Вредителите по иглолистни видове причиняват щети и понякога трайно засягат растенията в градска среда и в дивата природа – до степен, че се налага дърветата да бъдат отсечени. Важно е да знаете кои са възможните вредители по иглолистните дървета, как да ги предпазите и как да третирате срещу тях.

ANTRAXIA QUADRIPUNCTATA – МЕТАЛЕН ДЪРВОПРОБИВАЧ

Този вид причинява щети на иглолистни дървета, особено на смърч, бор, лиственица и други, като предпочита млади дървета с тънки стволове. Развива поколение за две години. Възрастните се хранят с прашец, летежът е през юни-юли. Презимува в стадий ларва и какавидата се образува в дървесината.

Ларвните канали са тесни, криволичещи, локализирани между кората и дървесината, отпечатани от двете страни (върху кората и върху дървесината). Тунелите са с правоъгълно сечение и са запълнени със стърготини. Нападнатите дървета отслабват и с течение на времето могат да изсъхнат.

Методи за контрол. Отслабените дървета се отстраняват от насажденията. Кората на нападнатите дървета се обелва и изгаря.

MONOCHAMUS SARTOR – СЕЧКО

Този вредител по иглолистните дървета атакува предимно смърч и бор. Развива едно-две поколения годишно. Възрастните се хранят с прашец, летежът е от май до септември. Зимува в стадий ларва

Ларвите се хранят под кората, като правят галерии. След това те влизат в дървото през овален отвор и образуват какавидата вътре. Възрастните излизат от дървесината през кръгъл (или елипсовиден) и голям изходен отвор.

Методи за контрол. Препоръчително е наличието на вредители да се установи навреме, като се наблюдават бръмбарите по време на летежа. Също така могат да се наблюдават галериите и специфичните входно-изходни отвори. В края на май в гората се поставят заредени с феромони и химически обработени трупи. През лятото те се обелват, преди ларвите да проникнат дълбоко в дървото. Вече повредените дървета се отстраняват от насаждението преди летежа на бръмбарите. Получената дървесина се обработва възможно най-скоро. По време на полета могат да се прилагат химически обработки. В случай на отделни дървета с особено значение, летливи вещества могат да бъдат инжектирани във входните дупки.

ANOBIUM PERTINAX – ДЪРВЕСЕН ЧЕРВЕЙ

Известен е още като „домопробивач“. Нанася щети върху смърч и бор, по-рядко други върху иглолистни видове или дори широколистни. Има многогодишен биологичен цикъл, с летеж на възрастните от май до юли-август. Зимува в стадий ларва, какавида или възрастен.

Ларвите се хранят със сухата дървесина, като правят неправилни галерии, пълни с фини дървени стърготини. Нападението се открива чрез наблюдение на летателните отвори (3 мм в диаметър), по стърготините, които се появяват върху дървото и по характерния шум, който мъжките насекоми издават по време на чифтосване. Обработената дървесина може да бъде атакувана отвътре, без да бъде забелязана отвън.

Методи за контрол. За да се предотвратят атаки от дървесни червеи в горите се препоръчва да се отстрани дървесината преди сушене (напр. повалени от вятъра дървета). За конструкции се препоръчва да се използва сух дървен материал, обработен с инсектициди и репеленти против насекоми. При нападение се препоръчва прилагане на инсектициди по време на летежа на насекомите.

SIREX GIGAS – ГОЛЯМА ДЪРВЕСНА ОСА

Познати също като „борова оса“, тези вредители по иглолистните дървета могат да причинят щети на дървесината от смърч, бор, ела и лиственица. Дървените трупи, поставени на сянка и влага, често биват атакувани. Складовете за дървен материал също могат да бъдат засегнати. Има поколение на всеки две години, като летежът е удължен до септември. Възрастните се хранят с прашец и сок. Яйцата се снасят както в дървесината на живи дървета, така и в отсечена дървесина или в пънове. Насекомото зимува в стадий ларва.

Щетите се причиняват от ларви, които прогризват каналите към централния пръстен на дървесината, след което се връщат навън и образуват какавида. Възрастните правят кръгла летателна дупка с диаметър 4-7 мм. След атаката качеството на дървесината намалява. Също така в създадените галерии се благоприятства проникването на други насекоми и гъби.

Методи за контрол. За намаляване на популацията на насекомите се препоръчва премахването на изсечените дървета от горите, тъй като те представляват благоприятна среда за развитието им. Дървесината може да се третира с инсектициди. При силно заразяване се препоръчва нападнатият дървен материал да се изгори.

MELOLONTHA MELOLONTHA – МАЙСКИ БРЪМБАР

Известен е още като „обикновена европейска лебедка“ или „бяла личинка“ и е вид с потенциал за масово размножаване. В разсадниците и насажденията нанася щети по широколистни и иглолистни дървета. Има поколение на 3-5 години, с летеж през май, понякога през април. Ларвите презимуват в почвата 2-3 пъти.

Възрастните вредители се хранят с листата на растенията и разсад, като понякога предизвикват силно обезлистване. Ларвите причиняват щети, като се хранят с младите корени.

Методи за контрол. Препоръчва се да се открие наличието на ларви чрез почвени проучвания през есента. Ларвите могат да се наблюдават и по време на прекопаване на почвата. Правят се наблюдения и върху възрастни по време на полет, вечер. Механичният контрол се състои в събиране и унищожаване на ларвите (от почвата) и бръмбари (привлечени от светлинни капани, вечер). Друг вариант е да изтръскате, съберете и унищожите бръмбари от дървета или храсти. Феромоните могат да се използват както за наблюдение, така и за контрол. Контактните инсектициди могат да се прилагат върху почвата по време на полета, така че да се предотврати снасянето на яйца. Освен това се препоръчва да се третират корените преди засаждане и семената преди сеитба.

GRYLLOTALPA GRYLLOTALPA – ПОПОВО ПРАСЕ

Причинява щети в насаждения и разсадници, както върху иглолистни, така и върху широколистни видове. Обикновено има поколение на всеки 2 години. През първата година зимува в ларва, често в тор. През втората година зимува в стадий младо възрастно. По време на полет мъжките вредители издават специфичен звук, подобен на този на щурците.

Нанася щети на корените. Галериите, направени в почвата, влияят върху структурата и качеството на почвата.

Методи за контрол. Важно е да се открие присъствието на вида във всеки етап на развитие. Галериите и дупките в земята или гнездата с яйца или ларви (намиращи се в почвата на дълбочина 10-20 см) се наблюдават лесно. Механичната борба се извършва чрез унищожаване на гнезда и възрастни. Химичният контрол включва използването на инсектициди.

DIORYCTRIA ABIETELLA – ИГЛОЛИСТЕН МОЛЕЦ

Причинява увреждане на смърчови шишарки, ела, лиственица, бор или други видове, като понякога води до загуби до 50% от семената. Обикновено има едно поколение годишно, но понякога може да има 2. Полетът се извършва през лятото, вечер. Зимуването протича в стадий на гъсеница, в пашкул, на около 8 см дълбочина в почвата.

Повредите се причиняват от ларвите, които консумират семената. Засегнатите конусовидни люспи имат формата на котва. Оста на шишарките остава невредима, но шишарките се деформират и показват екскременти от насекоми и копринени нишки. При масово размножаване ларвите на тези вредители нападат леторастите на младите дървета, които след нападението могат да изсъхнат.

Методи за контрол. Препоръчва се събиране и унищожаване на нападнатите шишарки. По време на полета могат да се прилагат химически обработки. Контактните инсектициди могат да се прилагат на нивото на земята, преди ларвите да навлязат в почвата за зимния период.

CAMPONOTUS HERCULEANUS – ЧЕРНА МРАВКА ПО ИГЛОЛИСТНИ

Повечето мравки се считат за полезни насекоми, хищници на други вредители-насекоми. Голямата черна мравка обаче е вреден вид, причиняващ значителни щети на иглолистните дървета. Има едно поколение годишно.

Основно нанасят щети на дървета с различни вече съществуващи рани или дупки, като влизат през тях и правят галерии вътре в ствола. Те могат да атакуват и здрави дървета. Галериите могат да достигнат до 10 м височина в ствола и имат за цел изграждане на гнезда.

Методи за контрол. Препоръчва се да се предотврати масовото размножаване чрез премахване на дървета, които имат рани, болести или дупки от различен вид. Нападнатите дървета и пънове за предпочитане се отстраняват през зимата, след което се изгарят.

AGROTIS SEGETUM – ЗИМНА НОЩЕНКА

Известен е също като „черен червей“, „обикновен червей“ или „стрелица“. Той е специфичен неприятел в разсадниците и насажденията, който напада както широколистните, така и иглолистните видове. Има две поколения годишно, като пеперудите летят от май до август, вечер. Зимува в почвата, в стадий на гъсеница.

Гъсениците консумират покълнали семена, тънки корени и млади листа. Младите стъбла също могат да бъдат нападнати, особено на нивото на земята.

Методи за контрол. Механичната борба с тези вредители се извършва чрез събиране и унищожаване на гъсеници след мобилизиране на почвата или при отстраняване на изсъхналите фиданки. За възрастен етап се препоръчва използването на лепкави панели заедно с източници на светлина през нощта. Феромонни капани или контактни инсектициди също могат да се използват по време на полета.

OPATRUM SABULOSUM – ПЯСЪЧНИК

Такива вредители по иглолистните дървета могат да причинят значителни щети на разсадниците и насажденията от твърда и иглолистна дървесина. Развива едно поколение годишно и презимува в стадий на възрастно, в почвата. Бръмбарите атакуват семената и разсада (на нивото на земята) през пролетта. Ларвите нагризват корените и покълналите семена.

Методи за контрол. Механичната борба може да се извърши чрез събиране и унищожаване на ларви и бръмбари. Почвата може да се третира с контактни инсектициди.

ORGYIA ANTIQUA – ЗАРЗАЛОВА ВЪЛНАРКА

Известен е още като „европейски молец“. Нанася щети както по иглолистните, така и по широколистните видове, особено по старите дървета. Има едно или две поколения годишно. Летежът е през юни-юли (и през септември, ако има две поколения годишно). Зимува във фаза яйце, в пукнатините на кората.

Гъсениците причиняват щети чрез обезлистване. Предпочитат осветените части на короната.

Методи за контрол. Могат да се извършват визуални наблюдения на всеки етап от развитието, особено на етапа на яйцето, през зимата. В случай на масово размножаване могат да се приложат химически обработки, особено в стадия на гъсеницата.