Овощното дърво (Pyrus commnunis) круша произхожда от Азия. Може да достигне височина до 20 м, а короната му има характерна форма. Кората на ствола и на по-старите клони се бели. Листата са овални или кръгли, а дръжките им са покрити с мъх. Цветовете са бели и се появяват заедно с листата. Крушовото дърво се отглежда по целия свят заради богатите си на хранителни вещества плодове. Те съдържат вода, захари, танини, фибри, цинк, мед, желязо, калций, магнезий и витамини.

Характеристики

Кореновата система се развива според мястото, на което се отглежда дървото. Ако преди това там са били засаждани дюли, кореновата система остава слаборазвита. Растежът на младите крушови дървета е по-бавен от този на ябълковите дървета. При засаждане до младата круша се поставя опора, за да не се изкриви ствола.

Короната на крушите се разпространява много повече, отколкото тази на ябълките. Поради тази причина при засаждане се спазва необходима дистанция, за да не се засенчват дърветата помежду си. Вегетационният период започва рано напролет, около седмица преди този на ябълките. Поради бавния растеж през първите няколко години и добивът в този период е нисък. Пълният добивен потенциал започва да се достига около 5-6 години след засаждане. Повечето култивирани круши са самоопрашващи се – за да е успешно опрашването се засаждат няколко различни сорта от растението. Посадъчният материал се поръчва от лицензирани овощни градини или проучвателни станции.

Условия за отглеждане

Крушовото дърво изисква по-високи температури за растежа и развитието си от ябълковото дърво. Добри резултати се постигат при средни годишни температури между 9.5 и 10.5 градуса по Целзий. Оптималната температура за отглеждане на круша по време на вегетационния й период е в рамките на 20 и 35 градуса по Целзий. Някои сортове издържат до -28 градуса по Целзий през зимата. Цветните пъпки могат да се повлияят отрицателно от температури, по-ниски от -3.3/-5.5 градуса по Целзий. Вече отворените цветове издържат температури от -2.2 градуса до -4.4 градуса по Целзий.

Крушовите дървета не изискват висока почвена влажност – достатъчно е средно годишно количество валежи от 700-900 мм. Нуждите на летните сортове са от около 600 мм средно годишно количество валежи. Крушовите дървета са устойчиви на задържането на вода в почвата. Продължителните засушавания обаче водят до намаляване броя на цветните пъпки, плодовете остават малки и се деформират. Подземните води трябва да са на дълбочина повече от 2.5 м. Круша се отглежда на добре осветени места. На сенчести места качеството на продукцията е ниско. Засажда се в поле с южно изложение. Предпочита дълбоки, рохкави и глинести почви, с неутрално pH.

Подготовка на почвата

Мястото, на което ще се засажда круша, трябва да е с южно изложение, а редовете да са насочени на север-юг. Така се осигурява достатъчно светлина през деня. Мястото трябва да се обработи поне три месеца предварително. Ако там са били отглеждани овощни дървета, подготовката започва 1-2 години преди установяването на новите насаждения. За възстановяване на почвената структура и предотвратяване възникването на заболявания могат да се засеят многогодишни тревисти растения. Ако мястото е силно заплевено се прилагат неселективни хербициди. 

Почвата се наторява с органични торове (оборски тор, компост). Препоръчително е да се скарифицира за по-лесно развитие на кореновата система. Всички растителни и други остатъци от почвата се премахват и мястото се изравнява.

За прецизно засаждане се поставят колчета, които отбелязват къде ще е разположена всяка отделна фиданка. 

Засаждане

Използвайте здрав, добре развит посадъчен материал със силна коренова система. При засаждане фиданките трябва да са в период на покой и почвата да не е замръзнала. Засаждането на круша през есента е препоръчително, ако се извърши при подходящи климатични условия. Дърветата, засадени през есента, ще поемат водата от почвата, натрупана от валежи и от топящия се сняг и така ще се стимулира ранното им развитие през пролетта.

За стимулиране на коренообразуването корените се подрязват. Премахват се повредените и се запазват здравите корени. Некрозиралите корени се изрязват напълно, а здравите се скъсяват до дължина 7-8 см. Подрязването на корените се прави само ако скоро са били извадени от почвата. След операцията се накисват в смес от жълта пръст, пресен оборски тор и вода. Тази смес спомага за задържането на влагата около кореновата система.

Съшинско засаждане

При средно интензивно отглеждане най-разпространената посадъчна схема е с разстояние от 4 м както между редовете, така и между отделните растения. При интензивно отглеждане разстоянието между редовете се запазва 4 метра, но между отделните растения се оставят 3 метра. Ако земята не е била обработвана, посадъчните дупки се изкопават 2-3 месеца предварително. Ако е работена се приготвят 1-2 дни преди самото засаждане или в деня на засаждането. В основата на дупката се поставя смес от плодородна почва, смесена с добре разложен оборски тор. Фиданката се поставя така, че корените й да са в добър контакт с тази смес.

Присадъчната пъпка трябва да е разположена на 10-15 см над нивото на земята. След засаждане се внасят торове и всяко растение се полива обилно. Поливането се повтаря при нужда. До всяка круша се поставят колчета за допълнителна опора. След засаждане младите крушови дървета се скъсяват до 80 см и стволът им може да се покрие с материали за защита от гризачи. 

Поддръжка

През първата пролет след засаждане насажденията от круша се поливат. Почвата около дърветата се прекопава и се покрива с мулч. Мулчът помага за поддържане на добри фотосанитарни условия, предпазва от образуване на плевели, не позволява на почвената влажност да се изпари и намалява работата по поддръжката на насажденията.

Подрязването на крушата се прави всяка година. То подпомага балансът между растежа и плододаването, осигурява проникването на светлина във всички части на короната, стимулира страничното разклоняване и увеличава качеството на продукцията.

През пролетта на първата година след засаждане дървото се подрязва до 80 см. След започване на растежа му всички леторасти с дължина до 50 см се премахват. От горната част на дървото се избират 3-4 летораста, които ще формират първото ниво на короната. Останалите се премахват.

През втората година избраните предходната година леторасти се скъсяват до 50 см, над външно насочена пъпка. Клонът, който е продължение на основния ствол, трябва да е на 25 см по-високо от първото ниво на короната. От основните 3-4 клона се избират 2-3 разклонения, останалите разклонения се премахват.

През третата година разклоненията на основните клони се скъсяват до 50-60 см. Разрезите се правят над външно разположена пъпка. От централния клон се избират 3-4 летораста, равномерно разположени, които ще формират новото ниво на короната. Премахват се конкуриращите се клони и тези, които се засенчват. Останалите клони се скъсяват, за да дадат плод. През лятото се премахват силните разклонения, конкуриращите се клони и тези в горната част на основните клони.

През четвъртата година дървото се подрязва до 2.5 м височина, над външно насочена пъпка. Растежната пъпка на върха на централния ствол е доминираща и поради тази причина крушовото дърво израства толкова високо. След подрязване трябва да се постигне добра циркулация на въздуха в короната и светлина да достига във всичките й части.

Подрязването през следващите години се състои в премахване на слаби, изсъхнали, счупени или болни клони.

Всички избуели във вътрешността на короната леторасти се премахват. Новите клони, по-дълги от 60 см, се скъсяват до около 70% от основната си дължина. Плодните клони са къси и имат по една пъпка на върха си. От нея ще се образуват плодни формации. Те се почистват, за да може растителните сокове да достигнат до плода възможно най-бързо. Всички разрези се правят под ъгъл от 45 градуса. Така водата няма да се задържа върху нараняванията. Наранявания, по-големи от 2 см, се покриват с овощарска замазка.

За да насочите клоните в желаната посока, се извършват редица операции, за да промените позицията им. Те включват:

• промяна на естествената позиция на клоните, вертикално. Това спомага клоните да се изправят. Процесът се извършва при слаборазвити скелетни клони, сравнени с други скелетни клони. Прави се при млади дървета, в процеса на формирането им. Не е подходящо за диференциация на пъпките. 

• промяна на позицията на клоните, хоризонтално. Това позволява на пъпките да се диференцират и короната да се аерира. Клоните се оформят под хоризонта, за да има обилен плод. Тази операция се извършва при млади дървета, в периода на вегетативен растеж. 
  
• при този процес клоните в основата се оформят възходящо, а тези на върха – низходящо. Така се спира или забавя удължаването на клоните и се контролира появата на плодните пъпки. Дърветата, оформени по този начин, дават плод 2-3 години по-рано.
  
•  прекъсване на проводящите съдове чрез фини разрези с остър инструмент. Разрезите се правят над пъпките.
  
• стимулиране на плододаването чрез огъване на клоните или издънките.
  
• чупене на клоните – прави се при неправилно ориентирани клони. Те почват да плододават скоро след процедурата. 

Контрол на плевели

Мястото между редовете се поддържа чисто от плевели. Те се премахват с фреза, за да може да се внесат органични торове в почвата. Могат да се използват и хербициди, одобрени за крушови насаждения. Хербицидите се нанасят внимателно, така че да не попаднат върху листата на крушата. През първите три години от засаждане употребата на хербициди не е препоръчителна. 

Защита на дърветата от измръзване

При неблагоприятни климатични условия крушите могат да бъдат засегнати от късни слани, които компрометират реколтата. За да се предпазят, растенията могат да се опушат. За целта, когато температурите започнат да падат, се избират лесногорими материали, които правят много пушек – гума, слама, тор, катран, торф. Запалват се, за предпочитане през нощта, когато температурите са значително по-ниски.

Слоят пушек не позволява на топлината от почвата да изстине и спомага за задържане на топлината в короната. Тази процедура може да предпази дърветата при температури до -3 градуса по Целзий.

Торене

Крушовите дървета реагират добре на торене с органични торове (оборски тор, гранулирани торове). В допълнение към основното наторяване се прилага и листно наторяване по време на вегетационния период. Дозата и съставът на торовете се съобразяват след направен анализ както на почвата, така и на зеленината на растението. 

Опрашването при крушовите насаждения е проблем, тъй като цветният нектар не е богат на захари и пчелите не са привлечени. Крушовите дървета цъфтят в студено и влажно време. За да се предотврати проблема с опрашването в градината се засаждат около 3-4 сорта круша.

Поливане

Крушовите дървета не изискват такова количество вода, както ябълковите. При висока почвена влажност, особено през втората половина на вегетационния период, могат да се развият редица заболявания. Кореновата система често достига до дълбочина от 5 метра и най-подходящият метод за поливане е капковото напояване. 

Контрол на заболявания и вредители

Правилното и навременно приложение на третирания може да спести редица усложнения, причинени от болести и вредители.

Крушовите насаждения трябва да се почистват чисти през цялото време. Окапалите листа и падналите клони се премахват, а дърветата се пръскат със специални разтвори. Третиранията срещу заболявания и вредители се извършват в периода на покой, през зимата, във времеви прозорец с температури над 5 градуса по Целзий.

В случай на заболяване крушата се третира първо през есента, когато листата окапят, с продукти на основата на мед. Второто пръскане със същия вид продукти се прави през пролетта, при пукане на пъпките. Разтворът се пръска по цялата повърхност на дървото, от основата до върховете на клоните. Третиранията се извършват в дни, когато няма вероятност от валежи и температурата е над 6-7 градуса по Целзий, за да не замръзне нанесеният продукт. След 7-10 дни се нанася градинарско масло, което действа срещу вредители, които презимуват в кората на дърветата.

Събиране на реколтата

Тъй като плодовете на крушата са много нетрайни, през лятото и есента те се берат около 7-10 дни преди да са достигнали зрялост за консумация. Зрелостта се определя от специфичните за сорта големина и цвят на плодовете. Вече узрелите плодове имат мека пулпа и не могат да бъдат съхранявани.

Зимните сортове круша се берат възможно най-късно, за да се развият максимално вкусовите и качествените им характеристики. Плодовете на зимните сортове могат да се съхраняват до 1-2 месеца в тъмни помещения, с температура на въздуха около 4-5 градуса по Целзий.