Листните петна представляват заболяване, причинено от гъбички и бактерии. Срещат се често при домати, краставици, боб, сливи, рози, захарно цвекло и др. Болестта е широко разпространена в умерения и океанския климат, причинявайки значителни щети на културите в добри години.

1. Ъгловати листни петна по краставица (Pseudomonas syringae pv. lachrymans)

Ъгловати листни петна по краставица (Pseudomonas syringae pv. lachrymans) са често срещана и вредна болест по насажденията с краставици както на закрито, така и на полето.

Заболяването се проявява по всички надземни органи на растението през целия вегетационен период. По котиледоните веднага след поникването на разсада се появяват малки кръгли или цветни петна, отначало тъмнозелени и воднисти, а след това стават кафеви. По листата са видими тъмнозелени ъгловати петна, разположени между жилките и заобиколени от зеленикаво-жълта граница.

При благоприятни условия петната се сливат и върху долната страна на листата се появява белезникав слузест бактериален ексудат под формата на капка. При сухо време бактериалният налеп изсъхва и образува сиво-бяла кора. Впоследствие нападнатите тъкани некротизират, отлепват и окапват, а листата изглеждат накъсани.

Подобни петна се появяват по стъблата и листните дръжки. Заразените цветове изсъхват и окапват. По плодовете се образуват малки (1-3 мм), дълбоки, белезникави петна. При влажно време тези петна се покриват с белезникав налеп. Ако гъбичката нападне млади плодове, те се деформират. Патогенът прониква в семената и ги заразява.

Патогенът, причинител на ъгловати листни петна по краставица, е Pseudomonas syringae pv. Lachrymans. Той се предава чрез заразени семена и растителни остатъци от заболели растения и се разпространява по време на вегетационния период чрез дъждове или чрез водата за поливане, чрез насекоми, инструменти. Патогенът навлиза в растението през естествени отвори или рани.

Превенция и контрол. Като превантивни мерки се препоръчва спазване на 3-4 годишно сеитбообръщение, използване на здрави семена, събиране и изгаряне на растителни остатъци, отстраняване на нападнатите растения от културата. При констатирано нападение се препоръчва прилагане на специфични фунгицидни третирания.

2. Червени листни петна по слива (Polystigma rubrum)

Червени листни петна по слива (Polystigma rubrum) често се появяват в години с дъждовни пролети, особено в занемарени овощни градини или върху стари сливови дървета. Болестта причинява обезлистване, а плодовете остават малки и бедни на захар.

Симптоми. Заболяването се проявява към края на май и началото на юни, когато по засегнатите листа се появяват груби кръгли петна. Първоначално са жълтокремави, след това оранжеви и накрая тухленочеревни. Тъканите в близост до петната се удебеляват, стават корави, с восъчен вид и леко изпъкват към долната страна на листата.

При влажно време от долната се появяват спорите под формата на бял лепкав налеп. В благоприятни за заболяването години, в резултат на интензивни атаки, листата изсъхват и окапват рано. Това води до отслабване на устойчивостта на дърветата към зимните студове.

Патогенът е Polystigma rubrum. Предава се от една година на друга чрез мицел, останал растителни остатъци след събиране на реколтата. По време на вегетационния период патогенът произвежда множество поколения спори, които предизвикват вторични инфекции.

Превенция и контрол. Предотвратяването на болестта може да се постигне чрез отглеждане на устойчиви сортове сливови дървета и чрез дълбока оран за заравяне на нападнатите листа. При установяване на заболяването се препоръчват третирания със специфични фунгициди.

3. Черни петна по розите (Diplocarpon rosae)

Черни петна по розите (Diplocarpon rosae) е много често срещано заболяване по целия свят в регионите, където се отглежда роза.

Симптоми. Болестта се проявява главно по листата, като върху горната им страна се образуват черни, кръгли петна с неясни граници. По големина варират в диаметър от 3-4 мм до 12-16 мм.

При благоприятни условия на околната среда петната се обединяват и образуват големи лезии с неправилна форма. Тъканта около петната пожълтява и скоро целият лист става жълт. При силни атаки настъпва преждевременно обезлистяване с отражение върху броя и качеството на цветовете.

По повърхността на петната са видими малки черни издатини, представляващи плодните тела на гъбата. При счупване на кутикулата спорите се освобождават и патогенът се разпространява. Освен листата могат да бъдат засегнати и младите леторасти, като по повърхността им се появяват пурпурно-черни петна.

Патогенът, причиняващ черни петна по розите, е Diplocarpon rosae. Предава се от една година на друга чрез спори по листата и чрез резистентен мицел, образуван върху наранявания по леторастите.

Превенция и контрол. Препоръчва се подрязване на засегнатите леторасти и събиране на нападнатите листа, като съответните се унищожават чрез изгаряне. В закрити места се препоръчва периодично проветряване за намаляване на атмосферната влажност. При силно нападение е необходимо прилагане на специфични фунгициди.

4. Струпясване по ябълка (Venturia inaequalis)

Струпясване по ябълка (Venturia inaequalis) е най-разпространената болест във всички страни, където се отглеждат ябълкови дървета. Среща се във всички овощарски райони. Смята се за една от най-вредните болести по ябълковите насаждения поради огромни количествени и качествени загуби на реколта.

Симптоми. Засегнати са всички млади органи на ябълката (листа, чашелистчета, плодове и млади клонки). В началото на нападението по листата се наблюдават кръгли сивкави петна с неясни очертания.

Цветът на петната се придава от мицела на гъбичките, който се развива радиално под кутикулата, около мястото на инфекцията. По-късно петната придобиват кафяв цвят и кадифен вид.

Нападението върху цветовете, особено върху чашелистчетата, е подобно на описаното върху листата. Плодовете биват заразени от образуването си до зрялост. По тях се забелязват маслиненосиви петна, а тъканта в близост се напуква. Младите плодове силно се деформират и мезокарпът им е безвкусен. Често пукнатините по плода са вход за спорите на Monilinia fructigena, както и за други гъбички, които унищожават пулпата напълно.

По младите клони се появяват петна, подобни на тези по листата. Гъбата е причина за лекото излющване на повърхността на клоните, а под нападнатата тъкан се образува подслой, който разделя здравата част от нападнатата.

Патогенът, причиняващ струпясване по ябълка, е Venturia inaequalis. Гъбата зимува в падналите листа и като мицел вътре в кората. Заболяването се благоприятства от висока влажност при силен дъжд или от въздух, наситен с водни пари.

Превенция и контрол. Препоръчително е през есента да се събират, изгарят растителните остатъци и да се извърши дълбока оран, за да се намали огнището на зараза. Засегнатите клони се премахват и изгарят. Култивират се устойчиви сортове ябълки. През вегетационния период се препоръчват третирания със специфични фунгициди.

5. Септориоза по домати (Septoria lycopersici) 

Септориоза по домати (Septoria lycopersici) е широко разпространено заболяване в страни с умерен и океански климат. Освен доматите, напада и други растения от семейство Картофови.

Симптоми. Растенията могат да бъдат нападнати през всички фази на развитие, като болестта се проявява по листата, стъблата и много рядко по плодовете. Заболяването започва по листата с появата на кръгли кафяви петна с диаметър 0,5-1 мм.

След известно време петната се увеличават в диаметър до 3-4 мм и стават сиво-бели. Те остават заобиколени по краищата от тъмнокафява граница. От горната страна на листата се образуват черни точковидни образувания, които представляват плододаването на гъбата. Нападнатите тъкани некротизират и засегнатите листа изсъхват, като се започне от тези в основата.

Подобни петна могат да се видят по стъблата и много рядко по плодовете. Когато заразяването на разсадите настъпи рано, те могат да бъдат частично или напълно унищожени, ако не се приложат подходящи третирания.

Патогенът, причиняващ септориоза по домати, е Septoria lycopersici. В следваща година гъбата се предава чрез резистентния мицел, презимувал в растителните остатъци.

Превенция и контрол. Като превантивни мерки се препоръчва събиране и унищожаване на растителните остатъци, редуване на културите с връщане на домати на същото място след 2-3 години и използване на здрав разсад. През вегетационния период могат да се прилагат третирания със специфични фунгициди.

6. Листна плесен по домати (Cladosporium fulvum)

Листна плесен по домати (Cladosporium fulvum) е често срещана в оранжерии и тунели и по-рядко при полските насаждения.

Симптоми. Заболяването започва от листата в основата и се разпространява към горните. По горната страна на листата се появяват малки мръсни петна, които след това се увеличават и стават жълти. От долната страна на листата се образува бял налеп, който с времето променя цвета си към кафяво и виолетово. Състои се от спорите на гъбата. При благоприятни условия на околната среда и тежко протичане на болестта петната се обединяват. Нападнатите тъкани покафеняват и некротизират, което определя отслабването на растенията.

Патогенът, причинител на листна плесен по домати, е Cladosporium fulvum. Предаването му от една година на следващата става чрез резистентния мицел в засегнатите органи или чрез конидиите, които са устойчиви в парникови условия. Разпространението на патогена през вегетационния период се осигурява от конидии.

Превенция и контрол. Като превантивни мерки се препоръчва дезинфекция на оранжериите, събиране и унищожаване на растителни остатъци, отглеждане на устойчиви сортове и хибриди. През вегетационния период насажденията се третират със специфични фунгициди.

7. Церкоспороза по захарно цвекло (Cercospora beticola) 

Листни петна, причинени от церкоспороза по захарно цвекло (Cercospora beticola) са най-разпространената болест по насажденията със захарно цвекло. Срещат се всяка година и може да унищожат до 50% от продукцията в години с благоприятни условия.

Симптоми. Болестта засяга листата. По повърхността им се появяват кръгли петна, добре очертани, 1-5 мм в диаметър, в началото жълти, след това посивяват. Краищата на петната имат тъмнокафяв, кафяво-червен или дори черен ореол. В началото на инфектирането петната са изолирани, но по-късно могат да се обединят.

При влажно време петната се покриват с фин сивкав мъх. Той представлява плододаването на гъбага. Често засегнатите листни тъкани стават некротични, сухи и понякога падат, оставяйки листата с вид на перфорирани. При интензивно нападение листата пожълтяват и изсъхват преждевременно. Това се отразява негативно на количеството захар, което се натрупва в корените. По стелбата се образуват продълговати петна.

Болестта може да се прояви и при семенните култури, като в резултат семената изсъхват или образуват малки, деформирани, често сухи гломерули.

Патогенът е Cercospora beticola. Разпространява се от една година на друга още през вегетационния период чрез конидии, които са способни да доведат до инфектиране в продължение на 20 месеца.

Превенция и контрол. Препоръчва се отглеждане на устойчиви сортове, спазване на сеитбооборот, използване на здрави семена, събиране и унищожаване на нападнатите листа, за да се намали източникът на зараза. През вегетационния период се препоръчват третирания със специфични фунгициди.

8. Ранна мана по доматите (Alternaria solani)

Ранна мана по доматите се причинява от алтернария. Често се проявява в полски и оранжерийни насаждения, където причинява значителни щети.

Симптоми. Растенията могат да бъдат нападнати във всички фази на развитие, болестта засяга всички надземни органи. В разсадника заразяването започва с появата на продълговати, неправилни по форма тъмнокафеви петна, които покриват цялата основна част на стъблото. Най-често биват засегнати листата, започвайки от базалните и преминавайки към горните. По тях са видими изолирани, кръгли, кафеви, концентрично разположени петна. При благоприятни условия те се съединяват и заемат големи части от листата, които изсъхват.

По стъблата, дръжките и цветните дръжки се появяват концентрични яйцевидни петна, черно-кафеви на цвят. Нападението по плода е по-често около дръжката, където отначало се образуват малки, кръгли петна, хлътнали в тъканта. С времето те стават черни, лъскави и концентрично разположени. На повърхността на нападнатите тъкани се размножава гъбичката.

Патогенът е алтернария (alternaria solani). Предаването от една година на друга се извършва чрез конидии и резистентен мицел. Под тези форми гъбата зимува в остатъците от засегнатите растения. Разпространението на патогена през вегетационния период се осъществява чрез конидии. Сушата и топлото време през лятото благоприятстват развитието на заболяването.

Превенция и контрол. Препоръчва се събиране и унищожаване на остатъците от нападнатите растения, използване на здрав разсад, редуване на посевите. През вегетационния период се прилагат третирания със специфични фунгициди.

9. Ъгловати листни петна (Phaeoisariopsis griseola)

Ъгловати листни петна по фасула (Phaeoisariopsis griseola) се наблюдават по-често във влажни райони, където нанасят сериозни щети.

Симптоми. Нападението става по листата и плодовете на фасула. По горната част на листата през лятото се появяват малки, сиви или кафеви петна с ъглова форма. От долната страна на листата се наблюдават множество малки кафеви петна, които представляват спорите на патогена. Във влажни райони заразата е тежка и води до изсъхване на растението и преждевременно обезлистване. Заразяването става и по шушулките под формата на малки и ъгловати петна.

Патогенът, причиняващ ъгловати листни петна, е Phaeoisariopsis griseola. Предаването му от една година на друга става чрез резистентния мицел, който презимува в растителните остатъци. Разпространението на патогена през вегетационния период се осъществява чрез конидии.

Превенция и контрол. За предотвратяване на атаката на патогени се препоръчват превантивни мерки, като събиране и унищожаване на растителни остатъци, останали на полето след прибиране на реколтата, сеитбообращение с връщане на същото поле след най-малко 3 години. За химичен контрол на патогена са необходими третирания със специфични фунгициди.