Лозова филоксера - идентифициране, пест мениджмънт и третирания

Лозова филоксера (Daktulosphaira vitifoliae) е вредител, който се среща предимно в лозята. Има 4 форми, които се обособяват чрез различни морфологични характеристики. Важни са само две: коренова филоксера (нападаща корените) – много опасна форма и листна филоксера (нападаща листата).

При листната форма от долната страна на листата се появяват подутини с неправилна форма. Цветът им е първоначално жълто-зелен, след това стават светлокафяви. След нападението метаболизмът на листата се намалява, което води до непълно узряване на дървесината на издънката.
Коренната форма причинява възли и грудки по корените. Нападнатите растения отслабват, изсъхват за 5-10 години.

БИОЛОГИЯ И ЕКОЛОГИЯ

Видът е поливолтинен (има няколко поколения годишно) и според мястото, където се развива (по американската или европейската лоза) филоксерата има два биологични цикъла: един пълен (с 4-те форми) и незавършен еволюционен (само кореновата форма).

Пълен цикъл. Филоксерата презимува в стадий на яйце (снесени през есента яйца) в пукнатините на кората на пънове или филизи. Оттам през пролетта се излюпва царицата. Ларвите мигрират от стъблата към горната страна на листата, където се хранят чрез ужилване и изсмукване на вътреклетъчната течност. След нападението на мястото на ужилванията, поради дразнещото действие на слюнката, от долната страна на листата се появяват подутини. Те са с размер на грахово зърно, отначало жълто-зелени, след това светлокафяви.

Непълен цикъл. За една година се развиват 5-7 поколения, които при зрялост снасят 40-100 неоплодени яйца. След 8-12 дни се появяват ларвите, чието развитие продължава 20-30 дни. Последното поколение презимува в корените като ларви на различна възраст на дълбочина до 40 см. Те излизат на повърхността при температура на почвата 10º C.

Вреди. Филоксерата напада различни видове от рода Лоза (Vitis), както култивирани, така и спонтанни. Много европейски сортове са много чувствителни към атаката на кореновата форма. Американската лоза обаче показва висока устойчивост на нападение. Тези вредители жилят и изсмукват вътреклетъчната течност. Върху нападнатите корени се появяват характерни деформации, наречени възли и туберкули. По по-дебелите корени се образуват възли, тъканите се напукват, така че в тях могат да проникнат различни гъбички и бактерии. Това по-късно може да допринесе за гниене на корените. Нападнатите лози са с пожълтели листа, слаби, не се развиват, плододават все по-слабо и за 5-10 години изсъхват.

БОРБА С ВРЕДИТЕЛИ

Предотвратяване на филоксера – коренова форма. Най-ефективният метод за предотвратяване на нападението на този вредител е присаждането на европейски сортове лози върху издръжливи американски подложки. Друг (превантивен) метод е използването на толерантна подложка. Размножаването на неприятеля се благоприятства при отглеждането на лозята върху глинести и глинесто-песъчливи почви и е неблагоприятно при отглеждането на песъчливи почви.

Борба с филоксерата – листна форма. Контролира се чрез прилагане на инсектицидни третирания, специфични за борба с листните въшки. Оптималното време за прилагане е през пролетта, в интервала между бутонизацията и поникването на първите 2-3 листа.