Хмелът е част от род Хмел, семейство Конопови и е една от най-важните технически култури, като шишарките (женските съцветия) са незаменима суровина в бирената индустрия. Свойствата на тази напитка – вкус и аромат, мирис, пяна, цвят, бистрота и срок на годност – са отпечатани от лупулина, произведен от шишарките. Лупулинът съдържа още горчиви вещества, танини и летливи масла. Освен това шишарките от хмел се използват и за медицински цели и за овкусяване на хляб.

Ботанически характеристики

Хмелът е многогодишно растение с дълъг живот (до 40 години). Трайността се осигурява от подземните части на растението: корени, пън, столони. Кореновата система е силна, състои се от богата мрежа от корени, които могат да проникнат в почвата на дълбочина 2-4 м.

Пънчето (стъблото) е с дължина 30-40 см, като в горната част е разположена „главата” на пънчето, намираща се на 10-15 см под нивото на земята. От пънчето поникват леторастите, които имат висок темп на растеж (30-40 см на ден). Когато достигнат височина 50-80 см, стъблата се подпират на стелажи, върху които се завиват нагоре по посока на часовниковата стрелка с помощта на куки. На нивото на всеки възел поникват по 2 издънки, с различна дължина, в зависимост от жизнеността на сорта и условията на средата. Шишарките се образуват върху страничните издънки.

Листата се образуват на главното стъбло и на страничните издънки и имат лобовиден вид. Мъжките и женските съцветия поникват на различни растения. Мъжките съцветия са разположени в гроздовидни съцветия, а от женските се образуват шишарки.

Плодът е ореховиден, кълбовиден. Образуването на плодове е нежелано явление в реколтата от хмел, тъй като обезценява стойността на шишарките.

Условия за отглеждане

Температура

Хмелът има доста висока екологична пластичност, но производството и качеството на реколтата са силно повлияни от условията на околната среда и почвата.

По време на вегетативния период се нуждае от акумулирана температура между 2000-3000 ℃, в зависимост от култивирания сорт. През пролетта, в началото на вегетационния период, са необходими температури от 4-5 ℃. Средните температури по време на вегетативния период трябва да са между 14-17 ℃, а по време на формирането на шишарките – между 17-19 ℃. Високите температури оказват неблагоприятно въздействие върху добива и качеството на шишарките.

Влажност

Хмелът има високи изисквания към влажността, което влияе върху добива на шишарки и тяхното качество. В условията на суша и горещина производственият потенциал на растенията намалява, а условията на висока влажност и топлина благоприятстват появата на болести (особено пухкава мана пероноспороза). За хмела е благоприятно количество валежи между 350-400 мм между април и август. По време на цъфтеж хмелът се нуждае от по-висока влажност.

Светлина

Влияе положително върху добива и качеството на шишарките. По време на вегетативния период хмелът предпочита облачни дни. По време на цъфтежа и образуването на шишарки се нуждае от повече осветеност.

Почва

Предпочита дълбоки, глинести или глинесто-песъчливи почви, добре дренирани, с pH между 6,5-7,8. Не се препоръчва да се отглежда на тежки, водонепропускливи, кисели почви.

Технология за отглеждане на хмел

Изграждане на конструкция

Хмелът е увивно растение, което достига височина до 10-12 метра, което изисква изграждането на опорна система (пергола). Решетката се състои от опорни колове (изработени от стоманени тръби, бетон или дърво), анкери, хоризонтална телена мрежа (главна и второстепенна), носещи и вертикални телове.

Подготовка на почвата

Започва се с изораване на почвата на дълбочина 50-80 см, за да се подпомогне развитието на кореновата система. След това използвайте дискова брана. Подготовката на посадъчното легло има за цел изравняване и разрохкване на почвата и борба с плевелите.

Засаждане

За най-добри резултати се препоръчва използването на резници, вкоренени за една година в разсадници. По този начин се осигурява по-добър успех от първата година на вегетативен растеж.

Хмелът може да се засади през есента (октомври-ноември) или пролетта (март-април). Засаждането през есента е желателно, тъй като осигурява развитие на корените и имплицитно по-добър успех, както и по-ранно начало на вегетативния период на растеж на леторастите.

При засаждането е важно да се осигури разстояние от 3 м между редовете и 1 м между отделните растения на ред. За да се маркира мястото на всяка дупка, където ще бъдат засадени резниците, се поставят колчета. Дупките се правят на дълбочина 40 см и са с диаметър 30 см.

Засаждането трябва да се извърши така, че горната страна на резника да е на 10-12 см под нивото на земята, а корените да са равномерно разпръснати на дъното на дупката. Корените се покриват с пръст и се уплътняват. Хмелът може да се засажда и в лехи, подготвени на дълбочина 40 см.

Торене

Хмелът се нуждае от хранителни вещества като по-интензивно усвояване се регистрира през юли-август, когато се образуват шишарките.

Дозите се определят след извършване на специфични агрохимични изследвания на почвата. При липса на опит и в зависимост от очакваната реколта, от сорта и специфично усвояване на азот-фосфор-калиевите торове се препоръчват следните дози: 180 кг/хектар азот, 160 кг/хектар фосфор и 130 кг/хектар калий. Фосфорните и калиевите торове се прилагат през есента, чрез внасяне в почвата, докато азотните торове се прилагат през пролетта.

Хмелът реагира положително и на прилагането на листни торове.

Грижа за хмел

Контрол на плевели

Плевелите се конкурират с хмела при усвояване на хранителните вещества от почвата и възпрепятстват извършването на дейности по поддръжка и прибиране на реколтата. Те също са растения гостоприемници за редица болести и неприятели. Борбата с плевелите се извършва с помощта на култиватор или фреза и се приключва с ръчно плевене. Възможна е и употребата на специфични хербициди.

Контрол на болести и вредители

Основните болести, които могат да възникнат при отглеждането на хмел са: пухкава мана пероноспороза, брашнеста мана, вертицилийно увяхване, зачервяване на шишарките, бактериоза и вируси. От вредителите най-разпространени са: хмелови листни въшки, обикновен червен паяжинообразуващ акар, бръмбари на хмелова бълха, ларви, портокалов молец и телени червеи.

Поливане

Прилага се в районите и в годините с дефицит на валежи. Критичните фази, в които нуждата от влага е висока са: от образуване на вторични леторасти до образуване на шишарки (юни-август).

Напояването може да се извършва чрез пръскане (чрез насочване на водната струя на малка височина: до 2 м), чрез капкови системи или чрез напояване по бразди.

Събиране на реколтата

Шишарките от хмел се берат, когато достигнат зрялост, когато променят цвета си от зелен на жълто-зелен и прицветниците са здрави. Освен това при стискане на шишарките между пръстите те трябва да шумолят и да се връщат в първоначалната си форма. На този етап шишарките имат най-високо съдържание на лупулин.

Беритбата обикновено се извършва през втората половина на август и първата половина на септември.

Шишарките се събират ръчно или механизирано. Ръчното прибиране на реколтата включва отделяне на края на вертикалния тел, който ще падне на земята заедно със закрепените към него издънки. Шишарките се берат чрез прищипване, заедно с 1 см от дръжката. Механизираното прибиране на реколтата се извършва със специални жътварски машини.