Оборският тор е естествен, пълноценен тор, който съдържа всички вещества, необходими за растежа и развитието на растенията. Използва се при неструктурирани почви, бедни на хумус. Подпомага разрохкването, подобрява водозадържането и дейността на почвените организми. Ефектът на оборски тор се усеща до четвъртата година от приложението.

Най-добрите реколти се получават, когато се използват едновременно органични и минерални торове.

Внасянето на оборски тор и други органични торове е важно както за хранителните вещества, които се въвеждат в почвата, така и за подобряване на условията за растеж и развитие на растенията.

Съхранение и компостиране

Тъй като оборският тор се получава постепенно, той не се прилага като такъв. Събира се на платформи и се компостира.

Компостирането (ферментацията) може да се извърши по няколко метода. Често използвани методи са:

• аеробно компостиране („топло” компостиране) – чрез разрохкване на органичната материя и осигуряване на аерация по време на компостиране – този вид компостиране отнема 6-12 месеца;
• анаеробно компостиране („студено” компостиране) – чрез плътно поставяне на органичната материя от самото начало – продължава 4-5 месеца и води до полуферментирал оборски тор;
• смесено компостиране (отначало е аеробно, последвано от анаеробно компостиране) – продължава 3-4 месеца.

Компостирането може да се извършва и на купчини, но не е подходящ метод поради големите загуби на азот и други елементи.

Най-препоръчителният метод е аеробният, тъй като позволява развитието на по-голямо количество хуминови киселини под въздействието на аеробни микроорганизми. Освен това високите температури, достигнати по време на аеробната ферментация, водят до унищожаване на част от семената на плевелите в него.

Съхранение

Съхранява се възможно най-далеч от домакинството и водоизточниците на минимум 50 метра, за да се избегне замърсяване на въздуха и водата. Препоръчително е да поставите платформа, предназначена специално за тази цел, на по-високо място, за да не се събира вода в основата на материала. Платформата трябва да има леко наклонено бетонно дъно, снабдено с дренаж, свързан към събирателен басейн в наклонения край. Платформата трябва да бъде снабдена със стени с височина около 1,5 м, докато ширината обикновено е 3-4 м.

Всеки ден торът се поставя на слоеве и се поръсва със суперфосфат (в дози от приблизително 1-2% от масата). Използването на суперфосфат има за цел да ограничи загубата на амонячен азот и да подобри качеството на получения компост. Съхраняването трябва да става на пластове с височина до 1,2 м плътен оборски тор. След това се полива с вода, оборски тор или урина и се покрива с около 20 см почва. Накрая се съхранява 4 месеца, докато ферментира и след това се транспортира до полето за използване.

Видове оборски тор

В зависимост от животинския вид оборският тор може да идва от говеда, коне, овце, свине или птици.

Според етапа на ферментация са известни 4 вида:

• пресен тор – сламките са твърди, имат непроменен цвят, а течният извлек от тор е с жълт цвят;
• полуферментирал оборски тор – сламките покафеняват, чупят се лесно и теглото на тора намалява;
• много добре ферментирал оборски тор (градинска плесен) – изглежда като черноземна маса и теглото намалява до около 25%.

Химически състав

Оборският тор съдържа всички микро и макроелементи, от които растенията се нуждаят за растеж.

При липса на конкретни анализи може да се приеме, че полуферментиралият говежди тор съдържа средно 22% сухо вещество и 0,5% азот, 0,25% фосфор, 0,6% калий, 0,05% сяра, 0,5% калций, 0,2% магнезий, 4 g бор/т и 2 g мед/т.

Химическият състав варира значително в зависимост от вида на животните, качеството на използвания фураж, вида и степента на ферментация.

Твърдите изпражнения, които са с най-голяма концентрация на хранителни вещества, са тези на птиците, следвани от тези на овцете, след това тези на конете, като най-ниските концентрации са тези на едрия рогат добитък.

Пресният течен тор (урина) е с по-голяма концентрация на азот и калий от твърдия тор, но много по-беден на фосфор, който почти липсва.

Съдържанието на хранителните вещества в оборския тор е различно за всеки елемент:

Азот: съдържанието му зависи от етапа на разлагане, вида на почвата, вида, от който идва, сезона на приложение и т.н. Пресният оборски тор съдържа малко азот, достъпен за растенията и само в амонячна форма. Така азотът се осигурява само през първата година при култури с дълъг вегетативен период (корени, царевица, домати, есенно зеле). Обратно, културите с кратък вегетативен период на растеж се възползват само малко от азота и фосфора в пресния оборски тор.

От азота в оборския тор, приложен към културите, само 50-60% има пряко действие, останалото се губи поради проникването му в долните слоеве на почвата или чрез изпаряване.

Ако оборският тор съдържа много сламки, част от минералния азот се консумира от микроорганизмите за тяхното разграждане, като по този начин се превръща в конкурент на култивираните растения по отношение на консумацията на хранителни вещества.

Фосфор: става достъпен за растенията, тъй като съединенията се минерализират под действието на микроорганизмите. През първата година фосфорът в оборския тор се използва в съотношение около 30% в сравнение с минералните торове (използват се само 10-20%).

Калий: лесно достъпен за растенията, съществува под формата на неорганични соли. Калият от оборския тор се усвоява лесно и бързо от растенията.

Употреба

Прилага се предимно при растения с дълъг период на вегетация като царевица, цвекло, картофи, слънчоглед. Като правило, колкото по-кратък е вегетационният период на една култура, толкова по-добре ферментирал трябва да бъде вложеният оборски тор.

Неферментирал оборски тор никога не се внася в почвата за градински зеленчуци. При растения, чувствителни към пресни органични вещества (лук, чесън, моркови, боб), се прилага само много добре узрял компост. За тиквичките е много подходящ полуферментирал оборски тор.

Минералните елементи се усвояват в различни количества от година на година.

Така през първата година азотът от оборския тор се усвоява в процентно съотношение 20-25%, фосфорът в съотношение 30-40%, а калият в съотношение 60-70%.

През първата година оборският тор се използва по-добре от растения с дълъг вегетативен период на растеж (царевица, картофи, цвекло, слънчоглед, домати).

През втората година след прилагането е най-добре да се използва при житни култури, ранни картофи, лук и грах.

Изключителното използване на химически торове не намалява значението на използването на оборски тор.

Приложение на оборски тор

Торенето с оборски тор е препоръчително да се извършва след анализ на почвата, за да се установи нейният запас от минерални елементи. Най-често използваните дози са 20-40 т/хектар, като приложението се извършва веднъж на 2-4 години (на 3-4 години за полски култури, дървета и лозя и на 2-3 години или годишно за зеленчуци, отглеждани в поле).

Транспортирането и разпръскването на ферментиралия оборски тор в платформата се извършва, когато той може да бъде вложен веднага. За есенна сеитба оборският тор се транспортира през лятото, при облачно време и веднага се влага в почвата. При пролетните посеви се залага през есента, след оран.

Препоръки за дозиране на хектар, в зависимост от вида на отглежданите култури: зърнени култури (10-15 т/хектар), царевица (20-25 т/хектар), картофи и цвекло (20-30 т/хектар), бобови култури (10 – 15 т/хектар), овощни градини и лозя (40-60 т/хектар), зеленчукови култури (80-100 т/хектар).

При леки, песъчливи почви вграждането трябва да се извършва до 30 см дълбочина, а при тежки почви вграждането се извършва на дълбочина до 18-25 см.

Добре ферментиралият оборски тор се влага на дълбочина 10-15 см, а най-слабо ферментиралият на дълбочина 18-20 см. Почвата трябва да е добре фрезована, с умерена влажност и еднородността да е поне 75%.

Компост

Компостът се получава от оборски тор чрез много напреднало разлагане, което отнема 2-3 години. Запазва само 25% от първоначалното си тегло и придобива вид на „мазна“ черна почва.

Средното съдържание на хранителни вещества в компоста е почти двойно по отношение на азот и фосфор в сравнение с това на полуферментиралия оборски тор: 0,7-0,9% азот, 0,5% фосфор, 85% калий, 0,45% калций.

Компостът намира приложение най-вече в зеленчукопроизводството и цветарството поради отличните си физични и химични свойства, незаменим е при производството на разсад.

Птича тор

Това е комплексен тор, като съдържанието на азот и фосфор е 3-4 пъти по-високо от съдържанието на оборския тор. От практическа гледна точка се счита, че всички хранителни вещества в птичия тор са напълно достъпни за растенията от първата година на приложение. Полуферментиралият птичи тор съдържа средно: 30% сухо вещество, 1,2% азот, 1% фосфор, 0,45% калий, 0,5% магнезий, 1,1% калций и 0,13% сяра.

Препоръчителните дози за основно торене в зеленчукопроизводството и овощните градини са 4-6 т/дка полуферментирал оборски тор. В зеленчукопроизводството може да се прилага през вегетативния период в по-ниски дози, под формата на суспензия с вода. Приготвя се концентриран разтвор, като към 4-6 л вода се добавят 1 кг оборски тор. Трябва да има гъста, подобна на заквасена сметана консистенция и трябва да се остави да кисне около 30 дни. Концентратът не се прилага като такъв, а се разрежда в различни съотношения, за да не причини изгаряния на растенията. За лук, тиквички, домати, целина, репички съотношението е 1/10 (1 част концентрат + 10 части вода). За краставици, моркови и праз съотношението е 1/20. Препоръчва се да се прилага през периода на вегетация и растеж на плодовете. Не торете прекомерно, за да не причините изгаряния на растенията.