Плодоносният храст леска (Corylus avellana) расте некултивиран в границите на широколистни гори. Широкоразпространен е по целия свят, но най-добре се развива в хълмисти райони. Леската е устойчива на застудявания, но е чувствителна към излишна влага. Отглежда се успешно на полусенчести места и всички типове почва са подходящи за нея.
Леската достига височина до 5 метра. Плодовете й са ахени, наречени лешници. Те са богати на мазнини, витамините А, Е и B, калций фосфор, магнезий, калий, желязо, мед, сяра и натрий.

Заболявания по леска

Вирусни заболявания

Ябълков мозаечен вирус

Най-често присъствието на този вирус по леска се издава от появата на неравномерни жълти петна по листата, предимно от едната им страна. При температури от 18 до 20 градуса по Целзий тези петна придобиват кафяв цвят. С времето листата окапват, новите издънки не се развиват нормално, продукцията намалява, а цялостно храстът отслабва силите си. Вирусът се пренася при присаждане, от полени, заразени семена и разсади в оранжерии.

Превенция и контролни мерки:

• използването на здрави издънки и посадъчни корени при присаждане;
• премахване на заразените дървета от градината;
• засаждане на устойчиви сортове.

Бактериални заболявания

Бактериално гниене (Xantomonas campestris pv. Corylina) 

Представлява много опасно заболяване по насажденията с леска – заразява пъпките, издънките и листата. Пъпките покафеняват и спират развитието си, издънките изсъхват  и се появяват язвени лезии по повърхността на клоните. Болестта се пренася чрез бактериални ексудати, пренесени от капки дъжд, от вятъра или чрез различните инструменти, които служат за грижата за растенията. По листата са видими черни петна, разположени между жилките им. Петната с времето се събират в едно и цялото листо бива засегнато.

Превенция и контролни мерки:

• събиране и унищожаване на листата и плодовете, които са паднали на земята. 

Гъбични заболявания

Антракноза, причинена от Sphaceloma coryli

Гъбичката атакува плодовете, листата и цветовете на леската. Видими са черни некрозни петна по листата – ако заболяването протече тежко, жилките на листата почерняват. Появяват се малки лезии по цветовете, които водят до тяхната деформация и спиране на развитието им. По плодовете също се появяват чернокафеви петна, причиняващи преждевременно узряване и падане.

Превенция и контролни мерки: 

• изгаряне или заравяне на листата от градината. 

Антракноза, причинена от Gloeosporium coryli

Заболяването засяга пъпките на леската. По тях се появяват кафеви петна, които покриват цялата им повърхност. Пъпките биват унищожени и продукцията значително намалява след заразяването.

Кафяво гниене (Monilinia sp.)

Заболяването засяга надземните части на храсти и дървета и причинява значителни щети през студени и дъждовни години. Засегнатите листа при леска увисват, без да окапят, цветовете покафеняват и изсъхват, а клоните се огъват под формата на кука. Младите плодове се сбръчкват, покафеняват и масово падат. Гъбичката презимува върху падналите плодове и в кората на клоните.

Превенция и контролни мерки:

• изрязване на заразените клони и покриване на нараняванията с овощарска замазка;
• изгаряне на заразените клони, листа и плодове.

Брашнеста мана (Phyllactinia corylea) 

Първи признак на наличието на брашнеста мана е появата на бели петна по листата на младите издънки, които се увеличават с времето и покриват цялата повърхност на листата. Заболяването прогресира, мицелът става сив и прахообразен, заразената тъкан се свива и изсъхва. Гъбичката атакува и младите плодове, като ги покрива с бял мицел, след което те се пропукват и изгниват.

Превенция и контролни мерки:

• засаждане на устойчиви сортове;
• унищожаване на заразените издънки, клони и плодове чрез изгаряне.

Сива плесен (Botrytis cinerea)

Появата й се благоприятства от висока влажност и ниска осветеност. Гъбичката оцелява в растителните остатъци върху почвената повърхност, а спорите й се пренасят върху здравите растения от ветровете и дъжда. Повърхността на надземните части на растението покафенява и се покрива със сивкав мъф (представляващ размножаването на гъбичките). Сивото гниене може да повлияе на продукцията дори след прибиране на реколтата.

Превенция и контролни мерки:

• събиране и унищожаване на растителните остатъци след събиране на реколтата.

Вредители по леска

Лешников хоботник (Balaninus nucum)

Това е един от главните вредители по леската. Възрастните се хранят с младите листа и ципата на плодовете. Женските снасят яйцата си в младите плодове, като пробиват дупка с хобота си. След излюпване ларвата консумира вътрешността на плода, след това се пренася и крие в почвата.

Контролни мерки:

• изораване на повърхностния почвен слой.

Лешников пъпков акар (Phytoptus avellanae) 

Пъпковият акар презимува в заразените пъпки. След нападение те се деформират и вече не се развиват нормално.

Листни въшки (Corylobium avellanae, Myzocallis coryli)

Corylobium avellanae е известна още като голяма лешникова листна въшка, докато Myzocallis coryli e само лешникова листна въшка. Вредителите колонизират долната страна на листата и младите издънки. Заразените храсти развиват малки нови издънки, плодните пъпки не се диференцират, а вече образуваните плодове остават малки. Продукцията се повлиява силно от наличието на листни въшки, които пренасят и редица вируси.

Плодов червей (Cydia sp.)

Представляват полифаги, които атакуват няколко сорта плодоносни дървета и храсти, включително леската. Презимуват като ларви в пукнатини на кората на дървото, в почвата, листата или други защитени части на растението. Женските снасят яйцата си върху плодовете или около тях. Ларвите проникват в плода и консумират семената.

Цитрусова цикада (Metcalfa pruinosa) 

Цитрусовата цикада е полифаг, който нанася щети по лозови насаждения, дървета и храсти. Има едно поколение годишно и презимува като яйце в клоните на заразените растения. Възрастните и ларвите се хранят със сока на атакуваните растения, спират развитието им, като едновременно с това пренасят много заболявания и вируси. Борбата с цикадата е много трудна заради восъчния слой, който покрива тялото й. Често вредителят може да се сбърка с ябълкова листна въшка (Eriosoma lanigerum).