Дървото дюля е част от семейство Розоцветни. Широко разпространена, непретенциозна, тя израства на средна височина и се отличава със здравина. Произхожда от Североизточна Азия, където е култивирана още от древността. Зрее рано, а плододава две или три години след засяване. Продукцията й е голяма по обем.
Дюлята е претенциозна към светлина и топлина. При липса на слънце листата окапват, а реколтата е слаба.
Кореновата система на дюлята се развива в неголяма дълбочина, а короната на дървото е гъста и обемна. Клоните са много крехки и дори слаб удар може да ги нарани. Плодовете са богати на желиращи вещества, което ги прави подходящи за сладка и мармалади. Дюлите съдържат захари, протеини, пектин, калций, магнезий, калий, желязо.

Заболявания по дюля

Бактериални заболявания

Бактериен пригор (Erwinia amylovora)

Много опасно заболяване, което може да засегне всички овощни дървета в градината. Благоприятства се от висока въздушна влажност, вятър, дъжд и температури между 10 и 30 градуса по Целзий. Засегнатите дървета изглеждат като изгорели от пожар. Филизите оклюмват и потъмняват в кафяво, плодовете почерняват и се опетняват. При влажно време засегнатата повърхност се възпалява.

Превенция и контрол:

• изрязване и унищожаване на засегнатите филизи;
• третиране със специфични продукти след всеки дъжд.

Бактериен рак (Agrobacterium radiobacter pv. Tumefaciens)

По корените и стеблото се образуват малки меки тумори, които след време се втвърдяват. Условия за развитието на рака са температурите в диапазона 22-30 градуса и високата въздушна влажност. Бактерията прониква през наранени от нематоди или градушка места. 

Превенция и контрол:

• сортиране на посадъчния материал преди засаждане;
• подготвяне на почвата преди засаждане;
• дезинфекция на инструментите, преди да се използват за следваща обработка;
• изрязване на клоните до здраво място, третиране с бордолезов разтвор 4-5 % и обработване на раните с овощарска замазка;
• напояване на корените с бордолезов разтвор 1 %;;
• използване на препарати на медна основа.

Гъбични заболявания

Кафяви петна (Diplocarpin maculatum)

Атакува дюля и круша, а по-рядко ябълкови дървета. Първите симптоми на заразяването са видими по листата – те се покриват с кръгли, жълти, а по-късно червеникави петна. В центъра им се появяват черни точки. Гъбичките могат да причинят окапване на листата.
Плодовете също се опетняват, напукват се и през нараняванията може да се пренесат заболявания, заради които дюлите изгниват.

Превенция и контрол:

• събиране и изгаряне на падналите листа;
• използване на устойчиви видове;
• изрязване и изгаряне на заразените филизи;
• третиране със специфични инсектициди.

Кафяво гниене (Monilinia Linhartiana)

Смята се за най-опасното заболяване по дърветата, отглеждани в студени и дъждовни региони. Заразените листа на дюля увисват, без да падат, цветовете изсъхват, а клоните се огъват. Младите плодове се сбръчкват и окапват. Вече узрелите плодове изгниват, а на места по повърхността им се появяват меки вдлъбнатини. Накрая дюлите се мумифицират и остават на дървото. По този начин спомагат за пренасянето на болестта през следващата година. 

Превенция и контрол:

• събиране и унищожаване на заразените плодове;
• отрязване на заразените клони до здраво място, третиране с бордолезов разтвор 4-5 % и покриване на раните с овощарска замазка;
• химическо третиране извън вегетационния период с продукти, базирани на мед и превантивни третирания по време на вегетация със специфични фунгициди.

Брашнеста мана (Podosphaera clandestina)

Атаката се забелязва по листата на младите филизи – вижда се бяло опетняване, което нараства и покрива целите листа. Мицелът потъмнява, наранената тъкан се сбърчква и изсъхва. Маната напада и младите плодове, които се покриват с мицел, разпукват се и изгниват.

Превенция и контрол:

• балансирано торене;
• използване на устойчиви видове;
• изгаряне на заразените издънки и плодове;
• третиране със  специфични фунгициди.

Вредители по дюля

Източен молец (Grapholita Molesta)

Има 3-4 поколения годишно. Ларвите презимуват в пашкул в напуканата кора на клоните на дюля. Атакува издънките, листата, плодовете. Най-засегнати са плодовете – първите поколения атакуват младите филизи, а следващите пробождат плодовете и правят тунели във вътрешността им. Дюлите спират да растат, изгниват и падат.

Превенция и контрол:

• премахване и унищожаване на заразените плодове и издънки;
• използване на привличащи капани за насекоми;
• третиране със специфични инсектициди.

Прасковен молец (Anarsia lineatella)

Има три поколения годишно и презимува като ларва в олющената кора на клоните. През пролетта ларвите напускат убежището си и атакуват младите пъпки. В леторастите те издълбават дупки. Женските снасят яйцата си по пъпките. Ларвите дълбаят плодовете на раннозреещите сортове и си правят дълги тунели. 

Превенция и контрол:

• изрязване и унищожаване на засегнатите клони и филизи;
• третиране със специфични инсектициди.

Плодова корогризачка (Adoxophyes orana)

Напада над 47 вида тревисти растения и дървета. През пролетта ларвите се изхранват от пъпките, съцветията и листата на дюля. Прокопават си и тунели в плодовете. Наранените места са вход за гъбите от рода Monilinia.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Калифорнийска щитоносна въшка (Quadraspidiotus perniciosus)

Атакува над 200 растителни вида. Има от едно до три поколения годишно и презимува като ларва по кората на заразените дървета. Женските и ларвите се разпространяват по всички части на растението, включително плодовете, хранят се със соковете на гостоприемника. Щитът на насекомото покрива различни зони и при силно разпространение дървото се задушава. Овошките спират развитието си и след 2-3 години изсъхват.

Превенция и контрол:

• използване на препоръчаните препарати през вегетационния период;
• почистване чрез търкане;
• третиране със специфични инсектициди.

Бяла американска пеперуда (Hyphantria cunea)

Напада дървета като черница и чинар, както и плодни дръвчета. Презимува като какавида в почвата. Има две поколения годишно. Причинява окапване на листата и ниска продукция на плодове. Обикновено се разполага от долната страна на листата и се храни с тях. Бялата пеперуда си изтъкава предпазна мрежа, в която яде.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Гъсеница (Euproctis chrysorrhoea)

Напада овощни дръвчета. Има по едно поколение през годината, а ларвите й прекарват зимата в пашкул на върха на млади издънки. Ларвите атакуват пъпките и листата и са причина за обезлистяване на дървото.
Дюлята трябва да бъде преглеждана редовно за присъствието на гъсеници.

Превенция и контрол:

• премахване на клоните, по които са забелязани ларви;
• третиране със специфични инсектициди.

Малък бръчков беловинояд (Scolytus rugulosus)

Атакува много растителни видове. Среща се по-често в стари овощни градини. Ларвите и възрастните се разполагат под кората и се хранят с дървесните сокове. Възрастните бръмбари си издълбават тунели в стеблото и клоните. При продължително нападение дървото изсъхва.

Превенция и контрол:

• изгаряне на заразените дървета и клони;
• подбор на посадъчния материал;
• събиране и изхвърляне на остатъците в овощната градина;
• третиране със специфични инсектициди. 

Хоботник (Rhynchites Bacchus)

Възрастните се хранят с цветовете, листата и плодовете на дюля. Женските снасят яйцата си в едва оформените плодове. Ларвата се развива вътре в плода, като изяжда вътрешността и костилката. Хоботникът се появява само ако има наличие на кафяво гниене (monilinia laxa).

Превенция и контрол:

• обръщане на почвата през есента;
• събиране на мумифицираните плодове;
• третиране със специфични инсектициди.

Ябълков плодов червей (Cydia pomonella)

Напада много плодни дървета. Женските снасят яйцата си директно в плодовете или върху листата в близост до плодовете. Ларвата прокопава тунели в плода, оставяйки изпражненията си вътре.

Превенция и контрол:

• използване на феромонни капани за залавяне на възрастните;
• третиране със специфични инсектициди.

Ябълкова листна въшка (Aphis pomi)

Листните въшки се разполагат от долната страна на листата. Нападнатите дървета спират растежа си, плодните пъпки не разцъфват, плодовете остават малки, добивът силно намалява. Листните въшки пренасят редица вируси.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Пъстър миниращ молец (Phyllonorycter blancardella)

Напада декоративни и овощни дървета. Ларвата се храни с част от листата. По-сериозната атака намалява способността за фотосинтезиране и причинява спад на продукцията.

Превенция и контрол:

• събиране и изгаряне на падналите листа;
• третиране със специфични инсектициди.

Пъпков хоботник (Sciaphobus squalidus)

Опасен вредител, който напада цветните пъпки и вече разпъпилите цветове. Има по едно поколение на две години и презимува като възрастен в повърхностния слой на почвата. През пролетта се изкачва по дърветата и се храни с цветовете и цветните пъпки. Ларвите не са опасни за дървото, понеже се хранят с корените на тревисти растения.

Превенция и контрол:

• обръщане на почвата през есента;
• третиране със специфични инсектициди.