Плодното дърво круша (Pyrus Communis) е част от семейство Розоцветни. Смята се, че произхожда от Азия. Не е претенциозно растение. Притежава специфична корона и може да достигне до 20 метра височина. Листата са овални или кръгли, а дръжките мъхести. Цветовете са бели и се появяват заедно с листата. Крушата се отглежда заради богатите си на хранителни елементи плодове. Те съдържат: вода, захари, целулоза, танини, фибри, минерални соли, цинк, мед, желязо, калций, магнезий и витамините A, B2, B2, B9, C, E, P,K.

Вирусни заболявания

Втвърдяване на круша

Това заболяване е провокирано от редица вируси. По плодовете се появяват подутини. С напредване на болестта плодовете при круша се деформират и на места се втвърдяват – стават неядливи. Заболяването се пренася при присаждане. 

Превенция и контрол:

• използване на здрави калеми
• проверяване на издънките преди засаждане

Пръстеновиден вирус 

Появява се по листата на круша под формата на жълти точки. При температура между 18 и 20 градуса точките пожълтяват, а листата окапват. Това води до ниска продукция и отслабване на нападнатото дърво. Вирусът се пренася при пресаждане, чрез прашец, заразени семена и при нараняване на корените при почвена обработка.

Превенция и контрол

• използване на здрави калеми и издънки;
• премахване на заразените дървета от градината;
• засаждане на устойчиви сортове.

Микоплазмози

Загиване на крушата (Phytoplasma pyri)

Симптомите засягат различно различните видове круша. Някои видове са по-устойчиви от други. Обикновено през есента крушата губи ненавременно листата си. Те стават червени, а на следващата пролет са малки и бледи. Това силно намалява продукцията. При обследване се виждат пръстеновидни кафеви петна. Заболяването се пренася от някои цикади и при присаждане.

Превенция и контрол:

• приложение на инсектициди за контрол на популацията на насекоми;
• използване на здрав посадъчен материал.

Бактериални заболявания

Огнен пригор (Erwinia amylovora) 

Може да унищожи насажденията в цялата градина. Благоприятства се от висока въздушна влажност, вятър, дъжд и температури между 10 и 30 градуса по Целзий. Засегнатите дървета изглеждат като пострадали от пожар. Филизите се огъват и покафеняват, плодовете почерняват или се опетняват.

Превенция и контрол:

• изрязване на заразените клони до здраво място и третиране с продукти на основата на мед, покриване на раните с мастикова смола;
• третиране след всеки дъжд със специфични фунгициди.

Бактериален рак (Agrobacterium radiobacter pv. Tumefaciens)

По корените и стеблото се образуват тумори, в началото са меки и малки, а след време се втвърдяват. Бактерията навлиза в дървото от механични наранявания, причинени от вредители, от градушка и подобни. Удобни за развитието й са температури в рамките на 22-30 градуса по Целзий и висока атмосферна влажност.

Превенция и контрол:

• внимателно избиране на фиданките преди засаждане;
• грижливо подготвяне на мястото за засаждане на круша;
• дезинфекция на инструментите, с които се работи;
• изрязване на клоните до здраво място, третиране с бордолезов разтвор 4-5 % и покриване на раните с овощарска замазка;
• потапяне на корените в бордолезов разтвор 1 %;
• третиране през вегетационния период с препарати на основата на мед.

Бактериален рак (Pseudomonas syringae pv syringae)

Заболяването атакува надземните части на дървото и се развива във влажно и студено време. Между жилките на листата се появяват черни точки. Те се обединяват и унищожават цялото листо. Бактериалният рак се разпространява и по цветовете, но не се развива особено силно върху тях. Кората на засегнатите клони се пропуква, а наранените места са със светъл цвят. По плодовете се появяват черни петна.

Превенция и контрол:

• изрязване на заразените клони;
• събиране и изгаряне на падналите листа и плодове;
• третиране със специфични фунгициди.

Гъбични заболявания

Фитофтора (Phytophtora genus)

Първите симптоми на заболяването се изразяват в огъване и деформиране на листата. Дървото започва да расте по-бавно и изсъхва преждевременно. В основата на ствола се образуват лезии, които във влажно време се покриват с лепкава течност. Заболяването се появява при много висока влажност на почвата.

Превенция и контрол:

• рационално поливане.
• не съществува препарат за тази болест.

Ръжда по крушата (Gymnosporangium sabinae)

Приемник в първия период на развитие е хвойната, а след това гъбичката се пренася по круша. Симптомите се изразяват в появата на червени точки по листата. От долната им страна тъканта се подува и придобива зърнеста структура, в която се съдържат спорите на гъбичката.

Превенция и контрол:

• използване на устойчиви видове;
• премахване на саморастящите храсти от градината;
• третиране със специфични фунгициди.

Бели листни петна (Mycosphaerella pyri)

По листата на круша се появяват кафеви, кръгли точки. След време те побеляват, обградени със сива линия. В средата им се образуват черни точки, в които расте гъбата. След заразяване дърветата губят преждевременно листата си.

Превенция и контрол:

• използване на устойчиви видове;
• събиране и изгаряне на листата от градината;
• третиране по време на вегетация със специфични фунгициди.

Черни петна (Venturia pirina)

Симптомите се появяват по надземните части на дървото. От долната страна на листата се виждат малки, сиви точки. Те се уголемяват и покриват с виолетов мицел. При продължително боледуване дървото губи всичките си листа през лятото. Цветовете също се засягат. По плодовете се образуват сиви петна, засегнатите места се втвърдяват, изсъхват и се напукват – крушите губят вкуса си, а през раните могат да навлязат различни патогенни организми. След заразяване по младите клони се образуват дълги напречни пукнатини, обелват се и клоните изсъхват.

Превенция и контрол:

• използване на устойчиви видове;
• изгаряне на падналите листа и плодове;
• прилагане на препоръчителните препарати в периода на почивка;
• третиране по време на вегетация със специфични фунгициди.

Нектриален рак (Nectria galligena)

Заболяването започва от рани, причинени от подрязване. Кората при круша се обелва, повърхността под нея потъва. Гъбичката атакува надземните части на дървото, включително и плодовете. Те изгниват и падат. Ако е нападнат стволът, дървото ще изсъхне необратимо.

Превенция и контрол:

• преглеждане на посадъчния материал преди засаждане;
• дезинфекция на инструментите с хлор или алкохол;
• балансирано торене и рационално поливане;
• големите рани след обичайната обработка на дървото се покриват с овощарска замазка;
• изрязват се заразените клони;
• използват се специфични фунгициди.

Кафяво гниене (Monilinia fructigena)

Определя се като заболяването, нанасящо най-много щети по култивираните дървета в студени и дъждовни райони. Нападнатите листа увисват, без да окапват. Цветовете изсъхват, клоните се огъват. Младите плодове се сбръчкват и падат. Вътрешността на зрелите плодове изгнива, а кората й омеква – плодовете се мумифицират и остават на дървото. Гъбичката презимува в тях и в кората на засегнатите клони.

Превенция и контрол:

• събиране и унищожаване на засегнатите плодове;
• изрязване на клоните до здраво място, третиране с бордолезов разтвор 4-5 % и покриване на раните с овощарска замазка;
• третиране с продукти на основата на мед и превантивно третиране по време на вегетация със специфични фунгициди.

Черни петна (Diplocarpon maculatum)

Напада дюлевите и крушовите дървета, по-рядко ябълковите. Първо се появяват симптоми по листата – кръгли, жълти, по-късно червени петна. В центъра им се виждат черни точки, които представляват самата гъбичка. Петната се обединяват и предизвикват окапване на листата. Заболяването засяга филизите и плодовете. Филизите изсъхват, а по плодовете се появяват същите петна като по листата. Те се обединяват и плодът се напуква. В наранените места могат да се развият други заболявания, които са причина плодовете да изгният.

Превенция и контрол

• събиране и изгаряне на падналите листа;
• използване на устойчиви видове;
• изрязване и изгаряне на заразените филизи;
• третиране със специфични фунгициди.

Вредители по круша

Ябълков плодов червей (Cydia Pomonella)

Ларвата напада плодовете на ябълковото дърво. Среща се и при круша. Женските снасят яйцата си директно върху ябълките (крушите) или върху листата в близост до тях. След излюпване ларвите дълбаят дупки в плода, оставяйки след себе си изпражнения.

Превенция и контрол:

• използване на феромонни капани;
• третиране със специфични инсектициди.

Плодова корогризачка (Adoxophyes orana)

Напада над 47 вида тревисти растения и дървета. През пролетта ларвите се изхранват от пъпките, съцветията и листата. Прокопават си и тунели в плодовете. Наранените места са вход за гъбите от рода Monilinia.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди. 

Ябълков цветопробивач (Anthonomus pomorum)

Има едно поколение годишно, презимува като възрастен в защитени зони (кората на дърветата). През пролетта се храни с младите листа. Женските снасят яйцата си в цветовете и ларвите се хранят там.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди. 

Ябълкова листна муха (Dasineura mali)

Има 3-4 поколения годишно и презимува в горния почвен слой. Първите признаци за нападение при круша са през май, когато се забелязват прегънати и обезцветени листа. По тях се виждат жълто-оранжевите ларви на мухата. При сериозно нападение се подтиска процеса на фотосинтеза и съответно добивът намалява.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Пъстър миниращ молец (Phyllonorycter blancardella)

Напада редица декоративни и овощни дървета. Ларвата се храни с листата на круша. По-голямо нападение е причина за затрудняване на фотосинтезата и компрометира добивите.

Превенция и контрол:

• събиране и изгаряне на падналите на земята листа;
• третиране със специфични инсектициди.

Източен плодов молец (Grapholita molesta)

Има три до четири поколения годишно. Ларвите му презимуват в пашкул в пукнатините на кората. Атакува пъпките, листата, но най-вече плодовете. Първите поколения ларви нападат плодните пъпки, а последните нанасят големи щети по реколтата.
Хранят се с пулпата около костилката.

Превенция и контрол:

• премахване на заразените плодове и пъпки;
• използване на капани за привличане на насекоми;
• третиране със специфични инсектициди.

Кръвна въшка (Eriosoma lanigerum)

Има 8-12 поколения годишно. Презимува като ларва в кората на дърветата. Прави големи колонии по кората, пъпките, корените. След нападението засегнатата повърхност атрофира, появяват се туморни образувания.

Превенция и контрол:

• изрязване и изгаряне на засегнатите клони;
• внимателно избиране на фиданките преди засаждане;
• третиране със специфични инсектициди.

Щитоносна въшка (Quadraspidiotus perniciosus)

Атакува над 200 растителни вида. Има от едно до три поколения годишно и презимува като ларва по кората на заразените дървета. Женските и ларвите се разпространяват по всички части на растението, включително плодовете, хранят се със соковете на гостоприемника. Щитът на насекомото покрива различни зони и при силно разпространение дървото се задушава. Овошките спират развитието си и след 2-3 години изсъхват.

Превенция и контрол:

• използване на препоръчаните препарати през вегетационния период;
• почистване чрез търкане;
• третиране със специфични инсектициди.

Сливова щитоносна въшка (Sphaerolecanium prunastri)

Атакува плодни дървета и лозови насаждения. С едно поколение годишно, презимува като ларва по кората на атакуваните клони. Възрастните и ларвите нападат клоните и листата и причиняват некроза на тъканта. В някои случаи листата окапват. Въшките оставят след себе си следи със сладникав аромат, които привличат опасни патогени.

Превенция и контрол:

• почистване на клоните с търкане;
• обработване с препоръчителните препарати през вегетационния период;
• третиране със специфични инсектициди.

Прасковен молец (Anarsia lineatella)

Атакува както прасковите, така и кайсиите. Има три поколения годишно и презимува като ларва в олющената кора на клоните. През пролетта ларвите напускат убежището си и атакуват младите пъпки. В леторастите те издълбават дупки. Женските снасят яйцата си по пъпките. Ларвите дълбаят плодовете на раннозреещите сортове и си правят дълги тунели.

Превенция и контрол:

• изрязване и унищожаване на заразените клони;
• третиране със специфични инсектициди.

Бяла американска пеперуда (Hyphantria cunea)

Напада дървета като черница и чинар, както и плодни дръвчета. Презимува като какавида в почвата. Има две поколения годишно. Причинява окапване на листата и ниска продукция на плодове. Обикновено се разполага от долната страна на листата и се храни с тях. Бялата пеперуда си изтъкава предпазна мрежа, в която яде.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди. 

Гъсеница златозадка (Euproctis chrysorrhoea)

Напада овощни дръвчета. Има по едно поколение през годината, а ларвите й прекарват зимата в пашкул на върха на млади издънки. Ларвите атакуват пъпките и листата и са причина за обезлистяване на дървото.
Кайсията трябва да бъде преглеждана редовно за присъствието на гъсеници.

Превенция и контрол:

• премахване на клоните, по които са забелязани ларви;
• третиране със специфични инсектициди.

Листни въшки (Aphis pyrastri)

Нападат агресивно крушата. През пролетта възрастните атакуват листата и се хранят с растителните сокове, което причинява стрес на дървото. След нападението листата се деформират, дървото расте по-бавно, неустойчиво е на много ниски температури. Плодовите пъпки отслабват.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Акари

Трудно се виждат с невъоръжено око. Хранят се с растителни сокове. След нападение от акари листата изсъхват, цветовете падат и дървото прекъсва растежа си.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Хоботник

Опасен вредител, който обикновено напада цветните пъпки и цветовете. Има по едно поколение веднъж на две години. Презимува в горните слоеве на почвата. През пролетта възрастния хоботник се изкачва по дървото и се храни с пъпките и цветовете. Ларвите му не са опасни, понеже се хранят с корените на различни тревисти растения.

Превенция и контрол:

• обръщане на почвата през есента;
• третиране със специфични инсектициди. 

Ябълкова листна въшка (Aphis pomi)

Ларвите атакуват долната страна на листата. Нападнатите дървета спират растежа си, цветните пъпки не се развиват, плодовете остават малки, добивът намалява. Листните въшки пренасят със себе си и редица вирусни заболявания.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Крушова листна бълха (Psylla pyri)

Има две-три поколения годишно. Презимува като възрастна в пукнатините на кората. Ларвите и възрастните бълхи се хранят със сок от дърветата. След нападение листата се деформират, дървото забавя растежа си, склонно е към замръзване, а плодовите пъпки губят жизнеността си.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.