My Cart
Нямате продукти в количката си.
Мащерка – засаждане, отглеждане, събиране на реколтата
Мащерката се отглежда като ароматно и лечебно растение. Листата и долната част на младите издънки се употребяват за овкусяване на различни храни, туршии, маринати, консервирани меса, риба и зеленчуци.
Концентрацията на есенциални масла в надземната част на растението е 2.5%, а в семената – 6%. Надземната част съдържа също танини, флавоноиди, лутеин и глюкозиди.
За лечебни цели мащерката се приема вътрешно при астма, кашлица, лошо храносмилане, ентероколити и други. Приложима е в козметичната и парфюмерийната индустрия.
Отглежда се с декоративни цели, самостоятелно или на групи. Подходяща е за алпинеуми.
Произход и разпространение
Мащерката произхожда от Южна Европа, откъдето е разпространена по целия свят. Все още се открива саморасла в страните от Средиземноморския регион и дори в Сибир. Често срещана е в хълмисти райони.
Мащерката е позната от античността, когато се е използвала с лечебна цел за лечение на депресия и главоболие. По-късно е започнала употребата й като подправка. В наши дни се отглежда както за лечение, така и за кулинарни цели.
Ботанически характеристики
Мащерката е многогодишно растение, което се развива като полухраст. В първата година на вегетативния си период се образува усукан корен, с дължина около 20 см, вдървен, разклонен, като основната му част се разполага в плодородния слой на почвената повърхност.
Стеблото е силно разклонено, с ръбести издънки, покрито с мъх, вдървено в долната си част, развиващо се нагоре, като достига височина 15-30 см.
Листата са много къси, с дръжки, противоположно разположени, с удължени ромбовидни, яйцевидни или копиевидни краища, дълги около 1 см. Краят им е извит към върха. Цветовете са малки, хермафродити, розови и много ароматни.
Плодовете на мащерката са много малки, кръгли и плоски, кафеви на цвят, с нисък капацитет на кълняемост. Могат да се съхраняват до две години.
Условия за отглеждане
Мащерката е непретенциозно растение. Няма високи изисквания към почвата и условията на околната среда. В зависимост от сорта има различни предпочитания към външната температура.
Лятната мащерка е чувствителна към студ и затова се отглежда като едногодишно растение. Зимната мащерка е по-устойчива на ниски температури и може да се счита за многогодино растение – задържа се до 5-6 години. Мащерката е светлолюбива. Младите растения не толерират сенчести места и поради тази причина се засява там, където ще получава максимална продължителна осветеност през деня, за предпочитане с южно изложение.
Мащерката понася периоди на продължително засушаване. Развива се добре в леки почви, богати на хумус, пропускливи, по възможност с подземни води в дълбочина.
Култивиране
В градината мащерка се отглежда на място, предназначено за многогодишни растения или се разполага като гранично насаждение.
Подготовката на почвата преди засяване изисква дискуване, подравняване, внасяне на органични или химични торове, дълбока оран, дискуване, оформяне на мястото чрез създаване на почвени слоеве.
Разтворими химични торове с фосфор и калий се прилагат през зимата, а азотни торове – рано напролет и през целия вегетационен период, особено след първото бране. Преторяването с азотни торове води до намаляване на аромата на мащерката.
Засяване
Мащерката се засява директно на открито, чрез разсад или разделяне на стари храсти от слабопродуктивни растения.
Процесът се извършва в късна есен. Засяването на мащерка през пролетта не е препоръчително, тъй като семената са твърде малки, повърхностния почвен слой изсъхва твърде бързо и растенията поникват бавно, което може да наложи повторно сеене.
На по-големи площи засяването се извършва механизирано, като се правят по три реда на всеки повдигнат почвен слой, а дълбочината за поставяне на семената е 1-1.5 см. Подготовката за разсад започва през март или юли, на разстояние 12-15 см между отделните редове. Разсадът се прехвърля на открито през юли. Разстоянието между отделните растения на всеки ред трябва да е 18-19 см.
Грижа
Тъй като мащерката расте и се развива бавно, през първата година от засяването се полагат повече грижи.
През пролетта редовете се обработват, за да не изсъхва почвата.
През първата година от вегетацията при посевите, установени чрез директна сеитба на полето, растенията се прореждат, когато имат 4-5 чифта листа, на около 18-19 см един от друг.
След всяко бране полето трябва да се плугира и полее при нужда. След това се наторява с азотен тор, а през есента се извършва леко набраздяване. При нужда се обработва срещу болести и вредители.
Събиране на реколтата
Мащерката се бере, като се режат младите издънки, на височина 10-15 см над земята, без да се засяга вдървената част на стеблото. Процесът се извършва в слънчево време, когато се е вдигнала сутрешната роса. Брането може да се извърши и през първата година след засяване, за да се възстанови растението до началото на зимата.
През втората година след засяване мащерката се бере на два етапа: първо в края на май и после в края на юли или през август.
