Плодоносният храст малина (Rubus idaeus) се развива в страни с умерен климат. Стеблата му са прави, а издънките – влачещи се. Отглежда се заради плодовете си. Малините имат специфичен аромат и се използват в хранителната, фармацевтичната и козметичната индустрия. Богати са на органични киселини, захари, витамини (A, C, E, B1, B2, B5, B6), каротин, цианин, салицилова киселина, мед, калций, желязо, йод, калий, магнезий и фосфор. 

Болести по малина

Вирусни заболявания

Вирусна мозайка по листата (Raspberry leaf mottle virus)

Болестта е широко разпространена сред малиновите насаждения. По листата на малина се появяват малки жълти или жълто-кафеви петна, около 2 мм в диаметър. Имат неправилна форма и се развиват през месец май. Петната бързо се разпространяват по цялата повърхност на листата, като последните се обезцветяват и деформират. След това листата спират да се развиват нормално и качеството на плодовете се компрометира. Растението забавя растежа си. Заразените малинови храсти се забелязват отдалеч поради промяната в цвета на листата им. Вирусът се пренася при вегетативното размножаване или чрез листни въшки и други насекоми.

Превенция и контролни мерки:

• периодично оглеждане на отделните растения в насажденията, за да се забележи заболяването навреме;
• премахване и изгаряне на засегнатите растения;
• химическо третиране с инсектиции, за контрол на популацията им.

Бактериални заболявания

Бактериален рак (Agrobacterium tumefaciens)

Това заболяване се благоприятства от температури между 22 и 30 градуса по Целзий и атмосферна влажност около 80%. Образуват се тумори с различна форма и размери върху корените и стеблата на малина. В началото са малки и меки, а след време се втвърдяват. Тумори могат да се развият и по листата, пъпките или издънките. Клетките им са големи и деформирани. Бактерията прониква в кивито през наранявания, нанесени от нематоди, при градушка и други.

Контролни мерки: 

• дезинфекция на ножиците и инструментите след работа на всяко отделно растение;
• изрязване на заразените клони и замазване на раните с овощарска замазка.

Огнен пригор (Erwinia amylovora)

Известен още и като бактериален пригор – причинява унищожаването на цялата овощна градина. Появата му се благоприятства от висока атмосферна влажност, вятър, преполиване и температури между 10 и 30 градуса по Целзий. Заразените растения приличат на обгорени. Издънките при малина изсъхват и цветът им се променя към кафяв, плодовете почерняват или се покриват с петна. Във влажно време бактериални ексудати са видими по заразените части на аронията.

Превенция и контролни мерки:

• изрязване и изгаряне на заразените клони;
• прилагане на химически третирания с продукти на медна основа.

Гъбични заболявания

Петносване по пъпките (Didumella applanata)

Известно като бактериален рак по малина, това заболяване нанася много щети в дъждовни години. В края на пролетта и началото на лятото по младите издънки се появяват големи, кафеникаво-лилави петна. Засегнатите клони изсъхват от върха към основата, а кората им се бели. С напредване на заболяването малки, кафеникаво-черни петна са видими по повърхността на засегнатите тъкани – те представляват размножаването на гъбичката. По листата се образуват цветни петна по продължение на жилките. Пъпките в основата на листата стават кафеви и изсъхват. Спорите на гъбичката се пренасят през вегетативния период от водни капки и от вятъра.

Превенция и контролни мерки:

• използването на здрав посадъчен материал;
• контрол на плевелите;
• подобряване на циркулацията на въздуха чрез навременно подрязване на храста;
• рационално торене;
• премахване и изгаряне на засегнатите клони;
• химическо третиране със специфични фунгициди. 

Листни петна по малината (Sphaerulina rubi)

Това заболяване е разпространено в много страни с умерен климат. По листата на малина се появяват кръгли сивкаво-бели петна, 3-4 мм в диаметър, с кафяво-лилава граница. Петната нарастват, обединяват се и стават кафеви на цвят, а листата окапват преждевременно. Гъбичката презимува в растителните остатъци върху почвата. Спорите се разпространяват през вегетационния период.

Превенция и контролни мерки:

• изгаряне на изсъхналите листа и стебла;
• подобряване на циркулацията на въздуха чрез спазване на препоръчителната дистанция между растенията при засаждане и навременно подрязване на храста;
• химическо третиране със специфични фунгициди.

Антракноза по малините (Elsinoe veneta)

Симптоми на заболяването са видими по издънките на малина – малки, овални, червеникаво-лилави петна. С напредване на заболяването петната стават сивкаво-бели, а тъканта хлътва. По листата се наблюдават малки лилави петна, които също стават сиви на цвят. Атакуваните плодове се деформират и изгниват. Добивният потенциал на малината значително намалява след това заболяване. В някои случаи растението загива. Гъбичка презимува в растителните остатъци върху почвата.

Превенция и контролни мерки:

• изгаряне на заразените клони и листата от насажденията;
• използване само на сертифициран и здрав посадъчен материал;
• химическо третиране със специфични фунгициди. 

Ръжда по малините (Phragmidium rubi-idaei)

Заболяването се появява често по малиновите насаждения. Видими са жълти петна по горната страна на листата. Спорите на гъбичката се развиват от долната страна на листата под формата на кръгли жълтооранжеви образувания. Силно заразените листа изсъхват и окапват. В края на лятото, заедно с жълтите спори, се образуват и черни такива.

Превенция и контролни мерки:

• засаждане на устойчиви видове;
• изгаряне на растителните остатъци от насажденията;
• две третирания с продукти на сярна основа по време на периода на покой;
• две-три третирания със специфични продукти по време на вегетационния период.

Брашнеста мана (Sphaerotheca macularis)

Симптомите на заболяването са видими по издънките, листата и плодовете на малина, които се покриват със сивкава плесен. Краищата на листата се огъват, а заразените издънки остават тънки, деформират се, стават кафеви на цвят и изсъхват. Младите плодове също се покриват с плесен, не узряват и изгниват.

Превенция и контролни мерки:

• засаждане на устойчиви видове;
• премахване и изгаряне на заразените издънки;
• химическо третиране със специфични фунгициди.

Сиво гниене (Botrytis cinerea) 

Заболяването се благоприяства от висока влажност, слаба вентилация на въздуха и ниска осветеност. В дъждовни години гъбичката може да засегне 70-80% от насажденията с малина. Гъбичката живее в растителните остатъци върху почвената повърхност, а спорите й се пренасят върху здрави растения от вятъра и водните капки. Специфични симптоми се наблюдават по всички надземни части на малината – те се покриват със сива плесен. Засегнатите места изгниват. По стеблото в дъждовни години са видими тъмнокафеви петна. Заболяването се развива бързо и може да унищожи цялата продукция и да се разпространи по съседни растения. Гъбичката засяга плодовете дори след събиране на реколтата.

Превенция и контролни мерки:

• засаждане на устойчиви видове;
• спазване на препоръчителната дистанция при засаждане;
• събиране и изгаряне на растителните остатъци от насажденията;
• 3-4 химически третирания във фазите – зелени пъпки, бели пъпки, цъфтеж, формиране на плодовете.

Мана (Leptosphaeria coniothyrium)

В основата на издънките при малина се появяват 10-15 см розово-кафеви петна, които с времето почерняват. Засегнатата тъкан хлътва, пропуква се и се развива в рак. По повърхността на засегнатите тъкани се вижда размножаването на гъбичката под формата на малки черни точки. Гъбичката навлиза в растението през наранявания, причинени по време на поддръжката – при рязане.

Превенция и контролни мерки: 

• рационално поливане и торене;
• прилагане на инсектициди за контрол на вредителите;
• 2-3 третирания със специфични фунгициди по време на вегетационния период. 

Кореново гниене (Phytophtora sp.)

Заболяването се асоциира с тежки почви със слаб дренаж и с излишна влага. Гъбичката води до унищожаване на корените. Растението завяхва, пожълтява и жизнеността му намалява. Листата пожълтяват и краищата им изсъхват, а с времето целите листа изсъхват, но не падат. Цветните дръжки изсъхват по време на растежа на плодовете. Плодовете остават малки и изсъхват преди да узреят. За да определите заболяването изследвайте корените. Здравите растения имат бяла тъкан под епидермиса, а заразените – червеникава или тъмнокафява тъкан.

Превенция и контролни мерки:

• засаждане в почви с добър дренаж;
• рационално поливане;
• химическо третиране със специфични фунгициди, одобрени за приложение при малини.

Вертицилийно гниене (Verticillium sp.)

Гъбичката засяга корените и проводящата система на растенията – прекъсва я. Това води до завехване и изсъхване на засегнатите растения. В някои случаи растенията изглеждат увехнали през деня, а вечер и през нощта връщат нормалния си вид. С напредване на заболяването листата пожълтяват и падат, от основата на издънките към върха. При направата на разрез на заразен клон във вътрешността му се виждат кафеви петна. Гъбичката навлиза в растенията през наранявания, причинени от нематоди, насекоми или при работа по поддръжката.

Превенция и контролни мерки:

• избягват се места за установяване на културата там, където преди са отглеждани зеленчуци;
• използват се здрави видове;
• събират се и се унищожават растителните остатъци от насажденията;
• премахват се заразените растения;
• извършват се химически третирания със специфични фунгициди. 

Слънчево изгаряне

Симптомите на слънчево изгаряне лесно могат да се сбъркат с някое заболяване. По плодовете, които са били изложени на силна слънчева светлина в горещи дни, се появяват обезцветени петна. Това обезцветяване се получава и при нападение от вредители. Щетите от насекоми не са групирани на едно място, както при слънчево изгаряне. Засегнатите плодове нямат същия наситен вкус, но са годни за консумация.

Вредители по малини

Малинов бръмбар (Byturus tomentosus)

Този бръмбар атакува и боровинковите храсти. Възрастните имат удължено, сиво-черно тяло. Ларвите са кафеникави или жълтеникави и имат кафеви петна по всяка част на тялото си. Малиновият бръмбар има едно поколение годишно или на две години и презимува като възрастно или ларва в повърхностния почвен слой. Щети нанасят както възрастните, така и ларвите. Възрастните се появяват през пролетта и гризат младите листа, цветните пъпки и цветните органи. Женските снасят яйцата си в цветовете, а ларвите се хранят с плодовете. Атакуваните плодове остават малки, тъмни и изгниват.

Контролни мерки:

• разклащане на храста, за да паднат бръмбарите, събирането и унищожаването им;
• обиране на заразените плодове;
• две химически третирания – едно преди цъфтеж и второ – след цъфтеж.

Малинов пробивач (Oberea bimaculata)

Възрастното има дълго, черно, тяло, с две дълги, черни антени. Има едно поколение на всеки две години и презимува като какавида. Възрастните се появяват през юни и се хранят с нежните върхове на издънките. Женските снасят яйцата си в младите издънки, близо до върховете им. От двете страни на мястото, където са яйцата, женската перфорира кората и върхът на клоните изсъхва. След излюпване ларвата прокопава галерии в стеблото и се пренася към почвата. Засегнатите стебла отслабват, лесно се чупят и изсъхват през следващата година.

Контролни мерки: 

• премахване и унищожаване на засегнатите връхчета

Малинов пробивач (Lampronia rubiella)

Възрастните са нощни пеперуди, с размах на крилата от 9-12 мм. Предните крила са златнокафеви, с кремави петна, а задните крила са сиви. Какавидите се хранят с отворените пъпки.

Контролни мерки:

• химически третирания с инсектициди – при появата на възрастните през май-юни.

Ягодово хоботниче (Anthonomus rubi)

Има едно поколение годишно и презимува под листата или в повърхностния почвен слой. През пролетта възрастните се хранят с плодните и цветни пъпки, а след това с младите листа. Женските снасят яйцата си в уголемените цветни пъпки и ларвата се храни с тях. Възрастните и ларвите причиняват най-много щети.

Контролни мерки: 

• събиране на падналите листа в насажденията;
• химическо третиране със специфични инсектициди.

Малинова галица (Lasioptera rubi)

Тялото на възрастните е около 1.5-3 мм, тъмно, а ларвите са червеникави. Има едно поколение годишно. През май-юни женските снасят яйцата си по издънките, близо до цветните пъпки. След излюпване ларвите пробиват стеблото, формират овални подутини, с размер 3-4 см. През юли-август тези подутини се пълнят с ларви и са лесно забележими. В началото са зелени на цвят, а след това стават светлокафеви  и се втвърдяват. След нападението развитието на растението и формирането на плодовете се прекъсват.

Контролни мерки:

• премахване и унищожаване на засегнатите стебла;
• химическо третиране с инсектициди (когато възрастните са видими в насажденията).

Акари

Акарите са много дребни вредители, които причиняват вреда на редица култивирани и некултивирани растения. Първите признаци за присъствието им са видими през пролетта, но най-големи щети нанасят през лятото, когато температурите са високи. Акарите развиват 7-8 поколения годишно и презимуват като яйца или като възрастни. Обикновено се разполагат от долната страна на листата, където се хранят с растителен сок. Първите симптоми са видими по горната страна на листа – малки, хлоротични петна. С времето те нарастват, в началото са белезникави, след това придобиват кафяв цвят. По засегнатите листа се забелязва тънка паяжина, в която се намират акари от всички стадии на развитието си. Акарите се хранят освен с листата, и с плодовете на боровинката.

Контролни мерки:

• химически третирания със специфични продукти.

Листни въшки

Листните въшки са полифаги, които мигрират от едно растение на друго и причиняват вреди на много култивирани и некултивирани растения. Листните въшки формират колонии от долната страна на листата и в резултат листата се сбръчкват, огъват, пожълтяват и изсъхват. Основно вредителите се разполагат по листата на младите издънки. Цветовете на растението също могат да бъдат засегнати. Атакуваните растения забавят растежа си, пожълтяват и стават податливи на заболявания. Листата се покриват със сладките екскременти на листните въшки, а върху тях се развиват сапрофитни гъбички, които формират тъмна плесен.

Контролни мерки:

• химически третирания със специфични продукти.