leshnikЛешник

Леска – засаждане, отглеждане и събиране на реколтата

леска-засаждане-отглеждане-събиране-на-реколта

Обикновената леска или европейската леска (Corylus avellana) е плодоносен храст, който расте некултивиран в широколистни гори и е широко разпространен в хълмисти райони. Плодовете на леската – лешниците, са богати на витамини, минерали и мазнини. Те трябва да се консумират в умерени количества поради високото си калорийно съдържание.

Ботанически характеристики

леска-ботанически-характеристики

Кореновата система при леска е добре развита странично. В първите години след засаждане корените растат бавно и не проникват на голяма дълбочина в почвата. Те могат да влязат в симбиоза с микоризни гъби, които способстват за абсорбирането на вода и минерални соли. Леската достига височина 3-5 метра, има овална и гъста корона, формирана от 15-20 клона, започващи от нивото на земята.

Храстът е еднополово, еднодомно растение, което образува мъжки и женски съцветия едновременно. Мъжките са събрани в малки съцветия, всяко от тях съдържа 130-160 цвята. Женските цветове са разположени на върха на клоните и също са събрани (всяко съцветие съдържа 6-8 цвята). Плодовете са монокарпични ахени с ядливо семе, наречено лешник.

Условия за отглеждане

Леската е устойчива на слани в периода на покой – издържа температури до -30 градуса по Целзий. Въпреки това цветовете й могат да бъдат засегнати от температури, по-ниски от 5 градуса по Целзий, особено като се има предвид, че леската цъфти между януари и март. Устойчивостта към замръзвания намалява с образуването на пъпките, които могат да се увредят при температури от -10 градуса по Целзий.

Храстът има високи изисквания към осветеността и продукцията бива пряко повлияна от разстоянието между отделните растения и формата на короната. Плододаването е слабо, когато растението е отглеждано на сянка. Леската изисква годишно количество валежи от 700-1000 мм/година. В случай на засушавания е необходимо да се полива. Не понася задържането на вода в почвата – то задушава корените. Леската се развива успешно в плодородни, алувиални почви. Почви с подземна вода на по-малка дълбочина от 1.5-2 м не са подходящи за отглеждането на растението. Съдържанието на варовик в почвата не бива да надвишава 10-12%. 

Подготовка на почвата

Подготовката включва изравняване на избраното място. Леска може да се засее и на склонове, стига да са добре осветени. Храстът се развива във всички климатични пояси, но най-добри резултати се получават при отглеждането в хълмисти райони. Опрашването е анемофилно и затова оформянето на редовете се съобразява с посоката на основните въздушни течения. Ако на избраното място за засаждане са били отглеждани плододаващи видове е препоръчително почвата да се остави да почива за 3-4 години. През този период там се засяват бобови или тревисти растения.

леска-засаждане

Площта се организира така, че работата по поддръжката да не бъде затруднена.

Първо се премахват растителните остатъци от предишната отглеждана култура. Ако мястото е пълно с плевели може да се използват неселективни хербициди. След това почвата се изравнява, в зависимост от това дали се намира на равно място или на склон. 

Препоръчителни продукти

Прочетете внимателно и следвайте инструкциите на етикета на всеки продукти

Веднага след изравняването на почвата е необходимо тя да се скарифицира на дълбочина от 60 см, за да се намали натиска на дълбоките почвени слоеве. Ако скарифициране не е възможно мястото се изорава на дълбочина 30-35 см, последвано от дискуване.

Основното наторяване се извършва с 400-500 кг азот-фосфор-калиеви торове, в зависимост от състоянието на почвата. Органични торове се внасят в посадъчните дупки – около 15-20 кг на дупка). 

Засаждане

леска-засаждане1

Оптималното време за засаждане е през есента – периодът на покой е подходящ за коренообразуване. Тъй като корените на леската лесно се обезводняват е необходимо, ако се получава от далечно разстояние, те да бъдат предпазени от изсъхване. Преди засаждане растенията се рехидратират в контейнер с вода. Оформят се, а изсъхналите или повредени корени се премахват. За успешно вкореняване корените се потапят в кремообразна смет от жълта пръст, оборска тор и вода.

2-3 дни преди засаждане на леска земята се пикира и се правят посадъчни дупки с размери 60х60х60 см. Препоръчителното разстояние между редовете е 6 м, а между отделните растения – 3-4 метра. За да се стимулира опрашването е добре да се засадят 2-3 различни сорта леска. Ако не е извършено скарифицирина размерите на посадъчните дупки се увеличават. За по-добър контакт между почвата и корените след засаждане мястото се уплътнява. След това всеки храст се полива с 10-15 л вода. Растенията се поливат 5-6 пъти през първата година. За да се предпазят от гризачи стеблата се увиват в специални защитни материали, предлагани за целта. Не се използва полиетилен за увиване през зимата.

Поддръжка

леска-подрязване

Подрязването е една от най-важните дейности при насаждения на леска. При интензивно отглеждане леската не се оформя като храст, а се оставя ствол с корона. През първата година се правят подрязвания, за да се формира стебло с височина около 80 см. Дейността се извършва в периода на покой.

Корените образуват издънки в основата на ствола. Тези издънки се премахват, за да не отнемат от полезните вещества за развитието и растежа на леската.

След като леската достигне максималния си добивен потенциал (около 6 години след засаждане) подрязването има за цел да стимулира плододаването. С годините растежът се редуцира и леската образува малки ядки. На осмата година и след нея резитбата се извършва само на цъфтящите клони и само на една-трета от растенията в насажденията. Раните при подрязване, по-големи от 4-5 см, се покриват с овощарска замазка.

Препоръчителни продукти

Прочетете внимателно и следвайте инструкциите на етикета на всеки продукти

Прекопаването между редовете за премахване на плевели се извършва на дълбочина 10-12 см или се използват хербициди. Между редовете могат да се засеят многогодишни билки, които се косят периодично и се използват за мулч. Мулчът предпазва насажденията от развитието на плевели, поддържа почвената влажност и редуцира работата по поддръжката.

Поливане

Корените на леската не се развиват на голяма дълбочина – само 50-60 см. Поради тази причина насажденията могат да бъдат засегнати от засушавания. В райони, в които годишното количество валежи е по-малко от 700 мм растенията задължително се поливат. Необходими са 400-500 куб.м вода/хектар. Подходяща за инсталиране е система за капково напояване. 

Торене

Допълнително наторяване е необходимо, за да достигне леската максималния си добивен потенциал. Внасянето на органични торове е важно, тъй като спомагат за постигането на симбиоза на растението с микотични гъби. Симбиозата се благоприятства от рохкави почви, богати на органични съставки. 20-30 тона/хектар оборска тор се прилагат веднъж на всеки 3 години. Подходящи са и изкуствени торове с количество от 100-120 кг/хектар азот, 100-200 кг/хектар фосфор, 100-120 кг/хектар калий. Фосфорът и калият се използват през есента и се внасят в почвата. Азотът е подходящ за приложение през пролетта. В първите години след засаждане торовете се нанасят между редовете.

Водоразтворими торове се администрират често чрез системата за капково напояване.

Листни торове при леска се прилагат в зависимост от нуждите на растенията и условията на околната среда.

За да се подпомогнат растенията в случай на екстремни условия, се използват листни и коренови торове. Може да се прилагат и торове за стимулиране на кореновия растеж, които подобряват почвената структура и абсорбацията на вещества и вода.

Препоръчителни продукти

Прочетете внимателно и следвайте инструкциите на етикета на всеки продукти

За висок добив насажденията се поддържат здрави, като при първи признаци на заболявания или нападение от вредители се взимат навременни мерки. Въпреки че леската рядко бива засегната от заболявания, най-често те са: мана, брашнеста мана, антракноза. Сред вредителите заплаха представляват листните въшки, хоботниците, акарите.

За да се намалят щетите от болести и вредители през есента падналите листа и растителни остатъци се събират и изгарят или се компостират. Третирания срещу вредители се извършват предимно в периода на покой, но не само.

Събиране на реколтата

леска-събиране-на-реколтата

Реколтата се събира, когато плодовете узреят – разпознават се по шоколадовия цвят, който придобиват. Слоят между кората и семето е сух, ядката е сладка, лесно се отделя от обвивката. Плодовете се берат чрез разклащане на храста и събирането им или на ръка. Ако се берат с обвивката, тя се премахва веднага след събирането. Плодовете се сушат на тънък слой за 4-6 дни. Ако лешниците са правилно изсушени имат трайност до 1 година в добре проветрени помещения. 


×

Ние ви помагаме
да се грижите за растенията си

Ако все още не сте открили решение в нашите статии или в предишни дискусии, започнете нова дискусия и нашите специалисти ще ви помогнат.

В работно време нашите специалисти могат да ви отговорят в рамките на два часа.

Нова дискусия относно

Леска – засаждане, отглеждане и събиране на реколтата
Леска – засаждане, отглеждане и събиране на реколтата

Your information:

Вашето име трябва да съдържа максимум 30 знака. Ако искате да предадете подробности за проблема, с който се сблъсквате, моля, попълнете другите полета.

The maximum document size is 59 MB.

Add
Полезно е, ако добавите някое (някой, някоя) Изображения или Клипове максимум 15 секунди


Искате да научите повече?

Нашите специалисти участват в дискусиите на общността Armuro с полезна информация и решения
Ако желаете, може да започнете дискусия относно проблема, с който сте се сблъскали
Прочетете дискусията