Дюлята (Cydonia oblonga) е растение, който заема важно място сред овощните дървета заради качествата на плодовете си и приспособимостта на видовете си. Дюлите са богати на гелообразни вещества и са много подходящи за приготвянето на сладка или мармалади, но се консумират и пресни. Имат по-голям потенциал за съхранение от ябълки и круши. 

Особености при отглеждане

Кореновата система е повърхностна и странично разклонена. Дюлята започва да се развива, когато температурата на почвата се задържи над 3 градуса по Целзий. Стволът е усукан и формира няколко стебла в основата си. Короната е гъста, с дълги клони. Дюлята цъфти доста по-късно през топлите сезони.

Цветовете се образуват на върха на младите леторасти. Растението не плододава обилно. Около две-три години след засаждане дюлята започва да дава плодове и има висок производствен потенциал. 

Условия за отглеждане

Дюля се отглежда на добре защитени места с по-топли и меки зими. Ако дърветата са добре подготвени за зимата, могат да издържат на температури до -27 градуса по Целзий. По време на вегетационния период могат да бъдат засегнати от застудявания с температури под -1 градус по Целзий. Тъй като кореновата система е слабо развита, дюлята се нуждае от обилно поливане.

Необходимо за отглеждането на дюля е средно годишно количество валежи от 600-650 мм, но може да издържи за кратко на засушавания или излишна вода. Дюлевите дървета се засаждат на добре осветени места. В противен случай клоните ще изсъхнат и продукцията ще намалее. Нямат предпочитания към типа почва.

Подготовка на почвата

Площта, на която ще се отглеждат дюлеви дървета трябва да е с южно изложение, а редовете да са ориентирани на север-юг. Така насажденията ще са максимално осветени през деня. Мястото се изорава поне три месеца преди планираното време за засаждане. Ако преди това там са били отглеждани овощни дървета, земята се обработва 1-2 години предварително. Ако мястото е силно заплевено се прилагат хербициди. 

Почвата се наторява с органични торове (оборски тор, компост). Препоръчително е да се скарифицира за по-лесно вкореняване. Всички растителни остатъци в  почвата се премахват. За прецизно засаждане мястото на всяко дърво се отбелязва с колчета. 

Време за засаждане

Най-доброто време за засаждане на дюля е през есента, в края на октомври. Препоръчителното разстояние между редовете трябва да е 5 метра, а между отделните растения – 4 метра. При интензивно отглеждани насаждения между редовете се оставят 4 метра, а между отделните растения – 2 метра. Посадъчният материал се взима от сертифицирани оранжерии или разсадници. За получаване на качествена и постоянна реколта се засаждат 2-3 сорта – така се осигурява кръстосано опрашване. В домашната градина дюлята може да се отглежда заедно с ябълкови или крушови дървета.

Подрязване на корените

За стимулиране на коренообразуването корените се подрязват. Премахват се повредените и се запазват здравите корени. Некрозиралите корени се изрязват напълно, а здравите се скъсяват до дължина 7-8 см. Подрязването на корените се прави само ако скоро са били извадени от почвата. След операцията се накисват в смес от жълта пръст, пресен оборски тор и вода. Тази смес спомага за задържането на влагата около кореновата система. Ако посадъчният материал на дюля е пренесен от по-далечно разстояние се потапя за два часа в съд с вода, за да се рехидратира.

Процес на засаждане

Посадъчната дупка се изкопава 2-3 месеца преди засаждане и е с размери 100 х 100 х 80 см. Ако земята е добре обработена, дупката се прави няколко дни предварително или дори на същия ден, с размери 50 х 50 х 50 см.

На дъното на дупката се влага смес от плодородна почва, изкопана от дупката, смесена с добре разложен оборски тор. След като корените се покрият с 10 см почва, тя се уплътнява. Плодните пъпки трябва да са разположени на 3-4 см над земята. Посадъчният материал може да бъде покрит с материали, които предпазват от гризачи. 

Грижи за растението

През първата пролет след засаждане насажденията от дюля се поливат. Почвата около дърветата се прекопава и се покрива с мулч. Мулчът помага за поддържане на добри фотосанитарни условия, предпазва от образуване на плевели, не позволява на почвената влажност да се изпари и намалява работата по поддръжката на насажденията. Разстоянието между дърветата се поддържа чисто от плевели, тъй като те се конкурират с дюлите за вода и хранителни вещества. Не се използват хербициди първите три години от засаждане. В края на първата година след засаждане на дюля, през есента, почвата се прекопава на дълбочина 15-20 см.

Подрязване

Дюлевите дървета се подрязват всяка година. Подрязването прави съществена разликата между здраво и проблемно дърво. Основно работата по подрязване осигурява:
– баланс между растежа и плододаването;
– оформянето на балансирана корона;
– увеличаване на производствения потенциал;
– разклоняването на короната.

В първата година след засаждане дървото се скъсява до 80 см над почвения слой. След като пъпките започнат да растат, всички леторасти с дължина до 50 см се премахват. През лятото, когато леторастите са достигнали дължина 20-30 см, се избират 3-4 за оформяне на короната. Те трябва да са равномерно разпределени на дървото и да са под ъгъл от 90 градуса с основното стебло. Останалите се премахват.

През втората година след засаждане отново се избират 3-4 летораста. Ако не се развиват равномерно, се скъсяват до 50 см. Подрязването се прави над външно-разположена пъпка. Ако са се развили равномерно и не са по-дълги от 60 см, не се обработват. Всички леторасти с дължина до 50 см се премахват. Леторастите, които се конкурират с основните клони, както и разклоненията от ствола, се отрязват. Оставят се само разклоненията на основните клони.

През третата година основна задача е да се избере структура за короната. Подрязването трябва да осигури добра вентилация. Всяка година силните клонки и тези, които растат вертикално, се премахват. Дюлята не ражда свръхпродукция. Поради тази причина подрязване за регулиране на плододаването не се извършва. 

Промяна на позицията на клоните

За да се стимулира растежа и добивния потенциал се извършват серия от операции за промяна позицията на клоните.

– промяна на естествената позиция на клоните по вертикала. Така клоните се развиват и изправят. Извършва се при вече установени дървета и спомага за подновяване на короната.

– промяна на позицията на клоните по хоризонтала. Плодните пъпки по клоните се развиват и процесът спомага за аериране на короната. Клоните се огъват под хоризонталната линия, за да има обилно плод. Прави се при млади насаждения, когато вегетативното развитие е доминиращо.

– основата на дървото се запазва нагоре, а разклоненията й се насочват под хоризонталната линия. Това спомага за развитието на пъпки 2-3 години по-рано от обикновено.

Контрол на плевели

Мястото между редовете от насаждения с дюля се запазва чисто, тъй като плевелите се конкурират за вода и хранителни вещества с отглежданата култура. Плевелите се премахват с фреза, за да може в почвата да се внесат органични вещества. Най-практично за контрол на плевели е приложението на хербициди, като се използват продукти, подходящи за дюлеви насаждения.

Хербицидите се нанасят внимателно, за да не попаднат върху листата на дюлята. През първите три години след засаждане употребата им не се препоръчва. 

Защита на дърветата от измръзване

При неблагоприятни климатични условия дюлите могат да бъдат засегнати от късни слани, които компрометират реколтата. За да се предпазят, растенията могат да се опушат. За целта, когато температурите започнат да падат, се избират лесногорими материали, които правят много пушек – гума, слама, тор, катран, торф. Запалват се, за предпочитане през нощта, когато температурите са значително по-ниски.

Слоят пушек не позволява на топлината от почвата да изстине и спомага за задържане на топлината в короната. Тази процедура може да предпази дърветата при температури до -3 градуса по Целзий.

Торене

Дюлята реагира добре на органични торове, но изисква много по-малки количества от крушата или ябълката. Веднъж на всеки 2 години се прилагат 15-20 тона/хектар оборски тор. Той може да бъде замемен с азот-фосфор-калиеви торове, които се нанасят всяка година. След наторяване почвата се изорава на дълбочина 20-30 см. Дюлята се повлиява добре и от листни торове. 

Поливане

Поливането е задължително при млади насаждения с дюля и на места с дефицит на валежи. Най-подходящо е инсталирането на капково напояване. Така се редуцира риска от развитие на листни заболявания. Поливането се прави при необходимост.

Контрол на заболявания и вредители

Важно е да се поддържат фитосанитарните условия при насажденията. Третиранията според специфичните срокове могат значително да намалят появата на заболявания или вредители. За да не се разболеят растенията, те се обработват по време на периода на покой, като се използва по-топъл прозорец от време, с температури над 5 градуса по Целзий.

Първото третиране се прави след падането на листата с продукти на основата на мед. Второто пръскане с медни препарати се извършва през пролетта, при разпукване на пъпките. Разтворът се пръска по цялата повърхност на дървото, от основата до върховете на клоните. Тези третирания се извършват в дни без валежи, при температури над 6-7 градуса по Целзий, за да не замръзне нанесения продукт.

7-10 дни след нанасяне на продуктите с мед може да се приложи земеделско масло, което действа срещу вредители, които презимуват върху дървесната кора. 

Събиране на реколтата

Дюлите са готови за бране в края на септември. Познава се дали са узрели ако при потъркване мъхът по плода пада. Ако са обрани твърде рано този мъх може да се премахне само заедно с ципата, като това се прави внимателно.

Не чупете клоните, от които сте обрали плод. Върху тях на следващата година ще се образуват пъпки, от които ще се формират цветове и листа през пролетта. Дюлите имат потенциал да бъдат съхранявани дълго. Използват се помещения с температури от 4-5 градуса по Целзий и относителна влажност на въздуха от 85%. В тези условия дюлите могат да издържат 2-3 месеца.