Плодоносният храст малина (Rubus idaeus) се развива некултивиран в страни с умерен климат. Има пълзящи издънки и прави стебла, извити на върха си. Плодовете му са вкусни и със специфичен аромат. Използват се в хранителната, фармацевтичната и козметичната индустрии. Богати са на органични киселини, захари, витамини (A, C, E, B1, B2, B5, B6), каротин, цианин, салицилова киселина, мед, калций, желязо, йод, калий, магнезий и фосфор. 

Ботанически характеристики

Малината има разклонена коренова система, която прониква на дълбочина до 30-40 см в почвата. Развива странични пъпки по корените, от които се формират кореновите издънки. Младите стебла са прави, насочени нагоре или леко наклонени към върха си, а върху тях се образуват плодните клонки. Продължителността на живот на стеблата е 2 години.

Листата при малина са сложни, с 3-5 листенца, срещуположно разположени на стеблото. Цветовете са хермафродити и се развиват на страничните разклонения. Плодовете са червени или жълти. Повечето сортове плододават само веднъж годишно, през лятото.

Ремонтантните сортове цъфтят и дават плодове на върха на стеблата още на първата година от засаждането си, през есента. Плодовете се оставят да изсъхнат през зимата и се премахват през пролетта. На втората година плодовете се развиват в по-ниски части на растението, в началото на лятото. 

Условия за отглеждане

При отглеждане на малина на добре осветени места се получава богата и качествена реколта – слънчевата светлина спомага за образуването на повече плодни пъпки, устойчиви на застудявания. Ако стеблата са добре развити, малиновият храст може да издържи на температури до -20 градуса по Целзий. Добре е годишното количество валежи да не е по-малко от 700 мм.

Малините изискват висока влажност в периодите на развитие на стеблото и при узряването на плодовете. Освен почвена, те се нуждаят и от висока атмосферна влажност, в противен случай добивът ще е нисък, а плодовете няма да узреят изцяло. Необходимо е почвата да е богата на хумус, пропусклива, добре аерирана, с pH между 5.6 и 6.5.

Подготовка на почвата

Премахват се растителните остатъци от предшестващите култури. При голямо заплевяване се използват неселективни хербициди. Земята се изравнява, като се взима под внимание колко е наклонен склона. 

Препоръчително е почвата да се скарифицира на дълбочина 50-60 см, за да се разрохкат дълбоките почвени слоеве. След това се извършва дълбока оран на дълбочина 35-40 см. При невъзможност за скарифициране се прави само оран и брануване с дискови брани.

Основното наторяване се извършва с добре разложен оборски тор, който се влага в посадъчните дупки. При оране се внасят азот-фосфор-калиеви торове в количества в зависимост от състоянието на почвата. Минералното съдържание на почвата се проверява чрез почвен анализ.

След подготовка на почвата се правят посадъчни дупки с размери 30 х 30 х 30 см. Ако растението ще се засажда на бразди, те също трябва да са с дълбочина 30 см. За прецизно засаждане се поставят колчета за отбелязване мястото на всяко растение. 

Избор на сорт

Сортът малина се избира според климатичните условия в района, технологията на отглеждане, начинът за събиране на реколтата и с каква цел се отглеждат малините. Препоръчително е да се засадят няколко сорта, за да се улесни опрашването и да има по-дълъг период за събиране на реколта. Различните сортове се засаждат по отделно, в зависимост от периода, когато узряват. 

Засаждане

Най-подходящият период за засаждане на малина е през есента, когато листата са окапали. Основният метод е чрез използване на коренови издънки. Посадъчният материал се поръчва само от ауторизирани разсадници, като след получаването му се проверява за болни или слабо развити растения, които се премахват.

Наранените корени се отрязват, а дължината на здравите се скъсява до 15 см. Корените могат да се потопят в смес от ферментирал оборски тор, жълта пръст и вода за няколко часа преди засаждане.

В основата на посадъчната дупка добавете 50% плодородна почва и 50% оборски тор. Корените се разполагат в дупката и се покриват с почва, която се уплътнява. След засаждане растенията се поливат и се прави насип от 10-12 см около всяко. Малиновите храсти се скъсяват, за да останат 3-4 разклонения.

Оставя се разстояние от 2.5 – 3 м между редовете и 0.3-0.5 м между отделните растения на ред. В домашната градина е подходяща следната схема: 1.5-2 м разстояние между редовете и 50–80 см между отделните растения, като дълбочината на посадъчната дупка е 30 см.

Редовете с малина се засаждат с южно и северно изложение, за да могат растенията да получат достатъчно слънчева светлина през деня.

Грижа за насажденията

За да улесните работата по поддръжката на малина и събирането на реколтата може да инсталирате перголи около насажденията. Прикрепете храстите с тел. Перголите се поставят на разстояние 8 м една от друга и се вкопават на 60 см в земята.

В домашната градина могат да се използват колове, за които да се закрепят стеблата, като се вържат за кола. Сортовете, които остават малки, могат да се оформят като храст, без опора.

Подрязване

Подрязването на малиновия храст е относително лесно. Най-подходящ период за подрязване е през месеците март и април.

В първата година кореновите издънки на малина се отрязват и се оставят 3-4 пъпки, ако растението е засято през есента. През втората година, още докато растението е в покой, се избират 2-3 жизнени стебла, които се скъсяват до 100-120 см, за да дадат плод. Останалите стебла се премахват, за да се стимулира развитието на кореновата система и появата на нови коренови издънки.

Израстъци, които сгъстяват храста и похабяват ресурсите на растението, се премахват. Сгъстяването на храста повлиява качеството на реколтата и благоприятства развитието на заболявания и вредители.

На третата година след засаждане, през пролетта, се премахват стеблата, които са давали плод предната година (те са лесно разпознаваеми, понеже изсъхват). Останалите стебла се изтъняват през 15-20 см. Премахват се конкуриращите се или много тънки стебла. Стеблата, които ще дават плод, се скъсяват до 140-160 см.

Малината се отглежда в добре дренирана, изчистена от плевели почва.

Празното място между редовете не се засажда с други растения. През вегетационния период, около 2-3 пъти, на дълбочина 10-12 см, почвата се прекопава. През есента мястото се изорава на дълбочина 18-20 см. По продължение на редовете се плеви 2-4 пъти в годината. При голямо количество плевели могат да се приложат хербициди. Внимание!!! През първите две години след засаждане не се използват хербициди.

В малиновите насаждания може да се мулчира с органични материали или земеделско фолио. Така се запазва почвената влажност и се стимулира коренообразуването. Използват се торф, слама или полиетиленово фолио. Органичните материали се внасят в почвата през есента като тор. Празното място между редовете може да се остави затревено.

Добивът на малини се повлиява от здравето на насажденията. Малините биват нападани от редица вредители и страдат от заболявания, които могат да увредят продуцията.

За достигане на максимален добив малините се нуждаят от допълнително напояване и торене. На места, където годишното количество валежи е под 700 мм малиновите насаждения се поливат 4-5 пъти, с количество от 300-400 куб.м вода/хектар. Най-препоръчителният метод е чрез инсталиране на система за капково напояване.

Основното торене се прави преди засаждане. Необходимото количество органични торове е 30 т/хектар, а на изкуствени – 100-150 кг/хектар. Тори се по продължение на редовете, веднъж на 2-3 години. Водоразтворими торове, приложени чрез системата за капково напояване, също са подходящи за употреба.

В допълнение може да се добавят листни торове, в зависимост от нуждите на растението и условията на околната среда.

Събиране на реколтата

Малините се берат на етапи, за 20-30 дни, на всеки 3-4 дни. Процесът се извършва сутрин или вечер. Плодът се отделя от растението, без чашката. Малините са много крехки и при нормални условия могат да се съхраняват едва няколко дни.