Киви - третирания, контрол на болести и вредители

Киви или японско цариградско грозде (Actinia deliciosa) е растение от семейство Актинидиеви. Развива се като пълзящ храст, достига дължина 5 до 7 метра. Листата са големи, тъмнозелени, лъскави. Произхожда от Азия, но в наши дни се отглежда във Франция, Гърция, Чили, Испания, Австралия, Италия, САЩ. Температурата е важен фактор при култивирането на кивито – не понася измръзвания. Препоръчително е да се култивира в райони, където рискът от измръзване е нисък. Има дълъг вегетационен период и за него са подходящи дълга по продължителност есен и топла пролет. Отглежда се заради плодовете си или с декоративна цел. Плодовете съдържат витамините A, C, E, калций, фолиева киселина, фосфор, калий и въглехидрати.

Заболявания по киви

Бактериален рак (Pseudomonas syringae pv. actinidiae)

Заболяването засяга всички надземни части на растението. Първите симптоми се изразяват в появата на малки влажни петна. По-късно засегнатите тъкани изсъхват и се отделят. По заразените плодове са видими малки кафеви точки, със зелени краища. Бактерията презимува в растителните остатъци върху почвата. По време на вегетационния период бактерията се пренася от бактериалния ексудат, който се разнася от вятър, дъжд и други.

Превенция и контролни мерки:

премахване на заразените растения от насажденията;
химическо третиране със специфични фунгициди.

Бактериален рак (Agrobacterium tumefaciens)

Това заболяване се благоприятства от температури между 22 и 30 градуса по Целзий и атмосферна влажност около 80%. Образуват се тумори с различна форма и размери върху корените и стеблата. В началото са малки и меки, а след време се втвърдяват. Тумори могат да се развият и по листата, пъпките или издънките. Клетките им са големи и деформирани. Бактерията прониква в кивито през наранявания, нанесени от нематоди, при градушка и други.

Контролни мерки:

дезинфекция на ножиците и инструментите след работа на всяко отделно растение;
изрязване на заразените клони и замазване на раните с овощарска замазка.

Гниене на корените и короната (Phytophtora sp.)

При това заболяване листата покафеняват и увяхват. Кивито забавя растежа си и засегнатият храст изсъхва преждевременно. Образуват се лезии, подобни на бактериалния рак, в основата на стеблото. Във влажно време лезиите се покриват с лепкава течност. Заболяването се благоприятства при наличие на излишна влага в почвата.

Превенция и контролни мерки:

рационално поливане;
избягване на преполиване.

Сива плесен (Botrytis cinerea)

Появата на гъбичката при киви се предшества от висока влажност и ниска осветеност. Гъбичката живее в растителните остатъци върху почвата, а спорите й се пренасят върху здрави растения от вятъра или от дъждовни капки. Някои части на храста се покриват със сива плесен, която представлява размножаването на гъбичката. Засегнатите части изгниват. Заболяването се развива бързо и може да унищожи плодовете или да се разпространи към съседни растения. Сивата плесен нанася големи щети върху продукцията, дори след събиране на реколтата.

Вредители по киви

Нематоди

Нематодите презимуват като възрастни, в засегнатите растения или в почвата. Те се пренасят от почвата към растенията чрез водни капки. Живеят в растенията и се хранят с растителен сок. След нападение корените се деформират и растежът им, заедно с този на младите листа, се забавя. Атакуваните цветове остават недоразвити или се деформират.

Контролни мерки:

използване на здрав посадъчен материал;
дезинфекция на почвата със специфични продукти (Basamid, Nemasol);
нанасяне на репеленти (примерно Nemagold).

Щитононосни въшки

Те са полифаги, които атакуват над 200 растителни вида. Имат 1 до 3 поколения годишно и презимуват като ларви в кората на заразените видове. Женските и ларвите се разполагат по всички органи на засегнатите растения, дори в плодовете. Хранят се с растителен сок. В случай на многобройно нападение защитната обвивка на насекомите покрива цялостно растението и го задушава. Засегнатите дървета и храсти забавят развитието си и след 2-3 години изсъхват.

Листни въшки

Те са полифаги, които мигрират от едно растение на друго и от един растителен вид на друг. Развиват се върху некултивирани растения и се пренасят върху култивирани. Обикновено формират колония от долната страна на листата, върху цветовете или съцветията, върху младите издънки. Листните въшки се хранят с растителен сок. В случай на многобройно нападение могат да доведат до загиване на растението.

Цитрусова цикада (Metcalfa pruinosa)

Цикадата е полифаг, който нанася щети на лозови насаждения, дървета и храсти. Има едно поколение годишно и презимува като яйце в клоните на заразените растения. Възрастните и ларвите се хранят с растителен сок и забавят растежа на атакуваните растения. Заедно с това разпространяват много заболявания и вируси. Борбата с цикадите е трудна заради восъчния слой, който покрива тялото им. Често цикадите се бъркат с ябълковата листна въшка (Eriosoma lanigerum).

Акари

Те са полифаги и са малки на размер, трудно видими с просто око. Хранят се с много растения и овощни дървета, както култивирани, така и некултивирани. Консумират растителен сок от листата. След нападението им листата придобиват вид на пергамент, цветовете прекъсват развитието си, а храстът забавя растежа си.