Ечемикът (Hordeum vulgare) е едно от първите култивирани растения – отглежда се още от каменната ера, с началото на земеделието. В наши дни е разпространен по целия свят. Това растение се използва широко, както в храненето на хората, така и за фураж на животните. Използва се и в пивоварството. Ечемикът съдържа големи количества манган, селен, фосфор, мед, магнезий, желязо, цинк и калий и е важен източник на фибри. Сходен е с пшеницата и поради тази причина те „споделят“ редица болести и неприятели.

Болести по ечемик

Жълт вджуджаващ вирус по ечемика

Този вирус атакува агресивно ечемичените посеви. Нападнатите растения имат по-тъмен цвят и след това пожълтяват. Вирусът атакува дори във фазата на разсад. Това е придружено от факта, че съцветията вече не се развиват. Ако растенията са засегнати във фаза братене, те поникват по-слабо, а върховете и жилките на листата пожълтяват.

Превенция и контрол:

• унищожаване на плевелите от насажденията;
• правилно изпълнение на агротехническите дейности;
• засяване в оптималното време;
• приложение на инсектициди за контрол на листни въшки;
• отглеждане на устойчиви сортове.

Вирус на мозайката

Разсадът от заразени семена е жълт на цвят. По листата са видими жълти или сиви ивици, редуващи се със здрава тъкан. Растението придобива вид на мозайка. Във фазата на развитие на класа петната по листата покафеняват и нападнатите тъкани загиват. Растенията развиват малки, стерилни класове. Този вирус се предава чрез заразени семена.

Превенция и контрол:

• унищожаване на плевелите от семейство Житни от насажденията с ечемик;
• извършване на специфичните агротехнически дейности;
• култивиране на устойчиви сортове;
• използване на сертифицирани семена от сигурни източници.

Брашнеста мана (Erysiphe graminis)

Заболяването се проявява през пролетта. По листата в основата и стъблата се развиват бели, подобни на мъх петна. Върху тях се появяват кръгли образувания, които представляват плода на гъбата. Атаката може да се разпространи бързо и да засегне съцветията. Нападнатите тъкани пожълтяват и изсъхват. Листата изсъхват преждевременно, класовете не растат нормално, а зърната остават сухи. Гъбата зимува върху растителните остатъци от повърхността на почвата. Влажното есенно време може да причини есенни инфекции. Появата на болестта се благоприятства от прекомерното торене с азот, при монокултура или при висока плътност при сеитба.

Превенция и контрол:

• заравяне на растителните остатъци при изораване;
• унищожаване на плевелите;
• балансирано торене;
• култиниране на устойчиви сортове;
• 1-2 третирания с фунгициди по време на развитие на класа и стръковете.

Ивици по ечемика (Pyrenophora graminea)

Първите симптоми са видими през април. По листата се появяват хлоротични ивици. Постепенно петната покафеняват, а нападнатите тъкани изсъхват и се покриват със сив мъх. Върху него се образуват черно-кафеви кръгли точки, които представляват плододаването на гъбата. Сухите тъкани се разкъсват от върха към основата, а листата придобиват накъсан вид. Нападнатите растения са слабо развити, класовете са деформирани, образуват тънки, твърди и покафенели зърна. Болестта се предава чрез заразени ечемични семена и растителни остатъци от повърхността на почвата.

Превенция и контрол:

• оптимална гъстота на засяване;
• унищожаване на плевелите;
• правилна ротация на културите;
• балансирано торене;
• използване на сертифицирани семена от сигурни източници;
• третиране със специфични фунгициди.

Мрежести петна по ечемик (Pyrenophora teres)

Характерните симптоми на това заболяване се проявяват върху листата с появата на малки, жълти петна. Заболяването прогресира и петната се увеличават. На повърхността им се образуват кафеви ивици. Петната се покриват с кадифен. След нападението листата пожълтяват и изсъхват. При благоприятни условия болестта напада и съцветията. Те развиват сухи жълто-кафяви семена, които ще пренесат инфекцията през следващата година. Гъбичките могат да останат върху растителните остатъци от повърхността на почвата и да причинят инфекции през следващите години.

Превенция и контрол:

• оптимална гъстота на засяване;
• унищожаване на плевелите;
• правилна ротация на културите;
• балансирано торене;
• използване на сертифицирани семена от сигурни източници;
• третиране със специфични фунгициди.

Праховита главня по ечемик (Ustilago nuda)

Нападнатите ечемични растения развиват преждевременно класове. Частите на шипа са унищожени и заменени от черна маса от спори. Те се поемат от вятъра и достигат до други здрави растения или остават в почвата. От класа остава само централната дръжка.

Превенция и контрол:

• култивиране на устойчиви сортове;
• правилна ротация на културите;
• третиране на семената преди засяване.

Фалшива главня (Ustilago nigra)

Това заболяване е подобно на праховитата главня по ечемик. Частите на съцветието се разрушават и се заменят с черна маса от спори. Те се поемат от вятъра и достигат до други здрави растения или остават в почвата. Разликата между тези две болести е, че праховитата главня на ечемика се появява около 10 дни по-късно от фалшивата главня.

Превенция и контрол:

• култивиране на устойчиви сортове;
• правилна ротация на културите;
• третиране на семената преди засяване с фунгициди.

Покрита главня (Ustilago hordei)

Нападнатите ечемични растения развиват преждевременно класове. Частите на съцветията се разрушават и се заменят с черна маса от спори. Масата на спорите е покрита със сребърна мембрана, която придава уплътнен вид на съцветията. По време на прибиране на реколтата съцветията се чупят и освобождават спори от гъбички, които достигат до други здрави семена или остават в почвата. И в двата случая ще има инфекции през следващите години.

Превенция и контрол:

• култивиране на устойчиви сортове;
• правилна ротация на културите;
• засяване в оптималното време;
• засяване на оптимална дълбочина;
• спазване на оптимална гъстота при засяване;
• третиране на семената преди засяване.

Главня по ечемик (Tilletia pancicii)

Атаката е подобна на тази при житните посеви. Заразените класове имат синьо-зелен цвят, а при узряване – бледожълт. Съцветията са прави и насочени нагоре, а краищата са къси и крехки. Нападнатите семена имат уплътнен вид. Съдържанието им се разрушава и се заменя с черна маса от спори. Нападнатите растения са с по-малък размер от здравите. При прибиране на реколтата зърната се чупят и отделят спори. След това те остават върху почвата или върху здравите семена.

Превенция и контрол:

• дълбока лятна оран;
• засяване в оптималното време;
• правилна ротация на културите;
• почистване на комбайните при преминаване от едно поле на друго;
• третиране на семената преди засяване.

Кафява ръжда по ечемик

На горната страна на листата се появяват кръгли образувания (пустули) с оранжев цвят, а на долната им страна – малки и черни пустули, разположени безредно или в концентрични кръгове. След атаката капацитетът за фотосинтеза намалява и добивите са ниски.

Превенция и контрол:

• култивиране на устойчиви сортове;
• засяване в оптимално време;
• балансирано торене;
• третиране със специфични фунгициди.

Ринхоспориоза (Rhynchosporium secalis)

Малки зелено-сини петна се появяват по листата и обвивката им. Петната се развиват и придобиват жълт цвят, заобиколен от кафява граница. С времето се сливат и обхващат целите листа, които изсъхват. По зърната се появяват черни петна. Заболяването се благоприятства при отглеждане на монокултура и висока влажност.

Превенция и контрол:

• ротация, която не включва пшеница и ръж;
• третиране на семената преди засяване;
• третирания по време на вегетативния период със специфични фунгициди.

Ръжда (Puccinia striiformis)

Тази гъба напада всички надземни органи на растението. Образуват се правоъгълни, оранжеви пустули, разположени в успоредни редици. Заразата започва от листата в основата, като в тежки случаи може да засегне и класовете. Нападението причинява преждевременно изсъхване на листата, класовете растат по-бавно и зърната са сухи.

Превенция и контрол:

• отглеждане на устойчиви сортове;
• засяване в оптималното време;
• балансирано торене.

Фузариум (Gibberella zeae)

Това заболяване се проявява в годините с горещи и сухи лета. Започва от фазата на разсад, когато по стъблата на растенията се появяват кафеви петна. Стъблата загниват. Когато гъбата атакува във фазата на братене, растенията покафеняват в основата на стъблата, които остават малки и ще образуват слабо развити кафеви съцветия. Най-сериозната атака се проявява по време на фазата на развитие на съцветията, когато настъпва побеляването на класовете. В основата на побелелите класчета се развива розова плесен или оранжеви пустули, които представляват плододаването на гъбата. Зърната са сухи и губят кълняемостта си. Предаването на болестта през вегетативния период се осигурява от спорите и мицела на гъбата. От една година на друга предаването се осигурява от заразените семена.

Превенция и контрол:

• балансирано торене;
• избягване на монокултура или ротация на пшеница и царевица;
• отглеждане на устойчиви сортове;
• третиране на семената преди засяване;
• третирания със специфични фунгициди във фаза на развитие на съцветията.

Стъблена ръжда (Puccinia graminis)

Симптомите на заболяването се проявяват чрез появата на пустули по всички надземни органи на растението, особено по стъблото. Поради тази причина се нарича още сламена ръжда. При стъблената ръжда нападението започва от върха на растението.

Превенция и контрол:

• култивиране на устойчиви сортове;
• засяване в оптималното време;
• балансирано торене;
• продукти за третиране на ръжда са подходящи и за това заболяване.

Вредители по ечемик

Листогризящ бръмбар (Anisoplia sp.)

Дава поколение веднъж на две години и презимува като ларва. Възрастните екземпляри от тези видове се хранят с цветовете и зърната в млечна или восъчна зрялост. След нападението зърната са частично или напълно унищожени. Ларвите не са вредни.

Превенция и контрол:

• изораване след събиране на реколтата;
• правилна ротация на културите;
• третирания при повече от пет възрастни на кв. метър.

Обикновена житна листна въшка (Schizaphis graminum)

Дава 15-20 поколения годишно и презимува във фаза яйце върху ечемик или върху диворастящи видове. Възрастните и ларвите колонизират листата и стъблата, където изсмукват течността от тъканите. Нападнатите листа са с червени петна, извиват се и след това изсъхват. Силните атаки през есента обуславят изсъхване на растенията, а по време на развитието на зърното – намаляване на продукцията.

Превенция и контрол:

• засяване в оптималното препоръчително време;
• унищожаване на плевелите;
• третирания при повече от 10 насекоми на растение.

Житен бегач (Zabrus tenebrioides)

Има едно поколение годишно и презимува като ларва в почвата. Възобновява дейността си веднага след топенето на снега. Възрастните се хранят с цветовете и зърната в различни фази на зреене. Ларвите се хранят само с надземните части на растенията, никога с корените. Те атакуват листата, издърпват ги в изкопаните в почвата галерии и ги разкъсват. Нападнатите растения се унищожават напълно.

Превенция и контрол:

• третирания със специфични инсектициди.

Обикновена житна пиявица (Lema melanopa)

Има едно поколение годишно и презимува като възрастно в листата край градинки, живи плетове, гори и др. Възрастните обикновено се появяват през второто десетдневие на април, снасят яйца върху горната страна на листата, близо до основата. Възрастните гризат листата, пробивайки както епидермиса, така и паренхимна, докато ларвите консумират горния епидермис и паренхимн, оставяйки долния епидермис непокътнат. При силно нападение цялата листна маса придобива вид на прозрачни ципи.

Превенция и контрол:

• третирания при повече от 10 възрастни или 250 ларви на кв. метър.

Ечемичени трипси (Limothrips denticornis)

Дава две поколения годишно и се храни с различни диворастящи и култивирани видове, но предпочита ечемични култури. Насекомото напада съцветията, стъблото и обвивката. След атаката ушите биват частично или напълно унищожени. Горната част на стъблото се усуква и се деформира. При силно нападение класовете вече не развиват зърна или зърната остават сухи.

Превенция и контрол:

• засяване в оптималното време;
• правилна ротация на културите;
• есенна оран;
• приложение на инсектициди при повече от 8 възрастни на растение.

Житна стъблена оса (Cephus pygmaeus)

Всеяден вид, който напада и ечемика. Дава едно поколение годишно и презимува в стадий на ларва в растителните остатъци от повърхността на почвата. Възрастните се появяват между май и юни и снасят яйцата си близо до междувъзлията под съцветието. След като се излюпи, ларвата изгризва съдържанието му. Съцветията вече не растат и пожълтяват. Валежите и вятърът могат да доведат до счупване на стъблото и падане на съцветията.

Превенция и контрол:

• дълбока оран;
• правилна ротация на културите;
• третирания със специфични инсектициди.

Черна пшеничена муха

В посевите с ечемик има няколко вида вредни мухи. Те са трудни за идентифициране дори от специалисти. При продължителна и суха есен нападението на черна пшеничена муха е значително. Възрастните снасят яйца вътре върху стъблото, в близост до основата. След излюпването си ларвите го изгризват, листата пожълтяват и не се развиват повече. Растенията показват прекомерно братене, намален брой класове и по-малко количество зърна.

Превенция и контрол:

• основният метод за борба е сеитбата в оптимално време – така растенията ще поникнат, след като неприятелят завърши своя биологичен цикъл, а атаката е минимална.

Остроглава дървеница (Aelia sp.)

Дава едно поколение годишно и презимува в зряла възраст в листата в гористи и защитени местности. Възрастните се появяват през пролетта и снасят яйцата си върху надземните органи на растението. Възрастните и ларвите се хранят с вътреклетъчната течност на листа, стъбла, класове и зърна. При нападение на съцветието не се образуват класове. Нападнатите в млечно-восъчната фаза зърна се свиват.

Превенция и контрол:

• третирания със специфични инсектициди.

Житна дървеница (Eurygaster sp.)

Дава едно поколение годишно и презимува в зряла възраст в листата на гористи и други защитени местности. Възрастните се появяват през пролетта, когато температурата надвиши 9° C. След оплождане снасят яйцата си върху надземните органи на растението. Възрастните и ларвите се хранят с вътреклетъчната течност на листата, стъблата, класовете и зърната на пшеницата. При нападение на съцветието не се образуват класове.Нападнатите в млечно-восъчната фаза зърна се свиват.

Превенция и контрол:

• третирания със специфични инсектициди.