Жълт кантарион – засаждане, отглеждане и събиране на реколтата

Публикувано на: януари 3, 2023 Променено на: 28 април 2024

жълт-кантарион-отглеждане-бране

Едно от най-старите и най-добре познати лечебни растения, широко разпространено в дивата природа по целия свят, е жълт кантарион (Hypericum perforatum). Използва се в народната медицина.

жълт-кантарион-култивиране

Жълт кантарион под формата на чай намира приложение при лечение на стомашни и хепатобилиарни заболявания, както и на свръхкиселинност на стомаха. В допълнение се използва за третиране на рани и абсцеси. Съдържанието на хиперицин е полезно за лечение на депресивни психози. В хомеопатията употребата на жълт кантарион повлиява възпалителните процеси в организма и наранявания на периферната нервна система. Алкохолен екстракт от растението помага при ревматизъм.

Жълтият кантарион се използва в алкохолната индустрия за приготвянето на ликьори.

Билката съдържа полифенолни производни, флавоноиди, като хиперозид, рутин и кверцетин, кверцетин глюкозид, кафеена киселина и хлорогенова киселина, около 10% катехинови танини, смоли, каротин, аскорбинова киселина, холин.

Растението има цикатризиращо, стягащо и антисептично действие заради съдържанието на летливи масла, хиперицин и танин. Полифенолите стимулират жлъчната секреция. Жълтият кантарион действа съдоразширяващо и хипотонично благодарение на флавоноидите в него. Използва се при холецистография, колити, диария и при хепатобилиарни заболявания. Външното приложение на жълт кантарион е подходящо при лечение на възпаления, изгаряния и инфекции. 

Ботанически характеристики
жълт-кантарион-характеристики

Жълтият кантарион е многогодишно, тревисто растение.
Подземната част се състои от късо коренище, от което се разклоняват множество корени и няколко стебла.
Стеблото достига височина до 100 см, дебелина до 3-5 см, има цилиндрична форма и най-често два ръба, вдървени в горната си част. От него израстват къси разклонения в основата на листата.
Листата са срещуположно разположени, без дръжка, елипсовидни или овални, с дължина до 3.5 см, закрепени върху основното стебло.

Цветовете са обединени в съцветия, на върха на основното стебло и на разклоненията. Съставени са от 5 ланцетни чашелистчета и 5 златисто-жълти венчелистчета.

Плодовете са под формата на овални капсули, два пъти по-дълги от чашката, разделени на 3 гнезда.

Семената са цилиндрични, около 1 мм дълги, 0.4 мм широки, тъмнокафеви на цвят.
Цъфти от юни до септември. 

Видове, сортове

В дивата природа са известни следните видове жълт кантарион: H elegans Stephan, H. maculatum Cr, H. hirsutum L., H. tetrapterum Moench., H. montanum L.

H. hirsutum L. се характеризира с мъх по листата и стеблата, докато при H. perforatum L. тези части са без мъх. H. elegans Stephan притежава листа с нестандартна форма, продълговати, с 4 ръба на стеблото. При H montanum L. чашелистчетата са разделени с черни жилки, а по венчелистетата няма цветни петна. H maculatum Cr притежава множество черни жилки и при него липсват характерните прозрачни петна, които са видими при  H. perforatum species. H. tertapterum Fr се разпознава по четирите ръба на стеблото. 

Разпространение

Жълтият кантарион е едно от най-разпространените лечебни растения – открива се в Европа, Централна Азия, Северна Америка, Австралия и Северна Африка. 

Условия за отглеждане

Растението е известно със своята екологична пластичност и няма специални изисквания относно климатичните фактори.
Семената покълват при температура 5-6 градуса по Целзий, а оптималната температура за растеж и развитие е 20 градуса по Целзий. Разсадът от жълт кантарион е крехък и се развива бавно през първата година. Плод дава на втората година от засаждането си. Растението става устойчиво към неблагоприятни климатични условия през втората година от вегегативното си развитие.

жълт-кантарион

Температура: Устойчиво както на ниски, така и на високи температури. По-топлото време благоприятства акумулирането на летливи масла.
Вода: Благодарение на добре развитата си коренова система жълтият кантарион е устойчив на летните суши. Въпреки това е препоръчително да се полива обилно.
Светлина: Растението е светлолюбиво и не понася сенчести места. Светлината спомага образуването на полезните масла и растението толерира силната осветеност. За по-качествена продукция се засява в южни райони.
Почва: Развива се добре във всички типове почва, независимо от pH,  като не бива да са много уплътнени. Тежките почви, задържащи вода, не са препоръчителни за отглеждане на жълтия кантарион. Изисква почвата да е плодородна. 

Култивиране

Жълтият кантарион не е претенциозен към това каква култура се е отглеждала на мястото, за което е предвидено засяването му. Необходимо е почвата да се почисти добре от плевели. Най-подходящи предшестващи култури са царевицата, зърнените култури. Може да се засее на същото място отново след 4-5 години.

нива-лечебни-растения

Торене: Културата реагира добре на органоминерални торове, които повишават продукцията с 20-30%. При приложение на минерални торове продукцията се повишава със 17-20%. Тори се в началото на пролетта.

Препоръчителни продукти

Прочетете внимателно и следвайте инструкциите на етикета на всеки продукти

Подготовка на почвата: След събиране на реколтата от предходната отглеждана култура, почвата се изорава на дълбочина 22-30 см, а след това се извършва дискуване 1-2 пъти, за да се запази почвата чиста и рохкава до засяване.
Размножаване: Жълтият кантарион се размножава чрез семена, директно на открито. 
Време за засяване: Жълтият кантарион се засява през зимата, а на места с висока влажност – през пролетта. Засетите в началото на зимата покълват с 2-3 седмици по-рано от засетите през пролетта. Семената, предвидени за пролетно засяване, се държат в пясък за 2-3 месеца, като през този период се излагат на ниски температури, а преди засяването се изсушават.
Разстояние и дълбочина: Оставя се 50 см разстояние между редовете. По този начин работата по поддръжката може да се извършва механично. Дълбочината на засяване трябва да е 0.3-0.5 см.
Сеитбена норма: Сеитбената норма е 3-4 кг/хектар, в зависимост от качеството на семената и степента на подготовка на почвата. 

Грижа

Веднага след покълване растенията са много крехки и растат бавно през първата година на развитието си. Затова е необходимо редовно да плевите всеки ред – поне 3-4 пъти в този период.
През втората и последващите години е препоръчително да премахвате изсъхналите стебла, преди започването на растежа. 

Заболявания и вредители
фузариум

В някои периоди условията за развитие на заболявания благоприятстват появата на гъбичките Фузариум и Вертицилиум, които могат да доведат до загиване на растението. През третата година на развитието си жълтият кантарион е по-податлив на заболявания. Не са известни вредители, които да му причиняват щети. 

Събиране на реколтата

Период за събиране на реколтата: Най-подходящото време за събиране на реколтата е, когато достатъчно от насажденията са достигнали зрялост и в тях са се акумулирали търсените вещества.
Количеството на летливите вещества в растението се увеличава с фазата на растеж до края на цъфтежа, когато достига най-високото си ниво – 0.36%. Съдържанието на флавон е от 5.3 до 8.7%, като най-високо е в началото на цъфтежа. Количеството хиперицин варира в широк обхват – 0.109-0.700%, като най-много от него има в началото на растежа.
Жълтият кантарион се събира в ясни и топли дни, в часовете с максимална осветеност.
30-40 дни след първото бране, през есента то може да се повтори – достатъчно е растенията да са пораснали отново.

Начин на събиране на реколтата: В зависимост от площта на насажденията жълтият кантарион може да се събира със сърп, коса или с регулируема механична косачка, за да може културата да се отреже на височина 20-25 см и да се избегне нараняването на стеблото.
За събиране на семена трябва да се изкача те да придобият кафяв цвят. Събраните растения се оставят за сушене и след това се разтрошават.

жълт-кантарион-събиране-на-реколта

Обработка на суровия материал
Веднага след бране жълтият кантарион се транспортира до мястото, където ще се суши. Оставя се на купчина за няколко часа, за да се стопли и цветовете да потъмнеят.
Сушене: Сушенето се извършва в чисти и проветриви помещения, а растенията се разполагат на тънък слой, за да изсъхнат по-бързо и да не променят цвета си.
При машинно сушене препоръчителната температура е 35 градуса по Целзий, за да не се разрушат активните вещества.

Опаковане и съхранение: Изсушените растения се събират внимателно, за да не окапят листата и цветовете им и се поставят в памучни торби. Съхраняват се в сухи и чисти помещения. Жълтият кантарион има характерен аромат и горчив вкус. 

×

Ние ви помагаме
да се грижите за растенията си

Ако все още не сте открили решение в нашите статии или в предишни дискусии, започнете нова дискусия и нашите специалисти ще ви помогнат.

Нова дискусия относно

Жълт кантарион – засаждане, отглеждане и събиране на реколтата
Жълт кантарион – засаждане, отглеждане и събиране на реколтата

Your information:

Вашето име трябва да съдържа максимум 30 знака. Ако искате да предадете подробности за проблема, с който се сблъсквате, моля, попълнете другите полета.

The maximum document size is 59 MB.

Add
Полезно е, ако добавите някое (някой, някоя) Изображения или Клипове максимум 15 секунди


Искате да научите повече?

Нашите специалисти участват в дискусиите на общността Armuro с полезна информация и решения
Ако желаете, може да започнете дискусия относно проблема, с който сте се сблъскали
Прочетете дискусията