Овесът (Avena sativa) е добре познато растение, култивирано в цял свят. Въпреки че по-голямата част от продукцията се използва за храна на животни, овесът е важен източник на хранителни вещества и за хората. Семената от овес съдържат калций, желязо, манган и цинк. Имат пречистващо, тонизиращо, успокояващо и слабително действие. Овесените ядки съдържат значително количество диетични фибри. Те стимулират храносмилането и осигуряват правилното функциониране на храносмилателната система.

Болести по овес

Жълто ечемичено вджуджаване

Този вирус атакува агресивно пшеничните посеви. Нападнатите растения имат по-тъмен цвят и след това пожълтяват. Вирусът атакува дори във фазата на разсад. Ако растенията са засегнати във фаза братене, те поникват по-слабо, а върховете и жилките на листата пожълтяват. Нападнатите растения развиват класове, но с голям брой стерилни класчета. Този вирус се предава от листни въшки.

Превенция и контрол:

• унищожаване на плевелите от насажденията;
• правилно изпълнение на агротехническите дейности;
• засяване в оптималното време;
• приложение на инсектициди за контрол на листни въшки;
• отглеждане на устойчиви сортове.

Праховита главня по овес (Ustilago avenae)

Нападнатите растения се разпознават по жълтия цвят на листата. Съцветието се развива по-късно, а класчетата на метлицата се превръщат в черна маса от спори. Симптомите на това заболяване се влияят от климатичните условия. При влажно и студено време развитието на болестта се забавя, масата на спорите се увеличава и метлицата се унищожава частично. При горещо и сухо време болестта се развива по-бързо и спорите се отделят.

Превенция и контрол:

• отглеждане на устойчиви сортове;
• третиране на семената със специфични фунгициди.

Покрита главня по овес (Ustilago levis)

Среща се също толкова често, колкото и праховитата главня. Симптомите са подобни, но овесената главня не напада всички органи на овеса. Зърната се трансформират в черна маса от спори, които се освобождават, прикрепят се към други здрави семена или падат на земята.

Превенция и контрол:

• третиране на семената със специфични фунгициди;
• ранно засяване;
• балансирано наторяване за увеличаване устойчивостта на растенията.

Ръжда по овес (Puccinia coronata)

Първите симптоми се появяват между юни и юли. От горната страна на листата са видими кръгли пустули, подредени неравномерно. Първоначално те са оранжеви и покрити с епидермис. След разкъсване на епидермиса, спорите се освобождават и пустулите остават като мъх. В края на лятото се появяват черни пустули, разположени около оранжевите пустули.

Превенция и контрол:

• култивиране на устойчиви сортове;
• унищожаване на плевелите;
• лятна оран, след събиране на реколтата, за да се заровят растителните остатъци, които съдържат спори;
• балансирано торене;
• третиране със специфични фунгициди.

Листни петна (Pyrenophora avenae)

Характерните симптоми на болестта се проявяват върху горните листа. По тях се появяват малки, жълти петна. Заболяването прогресира и петната се увеличават. На повърхността им са видими кафеви ивици. Петната се покриват с кадифен мъх. След нападението листата на овеса пожълтяват и изсъхват. Болестта може да атакува и шиповете. Те образуват жълто-кафеви сухи семена, които ще предадат инфекцията през следващата година. Гъбичките оцеляват върху растителните остатъци от повърхността на почвата и водят до заразяване в бъдещия сезон.

Превенция и контрол:

• спазване на оптимална гъстота на засяване;
• унищожаване на плевелите;
• правилна ротация на културите;
• балансирано торене;
• сертифицирани семена от сигурни източници;
• третирания със специфични фунгициди.

Брашнеста мана (Erysiphe graminis)

Заболяването се проявява през пролетта. По листата в основата и стъблата се развиват бели, подобни на мъх петна. С времето върху тях се появяват кръгли образувания, които представляват плода на гъбата. Атаката може да се разпространи бързо и дори да атакува шиповете. Нападнатите тъкани пожълтяват и изсъхват. Листата изсъхват преждевременно, класовете не растат нормално и растението образува сухи зърна. Гъбата зимува върху растителните остатъци от повърхността на почвата. Влажното есенно време може да причини есенни инфекции. Появата на болестта се благоприятства от прекомерното торене с азот, при монокултура или при висока плътност при сеитба.

Превенция и контрол:

• заравяне на растителните остатъци при оране;
• унищожаване на плевелите;
• балансирано торене;
• отглеждане на устойчиви сортове;
• 1-2 третирания с фунгициди във фаза на развитие на класа и стръковете.

Стъблена ръжда (Puccinia graminis)

По всички надземни органи на растението, и особено по стъблото, се появяват пустули. Поради тази причина се нарича стъблена ръжда. За разлика от други ръжди, при които атаката започва от основата на растението, при стъблената ръжда започва от върха на растението, откъдето след това се разпространява към останалите органи.

Превенция и контрол:

• избягване на прекомерно наторяване с азот;
• култивиране на устойчиви сортове;
• балансирано торене;
• третиране със специфични фунгициди.

Фузариум (Gibberella zeae)

Това заболяване се проявява в годините с горещи и сухи лета. Болестта започва от фазата на разсад при овес – по стъблата се появяват кафеви петна. След нападението стъблата загниват. Когато гъбата атакува във фазата на братене, растенията покафеняват в основата на стъблата. Те остават малки и образуват слабо развити шипове. Най-сериозна опасност болестта представлява във фазата на развитие на шипове, когато настъпва побеляването и зачервяването им. В основата на побелелите класове се развива розова плесен или оранжеви пустули, които представляват плододаването на гъбата. Зърната са сухи и губят кълняемостта си. Предаването на болестта през вегетативния период се осигурява от спорите и мицела на гъбата. От една година на друга заболяването става чрез заразени семена.

Превенция и контрол:

• балансирано торене;
• избягване на монокултура или ротация на пшеница и царевица;;
• култивиране на устойчиви сортове;
• третиране на семената преди засяване;
• третиране с фунгициди във фаза на развитие на съцветията.

Вредители по овеса

Овесени трипси (Stenothrips graminum)

Дава две поколения веднъж на две години и презимува като възрастно в почвата на дълбочина 30-50 см. Напада редица диворастящи и култивирани растения, както и овес. След нападението се появяват петна от обезцветяване по листата и по класа. Класовете стават стерилни, а зърната се деформират или изсъхват.

Превенция и контрол:

• правилна ротация на културите;
• засяване в оптималния период;
• лятно изораване;
• третиране при повече от 8 възрастни на растение.

Житна листна въшка (Schizaphis graminum)

Дава 15-20 поколения годишно и презимува във фаза яйце върху овес или върху диворастящи видове. Възрастните и ларвите колонизират листата и стъблата, където изсмукват течността от тъканите. Нападнатите листа са с червени петна, извиват се и след това изсъхват. Силните атаки през есента обуславят изсъхване на растенията, а по време на развитието на зърното – намаляване на продукцията.

Превенция и контрол:

• засяване в оптималното време за целта;
• унищожаване на плевелите;
• третирания с инсектициди при повече от 10 възрастни на растение.

Житна стъблена оса (Cephus pygmeus)

Всеяден вид е, който напада и овес. Дава едно поколение годишно и зимува в стадий на ларва в растителните остатъци на повърхността на почвата. Възрастните се появяват между май и юни и снасят яйцата си близо до междувъзлията под шипа. След като се излюпи, ларвата изгризва съдържанието му, което води до спиране на растежа на шиповете и пожълтяването им. Валежите и вятърът могат да доведат до счупване на стеблото и падане на шиповете.

Превенция и контрол:

• дълбока оран;
• правилна ротация на културите;
• третирания със специфични инсектициди.

Обикновена житна пиявица (Lema melanopa)

Има едно поколение годишно и презимува в зряла възраст в листата на крайпътни треви, жив плет, гори и др. Възрастните обикновено се появяват през второто десетдневие на април и снасят яйца върху горната страна на листата, близо до основата. Възрастните гризат листата, пробивайки както епидермиса, така и паренхимна, докато ларвите консумират горния епидермис и паренхимн, оставяйки долния епидермис непокътнат. При силно нападение цялата листна маса придобива вид на прозрачни ципи.

Превенция и контрол:

• третирания при повече от 10 възрастни или 250 ларви на кв. метър.

Житен бегач (Zabrus tenebrioides)

Има едно поколение годишно и презимува в почвата като ларва. Възобновява дейността си веднага след топенето на снега. Възрастните се хранят с цветовете и зърната на овес в различни фази на зреене. Ларвите се хранят само с надземните части на растенията, никога с корените. Те атакуват листата, издърпват ги в изкопаните в почвата галерии и ги разкъсват. Нападнатите растения се унищожават напълно.

Превенция и контрол:

• третирания със специфични инсектициди.

Житен бръмбар (Anisoplia sp.)

Дава поколение веднъж на две години и презимува като ларва. Възрастните екземпляри се хранят с яйчниците на цветовете и зърната в млечна или восъчна зрялост. След нападението зърната са частично или напълно унищожени. Ларвите не са вредни.

Превенция и контрол:

• правилна ротация на културите;
• третирания с инсектициди при повече от пет възрастни на растение.

Житна дървеница (Eurygaster sp.)

Дава едно поколение годишно и презимува в зряла възраст в листата в горски местности или други защитени райони. Възрастните излизат през пролетта, когато температурата надвиши 9° C. След оплождане снасят яйцата си върху надземните органи на растението. Възрастните и ларвите се хранят с вътреклетъчната течност на листата, стъблата, класовете и зърната на овеса. При нападение на шиповете класовете побеляват и не образуват зърна. Нападнатите в млечно-восъчната фаза зърна се свиват.

Превенция и контрол:

• третирания със специфични инсектициди.

Остроглава дървеница (Aelia sp.)

Дава едно поколение годишно и презимува в зряла възраст в листата в горски местности или други защитени райони.. Възрастните се появяват през пролетта и снасят яйцата си върху надземните органи на растението. Възрастните и ларвите се хранят с вътреклетъчната течност на листа, стъбла, класове и зърна. Когато атаката се извърши върху шипа, частта над жилото става бяла и вече не развива зърна. Нападнатите в млечно-восъчната фаза зърна се свиват.

Превенция и контрол:

• третирания със специфични инсектициди.

Житно комарче (Haplodiplosis marginata)

Има едно поколение годишно и презимува като ларва в почвата. В края на април – началото на май ларвите излизат на повърхността на почвата и стават какавиди. Възрастните се появяват след 4-5 дни и снасят яйцата си върху горните листа. Яйцата и ларвите са чувствителни към сухота. След излюпването си ларвите проникват под обвивката на листата, където остават прикрепени. Нападнатите растения са с подута обвивка на листа на мястото, където са ларвите. Наблюдават се и удължени издутини със силно задълбочена среда – там, където се хранят ларвите. Проводящите тъкани биват унищожени. Това забавя растежа и развитието на класа, води до преждевременно узряване, намаляване на броя на зърната в класа.

Превенция и контрол:

• третирания с инсектициди при повече от 5-6 ларви на растение.