Къпината е плодоносен храст, който се открива в планински и хълмисти райони.Заради вкусните си плодове започва да се култивира. Има изправени или влачещи се клони. Къпините се консумират пресни или приготвени на сладка, сиропи и други. Препоръчват се за употреба от хора, страдащи от анемия, белодробни, чернодробни или заболявания на пикочния мехур. Плодовете на къпина съдържат натрий, калций, магнезий, желязо, калий, въглехидрати, протеини, органични киселини и витамини – A, D, C, B6, B12.

Заболявания по къпина

Вирусни заболявания

Пожълтяване по жилите на къпината

Предизвиква се от редица вируси. Първите симптоми представляват пожълтяване на жилките на растението. При продължително боледуване, къпината загива. Заболяването води до забавяне на растежа и се пренася от нематоди. 

Превантивни мерки:

• добра подготовка на почвата;
• използване на здрави растения;
• отстраняване на заразените растения;
• внимателно подбиране на растенията преди засяване.

Тютюнева мозайка

Най-често срещаното вирусно заболяване по къпините. Основните симптоми се забелязват по листата с появата на кръгло опетняване. Нападнатата повърхност не се развива, листата се деформират. Вирусът атакува и плодовете, които също се деформират. Храстът прекъсва растежа си, продукцията намалява, а накрая растението загива. Вирусът се пренася от прашец, семена и при разсаждане. Листните въшки също могат да са преносители.

Превантивни мерки:

• подбиране на растенията преди засаждане; 
• отстраняване на заразените растения;
• използване на инсектициди за контрол на листните въшки.

Бактериални заболявания

Огнен пригор (Erwinia amylovora)

Атакувани са филизите, цветовете и плодовете. Върховете на младите издънки стават кафеви, изсъхват и се огъват. Бактерията е устойчива на високи температури и може да оцелее във водни капки, които не са в контакт с пряка слънчева светлина, за 12 месеца. През зимата бактерията живее в заразените участъци. Разпространява се от вятъра, водните капки, птиците.

Превантивни мерки:

• изрязване и изгаряне на заразените части от растението, третиране с продукти на основата на мед;
• третиране след всеки дъжд със специфични продукти.

Бактериален рак (Agrobacterium radiobacter pv. Tumefaciens)

По корените и стеблото се образуват тумори, в началото са меки и малки, а след време се втвърдяват. Бактерията навлиза в дървото от механични наранявания, причинени от вредители, от градушка и подобни. Удобни за развитието й са температури в рамките на 22-30 градуса по Целзий и висока атмосферна влажност. Бактерията се разпространява поради превишаване на торенето с богати на азот продукти и чрез нематоди.

Превенция и контрол:

• дезинфекция на инструментите, с които се работи;
• изрязване на клоните до здраво място, третиране с бордолезов разтвор 4-5 % и покриване на раните с овощарска замазка;
• третиране през вегетационния период с препарати на основата на мед.

Гъбични заболявания

Ръжда по малините (Phragmidium rubi-idaei)

Заболяването е видимо по листата – от горната им страна се виждат жълти петна. Разпространяването на гъбичката е под формата на жълто-оранжеви овални формации. Силно засегнатите листа пожълтяват и падат. В края на лятото жълтите спори почерняват.

Превантивни мерки:

• използване на устойчиви видове;
• изгаряне на остатъците от зеленчуковата градина;
• препоръчително е прилагането на поне две третирания със серни препарати извън вегетационния период. По време на вегетация са нужни две или три третирания със специфични препарати.

Листни петна (Sphaerulina rubi)

Гъбичното заболяване е разпространено във всички райони с умерен климат. Петна с диаметър 3-4 мм се появяват по листата – те са кръгли и сиви, обградени от кафяв пръстен. Петната могат да се уголемят, да се обединят и да покафенеят, при което листата окапват. Плесента прекарва зимата в остатъците от зеленчуковата градина на повърхността на почвата. Плесента се разпространява чрез спори по време на вегетацията.

Превантивни мерки:

• изгаряне на изсъхналите стебла и листа;
• осигуряване на добра циркулация чрез спазване на препоръчителната дистанция за засяване и с редовно подрязване;
• използване на препоръчителни продукти.

Сиво гниене (Botrytis cinerea)

Развива се при висока въздушна влажност и слаба светлина. През дъждовни години щетите, нанесени от плесента, достигат до 70-80%. Гъбичката расте върху цветовете и плодовете на къпината. Цветовете пожълтяват и се покриват със сива плесен. Плодовете потъмняват и изгниват. Стеблата се заразяват през дъждовни години – по тях се забелязва кафяво опетняване.

Превантивни мерки:

• събиране и изгаряне на остатъците от зеленчуци;
• използване на устойчиви видове;
• третиране поне три или четири пъти с подходящи препарати.

Брашнеста мана (Sphaerotheca macularis)

Болестта е видима по филизите, листата и плодовете на къпина. Нападнатите части на растението се покриват с бял мъх. Листата се накъдрят в краищата си. Филизите остават тънки, деформират се, покафеняват и изсъхват. Младите плодове също се покриват с мъх, спират да растат и изгниват. 

Превантивни мерки:

• използване на устойчиви видове;
• събиране и изгаряне на заразените филизи.

Петносване на пъпките (Didymella applanata)

Причинява щети на растението при дъждовна пролет. В края на пролетта и началото на лятото се виждат кафеви петна по младите филизи. Заразените клони изсъхват от основата към върха, а кората им се бели. По листата се виждат големи петна по протежение на жилките. Плесента се разпространява в периода на вегетация, а спорите се пренасят от водни капки и от вятъра. 

Превантивни мерки:

• събиране и изгаряне на изсъхналите клони;
• рационално торене;
• плевене;
• засаждане на здрави растения;
• третиране преди цъфтеж и след цъфтеж.

Вертицилийно увяхване (Verticillium fungus)

Гъбичката атакува корените и проводящата тъкан при къпина. Това води до увяхване и изсъхване на заразените растения. През деня заразяването е видимо, докато през нощта растението добива нормалния си вид. С напредване на заболяването листата избледняват, пожълтяват и падат – от основата към върха на къпината. Гъбичката прониква през рани, нанесени от нематоди и насекоми.

Превантивни мерки:

• да не се засаждат къпини на място, където преди това са отглеждани зеленчуци;
• използване на устойчиви видове;
• събиране и унищожаване на остатъците от зеленчуци;
• изнасяне на заразените растения от градината;
• третиране със специфични продукти.

Вредители по къпина

Малинова галица (Lasioptera rubi)

Възрастните достигат 1.5-3 мм дължина. Имат едно поколение годишно, през май-юни. Женските снасят яйцата си на групи (15 яйца на група) на повърхността на младите клони на къпина, близо до цветовете. След излюпване ларвите проникват през стеблото, копаят дупки около 3-4 см дълги. През юли и август проникването им става видимо, а прокопаните галерии са пълни с ларви. В началото тунелите са зелени, след това стават кафеви и се втечняват. Развитието на клоните спира. Стеблото се пречупва в долната страна на галериите. 

Превантивни мерки:

• унищожаване на заразените стебла;
• третиране със специфични инсектициди.

Акари

Трудно се виждат с невъоръжено око. Хранят се с растителни сокове. След нападение от акари листата изсъхват, цветовете падат и дървото прекъсва растежа си.

Превенция и контрол:

• третиране с Nissorum 10 WP, Envidor 240 SC, Milbeknock EC, Vertimec 1.8 EC.

Листни въшки 

Пренасят се от едно растение на друго и от един вид на друг. Развиват се върху диви растения, а след това се преместват на култивирани. Откриват се по долната страна на листата на къпина, по цветовете, съцветията и младите филизи. Пробождат растението и се хранят с клетъчен сок. По този начин причиняват стрес на къпината, а при продължително нападение намалява устойчивостта на храста към заболявания. 

Превантивни мерки:

• третиране с препоръчителни инсектициди.

Малинов бръмбар (Byturus tomentosus)

Възрастният има дълго сиво тяло. Ларвите са кафеви или жълти. Има едно поколение годишно или веднъж на две години. Прекарва зимата като ларва в горния слой на почвата. Нанасят щети както възрастните, така и ларвите. Възрастните стават активни през пролетта, хранят се с млади листа и със съцветията. Женските снасят яйцата си по цветовете, а ларвите се хранят с плодовете. Нападнатите плодове остават малки, потъмняват и изгниват. 

Контролни мерки:

• разтръскване на храста, за да опадат буболечките и премахването им;
• събиране на нападнатите плодове;
• третиране два пъти през вегетационния период – преди цъфтеж и след него.

Щитоносна въшка (Quadraspidiotus perniciosus)

Атакува над 200 растителни вида. Има от едно до три поколения годишно и презимува като ларва по кората на заразените дървета. Женските и ларвите се разпространяват по всички части на растението, включително плодовете, хранят се със соковете на гостоприемника. Щитът на насекомото покрива различни зони и при силно разпространение дървото се задушава. Овошките спират развитието си и след 2-3 години изсъхват.

Превенция и контрол:

• използване на препоръчаните препарати през вегетационния период;
• прилагане на овощарска замазка в периода на покой.

Ягодово хоботниче (Anthonomus rubi)

Възрастните имат черно тяло. Прекарват зимата под падналите листа на къпина или в горния слой на почвата. През пролетта се хранят с пъпките на растението. Женските снасят яйцата си по цветовете. Ларвата се развива в цвета и се храни с частите му.

Превантивни мерки:

• събиране и унищожаване на нападнатите цветове преди да се появят възрастните хоботничета;
• събиране и унищожаване на остатъците от зеленчуковата градина;
• третиране на възрастните насекоми със специфични продукти през пролетта.