My Cart
Нямате продукти в количката си.
Градински чай – засаждане, отглеждане и събиране на реколтата
Растението градински чай, известно още като салвия (Salvia officinalis) е част от семейство Lamiaceae и произхожда от полупланинските райони на Средиземноморието, широко разпространена в редица страни като лечебно и ароматно растение.
Употреба
Листата на градинския чай се използват като подправка в много ястия, а също в козметичната и парфюмерийната индустрия и за терапевтични цели. Съдържат есенциални масла като салвиол, цедрен, камфор, пинен, парафинови съединения, танини, органични киселини, витамините B1 и С.
Ботанически характеристики
Градинският чай е полухраст с добре разклонена коренова система, право стебло, достигащо височина 0.8 – 1 метър, вдървено в долната си част. Листата са овални, удължени, покрити с мъх, сивкавозелени. Цветовете са синьо-лилави и цъфтят през юни-юли.
Условия за отглеждане
Тъй като произхожда от Средиземноморските страни градинският чай толерира слънчеви места – по този начин се стимулира производството на летливи масла. Може да се развива и в полусенчести части на градината. Необходимата температура за развитието на градински чай е от 20-25 градуса по Целзий през вегетационния период. През зимата, когато температурите паднат значително, растенията трябва да се предпазят от замръзване, когато не са покрити със сняг.
Градинският чай е по-чувствителен към излишъка от вода, отколкото към липсата й. Развива се в плодородни, добре дренирани почви, с леко киселинно, до неутрално pH.
Култивиране
Градински чай може да се отглежда както на открито в градината, така и в саксии. Растенията се закупуват от специализирани магазини или се размножават чрез семена или разсад.
В градината градински чай се засява късно на есен или рано напролет.
Разстоянието между редовете трябва да е 70 см, а между отделните растения – 45-50 см. Почвата се подготвя, като се изорава, за да се осигурят оптимални условия за покълване. След засяване мястото се дискува. При подготовката се внасят органични или химични торове.
При размножаване чрез разсад засяването се извършва през пролетта, а присаждането през есента с укрепнали и климатизирани разсади. Прилагат се същите условия за разстояние между редовете и растенията.
При размножаване чрез резници, те се събират от едногодишни издънки, като търсената дължина е 10-12 см. Листата в основата се премахват. Резниците се поставят в топли лехи, като преди това са били третирани с хормони за вкореняване.
Грижа
Растенията се разреждат, за да се осигури циркулация на въздуха. Поливат се редовно, за предпочитане чрез система за капково напояване. В зависимост от хранителните вещества в почвата културата се тори на етапи, при нужда. Мястото се поддържа почистено от плевели, особено след присаждане, когато разсадът още не е добре укрепнал.
През пролетта, веднага след покълване, стеблата на градинския чай се подрязват до височина 10-15 см. Преди подрязването се уверете, че са останали пъпки, за да сте сигурни, че растението ще се разклонява с нови издънки. Изсъхналите или заболелите части от растението се премахват.
Болести и вредители
Най-честите заболявания по градинския чай са брашнестата мана, ръждата, както и други, причиняващи петна по листата. От вредителите най-известни са листните въшки, белокрилките и акарите. Градинският чай страда по-често от прекомерно поливане, отколкото от болести и неприятели.
Събиране и съхранение
Листата могат да се събират по всяко време, стига растението да е укрепнало. Както листата, така и младите издънки, се консумират пресни или изсушени. Препоръчително е реколтата да се събира в слънчеви дни, в топлите часове на деня. Листата се сушат на място с добро проветрение, далеч от пряка слънчева светлина и се съхраняват при ниска влажност.
Съветът на специалиста 
