клона за плододаване.

Листата в основата се отстраняват, докато стареят.

Растенията, отглеждани в оранжерии, имат силен растеж и изискват по-често поливане и повече вода, отколкото растенията, отглеждани на полето. Торенето може да се извърши чрез капково напояване с водоразтворими торове. Кореновото торене се допълва от листно торене.

Събиране на реколтата

Извършва се в консумативна зрелост, като се отрязва плодната дръжка.