My Cart
Нямате продукти в количката си.
Листен магданоз – засаждане, отглеждане, събиране на реколтата
Растението листен магданоз (Petroselinum crispum) произхожда от Средиземноморските региони и е част от семейство Сенникови. Ценен е заради характерния си аромат и високото съдържание на есенциални масла, витамини и минерали. В миналото, преди да започне да се използва като подправка, листният магданоз е намирал приложение в медицината. В наши дни се използва като ароматно и медицинско растение, като заема основно място в кулинарията.
Употреба
Магданозът се консумира както пресен, така и изсушен, за овкусяване на различни ястия. Семената му също се употребяват след сушене.
За медицински цели листният магданоз е подходящ за лечение на бъбреци, черен дроб и други.
Ботанически характеристики
Магданозът е двугодишно растение. През първата година се оформя розетка от листа, а през втората се образуват цветните дръжки и семената. Листният магданоз развива повече коренови разклонения от кореновия магданоз. Листата му могат да са гладки или груби, в зависимост от сорта. Сложното сенниково съцветие се развива през втората година, последвано от формирането на семената.
Условия за отглеждане
Магданозът понася ниски температури. Може да покълне навън при студено време и да преживее на открито през зимата. Обича добре осветени места – развива богата листна розетка. Полива се редовно, особено когато растенията са още малки. Предпочита песъкливо-глинести почви, богати на хумус, пропускливи, с леко киселинно до неутрално pH. За разлика от кореновия магданоз, листният магданоз се отглежда заради листата си и понася добре приложението на органични торове в първата година от развитието си.
Култивиране
Магданозът се засява директно на открито, в ранна пролет или през есента. Почвата трябва да е добре подравнена, за да се осигури добър контакт между нея и малките семена, за равномерно покълване. След засяване се извършва дискуване. Необходимо е редовно поливане. Магданозът покълва бавно – отнема около 25 дни. Почвата се разрохква, за да не се втвърди повърхностния почвен слой и да се затрудни покълването.
Разстоянието между редовете при засяване трябва да е 25-30 см и 5-6 см между отделните растения, а дълбочината на засяване – 1.5 см. Възможно е да се оформят и ленти от два реда, с разстояние 15 см и 40 см между лентите.
При отглеждане на листен магданоз на первази и тераси растението се засява в саксии с декоративна цел, в допълнение към употребата му като подправка.
За ранна реколта може да запазите някои растения от първата година и да ги покриете с тунел от полиетиленово фолио веднага след разтопяване на снега. След развитието на листната розетка магданозът образува и цветни дръжки. През есента листен магданоз се засява в защитени от условията на околната среда места с цел ранна реколта през следващата година.
Грижа
Една от най-важните дейности по грижата за листния магданоз е плевенето механично или с хербициди. Добрият воден режим е от изключително значение за богат добив на листа. Растенията се поливат по време на вегетационния период на етапи.
Периодично листният магданоз се наторява с гранулирани или листни торове, в зависимост от нуждите на растението. След всяко бране на листа растенията трябва да се поливат и наторяват с балансирани торове, за да се възстанови образуването на нова розетка листа.
Болести и вредители
Специфични за листния магданоз са брашнестата мана и септорията. Симптомите са поява на бели петна при брашнестата мана и петна с по-светъл цвят в центъра им при септория.
Листните въшки най-често атакуват младите листа.
За контрол на заболявания и вредители по листен магданоз се прилагат одобрени продукти. Плевенето и осигуряването на добра вентилация между растенията предотвратява появата на болести и неприятели.
Събиране и съхранение
Листата се събират няколко пъти годишно, в зависимост кога е засят магданоза и как е отглеждан. Листата се отрязват на 3-4 см от основата, като се внимава да не се засегне основното стебло. Събирането на магданоза се извършва ръчно или механично.
Извън сезона листата и семената на магданоза се консумират изсушени. Отглеждан в саксия, може да осигури свежи листа през зимата.
Съветът на специалиста 
