Мента - засаждане, отглеждане, събиране на реколта

Растението мента (Mentha x piperita) произхожда от Средиземноморските региони, но е широко разпространено в много страни на Европа, Азия, Северна Америка.

Понятието “мента” се използва за няколко сорта и хибрида от род Mentha, семейство Lamiaceae. Тя е многогодишно растение, известна с това, че развива широка коренова система и покрива големи зони от градината.

Употреба

Хибридът Mentha x piperita се е получил от свободното кръстосване на Mentha spicata и Mentha aquatica и има най-високо съдържание на ментол (40%) – придава свеж вкус на различни ястия и напитки. Тя е стерилен хибрид, който се размножава само вегетативно. Ментата се употребява и в козметичната и фармацевтичната индустрии и е ценена като медоносно растение.

Ботанически характеристики

Ментата е тревисто растение, с право стебло, с 4 ръба и достига височина до 1 метър. В почвата коренът се разклонява и образува редица влакнести корени. Цветовете са розови и цъфтят от началото на юни и през цялото лято. Листата са с дръжки, копиевидни, с назъбени краища.

Условия за отглеждане

Ментата е устойчива на отрицателни температури през зимата. Липсата на вода обаче може да се отрази зле на развитието й. Затова при засушавания редовното поливане е задължително. Растението предпочита песъкливо-глинести почви, влажни, с леко киселинно, до неутрално pH. Мента може да се отглежда на полусенчести места, но за по-силен аромат и вкус е препоръчително продължителното излагане на светлина.

Култивиране

Подходящото време за засяване на мента е през есента за постигане на по-богата реколта, но не е изключено да се засее и през пролетта. При подготовка на почвата се внасят органични или химични торове.

За засяване използвайте част от влакнестите корени с дължина около 15 см, с поне 5 възела, влажни, без видими следи от заболяване или вредители – корените трябва да са бели на цвят. Препоръчително е да използвате корени от първата година на развитие на растението, тъй като са най-здрави.

Корените се оформят преди засаждане, премахват се остатъците от стебло и частите, които са потъмнели. Държат се във вода до засяване.

Пренасянето в почвата става на дълбочина 6-10 см, на редове с разстояние между тях 70 см. При засаждане през есента, то се извършва на дълбочина 8-10 см, за да се защити корена от изсушаване и замръзване.

Мента може да се отглежда на едно и също място в продължение на 2-4 години, след което е необходимо там да се засее друга култура.

Ментата може да се отглежда и в саксии, за да има свежи листа през студените месеци. Поставя се на добре осветени прозорци през зимата и на тераси през лятото.

Грижа

Основната грижа за ментата се състои в плевене и редовно поливане. Плевенето се извършва ръчно или механично или чрез използването на хербициди. Капковото напояване е подходящо за поливане, като нуждите от вода са средно количество, за да се избегнат болести и вредители.

Болести и вредители

Ментата обикновено е най-уязвима към ръжда (Puccinia menthae), брашнеста мана (Erysiphe biocellata) или увяхване, причинено от Verticillium. От вредителите опасни за растението са листните въшки, трипсите, акарите и белокрилките.

За да предотвратите появата им избягвайте прекомерното поливане, осигурете добра вентилация на растенията и прилагайте одобрени продукти при симптоми на заболяване или неприятели.

Събиране и съхранение

Ментата се събира сутрин, след като е попила сутрешната роса, чрез косене или събиране на ръка.

За приготвяне на чай ментата се бере по всяко време през вегетационния си период, за предпочитане преди цъфтеж. Добре е листата да са достигнали дължина 5-6 см.

За по-нататъшна употреба стеблата се събират, сушат и съхраняват на проветриво място.

За добиване на ароматни масла ментата се събира, когато половината от растенията са цъфнали.