Маточина – засаждане, отглеждане и събиране на реколтата

Растението маточина (Melissa officinalis) се отглежда заради листата си, които, сушени или пресни, се използват за овкусяване на много ястия и за направата на ликьори. Съдържа есенциални масла, терпени (бор, лимон, оцимен), танини, слуз, въглехидрати, горчиви вещества, минерални соли на желязо, алуминий и калий, които определят използването му в хранителната и фармацевтичната индустрия, в парфюмерията и козметиката.
Листата имат терапевтични свойства – антисептични, карминативни, успокоителни, лечебни, цикатризиращи. Маточината е известна с инсектицидния си ефект върху молците. Тя е ценно медоносно растение и се отглежда също заради декоративните си свойства – като цяло и заради цветовете.



Произход и разпространение
Маточината произхожда от Южна Европа. Добре позната е в античността, ценена от гърци и римляни като медоносно и ароматно растение.
През десети век е култивирана в Испания, откъдето се разпространява и в другите европейски държави. В днешно време маточина масово се отглежда в Средиземномориските региони на Европа (Франция, Италия, Испания), както и в Азия.
Ботанически характеристики
Коренището на маточината е силно разклонено в почвата и се състои от множество придатъчни корени. Стеблото е ръбесто, разклонено, с височина 60-120 см, право, понякога влачещо, леко мъхесто.
Листата са овални, с назъбени ръбове, с приятен аромат и леко горчив вкус. Белите или червеникави цветове са събрани в съцветия и цъфтят от юни до края на август.
Плодовете, неправилно наричани семена, са овални, гладки, златистокафеви, малки на размер. Кълняемостта на маточината е ниска и продължава 2-3 години. Растението покълва бавно, около 20-30 дни след засяване.
Условия за отглеждане
Маточината е чувствителна към ниски температури и поради тази причина най-добри резултати при отглеждането й има в страните с мека зима. Изисква добра осветеност – сенчестите места влияят на развитието и на образуването на есенциални масла. Необходимо е почвите да са леки, песъкливо-глинести, изложени на слънце, без излишна влага и не твърде плодородни, понеже излишното съдържание на хумус пречи на акумулирането на маслата в растението.
Култивиране
Маточината се размножава чрез семена или вегетативно чрез разсаждане. Директното засяване на открито се извършва през април, на редове с разстояние между тях 40-50 см.
За разсаждане са подходящи 3-5 годишни растения, които през есента или пролетта се изваждат от почвата, отрязват се и се поставят в смес от почва, оборска тор и вода преди засаждане.
Грижа
Грижата за растението се състои в редовно премахване на плевелите, разсаждане на растенията за постигане на разстояние между тях от 20-30 см на ред, поливане при засушавания и торене с химични или органични торове, веднага след събиране на листата.
Събиране и съхранение
Първото събиране на реколтата от маточина се извършва през юни, в началото на цъфтежа, като се отрязват стеблата, от които се късат листата. Листата се сушат веднага на сянка, за да се избегне почерняването им и изветряването на есенциалните масла в тях. Машинното сушене се извършва при температура от 30 градуса по Целзий.