My Cart
Нямате продукти в количката си.
Кориандър – засаждане, отглеждане и събиране на реколтата
Кориандър (Coriandrum sativum) е едногодишно растение от семейство Сенникови. Оптимално се развива през пролетта и есента, когато температурите са по-ниски. Смята се, че произхожда от Иран и по-късно е разпространен в останалите страни на Азия и в Европа.
Ботанически характеристики
Кориандърът достига височина до един метър във фазата на цъфтеж, като формира прав корен. Листата в основата приличат на тези на магданоза, а тези, разположени на цветните дръжки са перести, назъбени, с големи разрези. Цветовете са бледорозови или бели, а семената са сферични и жълти на цвят.
Употреба
Кориандърът се отглежда заради ароматните си листа и семена и се използва като подправка. Семената служат за овкусяване на храни, напитки, консерви, а също и в козметиката и медицината. Листата, както пресни, така и изсушени, са подходящи за добавяне към различни ястия.
Условия за отглеждане
Кориандърът се отглежда най-добре в по-бедни, рохкави, добре дрениране почви. Чувствителен е към излишна влага в почвата. Светлолюбив, но не толерира високи температури – оптималните температури за отглеждането му са между 20 и 23 градуса по Целзий. Не изисква редовно поливане, но при засушавания се поддържа добра влажност на почвата. Растението покълва при температура 4-6 градуса по Целзий.
Култивиране
Кориандърът се засява директно в почвата, в късна есен или ранна пролет, като разстоянието между редовете трябва да е 30 см, а между отделните растения 10-15 см. Торове се внасят при подготовката на почвата.
За да имате пресни листа от кориандър за по-дълъг период от време, извършвайте засяването на етапи.
Кориандърът може да се отглежда в саксия, с добре дрениран субстрат.
Грижа
Грижата се състои в контрол на плевелите, разреждане на растенията и поливане. При поливане най-подходящи са пръскачките или системите за капково напояване.
Болести и вредители
Кориандърът най-често бива засегнат от заболявания, причиняващи появата на петна по листата или от брашнеста мана. Препоръчително е да оставяте достатъчно разстояние между отделните растения, за да се осигури добра циркулация на въздуха и да се избегне задържането на вода.
Сред вредителите опасност представляват листните въшки, нематодите и гъсениците.
Събиране и съхранение
Листата се събират 4-5 седмици след засяване, докато за семената отнема около 100 дни. Те могат да бъдат събрани, след като са изсъхнали и са придобили кафяв цвят. Листата се съхраняват в хладилник за кратко или се изсушават за по-нататъшна употреба, като се поставят в подходящи буркани, които да ги предпазват от овлажняване. Семената се събират с част от стеблото и се сушат в хартиени или текстилни торбички, след което се съхраняват на сухи места.
