Най-често срещаните видове листни въшки , които могат да засегнат растенията, са:

1. Обикновена житна листна въшка (Schizaphis graminum)

Обикновена житна листна въшка (Schizaphis graminum) е много разпространено насекомо по целия свят. Причинява значителни щети на зърнените култури.

Описание. Безкрилите форми на обикновената житна листна въшка имат овално тяло с дължина 1,5-2 мм, светлозелено или жълто. Крилатите форми имат тяло с дължина 1,2-1,9 мм, с кафява глава, кафяв гръден кош и зелен корем.

Биологични характеристики. Обикновената житна листна въшка е вид, който зимува в стадий на яйце, снесено от женски през есента върху пшеница, ечемик, сорго, царевица или други спонтанно израснали растения. Женската може да снесе от 1 до 6 яйца. В някои страни видът дава 21-23 поколения годишно.

Щети. Този вредител напада култивирани треви, особено пшеница и ечемик, върху които развива многобройни колонии по листата. Напада и спонтанно израснали тревни видове. След нападението листата се извиват. По засегнатите места първоначално се появяват червеникави петна, които след това се сливат, като постепенно покриват целия лист. Накрая растението изсъхва.

Управление на вредителите. За борба с обкновена житна листна въшка трябва да се извършват третирания със специфични инсектициди.

2. Овесена листна въшка – Macrosiphum avenae

Разпространение. Овесената листна въшка е вредител, разпространен по целия свят. Той е един от най-вредните видове за житните култури.

Описание. Безкрилите форми имат зелено-жълто тяло, дълго 2-2,8 мм, с черни антени и жълти крака. Крилатите форми имат прозрачни и ципести крила, главата и гръдният кош са червеникаво-кафяви, а коремът е зелен, украсен странично с черни петна.

Биологични характеристики. Овесената листна въшка зимува във фаза яйце в култивирани или спонтанно израснали житни растения. През пролетта от зимните яйца се излюпва безкрилата форма, след това крилатите форми. Оттам, след няколко партеногенетични и живородни поколения, към есента се появяват половите форми, от които се получават мъжки и женски.

Щети. Известно е, че видовете са вредни за посеви от овес, ечемик, пшеница, ръж, ориз или спонтанно растящи. Колониите листни въшки могат да бъдат намерени по млади листа, стъбла или класчета. Те жилят и изсмукват вътреклетъчната течност. След нападението растенията престават да се развиват, а нападнатите места се обезцветяват и изсъхват.

Контрол. За борба с овесена листна въшка трябва да се извършват третирания със специфични инсектициди.

3. Зелена царевична листна въшка – Rhopalosiphum maidis

Разпространение. Зелената царевична листна въшка (Rhopalosiphum maidis) е насекомо, разпространено по цялото земно кълбо.

Описание. Безкрилите форми имат удължено тяло, светлозелено или светло синьо, с дължина 1,8-2,2 мм. Дължината на тялото е два пъти по-голяма от ширината. Крилатите форми са дълги 1,7-2,2 мм, с черна глава и черен гръден кош. Коремът има нюанси на зелено и области, които са по-тъмни на цвят.

Биологични характеристики. Броят на произведените поколения може да бъде между 9 и 45 или дори 50 годишно, в лабораторни условия.

Щети. Зелената царевична листна въшка е вид, който може да се намери върху царевица и други житни култури (сорго, пшеница, ечемик). Развива колонии върху листата, класовете или метлите, както и върху царевичните кочани. Поради начина на хранене (ужилване и изсмукване на вътреклетъчната течност от нападнатите органи), листата на нападнатите растения често се извиват конусовидно, което прекъсва нормалното им развитие. След атаката в листата се натрупва повишено количество въглехидрати, последвано от синтез на антоцианови пигменти (характерно явление за атаката). В резултат на това листата или стъблата стават червени.

Контрол. За борба с царевичната листни въшки се препоръчват третирания със специфични инсектициди.

4. Зелева листна въшка – Brevicoryne brassicae

Зелева листна въшка (Brevicoryne brassicae) е вид, широко разпространен във всички части на света.

Описание. Безкрилата форма има сферично тяло с дължина 2,1-2,6 мм, жълто-зелено, покрито с восъчен бяло-сив секрет. Крилатата форма е по-дребна, дълга 1,9-2 мм. Главата и гръдният кош са тъмнокафяви. Жълто-зеленият корем е украсен с редица петна отстрани и няколко по-тъмни централни напречни ивици.

Биологични характеристики. Зелевите листни листни въшки презимуват в стадий на яйце върху стъблата или петурата на зелевите листа или други култивирани и спонтанно растящи кръстоцветни зеленчуци. При нормални условия от март до октомври те дават до 18 поколения.

Щети. Зелевата листна въшка е мигриращ вид и атакува различни кръстоцветни растения, от които най-често зеле, карфиол, алабаш, репички, рапица и др. Образува многобройни колонии, понякога напълно покриващи листата и леторастите. В резултат на ужилването листата пожълтяват, извиват се леко и изсъхват. Нападнат разсад застоява в растежа си и изсъхва.

Контрол. За борба със зелева листна въшка трябва да се извършат специфични третирания с инсектициди.

5. Зелена ябълкова листна въшка – Aphis pomi

Зелена ябълкова листна въшка (Aphis pomi) се среща във всички региони, от степните до планинските райони.

Описание. Безкрилите екземпляри имат крушовидно тяло с дължина 1,5-2 мм, зелено или зелено-жълто, с жълта или черна точка. Крилатите форми имат 2-2,5 мм дълго тяло с черна глава, черни антени и гръден кош и зелено коремче. Младите ларви имат сплескано дорзовентрално тяло, жълто на цвят, докато ларвите от втори стадий имат коремен край, покрит с нишковиден восъчен секрет. Яйцето е елипсовидно, зелено при снасяне, след това става лъскаво черно.

Биологични характеристики. Зелената ябълкова листна въшка презимува във фаза яйце на сравнително тънки леторасти. Появилите се през пролетта ларви мигрират по долната страна на листата и по новите леторасти, като се превръщат в женски безкрили, които чрез партеногенетично размножаване раждат 25-40 ларви. От тези ларви се развиват половите форми, които след копулация снасят презимуващите яйца.

Щети. Възрастните и ларвите на този вид нападат ябълковите дървета. Зелена ябълкова листна въшка заселва първо цветоносните и вегетативни пъпки, а след това младите листа и плодове. Вследствие на ужилването леторастите вече не се развиват нормално, извиват се и младите листа се деформират, остават дребни, с хлоротичен вид. Цветните пъпки окапват преждевременно, изсъхват, стъблата им не се развиват. За дълго време те остават на клоните, във висящо положение. Нападнатите органи ще бъдат покрити със сладки секрети, „медена роса“, върху които обикновено растат гъбичките Capnodium. Поради това върху различни нападнати органи се образува черен налеп, който намалява фотосинтезата.

Управление на вредителите. Препоръчва се третиранията да се извършват през периода на покой, с градинарско масло.

6. Прасковена листна въшка – Myzodes persicae

Прасковена листна въшка (Myzodes persicae) е вид, разпространен в Европа, Азия, Северна Америка, Африка и Австралия.

Описание. Безкрилите екземпляри имат широко овално тяло, леко сферично, с дължина 1,4-2 мм, светлозелено или тъмнозелено. Крилатите имат черни глава и гръден кош, жълто-зелен корем, със странични петна и напречни ивици, които се съединяват в средата в голямо черно петно.

Биологични характеристики. Прасковената листна въшка е прелетен вид. Презимува във фаза яйце. Зимните яйца, снесени върху прасковите, се излюпват през първото или второто десетдневие на март. Безкрилите форми снасят в рамките на 3-4 седмици. Последното поколение крилати женски мигрира към различни видове тревисти, култивирани или спонтанни растения. Те се възпроизвеждат чрез партеногенеза, като имат няколко поколения крилати и безкрили женски.

През есента, започвайки от третото десетдневие на септември и до ноември, се появяват женските, които след копулация снасят зимните яйца.

Щети. Прасковената листна въшка е многояден вид, напада над 240 вида растения, като особено предпочита прасковени дървета, кайсии, домати, патладжани, чушки, картофи, тютюн, салати, грах, боб, спанак и др. Образуват колонии от долната страна на листата и се хранят, като жилят, за да изсмукват вътреклетъчната течност.

Поради нападението на прасковена листна въшка тъканите некротизират, а листата се усукват. При силно нападение листата пожълтяват и изсъхват. Освен директна вреда, прасковената листна въшка е и преносител на различни вируси, които образуват мозайка в някои растения (картофи, домати).

Управление на вредителите. Зимните обработки с градинарско масло унищожават яйцата и намаляват резерва на популацията.

7. Черна черешова листна въшка – Myzus cerasi

Черна черешова листна въшка (Myzus cerasi) е широко разпространен вид по целия свят. Среща се от степната до подпланинската зона, като нанася значителни щети в черешовите и вишневите градини.

Описание. Безкрилите и крилатите форми имат сферично, черно-кафяво, лъскаво тяло.

Биологични характеристики. Презимува във фаза яйце върху кората на дърветата. От април се появяват възрастните, движещи се по клоните и долната страна на листата. Те жилят и изсмукват вътреклетъчната течност от тъканите. През есента се появяват крилатите полови форми, които раждат мъжки и женски, а след чифтосване женските снасят яйцата, които презимуват.

Щети. Черна черешова листна въшка е често срещан вид в черешовите и вишневите градини, причинявайки големи щети. Колонизира листата и върховете на леторастите на черешата в началото на пролетта. В случай на голямо заразяване, листата или дори цветята и плодовете могат да бъдат напълно покрити от колонии черни листни въшки. След нападението листата се извиват, покафеняват и изсъхват. Издънките стават извити. При силни нашествия дърветата забавят растежа си, плододаващата сила на дърветата намалява.

Управление на вредителите. Препоръчва се третиранията да се извършват през периода на покой, с градинарско масло.

По време на вегетацията, при появата на първите колонии листни въшки, трябва да се извършат третирания със специфични инсектициди.