Лук (Allium cepa) произхожда от степните райони на Централна и Западна Азия. Той е едно от най-старите култивирани растения – преди повече от 5000 години. Използва се с лечебна цел, за подправка и за консумация. Лукът може да бъде засегнат от вредители и болести, срещу които е важно да се приложат правилните обработки.

Болести по лук

Вирусни заболявания

Жълто вджуджаване по лук

Болестта се проявява по приосновните листа, под формата на жълти ивици. След тези симптоми всички развиващи се листа показват симптоми, вариращи от жълти ивици до пълно пожълтяване на листата. Нападнатите листа полягат по земята, а лукът остава дребен и не издържа на съхранение през зимата. Вирусът се предава от едно растение на друго чрез листни въшки и предаването от една година на друга става чрез заразени луковици. Вирусът обаче не се предава чрез заразени семена. Патогенът напада всички растения от семейство Aliaceae (лук, чесън, праз).

Превенция и контрол:

• посадъчният материал трябва да е здрав;
• прилагане на инсектициди за контрол на популацията на листни въшки;
• отстраняване на засегнатите растения от реколтата;

Микоплазма

Фитоплазма

Младите листа на болните растения пожълтяват отдолу, след което се извиват. Най-засегнати са културите, отглеждани за семена, тъй като вместо цветове има вегетативни израстъци с вид на листа. Болестта се пренася от различни вредители.

Превенция и контрол:

• отстраняване на болните растения от реколтата;
• прилагане на инсектициди за контрол на популацията на вредители.

Бактериални заболявания

Меко гниене по лука  (Erwinia carotovora pv. carotovora)

При нападнатите растения стъблата се развиват слабо, а в основата им се появява мокро гниене, което обхваща цялата луковица. При луковиците, предназначени за съхранение, нападението на патогена се проявява с появата в горната част на влажно гниене, жълто, кафяво или сиво. Докато се развива, луковицата променя цвета си и излъчва неприятна миризма. Болестта оцелява върху растителни остатъци и се разпространява от няколко вектора (вода, вятър, инструменти).

Превенция и контрол:

• избягвайте напояването с пръскачка;
• третиране веднага след началото на заболяването със специфични фунгициди.

Гъбични заболявания

Пухена мана (Peronospora destructor)

Болестта засяга луковиците, цветните стъбла и листата. Първите симптоми се появяват по листата, под формата на продълговати петна, светлозелени до жълти, върху които се образува сиво-лилав мъх. Нападнатите тъкани се размекват, листът изсъхва, ляга на земята и загнива. Оптималните условия за поява на болестта са висока влажност, поне 10 часа, и температури над 12-18ºC.

Превенция и контрол:

• културна хигиена;
• балансирано торене;
• правилно редуване (лукът може да се отглежда на същата земя след най-малко 3 години);
• третиране на лук със специфични фунгициди;

Гниене на шийката на лука (Botrytis allii)

Нападението се проявява по листата и луковиците с появата на белезникави петна, около които тъканта изсъхва. При влажни условия на засегнатите места се появява сив мъх. Зрелите растения могат да покажат базално гниене, последвано от гниене на луковиците, а върху унищожените участъци се появяват черни склероции. Предаването става чрез почвени спори, спори от растителни остатъци или склероции.

Превенция и контрол:

• културна хигиена;
• правилно редуване (лукът може да се засажда на същата земя след най-малко 3 години);
• балансирано торене;
• третиране на лук през вегетационния период със специфични фунгициди.

Бяло гниене по лук (Stromatinia cepivora)

При влажни пролети болестта се проявява под формата на пожълтели върхове, обезцветяване, което се простира до основната им част и води до обезлистване на растението. Нападението става в огнища. Растенията са с изгнили корени и обвивки, покрити с дребен, бял мъх, в който се образуват склероциите на гъбата. Гъбата оцелява и в складове, където благоприятства появата на бактериоза. Патогенът оцелява в почвата под формата на склероции в продължение на 4-5 години.

Превенция и контрол:

• балансирано торене;
• отглеждане на здрави луковици;
• събиране и унищожаване на растителни остатъци след прибиране на реколтата;
• отстраняване на болните растения от посевите;
• химически обработки на лук със специфични фунгициди.

Ръжда по лука (Puccinia allii)

Първоначалните симптоми са появата на малки, неправилни, светлокафяви или бели петна по листата. Впоследствие тези петна се увеличават и се образуват типични за заболяването пустули, светлооранжеви на цвят. Силното нападение води до изсъхване на листата и вджуджен вид на растението.

Превенция и контрол:

• отстраняване на болните растения от посевите;
• правилно редуване на културите (лукът може да се отглежда на същата земя след най-малко три години);
• отглеждане на устойчиви сортове;
• балансирано торене;
• събиране и унищожаване на растителни остатъци, останали след прибиране на реколтата;
• химически обработки на лук със специфични фунгициди.

Фузариум (Fusarium oxysporum var cepae)

Болестта се установява върху корените, луковиците или листата, които са били наранени по време на поддръжка или са били нападнати от вредители. Листата имат леко пожълтяване отгоре, а засегнатите луковици са загнили отдолу. Засегнатите корени имат бели петна, които по-късно стават черни и цялата коренова система е унищожена.

Превенция и контрол:

• лукът да се отглежда в аерирани почви;
• отглеждане на устойчиви сортове;
• използване на здрав посадъчен материал;
• химическо третиране със специфични фунгициди.

Алтернария по лук  (Alternaria porri)

Болестта се проявява във всички органи на растението. В нападнатите места се появяват малки, белезникави петънца, оградени с жълт пръстен. Ако заболяването прогресира, зоната вътре в петната става кафява, а при силно нападение гъбата напада и луковиците. Болестта може да продължи развитието си в склада, ако помещенията са слабо проветрени и влажността и температурите са високи. Гъбата се разпространява чрез спори, пренасяни от вятър и водни капки. През зимата оцелява върху растителни остатъци от повърхността на почвата.

Превенция и контрол:

• събиране и унищожаване на растителни остатъци от повърхността на почвата;
• правилно редуване на културите (лукът може да се върне на същото поле след най-малко 4 години);
• отглеждане на устойчиви сортове;
• химическо третиране със специфични фунгициди.

Вредители по лук

Трипси по лук

Ларвите и възрастните се разполагат в пространствата между листата на лука, където жилят и смучат сока на растението, причинявайки значителни щети на младите растения.

Превенция и контрол:

• специфични третирания с инсектицид.

Стъблена нематода (Ditylenchus dipsaci)

Тази нематода презимува във всички фази на развитие, в стъблата или луковиците на различни култивирани и спонтанни растения. Нематодите в почвата или в заразените семена атакуват корените на растенията през пролетта. След нападението растенията остават малки и се деформират. Нападнатите луковици показват пукнатини в областта на диска.

Превенция и контрол:

• правилно редуване на културите (при нападение лукът може да се върне на същото поле поне след 4 години);
• отстраняване на нападнати растения от парцела;
• отглеждане на устойчиви сортове;
• дезинфекция на почвата със специфични продукти.

Лилиен бръмбар (Lilioceris merdigera)

Има две поколения годишно и презимува като възрастен в почвата. През пролетта възрастните снасят яйцата си върху листата на лука и чесъна, по жилките. Ларвите и възрастните се хранят с листата и съцветията на растенията, които застояват от растеж и дават ниски добиви.

Превенция и контрол:

• културна хигиена и премахване на растителни остатъци след прибиране на реколтата;

Муха по лука (Delia antique)

Има две-три поколения годишно и зимува като какавида, в повърхностния слой на почвата. Възрастните се появяват през пролетта и снасят яйца под буците пръст, близо до растенията. Ларвите проникват в растителните тъкани, където копаят хранителни галерии. При силно нападение може да унищожи нападнатите растения.

Превенция и контрол:

• събиране на растителни остатъци след прибиране на реколтата;
• правилна оран през есента;
• третиране по време на вегетационния период със специфични инсектициди.