Патладжан (Solanum melongena) принадлежи към семейство Картофови. Патладжаните се отглеждат заради плодовете им. Родината на растенията е Индия, откъдето се разпространяват в Европа и Америка. Първоначално хората не са били склонни да го консумират поради горчивия вкус на суровия плод. Но от осемнадесети век набира популярност и сега е един от най-консумираните зеленчуци. Патладжаните имат терапевтични свойства и се препоръчват в диетата на хора, страдащи от заболявания на черния дроб, панкреаса или сърцето. Реколтите от патладжан могат да бъдат засегнати от вредители и болести, срещу които е важно да се приложат правилните обработки.

БОЛЕСТИ ПО ПАТЛАДЖАН

Вирусни заболявания

Петнисто вджуджаване по патладжан

Листата на засегнатите растения показват петна от обезцветяване, а растенията имат мраморен вид. Освен това цялото растение страда от стагнация на растежа, придружена от усукване на листата. Плодовете са деформирани и могат да имат различни петна. Вирусът се предава от различни насекоми или при директен контакт между растенията.

Превенция и контрол:

• отстраняване на нападнати растения от реколтата;
• прилагане на инсектициди за контрол на популацията на насекоми.

Краставичен мозаечен вирус по патладжан

Този вирус е идентифициран за първи път върху краставици, но атакува много култури, включително патладжани. Първите симптоми са появата на петна от обезцветяване, които се развиват в изгаряния, разположени успоредно на жилките. Патладжаните произвеждат малко количество плодове, които имат жълти петна или ивици. При силно нападение растенията могат да изсъхнат. Вирусът се пренася от насекоми (листни въшки), а през зимата оцелява върху заразени многогодишни плевели.

Превенция и контрол:

• отстраняване на нападнати растения от реколтата;
• прилагане на инсектициди за поддържане на популацията на насекомите под контрол;
• унищожаване на плевелите в посевите и в близост до парцелите.

ГЪБИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Пухена мана (Phytophthora parasitica)

По горната част на листата на патладжана се появяват големи жълти петна. От долната страна, близо до петната, се появява белезникав мъх. При влажни условия петната се разширяват и съединяват, а листата изсъхват. Болестта се предава чрез спори на гъбички, които се пренасят от водни капки и вятър.

Превенция и контрол:

• вентилация на оранжериите и парниците;
• избягвайте напояването с пръскачка;
• отстраняване на нападнатите растения от реколтата;
• третиране на патладжан със специфични фунгициди.

Антракноза (Colletotrichum melongena)

Първите симптоми са появата на кръгли кафяви петна по плодовете. Нападнатите тъкани потъват и загниват. Гъбата зимува върху растителни остатъци на повърхността на почвата и върху заразени семена.

Превенция и контрол:

• събиране и унищожаване на растителни остатъци след прибиране на реколтата;
• елиминиране на нападнати плодове от реколтата;
• третиране на патладжан със специфични фунгициди.

Сечене на разсада (Phythium spp.)

Това е една от най-важните болести по разсада на патладжана. Проявява се от поникване до 2-3 същински листа. При нападение тъканите на стъблото на нивото на земята почерняват, стават воднисти и се разлагат. Развитието на болестта се благоприятства от температури между 18-30 градуса по Целзий и влажност над 90%.

Превенция и контрол:

• отстраняване на растения от реколтата и дезинфекция на почвата в района;
• дезинфекция на субстрата и третиране на семената преди сеитба;
• избягвайте преполиване;
• третиране на патладжан със специфични фунгициди.

Листен пригор (Alternaria dauci)

По листата на нападнатите растения се появяват големи, кръгли, кафяви петна с концентрични кръгове по повърхността. Засегнатите тъкани изсъхват и падат от растението. По плодовете могат да се появят големи петна, където тъканта потъва. Гъбата зимува върху растителни остатъци на повърхността на почвата и се разпространява по време на вегетация чрез спори, пренасяни от вятъра и водата.

Првенция и контрол:

• събиране и унищожаване на растителни остатъци след прибиране на реколтата;
• избягване на напояване с пръскачка;
• третиране на патладжан със специфични фунгициди.

Базално гниене и вертицилийно увяхване (Fusarium oxysporum and Verticillium albo-atrum)

Първите симптоми се появяват с първите плодове. Листата в основата на растението пожълтяват и изсъхват, след което падат. Плодовете на патладжан са спаружени и вече не могат да се използват. Кореновата система на засегнатите растения покафенява и се напуква. Чрез разрези през стъблото може да се наблюдава покафеняването на водещите съдове. Тази гъба живее дълго време върху растителните остатъци от засегнатите растения и почвата.

Превенция и контрол:

• правилно редуване на културите (патладжаните не могат да се върнат на една и съща земя в продължение на 4 години);
• рационално напояване;
• балансирано торене;
• химическо третиране на почвата със специфични фунгициди.

Церкоспороза листни петна (Cercospora melongenae)

По листата на патладжана се появяват малки, кръгли, кафяви петна, заобиколени от фина кафява граница. Засегнатите зони леко потъват в тъканта. Това заболяване може да се обърка с мана, но в случай на листни петна Cercospora няма мъх по долната страна на листата. Гъбата се разпространява чрез спори. Спорите оцеляват в растителните остатъци на повърхността на почвата и причиняват инфекции през следващите години. Високите температури и наличието на капки вода по листата благоприятстват появата на това заболяване.

Превенция и контрол:

• правилно редуване на културите;
• отглеждане на устойчиви сортове патладжан;
• избягвайте напояването със спринклер;
• събиране на растителни остатъци след прибиране на реколтата;
• третиране на патладжан със специфични фунгициди.

Брашнеста мана (Leveillula taurica)

Гъбата атакува всички надземни органи на растението, но явни симптоми се наблюдават по листата. Нападението започва върху базалните листа, които са покрити с бял мицел. Засегнатите тъкани покафеняват, а листата изсъхват напълно. Засегнатите растения образуват малък брой плодове, които узряват много бавно. Гъбата нанася значителни щети на посевите от патладжан в защитени зони. През зимата спорите на гъбичките оцеляват върху растителните остатъци на повърхността на почвата. По време на вегетацията предаването на инфекцията се осигурява от спори, пренасяни от водни капки.

Превенция и контрол:

• избягване на напояване с пръскачка;
• отстраняване на заразените растения от реколтата;
• аериране на парцела;
• балансирано торене;
• отглеждане на устойчиви сортове патладжан;
• третиране на патладжан със специфични фунгициди.

Сива плесен (Botrytis cinerea)

Тази гъба напада патладжаните, отглеждани на полето и в защитени зони, само при слаба светлина и висока атмосферна влажност. Симптомите на това заболяване могат да се видят по стъблата, дръжките на листата, цветовете, плодовете и листата. В основата на стъблата се появяват кафяви участъци, леко потопени в тъканта. Нападнатите участъци се покриват със сив мъх и накрая се унищожават, а растението изсъхва. Нападнатите цветове загниват и се покриват със сив мъх. При поддържане на висока влажност болестта засяга почти узрелите плодове в областта на дръжките. Появяват се воднисти петна, които са покрити със сив мъх. След нападението плодовете биват унищожени. Гъбата живее върху растителни остатъци от повърхността на почвата и нейните спори се транспортират до здрави растения чрез въздушни течения и водни капки.

Превенция и контрол:

• отстраняване на нападнати растения от реколтата;
• събиране и унищожаване на растителни остатъци след прибиране на реколтата;
• аериране на парцела;
• рационално напояване;
• третиране на патладжан със специфични фунгициди.

Вредители по патладжан

Попово прасе (Gryllotalpa gryllotalpa)

Всеяден вид – храни се с растителен субстрат, жива плячка (земни червеи и различни ларви) или трупове на насекоми. Нанесените щети са директни, чрез изгризване на кореновата система. Те изнасят покълнали семена или млади растения на повърхността на почвата. Нападнатите растения изсъхват и се огъват към земята.

Контрол:

• химическо третиране на почвата;

Нематоди

Те са микроскопични червеи, които атакуват повечето видове зеленчуци. Те имат много поколения годишно и се размножават много бързо. Ларвите проникват в кореновата система на растенията и се установяват там. По време на хранене отделят токсин, който причинява хипертрофия на тъканите. Нападнатите растения застояват в растежа си и накрая изсъхват.

Контрол:

• правилно редуване на културите;
• отглеждане на устойчиви сортове патладжан;
• дезинфекция на почвата със специфични продукти.

Трипси

Те са малки насекоми, трудно забележими с просто око, които нападат голям брой култивирани растения. Колонизират растящите връхчета, цветове, листа, причинявайки окапване на цветовете и увяхване на растенията. Трипсите пренасят редица вируси.

Контрол:

• специфични инсектицидни обработки;
• използване на капани с атрактант.

Листни въшки

Те са полифаги, които мигрират от едно растение на друго или от един вид на друг. Те растат върху дива флора и след това преминават към култивирани видове. Образуват колонии от долната страна на листата, върху цветовете или съцветията, както и върху младите растения. Насекомите се хранят с клетъчен сок, причинявайки стрес на растението. При силно нападение причиняват загиване на патладжана.

Контрол:

• специфични инсектицидни обработки;
• използване на капани с атрактант.

Оранжерийна белокрилка (Trialeurodes vaporariorum)

Вредителят расте в оранжерийни условия през цялата година, а на полето само през лятото. В оранжерия може да развие 3-6 поколения при благоприятни условия. Възрастните и ларвите колонизират листата, често издънките. След нападението листата пожълтяват, изсъхват и окапват.

Контрол:

• унищожаване на растителни остатъци след прибиране на реколтата;
• дезинсекция на оранжерии преди установяване на нова култура;
• третиране със специфични инсектициди;
• използване на капани с атрактант.

Памукова нощенка (Helicoverpa armigera)

Многояден вид, напада над 120 вида. Насекомото напада зеленчуците, отглеждани в защитени зони, но и тези, които се отглеждат на полето. Молецът развива две поколения годишно и зимува като нимфа в почвата. Ларвите нагризват епидермиса на листата и след това навлизат в плода, където консумират месото и семената. Плодът вече не може да се яде поради екскрементите вътре. Една ларва може да унищожи до 10 плода.

Контрол:

• химически третирания със специфични инсектициди.

Акари

Те са насекоми, които много трудно се виждат с невъоръжено око. Те са полифаги, които нападат много растения, както културни, така и диви видове. Хранят се с клетъчните сокове на растенията. След атаката листата изглеждат изсъхнали, цветовете абортират и растението спира в растеж.

Контрол:

• специфични третирания с инсектициди.

Колорадски бръмбар (Leptinotarsa decemlineata)

Развива 1-3 поколения годишно, в зависимост от условията на средата. Презимува като възрастен в почвата, където се оттегля от втората половина на септември на дълбочина 10-15 см. Възрастните гризат листата, създавайки неправилни перфорации по повърхността им. Възрастен може да изяде цялата листна повърхност на патладжана само за 2-3 дни. Младите ларви пробиват листата под формата на малки дупки, а с напредване на възрастта изгризват листата изцяло, понякога дори издънките.

Контрол:

• правилно редуване на културите (патладжаните могат да се върнат на същата земя след 4 години);
• химическо третиране със специфични инсектициди.

Листни бълхи

Те са полифаги, които нападат голям брой растения. Възрастните се появяват рано през пролетта и след допълнително хранене снасят яйцата си в почвата близо до патладжаните. Възрастните нападат листата, изгризват тъканите и листът придобива прищипан вид.

Контрол:

• химически третирания със специфични инсектициди.