Черният касис (Ribes nigrum), червеният касис (Ribes rubrum) и белият касис (Ribes niveum) са плодоносни храсти, които имат висок добивен потенциал – могат да се добият до 10 тона плодове/хектар. Касисовият храст се разклонява до 15-25 стебла с различна възраст, достига височина 1-1.5 метра. В почвата образува здрава коренова система, на дълбочина 15-50 см. Стеблата растат бързо през първите години, а след това развитието им забавя темповете си. Цветовете на касиса са обединени в съцветия, плодовете са под формата на зрънца, достигащи до 2 см в диаметър. Храстът цъфти през април и май, а плодовете узряват през юли. Опрашването става чрез насекоми (ентомофили). Касисовите плодове са богат източник на хранителни вещества – съдържат захари, органични киселини, натрий, калий, калций, желязо, диетични фибри и витамини – A, D, C, B6 и B12. 

Заболявания по касис

Вирусни заболявания

Пожълтяване на храста

Симптомите на вируса са видими по листата, разположени в средата на клоните. Листата пожълтяват и изсъхват. С напредване на заболяването дори жилките на листата пожълтяват. Вирусът се пренася при вегетативно размножаване, чрез присаждане, резници или наслояване.

Превенция и контролни мерки: 

• дезинфекция на използваните инструменти, с които се прави присаждането;
• използването на здрав посадъчен материал.

Гъбични заболявания

Брашнеста мана (Sphaerotheca mors-uvae и Microsphaera grossulariae)

Sphaerotheca mors-uvae е известна като американска брашнеста мана, а  Microsphaera grossulariae – като европейска брашнеста мана. Тези гъбички нападат младите листа, плодовете и издънките. По засегнатите части на растението се появява бяла плесен. Атакуваните листа остават малки, изсъхват и падат. Бели петна са видими по издънките, които придобиват кафяв цвят. Цветните пъпки не се развиват и продукцията намалява. Младите плодове се сбръчкват и потъмняват, а зрелите се пропукват и изгниват.

Превенция и контролни мерки:

• отглеждане на устойчиви видове  ( Kantata, Black Down, Tsema, Victoria, Record 35, Slitsa);
• премахване и изгаряне на заразените издънки; 
• химическо третиране със специфични фунгициди.

Антракноза по касис (Pseudopeziza ribis)

Известна още като листни петна по касиса – едно от най-опасните заболявания по касисовите насаждения. Развитието й се благоприятства от високата атмосферна влажност. Атакува предимно листата, но също издънките, плодовете и цветовете. По засегнатите части на растението се появяват малки кръгли или с неправилна форма, червеникаво-кафеви петна. С напредването на заболяването гъбичката се размножава в центъра на тези петна под формата на ръждиво-кафеви точки. Заразените листа пожълтяват, след това придобиват кафяв цвят и падат преждевременно. Капацитетът на фотосинтеза намалява и това се отразява негативно на продукцията.

Превенция и контролни мерки:

• отглеждане на устойчиви видове;
• премахване и изгаряне на засегнатите клони;
• химическо третиране със специфични фунгициди. 

Ръжда (Cronartium ribicola)

Най-често срещаното заболяване, което засяга листата на касиса. Появяват се жълти обезцветени петна по върховете им, а гъбичката формира кафеви кръгли пустули. С напредване на заболяването гъбичката образува жълти спори от долната страна на листата. Те изсъхват и падат преждевременно, а плодовете не узряват нормално.
Превенция и контролни мерки:

• отглеждане на устойчиви видове;
• третиране със специфични фунгициди.

Листни петна (Mycosphaerella ribis)

Заболяването е известно и като бели листни петна по касиса. След появата на гъбичката са видими малки, кръгли, кафеви петна по листата. С напредване на заболяването петната стават сиви, а размножаването на гъбичката е видимо с формирането на черни петна. Гъбичките се пренасят чрез спори, които презимуват върху падналите листа на земята.

Превенция и контролни мерки:

• отглеждане на устойчиви видове;
• третиране със специфични фунгициди.

Вредители по касис

Листни въшки

Листните въшки са полифаги – пренасят се от едно растение на друго или от един вид на друг. Обикновено формират колония от долната страна на листата, върху цветовете или съцветията, върху младите издънки. Възрастните и ларвите се хранят с растителен сок. След нападение касисът забавя растежа си, плодните пъпки не успяват да се развият успешно, а атакуваните листа се деформират.

Контролни мерки:

• химическо третиране със специфични инсектициди. 

Акари

Акарите са много малки насекоми, трудно видими с просто око. Те са полифаги – нападат различни видове плодоносни растения и храсти, както култивирани, така и диви. Хранят се с растителен сок. След нападението им листата придобиват вид на пергамент, цветовете спират развитието си и цялостно растението забавя растежа си.

Контролни мерки:

• химическо третиране със специфични инсектициди. 

Щитоносни въшки (Quadraspidiorus perniciosus)

Те са полифаги, които причиняват щети на над 200 вида растения. Имат 1-3 поколения годишно и презимуват като ларви в кората на атакуваните растения. Женските и ларвите се разпространяват по всички органи на облепихата, дори по плодовете. Хранят се с растителен сок. При многобройно нападение защитната обвивка на щитоносните въшки покрива и задушава храста. Атакуваните растения забавят растежа си и изсъхват след 2-3 години.

Контролни мерки:

• третиране с продукти на основата на масла по време на периода на покой;
• химически третирания със специфични инсектициди по време на вегетационния период.

Хоботник (Sciaphobus squalidus)

Атакува предимно плодните и цветните пъпки. Има едно поколение на две години и презимува като възрастно в повърхностния почвен слой. През пролетта възрастните се появяват, изкачват се по дърветата и храстите и се хранят с плодни и цветни пъпки. Ларвите не са вредни, тъй като консумират корените на некултивирани растения.

Контролни мерки:

• мобилизация на почвата в овощната градина през есента;
• химическо третиране със специфични инсектициди.

Касисова педомерка (Abraxas grossulariata)

Известна е още като касисов молец – напада европейското цариградско грозде и касисовите насаждения. Развива едно поколение годишно и презимува като ларва в копринени гнезда, под паднали листа. Основни щети нанася ларвата, която се храни с листата и предизвиква обезлистяване и редуциране на продукцията. Ларвите също така гризат издънките и съцветията. При силна атака храстът се обезлистява изцяло и продукцията се повлиява значително.

Контролни мерки:

• химически третирания с  инсектициди, които се прилагат при първи признаци на присъствие на вредителите.

Листна оса по касиса (Nematus ribesii)

Известна още като касисов червей. Има две поколения годишно и презимува в пашкул, в повърхностния почвен слой. Ларвата от първото поколение перфорира листата и по-късно изцяло ги унищожава. Обикновено най-засегнати са листата в основата на храста.

Контролни мерки:

• химически третирания с инсектициди.

Касисова листна мушица (Dasineura tetensi)

Има 3 поколения годишно и презимува като ларва в повърхностния почвен слой, в копринен пашкул. Атакува младите листа, разположени на върха на издънките. Листата се накъдрят, деформират и стават кафеви. Най-много щети има при растения, отглеждани в разсадници и при млади насаждания.

Контролни мерки:

• химически третирания със специфични инсектициди.

Молец на пробивач (Synanthedon tipuliformis)

Причинява големи щети на насажденията с касис, особени в разсадници. Възрастното е пеперуда, подобна на оса. Ларвите й гризат неправилни галерии под кората на стеблото, където презимуват. Най-много щети нанася ларвата, тъй като се храни с вътрешността на растението, както и с кората му. Издънките на засегнатите растения изсъхват, заедно със стеблата, а при многобройно нападение целият храст изсъхва. Борбата с този вредител е трудна.

Контролни мерки:

• химическо третиране с инсектициди при появата на пеперуди в насажденията (април-май);
• химически третирания с инсектициди в периода на покой (като се третират стеблата).