Маната е едно от най-често срещаните заболявания. Засяга култури като лозя, картофи, салати, лук, зеле, краставици, домати, патладжани, декоративни растения и др. Проявява се предимно при дъждовно и студено време.

Късна мана по картофите (Phytophthora infestans)

Късна мана по картофите (Phytophthora infestans) произхожда от Южна Америка (Перу, Чили). Патогенът е внесен в Европа през първата половина на 19 век.

Симптоми. Късната мана по картофите се проявява върху надземните органи и клубените. Първите симптоми се наблюдават по листата през май-юни, обикновено преди цъфтежа. Видими са жълти петна, отначало малки, с неясни очертания и по-многобройни по ръба на листчетата. Петната постепенно се увеличават, стават кафеви, след това чернокафеви, заобиколени от жълта ивица с неправилни граници.

От долната страна на листата, по периферията на петната, се образува фин, белезникав налеп. При относително топло време мицелът е слабо различим и не се развива. При условия на висока влажност петната се увеличават, като могат да заемат цялата повърхност на листчетата, които покафеняват, изсъхват и потъмняват.

По стъблата, по дръжките на листата и по дръжките се образуват продълговати, чернокафеви петна с различна големина. Ако петната обхванат цялото стебло растенията изсъхват напълно заедно с всички листа. Върху нападнатите клубени късното заразяване се проявява под формата на кафеви, сивокафеви или сини петна.

Патогенът, причинител на късна мана по картофите, е Phytophthora infestans. Предаването на болестта от една година на друга се осигурява от клубените, нападнати от късна мана, останали в посадъчния материал. Те могат да бъдат източник на инфекция само при монокултурно отглеждане. При поне 3-годишно сеитбообръщение заразяване от клубени не представлява опасност. От клубените, нападнати от късна мана, поникват кафеви издънки, а върху тях се появяват първите заразени листа, върху които се образуват спори. Последните достигат до повърхността чрез водата за напояване.

Първични инфекции се наблюдават 35 дни след засаждането, ако валежите са малко или по-рано, ако нивото на валежите е по-голямо. Спорите на гъбата се разпространяват чрез вятъра, като могат да минат минимум 11 км разстояние на ден. Това може да доведе до унищожаване на 100 хектара насаждения в райони с обилни валежи и умерени температури.

Профилактика и контрол. За предотвратяване и контрол на това заболяване се препоръчва засаждането на здрави грудки. Засаждането се извършва на разстояние 10-15 см, за да се намали риска. При заразяване се ограничава напояването на културите с пръскане – то е причина за бързото разпространение на гъбичката. Преди съхранение картофите, предназначени за засаждане, се сортират, като се отстраняват заразените, повредени или наранени клубени.

През вегетационния период се извършват третирания със специфични фунгициди.

Мана по лозата (Plasmopara viticola) 

Мана по лозата (Plasmopara viticola) е болест, произхождаща от Северна Америка, където е наблюдавана от 1834 г. В Европа за първи път е отчетена във Франция около 1878 г. Причинява значителни щети на лозовите насаждения. Пораженията от мана по лоза са много големи не само в годината, в която болестта се проявява интензивно, но и през следващите години. Загубите на реколта варират от 10% до 70-80% в зависимост от климатичните условия през съответната година. Виното от засегнатите лозя е киселинно, с много нисък процент алкохол (поради малко количество захар).

Симптоми. Маната по лозата напада всички зелени части на лозата, особено листата.

Мана по лозата – симптоми по листата

Симптомите по листата изглеждат различно в зависимост от това кога настъпва инфекцията. През пролетта появилите се петна са жълти, мазни и с неясни очертания, достигащи размери от няколко мм до няколко см. С течение на времето центърът на тези петна става кафяв, листата започват да изсъхват. От долната страна на листата се образува бял налеп. При температури от 20-22 ° C и висока влажност болестта се развива бързо.

Мана по лозата – симптоми по леторастите и мустаците

По леторастите и мустаците се появяват продълговати кафеви петна. При влажно време се покриват с белезникав мъх, съставен маса мицел със спори. Петната са разположени в близост до възлите.

Мана по лозата – симптоми по младите гроздове

Заболяването е опасно за гроздето в години с обилни валежи. Гъбичката прониква през съцветието, през цветовете или през по-зрялата част на гроздето. Малките мокри гроздови чепки пожълтяват и се покриват с мицел и бели спори. Възможно е да покафенеят и да изсъхнат при сухо време. Зърната се покриват с белезникав налеп, съставен от мицел и спори. Заразяването засяга и зърната, които са по-едри и покрити с восъчен слой. Нападнатите зърна се сбръчкват, понякога се отделят от чепката и лесно падат. Образуването на мицел и спори става за относително кратко време (6-10 часа) при висока атмосферна влажност (95-100%) и температура между 18-24°C.

Патогенът. През пролетта резистентните спори на гъбичките се развиват върху влажната почвена повърхност, когато температурите са над 10 ° C. Максималната температура за развитие на заболяването е 32 ° C, а оптималната е 22-23 ° C. По време на пролетните дъждове спорите, разположени във влажната почва около стъблата, се прикрепят върху долната страна на листата и проникват в тъканите на лозовите растения през устицата. Гъбата започва да се развива по листата и върху тях се образуват жълти мазни петна.

Заболяването се пренася от спори, разпръснати от вятъра на големи разстояния. Те могат да запазят своята жизнеспособност в продължение на 7-8 дни. През есента след последното инфектиране гъбата произвежда резистентни спори, които оцеляват през зимата.

Превенция и контрол. Препоръчва се отводняване на силно задържащите вода площи, дълбока оран за заравяне на засегнатите листа, съдържащи спори, и борба с плевелите. Химичните обработки могат да се извършват със специфични фунгициди.

Мана по лука (Peronospora destructor)

Мана по лука (Peronospora destructor) се счита за най-опасната болест, която може напълно да компрометира посевите от див лук, лук или семенни култури. Заболяването е открито през 1841 г. в Англия. Разпространява се бързо във всички страни, където се отглежда лук.

Симптоми. Болестта се проявява по листата, цветоносните стъбла, цветните дръжки и луковиците във всички фази на развитие. По листата са видими овално-удължени петна от светлозелен цвят, които с времето стават жълти. При влажно време петната се покриват със сиво-виолетов мъх. С течение на времето тъканите в близост до петната некротизират и листата изгниват. При силни нападения мицелът на гъбата преминава от листата към луковицата, като се разполага във връхната й част. Нападнатите луковици не израстват, остават дребни, омекват и загниват рано. В складове с високи температури и влажност заразените луковици бързо и напълно се унищожават.

По цъфтящите стъбла болестта се проявява със симптоми, подобни на тези по листата, с изключение на това, че петната са по-големи и по-забележими. Често стъблата на цветята се чупят в близост до петната при най-слабия вятър.

Патогенът, причинител на мана по лука е Peronospora destructor. Предаването му от една година на друга става по два начина: чрез резистентни спори, които остават в растителните остатъци, и чрез заразени луковици. Първичните инфекции през пролетта се осигуряват от покълването на резистентни спори. По време на вегетационния период спорите, които се развиват върху мицела, разпространяват гъбата. Те се появяват за около 10 часа при температури между 3-27°C и при висока атмосферна влажност. Спорите се пренасят лесно от вятъра и заразяват както лука, така и чесън, праз лук, шалот.

Превенция и контрол. Препоръчително е да се прилага сеитбообращение. Лук се отглежда на същото място най-рано след 3-4 години. Препоръчва се също използването на здрави семена и посадъчен материал, прибиране на луковиците при сухо време и излагане на слънце за 8-10 дни преди съхранение.

През вегетационния период за борба с мана по лука се правят третирания със специфични фунгициди.

Мана по зелето (Hyaloperonospora parasitica)

Мана по зелето (Hyaloperonospora parasitica) е широко разпространена във всички страни с умерен климат, като причинява особени щети по разсада. Патогенът напада както култивираните, така и спонтанните кръстоцветни.

Симптоми. Заболяването се среща по-често при разсад или непосредствено след засаждане на полето. По първите листа са видими петна с големина 1-3 мм, обезцветени, жълти, преминаващи в сиво-кафяво. От долната страна на листата появява сив налеп. След това петната се уголемяват, съединяват се и при влажно време се унищожават големи участъци от листата – те загниват или изсъхват. При по-късно заразяване растенията могат да загният. Листата съдържат заразени семена. Атаката на тази гъба предотвратява образуването на съцветия. Възможно е да пострадат също алабаш и репички.

Патогенът, причиняващ мана по зелето, е Peronospora parasitica. Гъбата оцелява през зимата под формата на устойчиви спори или устойчив мицел в корените на посевите. През вегетационния период, при влажно време, с чести дъждове или мъгли, гъбата се разпространява много лесно чрез спорите, развити върху мицела.

Превенция и контрол. Препоръчва се събиране и унищожаване на растителните остатъци от полето, дезинфекция или смяна на почвата в разсадника, използване на здрави семена. В началото на първите симптоми се препоръчват третирания със специфични фунгициди.

При първи симптоми на заразяване се използват специфични продукти:

Мана по краставици (Pseudoperonospora cubensis)

Мана по краставици (Pseudoperonospora cubensis) често се среща по краставици, пъпеши, тиква и е особено вредна за посевите в защитени зони.

Симптоми. Засяга само листата с появата на светлозелени, ъгловати петна по горната им страна, ъгловати петна, добре ограничени от жилките на листата. Цветът на петната се променя в жълто, след това в кафяво, а от долната страна се образува сиво-лилав налеп. При благоприятни условия петната се обединяват, голяма част от листата биват унищожени и растенията се обезлистяват. Инфекциите възникват при влажно време, при температури между 5-30°C (оптимално 23°C). Спорите проникват в растението през устицата на листата. Жизнеспособността на спорите зависи от температурата, интензитета на светлината и атмосферната влажност. При сухо време и температура над 32°С спорите загиват. В сухите тъкани се образуват сферични, жълто-кафеви резистентни спори.

Патогенът, причинител на мана по краставици, е Pseudoperonoospora cubensis. Разпространява се чрез дъждовна вода или вода за напояване. Поливането с пръскачки до 10 часа сутринта е причина за бързо развиващи се инфекции. Предаването на гъбичките от една година на друга се осигурява от устойчивите спори, осатанали в растителните остатъци. Заразяването може да се случи и от спори, донесени от вятъра от райони с мека зима, където те остават жизнеспособни върху сухи клони.

Превенция и контрол. Като първа мярка за предотвратяване на мана по краставиците е изгаряне или заравяне на заразените растения. При сеитбооборот тиквите се завръщат на същото място след поне 4 години. В закрити пространства се извършва добро проветряване на посева, а при нападение влажността трябва да се намали. През вегетационния период се препоръчват третирания със специфични фунгициди.

Мана по марулята (Bremia lactucae)

Симптоми. Заболяването прогресира по листата в основата на марулята в различни фази на растеж. Видими са големи жълти петна, които с времето се увеличат, пожълтяват и могат да унищожат целия лист. Ако заразата започне върху първите 2 листа, разсадът загива. По листата на вече установените растения петната са разположени между жилките и могат да бъдат с диаметър 3-15 мм и повече. От долната страна на листата се образува фин, белезникав налеп, съставен от мицел със спори на гъбата.

Патогенът е Bremia lactucae. Той се развива при температури между 15-17°C и висока влажност. При температури над 12 ° C само 3-8 часа след попадане на спорите върху листата, те започват да покълват. След 6-8 дни се появява ново поколение спори. При температури по-високи от 20°C гъбичката спира развитието си. Спорите се пренасят от вятъра и от вода – дъждовна или от напояване. Гъбичката оцелява в резистентен мицел през студените сезони. Освен маруля, атакува и ендивия и артишок.

Превенция и контрол. Като превантивни мерки срещу мана по марулята се препоръчва нападнатите растения да се събират и унищожават. Отглеждането на маруля се установява само в добре почистени от растителни остатъци терени, при 4-годишна ротация, която изключва ендивия и артишок. Насажденията не се поливат чрез дъждуване. Химическите третирания се прилагат само при риск от заразяване, като се използват специфични фунгициди.

Късна мана по доматите (Phytophthora infestans)

Късна мана по доматите (Phytophthora infestans) е спомената в Европа през 1847 г. Засяга доматите във втората част на вегетативния период. В оранжерии може да компрометира до 30% от добива.

Симптоми. Доматите могат да бъдат заразени във всички фази на растеж. По листата са видими влажни петна. Засегнатите тъкани изсъхват, покафеняват и листата се извиват. При условия на атмосферна влажност от долната страна на листата, в близост до петната се появява бял налеп. По дръжките на листата, леторастите и нападнатите стъбла се образуват продълговати кафеви петна. По заразените съцветия също има кафеви участъци. По плода патогенът причинява появата на големи кафяво-маслинени петна. Доматите стават твърди, грапави. Върху падналите листа във влажни зони гъбата образува мицел с много спори. При културите, отглеждани през есента в оранжерии гъбичката се развива много бързо поради колебанията в дневната и нощната температура, които причиняват кондензация на вода върху вегетативните органи.

Патогенът, причинител на късна мана по доматите е Phytophthora infestans. Развива се най-вече в години с обилни валежи и умерени температури.

Превенция и контрол. Препоръчително е да се събират и унищожават растителните остатъци, разсадът да се произвежда от здрави семена, да се избягва отглеждането на домати в близост до картофи или на същата земя, където са отглеждани картофи в предишни години. Химичните третирания се прилагат на интервали от 6-7 дни със специфични фунгициди.