Южен коренов нематод – Meloidogyne incognita

Разпространение. Южен коренов нематод е разпространен по целия свят.

Описание. Поради формата и размера на двата пола, възрастните проявяват явен полов диморфизъм. Мъжкият има тяло с дължина 1,2-2 мм, цилиндрично червеобразно, покрито с пръстеновидна кутикула. Яйцата след снасяне са бели, прозрачни, с кутикула без ръбове, овални. Ларвата има вид на червей и може да се наблюдава вътре в яйцето в последната фаза на ембрионалното развитие.

Биологични характеристики. Вид, който се размножава през повечето време чрез партеногенеза, тъй като мъжките не се появяват през топлия сезон. Зимуват на полето в стадий яйце, в тялото на женската, а в оранжериите зимуват като женски или ларви във втори стадий. Женската снася между 300 и 2000 яйца, но при неблагоприятни условия на околната среда броят им намалява. След като напуснат галите, ларвите се движат сред частиците на почвата в търсене на млади корени на различни растения. Ларвите от втория етап са много активни, проникват в тъканите на корените, близо до върховете на растежа, мигрират както хоризонтално, така и вертикално, покривайки значителни разстояния.

Нападнати растения и щети. Южен коренов нематод е полифаг. Нападнатите растения имат различни по големина корени с подутини до 5 см в диаметър, като формата и големината им варират в зависимост от растението. Силно нападнатите растения изсъхват, но при слабо нападение или в началото на нападението нападнатото растение няма особености в сравнение със здравото. Най-чувствителните култури са доматите, краставиците и патладжаните. Заразяването обикновено настъпва веднага след разсаждането, а първите симптоми се наблюдават след 3-4 седмици. Нападнатите растения изсъхват от основата и накрая изсъхват.

Щракащи бръмбари – Agriotes sp.

Разпространение. Щракащите бръмбари са полифаги, които се срещат в почти всички региони на земното кълбо. Въпреки че имат голяма адаптивност към широк спектър от видове почви, те намират оптимални условия за развитие във влажни и тежки почви.

Описание. Възрастните имат удължено тяло, стеснено в задния сегмент, дълго 7-11 мм и червеникаво-кафяво до черно. Характерното за насекомите от семейство Полски ковачи (Elateridae) е наличието на скачащ апарат. Ако са в неблагоприятна позиция, насекомите използват този апарат, за да извършат енергичен скок и да се върнат в първоначалната позиция. Оттук и името „щракащи бръмбари“. Яйцата са малки, с размери 0,5 мм, овални, светли на цвят. Ларвата е популярно наричана „телен червей” и има удължено и тънко тяло, което, когато е напълно развито, е дълго 18-25 мм, бледожълто до жълто-кафяво. Какавидата е дълга 7-10 мм, отначало светла, а след това кафява.

Биологични характеристики. Дава поколение веднъж на 4-5 години и зимува в почвата като ларва в различни стадии или като възрастен. Възрастните се появяват през пролетта, когато температурата достигне 15º C (през втората половина на април). Женската снася яйца под буци пръст или в пукнатини. Яйцата се снасят на групи от 3-20, често в редици от 4-5 броя. Всяка женска снася 150-200 яйца, които са малки, прозрачни, дълги 0,5 мм, трудно се виждат с просто око. Ларвите се появяват след 3-4 седмици инкубация, дълги са 9 mm, прозрачни и слабо видими.

Нападнати растения и щети. Повредите, причинени от телени червеи , съвпадат с периода на поникване или се появяват в ранните фази на вегетативния период на растението. Няколко дни след засаждането нападнатото растение се разпознава лесно по изсъхналия вид. Ларвата прониква в областта между корените и стъблото и се храни от вътрешната страна на стъблото. Нападнатите растения се унищожават и културата трябва да се засади отново. Ларвите са многоядни, хранят се с надземните части на растенията, като предпочитат зърнени култури, растения, които съставляват пасища, туберкули и кореноплодни култури. Сред житните култури най-засегната е царевицата, особено по време на покълването и в ранните фази на вегетация, когато ларвите атакуват покълналите зърна или новообразуваните корени. В случай на кореноплодни култури и туберкули, телени червеи пробиват галерии вътре в тях и патогенните микроорганизми проникват в растението, което води до тяхното гниене.

Контрол. За профилактика се препоръчва есенна и лятна оран, отглеждане на по-малко предпочитани от телени червеи растения (грах, боб, леща, рапица, синап, кориандър и др.). Химичният контрол се постига чрез третиране на почвата със специфични продукти.

Препоръчителна е и дезинфекция на почвата със специфични продукти.

Западен царевичен коренов червей – Diabrotica virginifera virginifera

Разпространение. Вид, роден в Централна или Южна Америка, в Европа е съобщено през 1992 г. в Югославия, в царевично поле.

Описание. Възрастните имат жълто до зелено тяло и показват полов диморфизъм (женската може да се различава от мъжкия на външен вид). Женската има дължина на тялото 4-6,8 mm и има на елитрата 3 надлъжни ленти, които могат да се слеят. Мъжкият има тяло с дължина 4,4-6,6 mm и антените са по-дълги от тялото. Елитрите са по-тъмни от предната страна, а коремът е заоблен в края. Яйцето е жълто и овално. Ларвата е тънка, бяла, с черна глава и може да достигне 13 mm дължина в зрялост. Какавидата е белезникава.

Биологични характеристики. Дава само едно поколение годишно и зимува във фаза яйце. Излюпването на яйцата и появата на ларвите започва в средата на май и завършва в началото на август. Първите какавиди се появяват в края на юни и могат да бъдат намерени до края на август, когато се появяват възрастните. Възрастните присъстват в царевичните посеви от юни до октомври. Женската снася между 400-1000 яйца, почти изключително в царевични посеви, в почвата, на дълбочина до 35 см.

Нападнати растения и щети. Атакува както в стадий на възрастен, така и в ларва, но значителни щети нанасят ларвите. Основната нападната култура е царевицата, но ларвите могат да заразят още 22 вида растения. Възрастното е полифаг, предпочита царевицата, но напада и други житни култури.

Ларвите са олигофаги и се хранят с корените на няколко зърнени култури.

Контрол. Основава се на спазване на сеитбооборота, момента на засяване и прибиране на царевицата, устойчивостта на растенията и др. Химичните мерки се прилагат предимно за борба с ларвите и са по-слабо ефективни срещу възрастните.