Родът цитрус включва няколко вида растения като лимон, портокал, грейпфрут, помело, мандарина. Те са част от семейство Седефчеви и произхождат от Азия и Европа. Страни с умерено континентален преход към океански климат не са благоприятни за отглеждане на цитруси в градината, но растенията могат да бъдат отглеждани в саксии в затворени помещения.

Въпреки че грижите за цитруси не са лесни, вечнозелените листа, ароматните цветове и пъстрите плодове карат ентусиастите да обърнат нужното внимание на тези растения. Когато купувате цитрусово растение, се препоръчва да изберете видовете, които са устойчиви на отглеждане в саксии. За предпочитане са самофертилни сортове (които се опрашват сами). Видове, които в естествена среда растат енергично, в саксия достигат до определена височина. Адаптиращи се към стайни условия цитруси са лайм, кумкуат, каламондин, ръката на Буда и др. Биологичният цикъл на цитрусовите растения включва период на вегетация, характеризиращ се с растеж, последван от цъфтеж и плододаване и период на латентност, обикновено през зимата, когато температурите са по-ниски. Този период на почивка е много важен за цъфтежа на растението.

УСЛОВИЯ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Повечето цитруси, отглеждани в затворени помещения, имат същите изисквания спрямо условията на околната среда, както ако са отглеждани на открито.

Светлина и температура

Цитрусите трябва да се поставят на добре осветени места, както през лятото, така и през зимата.

През лятото цитрусовите растения предпочитат да бъдат изнесени навън, за да се възползват от слънчевата светлина. Внимавайте да не ги излагате на пряка слънчева светлина твърде рано, тъй като растението може да получи изгаряния по листата. По-долу ще намерите информация за пренасянето на растенията на открито през пролетта.

През зимата цитрусовите растения се нуждаят от по-ниски температури от 10-15°C, за да могат да влязат в периода на покой, който е необходим за цъфтежа през следващата пролет. През зимата е препоръчително растенията да се поставят близо до прозорец с южно изложение, за да се възползват от възможно най-много светлина. Високите температури през зимата не са препоръчителни, защото не могат да влязат в покой.

Влажност

Цитрусите предпочитат висока атмосферна влажност, така че поставянето им до други растения е благоприятно. Трябва да се обърне специално внимание на този аспект, особено през зимата, когато въздухът на закрито е сух.

През топлия сезон листата трябва да се пръскат с вода. През зимата пръскайте листата само ако температурата е по-висока от 15° C (по-долу можете да намерите оптималните условия за презимуване).

За да се поддържа висока относителна влажност, саксията може да се постави върху подложка с камъни. Така корените са защитени от прекомерна влага и нейното изпарение осигурява подходяща среда за растението.

Поливане

Проблеми при отглеждане на цитруси често възникват от неправилно поливане. Не се препоръчва обилно поливане. Субстратът трябва да се поддържа влажен, но се полива, когато е изсъхнал на повърхността (първите 3-5 см). Прекомерното поливане може да доведе до гниене на корените, падане на листата и да създаде дисбаланс в растението.

Цитрусовите растения е нужно да се поливат по-рядко, с по-голямо количество вода, отколкото често, с по-малко количество вода.

Не се препоръчва директно поливане на цитруси с чешмяна вода. Водата се оставя в отворен съд за поне 24 часа, за да се дехлорира и да достигне стайна температура.

Ако има възможност за събиране на дъждовна вода, това е добър вариант за поливане на растенията.

Независимо от източника водата трябва да е със стайна температура. Поливането с твърде студена вода може да доведе до падане на листата.

Не е възможно да се определи точното количество вода и честотата на поливане, тъй като те зависят много от стайната температура, възможните течения, обема на субстрата и вида на растението. Основното правило остава между две поливания субстратът леко да изсъхне и да се осигури добър дренаж на водата, за да не остане субстратът в основата на саксията прекалено мокър за дълго време.

ТОРЕНЕ

Растенията трябва да се наторяват, за да се осигури правилен растеж и развитие, цъфтеж и плододаване. Освен това засаждането в саксия позволява на корените да се възползват само от ограничен обем от субстрата.

Гамата от налични продукти ви дава предимството да намерите торове, които са специално предназначени за цитруси.

Честотата на торене варира в зависимост от времето на годината.

През март можете да приложите тор с ниско съдържание на азот, което е благоприятно за стимулиране на цъфтеж.

От май растенията трябва да се торят всяка седмица или веднъж на всеки 2 седмици. Препоръчително е да се използва тор с балансирано съдържание на макроелементи и, за предпочитане, да съдържа и микроелементи.

Важен е запасът от микроелементи, като желязото играе важна роля в развитието на растението.

От октомври, когато интензитетът на светлината намалява, температурите са по-ниски и процесите в растението протичат по-бавно, се препоръчва спиране на торенето или прилагане на тор веднъж на всеки 1-2 месеца, в зависимост от здравословното състояние на растението и условията на околната среда.

Пресаждане – избор на саксия и субстрат

Пресаждането на цитруси обикновено трябва да се извършва веднъж на всеки 1-2 години.

Тази процедура се препоръчва, когато саксията е станала твърде тясна за растението и корените са се разраснали, заемайки по-голямата част от обема на саксията. Друг знак, че саксията е станала твърде тясна, е когато корените започнат да излизат през дренажните отвори.

За да проверите дали саксията е твърде малка, поставете растението в наклонена позиция, внимателно извадете саксията и проверете дали корените са израснали твърде много. За да извадите саксията по-лесно, не поливайте растението няколко дни.

Цитрусовите растения обичат да имат достатъчно място за корените си и ако пресаждането се извърши навреме, може да се избегне стресът, защото саксията е твърде малка. Ако обаче пресаждането се забави и корените са се развили много, почвата трябва лесно да се разрохка по ръба, така че корените да се разпръснат. Нарежете изсушените или покафенели корени.

Преди да поставите субстрата в саксията, може да наредите слой от камъни на дъното й за добър дренаж. Можете също да използвате малки парченца счупена керамика.

Пресаждането на цитруси трябва да се извърши в края на зимата. Изберете по-голяма саксия, както на ширина, така и на височина, с дренажни отвори.

Обърнете внимание! При смяна на саксията не е препоръчително да бъде прекалено голяма, защото частта от субстрата, която корените не могат да достигнат, остава много дълго време влажна и това води до загниване на корените.

Цитрусовите растения предпочитат влажен, богат на хранителни вещества субстрат, който осигурява добър дренаж на водата. Можете да използвате специален субстрат за цитруси или да го приготвите с торф, компост и перлит.

Тори се един месец след пресаждане, когато растението е добре в новата саксия и субстрат. Обикновено растенията, закупени от пазара, са в малки за размера им саксии. Препоръчва се след поставянето им в нова среда да се пресадят в по-голяма саксия. Ако не искате да сменяте саксията, можете да смените само горният слой почва. След пресаждане растението се полива, а през следващите дни субстратът трябва да се поддържа влажен.

ПОДРЯЗВАНЕ

Растенията могат да се оставят да се развиват свободно и ако формата на короната вече не е подходяща, се прилага коригираща резитба. Най-доброто време за тази дейност е през пролетта, когато растенията се изнасят навън.

Силно развитите изправени издънки могат да се отстранят, ако са израснали в долната част на короната или да се подрежат, ако са израснали в горната част на короната. Тези резитби се отнася за вече установени растения.

Ако растението е получено чрез присаждане, всички издънки, произлезли от родителския материал, трябва да бъдат премахнати.

ЦЪФТЕЖ

За да цъфтят, тези растения се нуждаят от много светлина и правилните хранителни вещества.

Поддържането на ниски температури и по-рядкото поливане през зимния сезон спомагат за цъфтежа през пролетта. Температури по-ниски от 10° C, но над нулата през нощта са благоприятни за цъфтежа през пролетта.

Цъфтежът при цитруси зависи от възрастта на растенията. Повечето видове започват да цъфтят около 4 години след засаждане.

РАЗМНОЖАВАНЕ

Цитрусовите растения могат да се размножават чрез семена, резници или присаждане, в зависимост от вида и сорта.

Растенията, получени чрез семена, изискват присаждане, в противен случай ще мине много дълго време преди да цъфнат.

Размножаването чрез резници или присаждане гарантира получаването на растение, което ще цъфти след 3-4 години. Освен това могат да се използват и стимулатори за вкореняване.

При присаждане за лечение на получените рани се използва мастиково масло.

ПРЕЗИМУВАНЕ

Презимуването помага на растенията да влязат в период на покой, за да цъфтят успешно през пролетта. С настъпването на есента и след преместването на растението на закрито, поливането и торенето трябва да се намалят, а растението да се постави на светло място, за предпочитане с южно изложение и температури между 10 и 15° C. Не е проблем температурите през нощта да паднат под 10° C, дори е препоръчително.

Ако температурата на околната среда надвишава 15 ° C, растенията трябва да се поливат по-често, но, както беше споменато по-горе, тази температура не е благоприятна за пролетния цъфтеж.

Цитрусовите растения не понасят течения и не трябва да се поставят близо до врати или прозорци, които се отварят често.

ПРЕМЕСТВАНЕ НА РАСТЕНИЯТА НАВЪН/ВЪТРЕ

В страни с континентален климат цитрусовите растения могат да се отглеждат като стайни растения. През топлия сезон обаче е препоръчително да се изкарват навън – на открита тераса например, за да се възползват от повече слънчева светлина.

Внимание! Преместването на растенията на пряка слънчева светлина води до слънчеви изгаряния на листата, независимо от вида и сорта на цитрусите.

Много е важно преместването на растението отвътре навън през пролетта и обратно, през есента, да се извършва, така че растението да бъде възможно най-малко стресирано. В противен случай ще срещнете различни проблеми като окапване на листа/цветя/плодове, застоял растеж и др.

За да не страда растението, то трябва да премине през аклиматизация. Растението постепенно ще свикне с новите светлинни и температурни условия. Пренасянето му на открито през пролетта трябва да стане, когато вече няма риск от температури под 10 °C.

През първите дни растението трябва да се постави на място, където може да се възползва от възможно най-много светлина, но не на пряка слънчева светлина. През първия ден трябва да се премести за един час на пряка слънчева светлина, след което да се премести обратно на добре осветено място. На следващия ден добавете около час към времето, прекарано от растението на пряка слънчева светлина. Продължете по този начин в продължение на 1-2 седмици, през които растението ще се адаптира към новите условия на околната среда. Ако дори след аклиматизация се наблюдават признаци на слънчево изгаряне, растението трябва да се премести на частично засенчено място в часовете с много високи температури и процесът на аклиматизация да продължи.

Тъй като растението ще трябва да се мести всеки ден, то може да бъде поставено на поставка с колелца за улеснение.

Листното приложение на специфични торове помага на растението да преодолее по-бързо стреса, причинен от тази промяна.

Особено внимание трябва да се обърне на количеството вода, което се използва след изнасяне на растението навън. Поради по-високите температури и теченията субстратът изсъхва по-бързо и растението ще има нужда от повече вода. Оставете първите 3-5 см от субстрата да изсъхнат, преди да поливате отново.

Ако температурите през нощта паднат под 10°C, растението трябва да се прибере на закрито.

През есента трябва да направите обратното: премествате растението на сенчесто място, като намалявате излагането му на светлина всеки ден за период от 1-2 седмици. Вече не е необходимо ежедневно местене. Поливането също постепенно се намалява. Когато температурите навън достигнат стойности около 10°C, растението се премества на закрито.

ДРУГИ ПРОБЛЕМИ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ПОЯВЯТ

Често абиотични фактори за причина за проблеми при отглеждане на растенията. Бъркат се с физиологични заболявания, но се дължат на дисфункция във физиологичните процеси.

Окапване на листата

Този проблем може да бъде причинен от различни фактори, като например:

• недостатъчно или прекомерно поливане;
• внезапна промяна в температурата или интензитета на светлината след преместване на растението;
• неадекватно хранене;
• наличието на болест или вредител, но в този случай обикновено се наблюдават и специфични симптоми.

През зимата цитрусовите растения са склонни да губят част от листата си поради ниска атмосферна влажност или несвързани фактори на околната среда (температура, светлина и вода). Растението не загива от окапването на листата и листната маса се възстановява през пролетта. Грешка е прекомерното поливане или торене на растенията при първите признаци на падане на листата – процедура, която в крайна сметка може да доведе до смърт на растението.

Когато възникне този проблем, е необходимо да се намери причината за падането на листата.

Окапване на плодовете

Може да бъде причинено от дефицит на микроелементи, внезапни промени в температурата или големи колебания във влажността на субстрата (твърде висока или твърде ниска влажност).

Слънчево изгаряне

То обикновено се появява, когато растението се премести на слънчево място, без да се е аклиматизирало. Видими са специфични светли петна. Тъканта, върху която има изгаряния, няма да се регенерира и се препоръчва да се отстранят листата, които имат тези симптоми.

Пожълтяване на листата

Правилното хранене играе важна роля за растежа и развитието на растенията. Когато един от микроелементите е в дефицит, възниква дисбаланс, който причинява различни проблеми.

Дефицитът на желязо е често срещан при цитрусовите растения и се проявява чрез пожълтяване на краищата на листата, а зоната близо до жилките остава зелена. Симптомите започват да се появяват от върха на издънките. При силен дефицит пожълтяват и приосновните листа.

Недостигът на азот се проявява чрез пълно пожълтяване на листата, включително обезцветяване на вените, и започва с базалните листа.

Лъскави листа

Цитрусовите растения имат естествени лъскави листа, ако за тях се грижат добре и са правилно наторени. Въпреки това, има моменти, когато върху листата може да се види полепнала течност, наречена „медена роса“, която се свързва с наличието на листни въшки, белокрилки, люспести насекоми и брашнести червеи. За да се премахне това неудобство, се препоръчва борба с вредителите и избърсване на листата с влажна кърпа.