Ягода – третирания, контрол на болести и вредители

Ягодата (Fragaria x ananassa) е плодоносен храст, високо ценен заради сладките си плодове. Ягодовите  насаждения имат висока екологична пластичност – успешно се отглеждат в много географски зони и при различни условия на околната среда. Ягодата е печеливша и бърза за отглеждане култура. Основният проблем е, че има ниска устойчивост на съхранение и висока цена за събиране на реколтата. Плодовете при ягода имат висока хранителна стойност. Препоръчват се при заболявания на черния дроб, при високо кръвно налягане, анемия, астения, при възстановяване и за детоксикация. Съдържат натрий, калий, протеин, магнезий, желязо, калций и витамини – A, C, B6, B12. 

Болести по ягода

Вирусни заболявания

Пръстеновидни петна

Този вирус атакува редица дървесни и тревисти растения. Атакуваните видове забавят растежа си и жълти петна се появяват по листата им. Заболяването се пренася от нематоди и заразен посадъчен материал.

Превенция и контролни мерки:

• използване на здрав посадъчен материал;
• дезинфекция на почвата – особено ако има наличие на нематоди.

Петна по ягодите

По листата при ягода са видими обезцветени петна, по продължение на жилките. С времето жилките на ягодата също се обезцветяват, а листата се накъдрят. Вирусът се пренася от листни въшки.

Превенция и контролни мерки:

• отглеждане на устойчиви видове и хибриди;
• мониториране на популацията на листни въшки и контрола й със специфични инсектициди.

Микоплазмози

Ягодова микоплазма

Венчелистчетата при ягода стават зелени, а цветовете се формират като листа. Младите листа придобиват хлоротичен вид, развиват се слабо и се огъват към върха си. Плодовете се превръщат във вегетативни органи. Заразените растения изсъхват преждевременно. Заболяването се развива първо върху плевели (повет, кукувича прежда) и се пренася върху насажденията с някои цикади.

Превенция и контролни мерки:

• внимателно преглеждане на посадъчния материал преди засаждане;
• прилагане на инсектициди за контрол на вредителите. 

Бактериални заболявания

Ъгловати листни петна по ягодите (Xanthomonas fragariae)

Заболяването е известно още като мана по листата – по тях се появяват черно-кефеви ъгловати петна. С времето те нарастват и се обединяват като унищожават цялата листна повърхност. При висока атмосферна влажност се образува летлив слой върху петната, който представлява бактериални ексудат. Атакуваната тъкан се отделя от растението. Бактериите остават в растителните остатъци върху почвата и се пренасят чрез бактериалния ексудат.

Превенция и контролни мерки:

• събиране и изгаряне на растителните остатъци;
• третиране с химически продукти на медна основа.

Гъбични заболявания

Листни петна по ягодата (Mycosphaerella fragariae)

По листата на ягода са видими малки, сивкаво-бели петна с лилави краища. По-късно се появява бял мъх, който представлява размножаването на гъбичката. Атакуваните тъкани некрозират във времето и листата се деформират. Заболяването се появява в нетретирани насаждения.

Превенция и контролни мерки: 

• отглеждане на устойчиви видове;
• премахване на стари и болни листа;
• химическо третиране със специфични фунгициди.

Брашнеста мана по ягодите (Sphaerotheca alchemillae)

Гъбичката атакува надземните части на растението. Бял мъх се появява по заразените места. Атакуваните листа и плодове остават малки и се деформират. Растението отслабва, плодовете губят естетичния си и комерсиален вид.

Превенция и контролни мерки:

• избягва се поливането с пръскачки;
• премахват се заразените листа и плодове от насажденията;
• химически третирания със специфични фунгициди. 

Сиво гниене (Botrytis cinerea)

Забояването се развива основно по листата в основата на растението. При висока атмосферна влажност се пренася върху плодовете и съцветията. Атакуваните органи се покриват със сива плесен и с времето изгниват. Заболяването се развива бързо и може да унищожи плодовете, а също така да се пренесе към съседни растения.

Превенция и контролни мерки: 

• премахване на заразените растения от насажденията;
• отглеждане на устойчиви видове;
• химическо третиране със специфични фунгициди.

Кореново гниене (Phytophtora cactorum) 

Гъбичката атакува всички органи на растението, но симптомите са видими по надземните части на ягода. Зелените плодове се втвърдяват, а узрелите придобиват розов цвят и са горчиви на вкус. При висока атмосферна влажност, горещо време и липса на проветрение по повърхността на плодовете се появява бял мъх, който представлява размножаването на гъбичките. Ако се направи малък разрез в основата на стеблото, може да се види червеникаво-кафявата вътрешност на гъбичката.

Превенция и контролни мерки:

• премахване на заразените растения от насажденията;
• превантивно третиране със специфични фунгициди.

Черни петна по ягодата (Diplocarpon fragariae)

По листата на ягода са видими малки, кръгли петна, с червеникаво-лилав цвят – те може да са изолирани или съединени. Заболяването прогресира и заразените тъкани некротизират и стават сиви. След нападението фотосинтезата при ягодите намалява и продукцията спада. Заболяването може да се обърка с Mycosphaerella fragariae.

Превенция и контролни мерки:

• отглеждане на устойчиви видове;;
• премахване на стари или заразени листа;
• химическо третиране със специфични фунгициди.

Меко гниене (Rhizopus stolonifer) 

Заболяването е известно още като плодно гниене. Гъбичката може да атакува плода след събиране на реколтата, по време на транспортиране или съхранение. По повърхността на плодовете се появяват плесен и черни кръгли петна, които представляват размножаването на гъбичката. Заболяването се разпространява много бързо и може да унищожи значително количество плодове.

Превенция и контролни мерки:

• използват се чисти, дезинфекцирани пакети за съхранение;
• в складовите помещения се осигурява добро проветрение;
• по време на транспортиране и при съхранение температурата се поддържа ниска.

Листни петна от Dentrophoma obscurans

Атакувани са всички надземни части на растението, но най-вече листата. По тях се появяват лилаво-кафеви петна, с неправилна форма. С времето петната се уголемяват и стават кафеви на цвят, листата изсъхват и окапват.

Превенция и контролни мерки:

• отглеждане на здрави и устойчиви сортове и хибриди;
• избягва се преполиването;
• засегнатите листа се изгарят;
• използват се специфични фунгициди.

Вертицилийно увяхване (Verticillium dahliae)

При първи симптоми е видимо увяхване на листата в основата. С времето то се разпространява и цялото растение завяхва. При внимателно обследване се вижда и унищожената коренова система.

Превенция и контролни мерки: 

• химическо третиране, нанесено в почвата със специфични фунгициди.

Хранителни дефицити при насажданията с ягоди

В допълнение към симптомите, причинени от заболявания, ягодовите насаждения могат да покажат признаци на липса на редица хранителни вещества. Тези липси трудно могат да се установят, но се отразяват на продукцията. Препоръчително е растенията да се наторяват в различните периоди на развитието си, когато имат нужда от нутриенти.

Тъй като процесите на растеж и развитие се различават, наторяването се извършва по различен начин за всеки индивидуален стадий – чрез поливане, чрез листно наторяване и т.нат. Прилагат се азот-фосфор-калиеви торове самостоятелно или с добавяне на микроелементи.

Ако насажденията са установени, без да е извършена предварителна подготовка на почвата (като например изораване), се прилагат 40 т/хектар добре разложен оборски тор или 400-500 кг/хектар азот-фосфор-калиев тор. Количеството зависи от почвените характеристики, установени чрез почвен анализ. Прилагат се и стимулатори на растежа, веднага след засаждане.

За подпомагане възстановяването на растенията след събиране на реколтата през есента се пригага азот-фосфор-калиев тор, в количество от 70 кг/хектар. Най-подходящо време за целта е в края на август, като третирането се повтаря в средата на септември с количество от 50 кг/хектар.

През пролетта наторяването засилва устойчивостта на ягодовите насаждения към заболявания и вредители и стимулира цъфтенето. Препоръчително е да се приложат 150 кг/хектар азот-фосфор-калиеви торове, а след тях да се добави листно наторяване с микроелементи. 

Фаза на цъфтеж

С появата на първите цветове ягодовите растения се нуждаят от най-голямо количество микроелементи по време на вегетационния си период. В периода от цъфтежа до узряването на плодовете листно наторяване се прави 3-4 пъти, в интервал от 10 дни между третиранията, в зависимост от избрания продукт. При появата на първите цветове се използва тор на основата на бор – този микроелемент помага за транспортирането на захари в различните части на растението и стимулира формирането на голям брой плодове. 

Фаза на образуване на плодове

В началото на тази фаза ягодите се нуждаят от голямо количество калций – прилагат се торове с калций. Този микроелемент има роля в изграждането на клетките на растението и в редуциране на преждевременното падане на плодовете. В допълнение плодовете стават по-устойчиви при транспортиране и съхранение.

Фаза на узряване на плодовете

В този период растенията имат нужда от магнезий – основен елемент на хлорофила. Той участва в растителния метаболизъм и определя натрупването на захари, въглехидрати, протеини и витамини. Плодовете стават по-големи, по-устойчиви и по-вкусни. 

Фаза на събиране на реколтата

В този период се прилага листно наторяване с тор на основата на калий. Този елемент повишава теглото на плода, равномерното узряване и подобрява вкуса му. 

Вредители по ягоди

Ягодов нематод (Aphelenchoides fragariae) 

Има 6-8 поколения годишно и презимува като възрастно във вътрешността на заразените растения и в почвата. Пренася се чрез водни капки, пробива растителните тъкани и живее във вътрешността им, като се храни с растителен сок. След нападението цъфтящите издънки изтъняват. Растежът на младите листа намалява. Атакуваните цветове и плодове остават недоразвити и понякога се деформират.
Контролни мерки:

• засаждане на устойчиви видове;
• използване на здрав посадъчен материал;
• дезинфекция на почвата със специфични продукти.

Акари по ягодите (Tarsonemus fragariae) 

Има 5-8 поколения годишно и женските презимуват в основата на листната розетка. През пролетта женските се хранят с младите листа и снасят яйцата си върху тях. След излюпване ларвите колонизират органите на растението и се хранят с тях. След нападението ягодите отслабват и могат да изсъхнат до 1-2 години.

Контролни мерки:

• отглеждане на устойчиви видове;
• използване на здрав посадъчен материал;
• химически третирания със специфични продукти.