Късна мана по картофите (Phytophthora infestans) – идентифициране и контрол

късна-мана-по-картофите-идентифициране-и-контрол

Късна мана по картофите (Phytophthora infestans) произхожда от Южна Америка (Перу, Чили). Патогенът е внесен в Европа през първата половина на 19 век.

Симптоми. Късната мана по картофите се проявява върху надземните органи и клубените. Първите симптоми се наблюдават по листата през май-юни, обикновено преди цъфтежа. Видими са жълти петна, отначало малки, с неясни очертания и по-многобройни по ръба на листчетата. Петната постепенно се увеличават, стават кафеви, след това чернокафеви, заобиколени от жълта ивица с неправилни граници.

От долната страна на листата, по периферията на петната, се образува фин, белезникав налеп. При относително топло време мицелът е слабо различим и не се развива. При условия на висока влажност петната се увеличават, като могат да заемат цялата повърхност на листчетата, които покафеняват, изсъхват и потъмняват.

По стъблата, по дръжките на листата и по дръжките се образуват продълговати, чернокафеви петна с различна големина. Ако петната обхванат цялото стебло растенията изсъхват напълно заедно с всички листа. Върху нападнатите клубени късното заразяване се проявява под формата на кафеви, сивокафеви или сини петна.

Патогенът, причинител на късна мана по картофите, е Phytophthora infestans. Предаването на болестта от една година на друга се осигурява от клубените, нападнати от късна мана, останали в посадъчния материал. Те могат да бъдат източник на инфекция само при монокултурно отглеждане. При поне 3-годишно сеитбообръщение заразяване от клубени не представлява опасност. От клубените, нападнати от късна мана, поникват кафеви издънки, а върху тях се появяват първите заразени листа, върху които се образуват спори. Последните достигат до повърхността чрез водата за напояване.

Първични инфекции се наблюдават 35 дни след засаждането, ако валежите са малко или по-рано, ако нивото на валежите е по-голямо. Спорите на гъбата се разпространяват чрез вятъра, като могат да минат минимум 11 км разстояние на ден. Това може да доведе до унищожаване на 100 хектара насаждения в райони с обилни валежи и умерени температури.

Профилактика и контрол. За предотвратяване и контрол на това заболяване се препоръчва засаждането на здрави грудки. Засаждането се извършва на разстояние 10-15 см, за да се намали риска. При заразяване се ограничава напояването на културите с пръскане – то е причина за бързото разпространение на гъбичката. Преди съхранение картофите, предназначени за засаждане, се сортират, като се отстраняват заразените, повредени или наранени клубени.

През вегетационния период се извършват третирания със специфични фунгициди.

Препоръчителни продукти

Прочетете внимателно и следвайте инструкциите на етикета на всеки продукти
×

Ние ви помагаме
да се грижите за растенията си

Ако все още не сте открили решение в нашите статии или в предишни дискусии, започнете нова дискусия и нашите специалисти ще ви помогнат.

Нова дискусия относно

Късна мана по картофите (Phytophthora infestans) – идентифициране и контрол
Късна мана по картофите (Phytophthora infestans) – идентифициране и контрол

Your information:

Вашето име трябва да съдържа максимум 30 знака. Ако искате да предадете подробности за проблема, с който се сблъсквате, моля, попълнете другите полета.

The maximum document size is 59 MB.

Add
Полезно е, ако добавите някое (някой, някоя) Изображения или Клипове максимум 15 секунди


Искате да научите повече?

Нашите специалисти участват в дискусиите на общността Armuro с полезна информация и решения
Ако желаете, може да започнете дискусия относно проблема, с който сте се сблъскали
Прочетете дискусията