Овощното дърво кайсия (Prunus armeniaca) е част от семейство Розови. Не израства много на височина, развива широка и гъста корона. Листата са издължени и леко назъбени, цветовете са бели или розови, плодовете са сочни, жълтооранжеви, с костилка. Плодовете съдържат захари, протеини, фосфор, калий, калций, сяра, магнезий, витамини (A, C, E, P). Кайсията произхожда от Азия, откъдето е внесена и в Европа. Дървото е много взискателно към условията на околната среда. При липса на светлина и топлина не се развива оптимално и продукцията е ниска. Ако полагате необходимите грижи, кайсията започва да плододава 3-4 години след засаждане и има постоянна продукция в продължение на 15-20 години. 

Болести при кайсията

Вирусни заболявания

Шарка по кайсията

Целите листа се покриват с кръгли, обезцветени петна. По плодовете, особено по неузрелите, се забелязват също кръгли по форма, но жълти участъци. Заразеният плод пада преди да узрее. Вирусът се разпространява от листни въшки, цикади, от заразен посадъчен материал и от цветен прашец.

Превенция и контрол:

• избиране на здрав посадъчен материал;
• осигуряване на пространство между различните дървета;
• унищожаване на плевели и храсти, намиращи се в близост до овошките;
• използване на инсектициди за контролиране популацията на насекомите.

Микоплазмоза

Къдравост на листата (Phytoplasma prunorum)

Заразените листа са малки, обезцветени и се накъдрят нагоре. Новите издънки имат къси, неравномерни разклонения. Дърветата, засегнати от тази болест, са предразположени към измръзване, продукцията им е малка, плодовете безвкусни. При продължително боледуване кайсиевото дърво изсъхва.

Превенция и контрол:

• използване на здрав посадъчен материал;
• дърветата, присадени върху сортовете Armeniaca vulgaris или Prunus cerasifera са по-устойчиви на заболяването.

Бактериални заболявания

Бактериално гниене по костилковите плодове (Pseudomonas syringae pv morsprunorum)

Засяга леторастите, листата и плодовете на кайсия. По листата се появяват малки, кръгли воднисти петна. При висока влажност на засегнатата повърхност се образува жълтеникаво вискозно мехурче. Обратно, при ниска влажност, тъканта изсъхва и се отронва от листото.
По листата се образуват дупки. Болестта може да предизвика обезлистяване. Петната по плодовете са червеникави, а самите плодове се деформират и напукват. Така губят добрия си външен вид. Нараняванията, предизвикани от заболяването, се увеличават всяка година. Заболяването прониква през епидермиса на дървото, но най-често се случва по време на присаждането на кайсия.

Превенция и контрол:

• избиране на здрава присадка;
• третиране с медни препарати.

Бактериен рак (Agrobacterium radiobacter pv. Tumefaciens)

По корените и стеблото се развиват туморни образувания, в началото малки и меки, а после се втвърдяват. Имат различна форма и размери. Бактерията прониква от места, наранени от нематоди, от градушка и подобни. Заболяването се благоприятства от температури 22-30 градуса по Целзий и въздушна влажност над 80%.

Превенция и контрол:

• сортиране на посадъчния материал преди засаждане;
• добре подготвена и обработена площ преди засаждане;
• дезинфекция на инструментите, с които се работи, когато се използват върху различни дървета;
• премахване на заразените клони до здраво място, прилагане на бордолезов разтвор 4-5 % и обработване на нараняванията с овощарска замазка;
• корените се накисват в бордолезов разтвор 1 %;
• третиране с продукти, богати на мед, през вегетационния период.

Гъбични заболявания

Кафяво гниене (Monilinia laxa)

Атакува надземната част на дървото, причинявайки големи загуби в студени и дъждовни години. Листата увяхват, но не падат, цветовете изсъхват, а клоните се огъват като кука. Младите плодове се набръчкват и падат. Кората на узрелите плодове изгнива и по тях се образуват меки, хлътнали петна.
Паразитната гъба презимува в мумифицираните плодове и в кората на клоните.

Превенция и контрол:

• събиране и унищожаване на заразените плодове;
• изрязване и изгаряне на заразените клони;
• изрязване на клоните до здрава тъкан и третиране с бордолезов разтвор 4-5 %; налагане на наранените места с овощарска замазка;
• химическо третиране извън периода на вегетация с продукти на основата на мед (бордолезов разтвор).

Сачмянка (Stigmina carpophila)

Болестта се среща в неподдържаните овощни градини и е причина за големи загуби по костилковите дървета като цяло. По листата се появяват малки кръгли точки, тъканта около тях изсъхва и нараненото място се разпада. Опетняване се забелязва и по плодовете – то е обградено с пурпурен пръстен. Плодът губи сочността и вкуса си.
Гъбата атакува леторастите, а от раните по тях изтича лепкава течност.
Сачмянката е опасна, защото води до изсъхване на пъпките на бъдещите плодове. Спорите спомагат за разпространението на гъбата, която оцелява през зимата благодарение на лепкавата течност, която се образува на наранените места.
Гъбата може да презимува по кората на клоните.

Превенция и контрол:

• премахване и изгаряне на заразените клони;
• наранените след рязането места се налагат с овощарска замазка;
• след подрязване дървото се третира с бордолезов разтвор 4-5 %;
• по време на вегетационния период се използват специфични фунгициди. 

Гъбичка – Fusicoccum amygdali

Около пъпките на леторастите при кайсия се появява кафяво петно. Заразената повърхност се отчупва и изтича лепкава течност. Листата изглеждат прегорели в краищата си, а плодовете започват да гният. Спорите на гъбата се настаняват на места, които са наранени от подрязване, след нападение от врадители или при градушка.

Превенция и контрол:

• изрязване и изгаряне на заразените клони;- наранените от подрязване места да се наложат с овощарска замазка;
• третира се след събиране на реколтата, след падане на листата и през пролетта, по време на разпукване на пъпките със специфични фунгициди.

Брашнеста мана (Podosphaera tridactyla)

Маната атакува листата на младите клони на кайсия. Видими са бели точки, които с времето покриват цялото листо. Мицелът придобива сивкав цвят и прилича на прах. Атакуваните листа се огъват и изсъхват. Гъбата атакува зелените плодове – те също се покриват с мицела, разпукват се и изгниват.

Превенция и контрол:

• балансирано торене;
• използване на устойчиви сортове;
• изгаряне на заразените плодове и клони;
• третиране със специфични фунгициди през вегетационния период. 

Ръжда (Tranyschelia pruni-spinosae)

По горната страна на листата на кайсия се наблюдават жълти петънца. От долната страна се развиват кафеви спори, а в края на вегетационния период те стават черни. Ръждата по кайсията е причина за склоността й към замръзване. След заразяване дървото дава плод веднъж на две години.
Гъбата се развива първоначално върху цветето лютиче, а след това се премества на плодни дървета. Храстът трънка (Prinus spinosa) е междинен гостоприемник, където гъбата се размножава и после се прехвърля върху култивирани видове.
Мицелът презимува в подземните части на растения като анемоне (Persian Buttercup).

Превенция и контрол:

• събиране и унищожаване на заразените листа от овощната градина;
• премахване на трънка и анемоне, ако растат в близост;
• третиране със специфични фунгициди.

Бяла ръжда (Blumeriella jaapii)

Първите симптоми се забелязват в началото на лятото – по горната страна на листата на кайсия се появяват малки червени точки. С времето те нарастват и обхващат цялото листо и то окапва. Може да настъпи цялостно обезлистяване. Ако болестта продължи няколко години е възможно дървото да загине.
Болестта атакува и дръжките на плодовете – те узрязат неравномерно, остават малки и безвкусни.

Превенция и контрол:

• изгаряне на остатъците от зеленчуци в овощната градина;
• правилно подрязване, така че короната на дървото да остане добре проветрена и огрявана равномерно;
• третиране със специфични фунгициди.

Вредители по кайсията

Прасковен молец (Anarsia lineatella)

Атакува както прасковите, така и кайсиите. Има три поколения годишно и презимува като ларва в олющената кора на клоните. През пролетта ларвите напускат убежището си и атакуват младите пъпки. В леторастите те издълбават дупки. Женските снасят яйцата си по пъпките. Ларвите дълбаят плодовете на раннозреещите сортове и си правят дълги тунели.

Превенция и контрол:

• изрязване и унищожаване на заразените клони;
• третиране със специфични инсектициди.

Листни въшки

Те са полифаги и атакуват различни растения. Образуват колонии от долната страна на листата и по леторастите. Възрастните и ларвите се хранят с растителен сок. След нападение кайсиевото дърво се развива по-бавно, диференцирането на плодните пъпки е слабо, а атакуваните листа се деформират.

Контролни мерки:

• третиране със специфични инсектициди.

Източен молец (Grapholita molesta)

Има 3-4 поколения годишно. Презимува като ларва в копринен пашкул в пукнатини по кората на кайсия. Атакува издънките, листата и плодовете на плодните дървета, но най-засегнати са плодовете. Първото поколение на молеца се храни с младите издънки и им причинява големи наранявания.
Третото и четвъртото поколение нападат предимно плодовете, издълбават дупки и изяждат вътрешността на плода около костилката. Кайсиите спират да растат, изгниват и падат.

Превенция и контрол:

• изрязване и унищожаване на наранените плодове и издънки;
• използане на капани, привличащи насекоми;
• третиране със специфични продукти по време на масовото летене на вредителя.

Плодов молец (Cydia funebrana)

Атакува костилковите дървета. Има две поколения годишно и презимува в какавида или в защитено с различни средства място. Ларвата прониква в плода и се храни с вътрешността и с костилката. Плодовете спират развитието си и окапват. Ларвата продължава да се храни с падналия плод. След като се нахрани, излиза и търси място да презимува.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Бяла пеперуда (Hyphantria cunea)

Напада дървета като черница и чинар, както и плодни дръвчета. Презимува като какавида в почвата. Има две поколения годишно. Причинява окапване на листата и ниска продукция на плодове. Обикновено се разполага от долната страна на листата и се храни с тях. Бялата пеперуда си изтъкава предпазна мрежа, в която яде.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Гъсеница (Euproctis chrysorrhoea)

Напада овощни дръвчета. Има по едно поколение през годината, а ларвите й прекарват зимата в пашкул на върха на млади издънки. Ларвите атакуват пъпките и листата и са причина за обезлистяване на дървото.
Кайсията трябва да бъде преглеждана редовно за присъствието на гъсеници.

Превенция и контрол:

• премахване на клоните, по които са забелязани ларви;
• третиране със специфични инсектициди.

Рогата цикада (Cerasa bubalus)

Причинява непреки щети на плодните дръвчета. Има по едно поколение годишно и презимува като яйце по кората на дърветата. Храни се със сока на тревисти растения като детелина и люцерна. Женските снасят яйцата си по клоните на дърветата в специална дупка. На засегнатото място клоните се нацепват и циркулацията на веществата се прекъсва. След време клоните могат да изсъхнат.
Засегнатите участъци се превръщат във вход за различни вредни организми. Най-големи щети цикадата нанася на младите фиданки на кайсия, които изсъхват след нападение от насекомото.

Превенция и контрол:

• внимателно избиране и подготвяне на посадъчния материал;
• почистване на клоните;
• изрязване и изгаряне на нападнатите клони;
• плевене и премахване на тревистите растения;
• третиране със специфични инсектициди по време на периода на покой.

Цитрусова цикада (Metcalfa pruinosa)

Напада лозовите насаждения, декоративни храсти и плодови дръвчета. Има по едно поколение годишно. Презимува като яйце по клоните на атакуваните растения. Възрастните и ларвите се хранят със соковете на растението и разпространяват редица вирусни заболявания. Борбата с цикадите е трудна заради восъчния повърхностен слой върху тялото им, който ги предпазва от препаратите, които се използват. Щетите от цикадите приличат на тези от щитоносните въшки.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Сливова щитоносна въшка (Sphaerolecanium prunastri)

Атакува плодни дървета и лозови насаждения. С едно поколение годишно, презимува като ларва по кората на атакуваните клони. Възрастните и ларвите нападат клоните и листата и причиняват некроза на тъканта. В някои случаи листата окапват. Въшките оставят след себе си следи със сладникав аромат, които привличат опасни патогени.

Превенция и контрол:

• почистване на клоните с търкане;
• обработване с препоръчителните препарати през вегетационния период;
• третиране със специфични инсектициди.

Щитоносна въшка (Quadraspidiotus perniciosus)

Атакува над 200 растителни вида. Има от едно до три поколения годишно и презимува като ларва по кората на заразените дървета. Женските и ларвите се разпространяват по всички части на растението, включително плодовете, хранят се със соковете на гостоприемника. Щитът на насекомото покрива различни зони и при силно разпространение дървото се задушава. Овошките спират развитието си и след 2-3 години изсъхват.

Превенция и контрол:

• използване на препоръчаните препарати през вегетационния период;
• почистване чрез търкане;
• третиране със специфични инсектициди.

Пробивач (Scolytus rugulosus)

Атакува много растителни видове. Среща се по-често в стари овощни градини. Ларвите и възрастните се разполагат под кората и се хранят с дървесните сокове. Възрастните бръмбари си издълбават тунели в стеблото и клоните. При продължително нападение дървото изсъхва.

Превенция и контрол:

• изгаряне на заразените дървета и клони;
• подбор на посадъчния материал;
• събиране и изхвърляне на остатъците в овощната градина;
• третиране със специфични инсектициди.

Плодова корогризачка (Adoxophyes orana)

Напада над 47 вида тревисти растения и дървета. През пролетта ларвите се изхранват от пъпките, съцветията и листата на кайсия. Прокопават си и тунели в плодовете. Наранените места са вход за гъбите от рода Monilinia.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Хоботник (Rhynchites Bacchus)

Възрастните се хранят със цветните пъпки, листата и плодовете. Женските снасят яйцата си в едва оформените плодове.
В плодовете се настаняват ларвите, които се хранят с пулпата и костилката. Хоботника се развива само при наличието на кафяво гниене (Monilinia laxa).

Превенция и контрол:

• обръщане на почвата през есента;
• обиране на заразените плодове;
• третиране със специфични инсектициди.

Медна златка (Perotis lugubris) и черна златка (Capnodis tenebrionis)

Атакуват различни плодови дървета, но предпочитат кайсия и праскова. Възрастните се хранят с пъпките, листата и издънките на фиданките. Ларвите прокопават тунели в изгнилата материя. Нападнатите дървета изсъхват.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.